Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 7 от 14.02.2011г. по гр.д.№ 793/2010г. Районен съд С. е прекратил брака между Я. К. В. ЕГН * и Д. Н. В. ЕГН * ,сключен с акт за женитба №...г. ,като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи, постановил е семейното жилище в гр.С., ул.”Ц.Ц.” №... ,бр.”Д с” да бъде ползвано от двамата съпрузи както следва: дневната и едната от спалните-детската- от Я. К., а хола и другата спалня- от Д. Н., при съвместно ползване на кухнята и санитарните помещения, постановил е след развода Д. Н. да продължи да носи фамилното си име В. и е осъдил страните за дължима ДТ от по 20лв. по сметка на СвРС и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от Д. Н. чрез процесуалния й пълномощник. В жалбата се правят оплаквания ,че изводите на съда относно дъэлбокото и непоправимо разстройство на брака са в противоречие със събраните по делото доказателства.Основава възраженията си на обстоятелството,че съдът не бил взел предвид факта,че ответницата не желае развода и тъй като разстройството на брака не било по нейна вина,то такъв бил недопустим ,позовавайки се на Постановление № 10/1970г. на Пленума на ВС.Твърди,че съдът се е произнесъл по незаявени от ищеца исканÞя относно вината за разстройството на брака,както и относно ползването на семейното жилище, като такова произнасяне било недопустимо. Посочва още,че в първоинстанционното производство не било спазено изискването за провеждане на помирително заседание. От ответника по жалба Я. К. чрез процесуалния му представител е постъпил писмен отговор със заето становище по същата.Оспорва всички релевирани с жалбата оплаквания. Твърди същата да е неоснователна и моли за оставянето и без уважение, атакуваното решение като правилно и законосъобразно –да се потвърди ,претендира разноски. Оспорва твърдението,че съдът се е произнесъл по незаявени искания относно вината и ползването на семейното жилище,които искания били заявени още с исковата молба. Твърди,че оплакванията освен това не са съобразени с актуалните редакции на ГПК и СК. Окръжен съд Велико Търново в настоящия си състав след като разгледа жалбата, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на Я. К. против Д. Н. ,двамата от гр.С., с искане да бъде прекратен брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата, да бъде предоставено на ищеца ползването на семейното жилище в гр.С. и след брака ответницата да носи предбрачното си име. Ангажирал е фактически твърдения за настъпилото в отношенията между съпрузите дълбоко и непоправимо разстройство , породено от трайно обидно поведение и отношение на ответницата по иска ,изразяващо се в отправяне по негов адрес на обиди ,неподдържане на общото домакинство, упражнено по отношение на същия и акт на физическо насилие. Ответницата е оспорила кумулативно съединените искове, като е заела подробно становище по твърденията на ищеца.Посова факти,,съдържащи виновно поведение на съпруга ищец- упражнявано по отношение на нея физическо насилие и психически тормоз, обидни думи и удари, и освен това-поддържана от ищеца извънбрачна връзка. Моли за отхвърляна иа исковете , тай като е налице само и единствено виновно поведение от ищеца, а ответницата желае да се запази брака. По делото са събрани гласни и писмени доказателства.Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал депозираните от свидетелите на ищеца К.С, и С.Ц.в, доказващи истинността на фактическите твърдения относно упражнено от ответницата по отношение на ищеца физическо насилие,отправяни по отношение на ксъщия обиди, неподдържане на общо домакинство. Правилно съдът е кредитирал тези показания, тъй като по отношение на тези свидетели не са налице каквито и да било основания да се приеме наличие на заинтересованост и същите лично и непосредствено са възприели релевираните факти,които възпроизвеждат пред съда. Правилно и законосъобразно са кредитирани и показанията на свидетелката на ответницата Й.Х., относно неподдържане на домакинството от страна на ответницата, фактическо разпределение на ползването на семейното жилище, както и по отношение на отправяни от страна на ищеца към ответницата обидни думи.В този смисъл са и показанията на другите свидетели на ответницата-С.Н. и Р.Н.,които въпреки тяхната възможна заинтересованост с оглед близката родствена връзка с ответницата, съдът е кредитирал доколкото по делото не са събрани доказателства,оборващи или внасящи основателно съмнение в изнесеното от тях. При тези данни от правна страна съдът приема за установено следното: Обжалваното решение на Районен съд С. е валидно и е допустимо в обжалваната част. Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по вината на съпрузите при настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като след обсъждане на всички събрани доказателства е приел,че вина за това имат и двамата.Без значение е съотношение на степента на тази вина .Въззивната инстанция споделя изцяло изложените съображения в мотивите на решението на СвРС като правилни и обосновани на доказателствата и материалния закон и на осн.чл.272 ГПК препраща към сищите. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателката,че съдът се е произнесъл относно вината по незаявено от ищеца искане. Видно от петитума на исковата молба се съдъжа искане да бъде постановен развод по вина на ответницата,което по същество представлява искане за произнасяне относно вината по см.на чл.49,ал.3 СК. Несъстоятелен е и довода в жалбата относно съществени процесуални нарушения на съда .Така релевираното нарушение в помирителното заседание на бракоразводния процес,че съдът не е изяснил причините и мотивите поради които се иска развод, е правно неиздържано. Производството по брачни дела се урежда в част трета,глава 26 от ГПК ,в сила от 01.03.2008г. и според актуалната правна уредба в това производство не се провежда помирително заседание. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателката,че съдът се е произнесъл относно вината по незаявено от ищеца искане. Видно от петитума на исковата молба се съдържа искане да бъде постановен развод по вина на ответницата,което по същество представлява искане за произнасяне относно вината по см.на чл.49,ал.3 СК. Освен това и съгласно действащата уредба в СК в чл.49,ал.1 е дадена правната възможност на всеки от съпрузите да поиска развод когато брака е дълбоко и непоправимо разстроен, при което твърдението ,че ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на единия съпруг, а другия желае запазването му, то развод не се допуска. Несъстоятелно е и релевираното оплакване относно неправилното разпределение на ползването на жилището. Съгл. правилото на чл.56,ал.5 СК когато съпрузите имат общо право на ползване върху семейното жилище, каквото е безспорно установено в процесния случай от представен НА № ...,дело 444/18.07.2006г. на нотариус А., първоинстанционният съд съобразявайки фактическото разпределение на ползването от съпрузите за един сравнително продължителен период от време преди решението е приел, че трябва да бъде съвместно и то така,както самите съпрузи са го разпределили. При така изложеното Окръжният съд приема ,че жалбата на Д. Н. В. против решението на СвРС в частта относно вината и предоставяне на ползването на семейното жилище е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.Атакуваното от нея решение в посочените части като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.2 ГПК на ответника по жалба се дължат направени от него разноски за въззивното производство в размер на 150лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 14.02.2011г. по гр.д.№ 793/2010г. на Районен съд С. в обжалваните части относно вината и предоставяне ползването на семейното жилище. ОСЪЖДА Д. Н. В. ЕГН * от гр.С., ул."Ц.Ц." 24, Б.Д.с."...да заплати на Я. К. В. ЕГН * от гр.С., ул."Ц.Ц." ....Д.с."..., сумата от 150лв. адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |