Решение по дело №467/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260051
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

25,09,2020г

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

              Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 467/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

 Образувано е по жалба  на “г.и.г.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Я., ЕГН **********, чрез адв. Б. против Наказателно постановление № КГ - 2262/14.11.2019 г.на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.  на основание чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ и са присъдени разходите  за вземане и изпитване на проба.

В жалбата се твърди, че НП е материално-право и процесуално-правно незаконосъобразно, поради което се настоява за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов и процесуален представител, ангажира доказателства и изпраща писмено становище с искане за потвърждаване на НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  Съдът установи:

На 19.03.2019 г. на бензиностанция в гр. Пазарджик, местност Азмъка, управлявана от дружеството- жалбоподател,  била извършена проверка от служители на ДАМТН София.

От бензиноколонка № 2 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели,  за което бил съставен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С- 027/19.03.2019г. ( 22-23) , връчен на присъствалия служител П. Джолева.  

При преглед на представена документация ( нареждане за експедиция № 54333/06.03.2019г., с Декларация за съответствие № 0060/27.02.2019г. издадена от „Лукойл България“ ЕООД, за партида № 0060, в общо количество 1 500 t) било установено, че последната доставка на течното гориво - гориво за дизелови двигатели е в количество 3 948L. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка  2, в момента на проверката било 3 450 L.

След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН (сертификат за акредитация на БСА per. № 35 - ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г) бил  издаден Протокол от изпитване № С-0126-2/22.03.2019г. , а въз основа на него и  извършена експертиза и  изготвен Констативен протокол № - 0163/22.03.2019 г. ( л. 37 и сл.)  за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Според констатациите в КП „течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество, както следва:-“Пламна температура” (°С), тъй като полученият резултат от изпитването е 51,5 °С при норма над 55,0 °С. Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване” при получен резултат от изпитването под 52,8 °С продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател“.

Протоколът от изпитване и констативния протокол били връчени на основание чл.22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на на ръка на обекта, с разписка от 22.03.2019г. - л. 40

С искане наш вх. № 84-01-225-4/28.03.2019г - л. 41 по делото - дружеството депозирало несъгласие с констатациите по КП и на основание чл. 22 , ал. 9 от наредбата поискало арбитражно изследване на арбитражната проба в друга акредитирана лаборатория.

 С писмо от 01,04,19г.( л.43) дружеството било уведомено да потвърди в срок то 05,04,19г. предложените му  със същото лаборатории за провеждане на арбитража.

С писмо от 04,04,19г- управителят на дружеството заявил едно от дружеството , като настоял изследването да бъде извършено до 08,04,19г. или след 15,04,19г. в негово присъствие.

 С писмо от 04,04,19г.- л. 45 той бил уведомен от Агенцията за назначена дата и час на арбитража 18,04,19-11 ч, но с писмо от 17,04,19 ( л. 46) отказал провеждането му поради невъзможността да присъства лично, на което заявил, че държи.

Следва ново уведомяване по отношение на него ( писмо на л. 47), за нова дата на арбитражно изследване 16,05,19г,. която, видно от изпратения по ел. поща отговор ( л. 48) и чрез куриер ( л.50-51), е било прието.

  На 15.05.19г. обаче отново е подадено уведомление от управителя ( л. 52), че не може да се яви на 16,05,19г. поради влошено здравословно състояние, в резултат на което му е предложена нова дата - 11,06,19г. ( на л. 54) , за която липсват доказателства да е била надлежно съобщена ( писмото е върнато поради сменен адрес - виж на гърба на л. 54) .

Със заповед от 10,06,19г. е наредено организиране и провеждане на арбитражното изследване за 11,06,19г.- 10 ч, в присъствие на посочените лица и посочената лаборатория.   Въз основа на тази заповед на 11,06,19г. е  иззета арбитражната проба ( протокол на л. 56) и придадена за изследването ( протокол на л.57), като на същата дата е съставен и протокол, че не е заплатено арбитражното изследване ( л. 58).  

С ел. съобщение и на 21.06.2019г. ( л. 59) управителят изразил желание арбитражното изпитване да се проведе до 26.06.2019г. в същата изпитвателна лаборатория за горива към „СИД 1“ ООД - гр. Нови Искър, във връзка с което  назначено за 25,06,19 ( л. 60) и проведено в негово присъствие ( 61,62,63,64). 

