Р Е Ш Е Н И Е
№ 260941 / 9.8.2021г.
гр. Перник, 09.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 507 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу А.Р.С., с ЕГН: **********
и С.Б.С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ сумата от общо 953.50 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент
№ ***, находящ се в ****, от които главница в размер на 828.72 лева за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. вкл, и 124.78 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. С
тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 44, том IV, рег. №
5235, нот.д. № 611/22.11.2006 г. на нотариус Маруся Маркова, удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца на А.Р.С., препис извлечение от акт за сключен
граждански брак и молба за подновяване на ипотека. В хода на производството от
ищцовото дружество е представено четливо копие от нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 44, том IV, рег. №
5235, нот.д. № 611/22.11.2006 г. на нотариус Маруся Маркова.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците по делото, чрез назначения им особен
представител – адв. Г.Б., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се оспорва
качеството потребител на топлинна енергия на ответниците. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на
облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответниците
да са собственици/ползватели на топлоснабдения имот респективно ползватели на
топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба
документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на
ответниците за процесния период. По тези съображения се твърди, че страните не
са били в облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, доколкото същият бил съставен от дружеството и не бил
подписан. Поддържа се и че не можело да възникне отговорност за задължения към
ищцовото дружество само по силата на откриване на партида на името на
ответника. Обръща се внимание и че законодателството на ЕС, към което
кореспондирали и съответни изменения ЗЗП, не допускало заплащане за непоискани
услуги/доставки.
Поддържа се и че методиката, по
която се твърди да са начислени процесните вземания била отменена в решение на
ВАС. На последно място се прави
възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. Изразява се
несъгласие с допускането на експертизи, доколкото това би оскъпило процеса като
в тази връзка се признава, че до процесния имот през процесния период реално е
доставяна топлинна енергия в начисленото количество и на определената от
дружеството стойност.
С тези аргументи се иска претенциите
да бъдат отхвърлени изцяло евентуално частично.
В съдебно
заседание, проведено на 12.07.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
От своя
страна процесуалният представител на ответниците изразява становище за
отхвърляне на исковете изцяло респ. частично на основание доводите, изложени в
писмения отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2902/11.09.2020
г. по ч.гр.д. № 4887/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжниците
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 он ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на
ответниците са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия
– главница в размер на 828.72 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
вкл, и 124.78 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., като
същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по
делото извлечение от сметка.
От представено по делото копие от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 44, том IV, рег. №
5235, нот.д. № 611/22.11.2006 г. на нотариус Маруся Маркова се установява, че
към 22.11.2006 г. ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния
имот – апартамент № ***, находящ се в ****, за който е доставяна топлинна енергия.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в нотариалния акт нотариусът
изрично е удостоверил, че се е уверил в правото на собственост на
ответниците. Видно от цитирания
нотариален акт, както и от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на
А.Р.С. и от препис извлечение от акт за сключен граждански брак процесният
недвижим имот е придобит от ответниците по време на брака им, сключен на
21.12.2002 г., в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. В тази връзка и
съгласно преписът извлечение от акт за сключен граждански брак съпрузите нямат
вписан режим на имуществени отношения, нито има данни бракът на същите да е
прекратен поради развод или смърт.
От представена по делото молба за подновяване на
ипотека от 25.10.2016 г. следва косвен извод, че към посочената дата
ответниците продължават да са собственици на процесния имот. От процесуалния
представител на ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут, след извършване на посочената ипотечна сделка и в
частност такива промени, касаещи процесния период.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед
№ 2902/11.09.2020
г. по ч.гр.д. № 4887/2020 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100
от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта
му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в
исково производство.
Производството е недопустимо единствено за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г., относим към претендираната главница. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че цитираният период не е предмет на ч.гр.д. №
4887/2020 г. на Пернишкия РС, поради което
установителен иск за същия е недопустим. Този период обаче не се отразява на
размера на вземането за главница, поради което и съставът намира, че вероятно
се касае за допусната техническа грешка в изписване на крайния месец на периода
от процесуалния представител на ищеца. Независимо от това и за процесуална
коректност производството за този период следва да бъде прекратено.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на
облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че
ответниците не са собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента
на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от
ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства /копие от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 44, том IV, рег. №
5235, нот.д. № 611/22.11.2006 г. на нотариус Маруся Маркова, удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца на А.Р.С., препис извлечение от акт за сключен
граждански брак и молба за подновяване на ипотека/
следва извод, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия, доколкото са собственици на процесния имот, като между тях и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото се установява /видно от
препис извлечение от акт за сключен граждански брак и
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца/, че процесният имот е придобит
от съпрузите след сключване на гражданския им брак т.е. след 21.12.2002 г. като няма данни бракът да е прекратен.
Доколкото в препис извлечението от акт за сключен граждански брак не е
отбелязан режим на имуществени отношения и предвид приложимите разпоредби на
Семейния кодекс /СК/, действал към момента на придобиване на имота, съдът
приема, че процесният имот, закупен през 2006 г., е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответниците. Съгласно
чл. 32
от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и
съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи
разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. В тази
връзка кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото
сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези
длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените
искови претенции. По тези съображения съдът намира, че ответниците следва да
отговарят за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия,
доколкото приложимата нормативна уредба урежда солидарна отговорност помежду им
досежно заплащането на същите / в този смисъл
Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 595/2017 г. /.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответниците не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 828.72 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 124.78 лева, считано от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., както твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава е изрично въведено с отговора на
исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2020 г. такава давност
не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна, като такива й се дължат съобразно
изхода на делото:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4887/2020 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 507/2021 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 425 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300
лева депозит за особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски
са действително извършени. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 425 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Обстоятелството,
че производството е недопустимо в една част не влияе на разноските, доколкото
се касае за недопустим период на претенция, а не за нейния размер.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по искова молба на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* против А.Р.С., с ЕГН: ********** и С.Б.С., с ЕГН: **********
за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца суми за главница за доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ***, находящ се в ****, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
вкл.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Р.С., с ЕГН: ********** и С.Б.С.,
с ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, ДЪЛЖАТ
на, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
СОЛИДАРНО сумата от общо 953.50 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент
№ ***, находящ се в ****, от които главница в размер на 828.72 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 124.78 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г. вкл., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 09.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4887/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА А.Р.С., с
ЕГН: ********** и С.Б.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно
на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо
75 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4887/2020 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 425 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната си част има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с
частна жалба в едноседмичен срок, а в останалата си част с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4887 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.