№ 223
гр. Перник, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720105514 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е във връзка с подадена искова молба от Р. Г. С.
срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че не
дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 3474/2014 г. по описа
на Районен съд-Перник за следните суми: 4 383,48 лева - главница, представляваща
стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до
30.04.2013 г., сума в размер на 1 102,10 лева - законна лихва за забава от 31.01.2010 г.
до 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2014г.
до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 209,71 лева.
Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение за вземанията
по посочения изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност и е
цитирана съдебна практика, която ищецът намира за относима. Съобразно изложеното
е направено искане да бъде признато за установено, че вземането на ответника срещу
ищеца по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 3474/2014 г. по описа на Районен
съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 537/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Д., не подлежи на принудително събиране поради погасяването му по
давност. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който заявява, че прави признание на иска по реда на
чл. 237, ал. 1 ГПК. Прави искане за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне на
отговорността за разноските, с твърдения, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Сочи, че плащания и/или действия по посоченото изпълнително
дело не са извършвани от 2018 г. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от ответника.
С молба от 11.02.2025 г. ищецът е заявил, че прави искане съдът да се произнесе
1
с решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
От ответника на 11.02.2025 г. е депозирана молба, с която заявява, че поддържа
искането за постановяване на решение при признание на иска. Излага доводи, че не е
дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже факти,
които имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 3474/2014 г. по описа
на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
537/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., а ищеца следва да докаже правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася съобразно признанието с
решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се основава на
признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да се
постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е
допустим. За това, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се
произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде
основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.
на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита – за ищеца, тъй като
между страните не е спорно, че в полза на ответника е издаден описания в исковата
молба изпълнителен лист, въз основа на който е образувано срещу него изпълнително
дело № 537/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Янкулова.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. По-конкретно, направено е
признание на исковите претенции от страна на ответника, обективирано депозирания
писмен отговор, като същевременно не са налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за
прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне на съда съобразно признанието. В
обобщение, предвид изложеното, без да излага допълнителни мотиви, съдът следва да
уважи предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира разноски за платена държавна такса в размер на 227,81
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК /л. 39 – гръб/. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 13.08.2024 г. /л. 5/, от който се установява, че уговорения
размер на адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител –
2
адв. К. П., е в размер на 650 лв. В договора е посочено, че е платен в брой при
неговото подписване, поради което същият служи и за доказателство – разписка за
неговото плащане. С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за
възлагане в тежест на ответника да плати разноски за адвокатски хонорар е
основателна за сума в размер на 650 лв., тъй като плащането на такова в по-голям
размер не е доказано по делото. От ответника е направено възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият
съдебен състав намира за основателно. Като съобрази правната и фактическа сложност
на делото и извършените действия от страна на процесуалния представител на ищеца,
включително и че от ответника е направено признание на иска, както и обичайния
размер на адвокатските възнаграждения по сходни казуси, съдът намира, че следва да
осъди ответника да плати на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. За да
достигне до този извод, съдът съобрази данните по делото, както и актуалната съдебна
практика на ВКС и Окръжен съд – Перник, съгласно която при предявен от длъжника
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла
погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и
образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че
кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца
длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност,
освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2
ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на
кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен
титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото
да е перемирано /в този смисъл: определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. №
759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в.
ч. гр. д. № 719/2024 г. и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: град ****, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище в
град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземанията на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, спрямо нея по изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 3474/2014 г. по описа на Районен съд-Перник за следните суми: 4
383,48 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., 1 102,10 лева - законна лихва за
забава за периода от 31.01.2010 г. до 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и направени
разноски в размер на 209,71 лева, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 537/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., не подлежат на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, да заплати Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: град ****, сума в размер на
627,81 лв., представляваща разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4