В резултат на проведена арбитражна процедура бил издаден Протокол от изпитване № 0413/26.06.2019 г., от акредитираната Изпитвателна лаборатория за горива  - л. 65. На основание чл. З0в, ал. 1, т.З от ЗЧАВ въз основа на издадения протокол от изпитване била изготвена Експертиза № Ед-008/27.06.2019г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество ( л. 67 и сл. ) след арбитражно изпитване, съгласно която, течното гориво - гориво за дизелови двигатели не съответствало на изискванията за качество по чл.6, т.2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК , относно същия показател -“пламна температура”.Арбитражният анализ бил проведен за този показател съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719 “Определяне на пламна температура. Метод на Pensky - Martens със затворен тигел”. Полученият резултат от изпитването установил откронение от допустимата гранична стойност, както следва: за „пламна температура“(°С): полученият резултат от изпитването бил 52,0 °С при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 52,8 °С продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател“.

Доколкото на основание чл. З0в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни, с покана (л.77-78), ( връчена лично )  управителят на дружеството бил поканен да се яви на 21,06,19г. ( от 9-12,30)  за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

 На посочената в поканата дата 21,06,19г. актът бил съставен, без обаче в него да бъдат отразени резултатите от арбитражното изследване, а само тези от протокола от 22,03,19г. Актът бил съставен против дружеството за това, че като е разпространявало на 21.02.2018 г. течно гориво - автомобилен бензин А-95Н ( за което на 23.02.2018 г. с Констативен протокол № КП - 0084/23.02.2018 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, и същото е окончателно установено с Експертиза: ЕА-010/19.03.2018 Г.) дружеството в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.

Актът е надлежно предявен и подписан  ( л. 82) със заявено намерение за възражения от управителя, депозирани в тридневния срок - л. 84 и сл.

Същите не са приети от наказващия орган, който е постановил атакуваното НП, с което за описаното в акта и квалифицирано нарушение е наложена на основание чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ е предвидена за това нарушение в закона, имуществена санкция в размер на 10 000 лева ; възложени са и направените разходи за вземане и изпитване на пробите.

Според дружеството, чрез неговия процесуален представител, това постановление е неизправно, както от материално-правна гледна точка, така и от процесуално-правна,  по подробно развити съображения, част от които - основателни.

Неоснователно се твърди, че липсва надлежно основание за откриване на административно-наказателното производство поради опорочената процедура по съставяне на акта. Съставянето на акта за процесното нарушение е в хипотезата на  чл. 40, ал.1,3 и 4 от ЗАНН, които предвиждат различни хипотези. Последната от тях допуска нарушението да се констатира въз основа на официален документ и съставянето на АУАН да става в отсъствието на свидетели. В случая нарушението е прието за установено едва след анализ   на взетите проби, като въз основа на резултатите от пробите е съставен и констативен протокол, послужил като основание за издаване на АУАН, а той - на НП. Иначе казано, настоящият акт е съставен въз основа на официален документ ( какъвто е статута и на констативния протокол за съответствие и на експертното заключение ), като това дори изрично се сочи в самото постановление ( виж основанието за съставянето му, визирано в него). Протоколът е издаден на основание чл. 30б, ал.1, т. 8 от ЗЧАВ по предвидения ред ( след и въз основа на резултатите от протокола от изпитване в лабораторията) и в съответната форма ( тъй като отразява нормативно установени обстоятелства, свързани с резултатите от извършените лабораторни анализи при съпоставка за съответствие с изискванията за качество на течните горива). Съставен е от длъжности лица и в кръга на тяхната служба. Такова се явява директорът на ГД ”ККТГ” при Агенцията.

Експертните заключения по чл.22, ал.4 и констативните протоколи ( тоест тези от вида на коментирания) по чл.22, ал.6 от Наредбата се издават от длъжностни лица при ГД”ККТГ” , както това изрично се сочи в цитираните норми. При това, следва да се има предвид законодателното решение за разграничение на правомощията, които имат определени длъжностни лица ( наречени точно така в Наредбата и в Закона – виж чл. 30б ) и правомощията на самата ГД. Така нпр. по чл. 22, ал.4, чл. 22, ал.6 правомощията са на самата Дирекцията за издаване на експертни заключения и на констативни протоколи, а по чл. 23, чл.23а ,чл.24 от Наредбата -  са на длъжностните лица). Така, че, след като нормата на чл. 22, ал. 6 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол указва Дирекцията за контрол на качеството на течните горива да съставя КП, а дирекцията по Устройствения правилник на Агенцията се оглавява и ръководи от своя директор, то напълно в рамките на своята материална компетентност директора на ГД”ККТГ” е подписал процесния КП. Поради това и съставянето на акта въз основа на този официален документ ( в случая и експертизата) и в отсъствието на свидетели не би съставлявало процесуално нарушение, тъй като е напълно в съответствие с нормата на л. 40, ал.4 от ЗАНН. ( виж Решение от 9.11.2017г. по канд 686/2017 Административен съд - Пазарджик).

 В процесния случай обаче са присъствали свидетели на съставянето на акта и с това са спазени предвидените с това участие гаранции за нарушителя.

 За съставянето на процесния акта дружеството е било надлежно поканено и неговият управител и законов представител дори е присъствал

 ( въпреки процедурата по съставяне на осн. чл. 40, ал.1 и 4 от ЗАНН)  на съставянето на акта, който ме у бил предявен на същата дата и връчен в препис ( виж на л.77-78,82) .

Няма дефицит при описанието на нарушението в акта, който да засяга правото на защита. Описателната част на акта съдържа информация за извършената фактическа проверка, при която са взети проби  от процесното гориво, като е визиран и съставения протокол за вземане на проби. Описан е видът на горивото, както и резултатите от изпитването на контролната проба в стационарната лаборатория и протокола, в който те са отразени и удостоверени.  Въз основа на изпитването е направен извод за несъответствие на горивото с изискванията за качество. Отразени са обаче резултатите - в конкретни стойности по изследвания показател на описания вид гориво- от контролната проба, но не и от поисканата от дружеството арбитражна експертиза. Това е било обективно предпоставено от факта, че арбитражното изследване е извършено след съставянето на акта.  Вярно е, че неколкократно организирането на арбитражното изследване е било осуетено с оглед искания от страна на управителя на дружеството, но пък и твърденията му за ангажираност или влошено здравословно състояние не са били проверени от административните органи от гледна точна на тяхната достоверност. Така, до датата на съставяне на акта 21,06,19 г. не е било проведено , а само инициирано със заявление на управителя на дружеството. Искането за провеждането му е направено предвид уредената още с чл. 30в, ал.1т.3 от ЗЧАВ възможност за оспорване на резултатите от контролните проби. Тази нормативна възможност е била предвидена и с редакцията на нормата, действаща към датата на нарушението, а настоящата ( вече т. 4 предвижда нова процедура по „решаване на спор“). Предвид цитираната норма,  подадената молба прави организирането и провеждането на  арбитражно изследване задължителни за административните органи. И което е по-важно в случая -  нормата изрично предвижда, че „ резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни“.  „Окончателни“ - защото: 1. те фиксират край на възможностите за изследване и 2. :са нормативно предвидени като меродавни по отношение на изводите за качеството за провереното течно гориво. Тъкмо поради това и те са  намерили отражение в НП.

Това, което с основание претендира дружеството, чрез своя представител, е че не са намерили били отразени в АУАН. Както се посочи - обективна е била невъзможността - актът е съставен преди провеждане на арбитражното изследване и доколкото резултатите от изследването на контролната проба и експертизата също са предвидени като доказателства ( чл. 30в, ал.1 т.4) в съдебния спор, в акта са били отразени именно те. Не са били обаче отразени резултатите от изследването и експертизата от арбитража, които са предвидени като окончателни и които като стойност са различни от тези, установени при изследване на контролната проба ( 51.5 и 52). Необяснимо и всъщност неоправдано е било решението на контролния орган да не изчака резултатите от арбитража, които са с окончателен характер. Съставянето на акта като срок следва по-дългия от сроковете по чл. 34 от ЗАНН ( двугодишен) , доколкото нарушението е екологично ( виж и чл. 1 и 2 от ЗЧАВ, всъщност, той,п все пак, наистина е съставен в този двугодишен срок - п и нарушение на 19,03,19г., актът е съставен на 21,06,19).

 Съставянето на акта преди арбитражното изследване и преди всичко преди резултатите от него и експертизата по него,  са довели до съдържание на акта, което е различно от това на НП, тъй като последното съдържа фактически положения, отразяващи резултати от решаващо за спора изследване. Наистина кореспонденцията с дружеството относно организирането на арбитражното изследване е била затруднена, тъй като то неколкократно не е било открито от куриера, но пък ясно е било, че  администрацията е имала възможност за „доставка на ръка“, както са били връчени връчени няколко документа . Доказана е и възможността за кореспонденция по ел. поща . Отговорите на отправените до управителя покани във връзка с арбитражното изследване не са били забавени от него и са били давани до няколко дни, тоест не може да бъде укорен същия в тенденциозно забавяне на поисканата от самия него процедура. Що се отнася до твърденията му за ангажираност и влошено здравословно състояние , с оглед на които е искал отлагане на арбитражното изследване , задължение на администрацията е било да ги провери  от гледна точка на тяхната достоверност , в случая, че се подозира недобросъвестност. За такава инициатива администрацията е останала пасивна.  

 Предвид стартиралата процедура по арбитражно изследване, резултатите от което са предвидени като окончателни, административните органи са били длъжни да изчакат финализирането на тази процедура с оглед установяване на резултатите от нея . И такава възможност, предвид удължения срок за съставяне на акта ( 2-годишен по чл. 34 от ЗАНН),е била налице. Нещо повече - това е било и задължение, предвид признатия окончателен характер на резултатите от арбитражната процедура. Съставянето на акта преди приключването й е довело до зачитане на резултатите от изследването на контролната проба като определящи, което е било неправилно и тъкмо поради това в санкционния акт вече са отразени тези от арбитража.  В абз. последен на стр.- 3 от НП формулираното административно-наказателно обвинение изрично сочи, че установеното разминаване е „окончателно установено с арбитражната експертиза ).

Предвид горното, следва да се приеме, че в случая е допуснато неоправдано разминаване във изложените в акта и издаденото въз основа на него НП фактически положения, като в НП се съдържат и такива, които не са намерили отражение в акта и против които по тази причина нарушителят не могъл да се защити в хипотезата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, която е реализирал само по отношение на твърденията в акта ( л. 84).    

Констатираното нарушение е съществено и самостоятелно обосновава отмяната на НП.

 То обаче подлежи на отмяна и по същество , в която посока ще се развият доводи за пълнота и в хипотетичен аспект, доколкото не се сподели становището за процесуална неизправност на НП.

Част от фактите по същество са доказани.

Правилно дружеството – жалбоподател е определено като разпространител, предвид дефинитивната норма на §1,т. 19 от НИКТГРУНТК ( според която краен разпространител е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция).Така, че въпреки дадената дефиниция за разпространение по § 1т.23 от ДР на Закона, решението на законодателя да включи в кръга на субектите, носещи отговорност и крайните разпространители по смисъла на §1 т.19 от ДР на ЗЧАВ, е съвсем ясно заявено със санкционната норма на чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ. Тази норма е послужила като основание за определяне на конкретно наложената с обжалваното НП имуществена санкция за нарушение по чл. 8, ал.2 от Закона, тоест за разпространение на течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество в Наредбата.   

Проверката за съответствие с нормативно – установените изисквания за качество в цитирания горе нормативен акт се прави по една строго формална процедура, която неоснователно се твърди от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател, че е нарушена в конкретния случай. Доказателствената основа за формиране на фактически изводи, водещи до това заключение е изградена въз основа на гласните доказателствени средства( показания) .Преценката на тези гласни доказателствени средства по отношение на убедителност, еднопосочност и съответност с писмени доказателства даде основание да бъдат лансирани като източници за реално поставените факти.

Строго регламентирана (чл.18, чл. 19 и чл. 20  от НИКТГУРНТК), дейността по вземане на пробите има за цел да постави началото на един процес по обективно и безпристрастно изследване на  предмета, с който осъществяват дейност проверяваните обекти. Съдовете, в които са били вземани пробите, са били предварително измити със съответното гориво, както и предварително охладени, както изисква чл. 21 от Наредбата. Съдовете са били от по 1 л., като всеки от тях е предварително промит с по 200 мл. от течността, след което напълнен с течност 800 мл. - количество, отчетено на бензино-колонката. Ползван , предвид показанията на св. ) Б. , удължител, с което е изпълнено нормативно изискване на чл. 18, ал.1 от Наредбата  „пробата от бензиноколонки да е взета от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване

 Съставени са били съответните протоколи и етикети ( л. 47 и 48) , които са поставени на канчетата с пробите , запечатани с печат с индивидуалния служебен номер на длъжностното лице  .

Събрани били документи относно доставката на процесните горива и декларации за съответствие .

КП за вземане на пробата, който е съставен също според нормативните изисквания – чл. 18, ал.3 от Наредбата,  е подписан от присъствалия на проверката служител на бензиностанцията.

 Съдовете, както сочат показанията Б., са били поставени в чанта, оборудвана с охладител ( за съответния вид гориво, за което се изисква такъв ),  след това прибрани в хладилници в превозното средство, с което на транспортирани до Агенцията - където са поставени в специално предназначено за целта помещение, в което е осигурена съответна ( на нормативните изисквания)  температура на съхранение.Така е спазено изискването по  чл. 21 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като липсва изискване на степента и начина на охлаждане   пробите от автомобилни бензини да  се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им“ . 

Дружеството не е уведомявано за деня и часа на провеждането на химически анализ на пробите в лабораторията, но такова нормативно задължение обаче контролната Агенция няма. Единственото задължение по чл.22, ал.8 от Наредбата е да му се изпратят копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване и резултатите, което е било изпълнено - л. 40 по делото.

 Със заявление- искане   - л. 41 дружеството е поискало арбитражно изследване, което три месеца по -късно е вече факт и то в договорена лаборатория и в осигурено присъствие на управителя.

След проведения химичен анализ е изготвен протокол за изпитване и експертизата, в които е отразено, че  по дестилационна характеристика - пламна температура е констатирано конкретно посочено отклонение, във връзка с което е изведено заключение за несъответствие с изискванията за температура на край на кипене.

Горният анализ установява липсата на допуснати нарушения на процедурата по вземане, съхранение и изпращане на анализ на взетите проби. Този извод се формира въпреки показанията на св. Джалева, които неясно сочат, че тя  напускала обекта по време на проверката, но не сочат конкретно , че отсъствието е станало именно по време на вземане на пробите, за което е съставен протокол, подписан от нея без възражения по процедурата ( л.22-23). Впрочем, налице е изрично изявление в този смисъл ч( виж на л. 148, по делото) на процесуалния представител на жалбоподателя -  не се оспорва процедурата по вземане на пробите .

          Още с резултатите от първото изследване на контролните проби обаче, обективирани в протокола от изпитване и КП от 22,03,19г. и установяващи несъответствие на разпространяваното гориво с изискванията за качество по показател пламна температура , било издадено от св. Б. задължително предписание за забрана за разпространение на горивото. Същото е било атакувано по реда на АПК и образувано адм.д. 349/19 на АС Пазарджик. По делото е била изготвена експертиза, която е била изслушана и приета и предвид вкл. заключението оспореното нареждане е било отменено. 

          В настоящия процес бе допусната същата експертиза ( предвид поставените задачи и доколкото същите се прецениха като о нужни за решаване на спора) и ( доколкото бе вече изготвено заключение, което обезмисли повторното му изготвяне по същите въпроси), то бе изслушано с допълнителни въпроси към експерта. Предвид компетентността на отговорите и тяхната обоснованост,  Съдът приема заключението като източник относно правно-релевантните факти.

          Вещото лице изрично и  ясно е отговорило, че, предвид протокола за изпитване от 22.03,19г.,  понижаването на показател - пламна температура (ако такова има!) на изследваните проби, е несъществено по отношение на другите показатели и не е допринесло за извеждането им по приложимите стандарти. Експертът ясно е посочил, че при изследването на процесния показател не е отбелязано приравняване на показателя към стандартите 1013 hPA, като не е упоменат и апарата, както и липса/наличие на автоматична корекция на показателя по налягане. Според посоченото от вещото лице, ако е допусната такава корекция по налягане на пламна температура, то при извършването й се установява, че горивото е в норма, при стойности 50,725 °С до 55,125°С ( нормата е над 55) - л.234 по делото ( абз І ). Тази експертната преценка е мотивирала ( вкл. прието и друго основание - л. 141)  АС Пазарджик да отмени издаденото от контролния орган Б. предписание за забрана за разпространение на процесното гориво. Това решение е оставено  в сила при касационната проверка- л. 168 и сл. 

          При горното обсъждане, НП е незаконосъобразно както в процесуално-правен, така и в материално-правен аспект.

          Решението за отмяна на НП обосновава основателността на претенцията за заплащане в полза на дружеството на сторените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева - л. 145, които ще следва да се присъдят на ДАМТН.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № КГ - 2262/14.11.2019 г.на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на “г.и.г.“ ЕООД- Пазарджик , ЕИК *********, представлявано от Г.И.Я., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.  на основание чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ и са присъдени разходи за вземане и изпитване на проба в общ размер 625 лева.

ОСЪЖДА ДАМТН да заплати на “г.и.г.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Я. сума в размер на 800 лева.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: