№ 48
гр. В., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500406 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба от З. Т. Н. чрез адв.Ц. И. гр.В. против
Решение на Районен Съд - гр.В. постановено по гр.д 2310/2022г.
В жалбата се посочва, че с обжалваното решение ВРС е оставил без
уважение иск с правно основание чл. 19 ЗЗД. Считат Решението за
неправилно тъй като ВРС е приел възражението на особеният представител,
че претенцията е погасена по давност. Сочи се, че Съдът няма информация
ответниците, които се представляват от особен представител , попадат ли в
кръга от наследници и приели ли са или не наследството на наследодателят си.
В хода на първоинстанционното производство ответниците са представлявани
от особен представител, който е направил възражение за изтекла погасителна
давност, който не е упълномощен представител, не познава страните, не
познава тяхната воля. В обема на правомощията му не влиза упражняване на
субективно право на непознато лице, с оглед на което липсва волеизявление на
ответниците за приложение института на погасителна давност.
Твърди, че неправилно Съдът е приел за начало на погасителна давност
момента на сключване на Предварителният договор. Последният е в сила,
висящ е между страните , не е оспорен , и погасителна давност за него не тече
1
.
Молят съда да постанови решение, с което измени решението на ВРС
и уважи предявеният иск.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., жк
’’Т*** и И. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. ”Х**, чрез адвокат Б. Б.,
Адвокатска колегия гр. В., назначена за особен представител срещу частта от
Решение № 513 от 15.08.2024 г. на Районен съд гр.В., постановено по
гражданско дело № 20221320102310 по описа на ВРС за 2022г., с която е
обявен за окончателен предварителен договор от 21.07.20217 г. между ищцата
като купувач и ответника М. Ц., като продавач за над ¼ идеална част от
процесния имот до присъдената1/2 идеална част от правото на собственост
върху имота.
Сочи, че атакуваното решение е постановено в нарушение на съществени
процесуални правила:Не са обсъдени всичките ни съществени доводи,
развити в отговора на исковата молба.
Не е обсъден доводът , че ответниците също са наследници на СЦ Д.а,
починала на 20.11.2016 г. и придобитите от тях по наследство идеални части
от процесния имот не са и не могат да бъдат предмет на предварителния
договор, тъй като те не са страна по предварителния договор, не са давали
обещание за продажба на собствените им идеални части, наследени от майка
им.Видно от удостоверението за наследници на същата към момента на
открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ наследници не са само
преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак - ответника М. Ц., но
и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно ответниците М. Т. Д. и И. Т.
Д..
Твърди се нарушение на чл. 5 ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството,
съгласно които децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете.
Видно от удостоверението за наследници на СЦ Д.а, наследници на същата
към момента на открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ не са само
преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак — ответника М. Ц.,
но и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно жалбоподателите.
При това положение няма как към момента на смъртта й Т. М. Д. и
ответникът М. Ц. да са придобили по наследство, всеки по ½ идеална част от
процесния имот, както неправилно е приел съдът.
Твърди се нарушение на материалния закон, неправилно изчисление,
неправилно пресмятане на дяловете от страна на съда.
В резултат на неверни изчисления, въпреки че е приел, че е изтекла спрямо
жалбоподателите 5-годишната погасителна давност, съдът неправилно не е
2
приложил института на погасителната давност и по отношение на
придобитите от жалбпоподателите на оригинерно по наследство от С. Д.а
по1/4идеална част от правото на собственост върху имота на всеки от тях.
Сочи се, че процесният предварителен договор не е сключен между
всички собственици на имота към датата на подписването му, подписан е
само от преживелия съпруг Т. Д. и единия от синовете на С. Д.а - М. Ц., но не
и от М. Т. и И. Т. - не е изпълнено изискването на чл. 363 от ГПК.
М. Т. Д. и И. Т. Д. не са страна по предварителния договор, не са давали
обещание за продажба на собствените им идеални части. При липса на тяхно
участие в предварителния договор, то искът за сключване на окончателен
такъв им е непротивопоставим, а предявеният иск неоснователен..
С оглед гореизложеното моли Съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното решение на В.ски районен съд в обжалваната част, като
неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и необоснованост и отхвърли изцяло
предявените срещу М. Т. и И. Т. искове за обявяване за окончателен на
предварителния договор за над 1/4 от притежаваната от М. Ц. идеална част от
правото на собственост върху процесния имот.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
С решение № 513/15.08.2024 по грд № 2310/2022г по описа на ВРС
Обявява за окончателен сключения на 21.07.2017г. в гр. В. между М. М. Ц.,
ЕГН **********, адрес гр. В., ж.к.“П***, в качеството му на продавач, и З. Т.
3
Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, в качеството й на купувач,
Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот - 1 / 2
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот : жилище
/апартамент/, който по документ за собственост е апартамент № 21, находящ
се в гр. В., ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ
4,20кв.м. подробно описан в Нотариален акт № 79, том IV, дело № 1275 от
1980г.
Отхвърлен е предявения от З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***,
против И. Т. Д., ЕГН ********** и М. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. П.,
ж.к. „Т***, , в частта относно :- 1 /4 идеални части от правото на собственост
върху процесния недвижим имот за всеки един от тях.
От данните по делото се установява следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ от З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, против
М. М. Ц., адрес гр. В., ул.“П. К***, И. Т. Д., адрес гр. П., ул.“Х***, М. Т. Д.,
адрес гр. П., к-с „Т***.
Процесният имот, предмет на предварителния договор, е бил собственост на
СЦ Д.а. Последната е починала на 20.11.2016г. и е оставила наследници Т. М.
Д. - съпруг, И. Т. Д., ЕГН ********** син и М. Т. Д., ЕГН ********** син ,М.
М. Ц. – син от предишен брак
На 21.07.2017г. между ищцата и Т. М. Д. и ответната страна М. М. Ц. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по
силата, на който Т. М. Д. и ответната страна М. М. Ц. са се задължили да
продадат на ищцата недвижим имот - апартамент № 21, находящ се в гр. В., в
ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20кв.м.
подробно описан в нотариален акт № 79, том IV, дело № 1275 от 1980г., за
сумата от 26 000,00лева, платима както следва : предплата /капаро/ 9
000,00лева платени на Т. М. Д. в деня на подписване на предварителния
договор, остатъка от капарото 17 000,00лева платими до 21.08.2017г. ще бъдат
изплатени на М. М. Ц. при прехвърляне на имота в нотариална форма с
нотариален акт пред нотариус. В чл. 8 от Договора е уговорено изповядване на
сделката да се извърши пред нотариус в срок до 21.08.2017г. Т. М. Д. е
4
починал на 14.08.2017г. и е оставил наследници ответниците И. Т. Д. и М. Т.
Д., негови синове.
Ответните страни И. Т. Д. и М. Т. Д., чрез назначения представител, оспорват
основателността на иска. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност на предявения иск. Направено е възражение за липса на пасивна
легитимация на ответните страни. Същите са наследници на собственика на
процесния имот, но последните не са страни по предварителния договор и не
са давали обещание за продажба на техните идеални части от правото на
собственост.
Постановеното първоинстанционно решение е неправилно.
Въззивният съд констатира, че е нарушен чл. 5 ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за
наследството, съгласно които децата на починалия наследяват по равни части,
а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Видно от удостоверението за наследници на СЦ Д.а, наследници на същата
към момента на открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ не са само
преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак — ответника М. Ц.,
но и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно жалбоподателите- И. Т. Д.
и М. Т. Д.
Към момента на смъртта й Т. М. Д. и ответникът М. Ц. не са придобили
по наследство, всеки по ½ идеална част от процесния имот, както
неправилно е приел съдът.
Имотът е лично имущество на С. Д.а, даден й като обезщетение за
отчужден неин недвижим имот, видно от приложения нотариален акт и
заповед за обезщетяване. След открИ.е на наследството на С. Д.а, на
основание чл. 5 ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството, всеки от
наследниците е придобил по 1/4 идеална част от правото на собственост
върху имота, а именно преживелият съпруг Т. Д. е придобил 1/4 идеална
част, равна на частта на всяко дете и всеки от тримата сина на С. по идеална
част, а именно М. Ц. – 1/4 идеална част, М. Т. -1/4 идеална част и И. Т. -1/4
идеална част.
След неправилното определяне на дяловете на Т. Д. и М. Ц. от по 1/2 идеална
част на всеки, съдът е уважил и приложил института на погасителната давност
само по отношение на неправилно изчисления наследствен дял на Т. Д., като е
отхвърлил исковете срещу И. Т. Д. и М. Т. Д. за по1/4 идеална част на всеки от
този дял. Делът, който обаче жалбоподателите са придобили по наследство от
Т. Д. не е за 1 /2 идеална част от имота, а само за1/4 идеална част от правото
на собственост върху него.
В резултат на горните неверни изчисления, въпреки че е приел, че е изтекла
спрямо жалбоподателите 5-годишната погасителна давност, съдът
5
неправилно не е приложил института на погасителната давност и по
отношение на придобитите от жалбпоподателите на оригинерно основание
по наследство от С. Д.а по1/4идеална част от правото на собственост върху
имота на всеки от тях.
В този смисъл решението в обжалваната му част е постановено и в
нарушение на чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно установената в Закона поредност на наследяване, по реда на открИ.е
на наследствата, първо от С. Д.а, а после и от Т. . Д., придобитото е както
следва :
При открИ.е на наследството на С. Д.а на 20.11.2016 г. всеки от
наследниците Т. Д., М. Ц., М. Т. и И. Т. са наследили и придобили по ¼
идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
При открИ.е на наследството на Т. Д. на 14.08.2017г. наследниците му М.
Т. и И. Т. са придобили и неговата 1/4 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот или по още 1/8 идеална част за всеки и
заедно техният дял от имота възлиза общо на 3/4 идеални части.
За М. Ц. остава само придобитата от него 1/4 идеална част при открИ.е на
наследството на С. Ц.а, а не ½ идеална част от правото на собственост върху
имота, както неправилно е приел съда.
По жалбата на И. Т. Д. и М. Т. Д., чрез особен представител адв.Б.
Неоснователно е възражението на особения представител , че
предварителният договор страда от пороци, водещи до неговата
недействителност. Същият отговаря на условията, посочени в чл.19, ал. 1 и 2
от ЗЗД, а именно : сключен е в писмена форма, условие което е спазено от
страните по договора, съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателният договор. На следващо място ответниците са собственици на
процесния имот. Ответникът М. М. Ц. и Т. М. Д. са придобили по 1 /4 идеални
части от правото на собственост върху имота, всеки от тях, чрез наследяване
от собственика СЦ Д.а. Т. М. Д. е починал на 14.08.2017г. и е оставил
наследници ответниците И. Т. Д. и М. Т. Д., негови синове. Последните са
придобили чрез наследяване от праводателя си по 1 / 8 идеална част от
правото на собственост всеки от тях, от наследствения му дял или по 3 / 8
идеална част от правото на собственост от процесния имот всеки от
двамата ответници.
Страните по предварителния договор са се договорили прехвърлянето на
собствеността на апартамента да стане в срок до 21.08.2017г.
Договорено е заплащането на уговорената цена да стане : 9 000,00лева
6
платени на Т. М. Д. в деня на подписване на предварителния договор, който
служи за разписка за получената сума платена от купувача на продавача Т. М.
Д.. Остатъка от 17 000,00лева платими до 21.08.2017г. на ответника М. М. Ц.
при прехвърляне на имота в нотариална форма. В този смисъл страните са
уговорили срок за сключване на окончателния договор до 21.08.2017г.
Неоснователно е възражението на ответните страни М. Т. Д. и И. Т. Д., че
последните като наследници на СЦ Д.а, не са поемали задължение за
прехвърляне на техни идеални части от правото на собственост като не са
страна по процесния предварителен договор. Ответните страни М. Т. Д. и И. Т.
Д. са наследници на Т. М. Д. - продавач по предварителния договор. Със
смъртта на последния задължението му за прехвърляне на вещта се разделя
между наследниците му и всеки от тях поема такава част от задължението,
каквато съответства на получената от него идеална част от вещта. Купувачът
може да иска от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от
наследника идеална част от вещта. В този смисъл Тълкувателно решение
№ 53 от 1.У1.1963 г. по гр. д. № 40/63 г., ОСГК.
Неоснователно е възражението на ответните страни М. Т. Д. и И. Т. Д. относно
неизпълнение задължения на ищцата по предварителния договор. Същата е
заплатила продажната цена при условията и сроковете уговорени в
предварителния договор.
По жалбата на З. Т. Н. , чрез адв. Ц. И. :
Възражението на ответните страни М. Т. Д. и И. Т. Д. за погасен по давност
иск по отношение на тях е основателно. Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е
конститутивен и по отношение на него се прилага общата погасителна
давност от пет години. Според чл. 114 от ЗЗД давностния срок започва да тече
от момента в който се поражда правото на иск, като всяка от страните по
предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен
договор. Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване за
окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва
да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. В
настоящия случай е уговорен срок за сключване на окончателен договор - в
срок до 21.08.2017г., чл. чл. 8 от Договора. От 21.08.2017г. е започнал да тече
давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е изтекъл на
21.08.2022г. Настоящия иск е предявен на 11.11.2022г. след изтичане на
7
давността за това.
Неоснователно е оплакването, че възражението не може да се направи от
особен представител, който не е упълномощен адвокат, не знае волята на
страните и няма представителна власт да упражнява чуждо потестативно
право.
Институтът на особения представител цели гарантиране правата на
определен кръг лица, измежду които е лицето, което не е уведомено за
започналото срещу него производство. Назначеният по реда на чл. 46 ал. 7
ГПК особен представител е участник в процеса, той е процесуален
представител на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение
е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие.
Определянето на особен представител се осъществява посредством верига от
процесуални действия, а представителна власт възниква по силата на съдебен
акт - определение, заместващ упълномощителната сделка.
Според Чл.29 ал5 ГПк особеният представител може да извършва действия,
които изискват изрично пълномощно, с одобрението на съда,пред който се
води делото. От нормата е видно, че законодателят е имал предвид именно
интересите на представляваният да са максимално защитени от това
представителство.Чл.29, ал.5 ГПК дава отговор на въпроса кога особеният
представител може да извършва действия на разпореждане с правото на
представлявания - само с одобрението на съда. Възражението за погасено по
давност вземане не изисква да бъде одобрено от съд, то е процесуална
възможност ,предоставена на особения представител, с цел максимална
защита на интересите на лицето, което представлява.
Възражението за погасено по давност вземане ,не представлява разпореждане
с предмета на делото и е право на особения представител да го поддържа при
наличието на основанията за това. С оглед на това възражението , че
особеният представител, който не е упълномощен адвокат, не знае волята на
страните и няма представителна власт да упражнява чуждо потестативно
право, включително и възражение за погасяване по давност е неоснователно.
Възражението за наличие на предпоставки прекъсване на давността,
съдържащи се в приложеното грд № 927/2022г., образувано на 25.05.2022г,
преди изтичане на давностния срок , което е нарушение на чл.116 „Б“ ЗЗД е
неоснователно.
8
В чл.116 ЗЗД са посочени способите за прекъсване на давността. Това е
еднократно волеизявление или действие, което заличава времето, изтекло до
настъпване на основанието за неговото извършване. В цитираната правна
норма изрично е посочено, изрично е записано, че ако иска не бъде уважен,
давността не се смята прекъсната. Това се отнася и за случаите, когато
съдебното производство е прекратено.
Давността се прекъсва с предявяването на иск/възражение от страна на
кредитора срещу длъжника , който трябва да има за предмет вземането, което
ще се погаси. Този иск може да е всякакъв (първоначален или последващ).
Прекъсването на давността важи само тогава, когато искът на кредитора е
уважен от съда. В конкретният случай производството по дело грд №
927/2022г. е прекратено поради неизпълнение на указанията на съда. Липсва
иск на кредитора, уважен от съда, поради което давността не е прекъсната.
Предвид това по отношение ответните страни М. Т. Д. и И. Т. Д., както и по
отношение на техните идеални части от правото на собственост - в размер на
по 3/8 идеални части за всеки, искът е неоснователен и следва да се отхвърли в
тази част.
С оглед на горното искът по отношение на ответника М. М. Ц. и за обявяване
на процесния предварителен договор за окончателен по отношение на 1 / 4
идеални части от правото на собственост върху имота е основателен и следва
да се уважи в тази част.
Искът по отношение на ответниците М. Т. Д. и И. Т. Д. и за обявяване на
процесния предварителен договор за окончателен по отношение на по 3/8
идеални части от правото на собственост, на всеки ответник, или общо ¾
ид.части за двамата, върху имота е неоснователен като погасен по давност в
тази част и следва да се отхвърли.
Жалбоподателят З. Т. Н. следва да заплати следващите се разноски по
прехвърлянето на 1 / 4 идеална част от правото на собственост върху имота,
изчислени на основа на заплатената продажна цена на ответната страна М. М.
Ц., за местен данък в размер на 255лв. по сметка на Община В., за нотариална
такса в размер на 106,25 лв. в полза на Държавата по сметка на ВСС, и такса
за вписване в размер на 17,00лв. по сметка на Агенция по вписванията.
До изплащане на разноските по прехвърлянето на имота следва да се наложи
възбрана върху процесния имот.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 513/15.08.2024 по грд № 2310/2022г по
описа на ВРС,с което е обявен за окончателен сключения на 21.07.2017г. в гр.
В. между М. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. В., ж.к.“П***, в качеството му
на продавач, и З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, в качеството й
на купувач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот
за 1 / 2 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот :
жилище /апартамент/, подробно описан в Нотариален акт № 79, том IV, дело
№ 1275 от 1980г., – НАД ¼ идеални части от правото на собственост
върху недвижим имот., До ½ идеална част от правото на собственост
върху имота , както и в частта, в която е отхвърлен предявения от З. Т. Н.,
ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, против И. Т. Д., ЕГН **********,
адрес гр. П., ул.“Х***, и М. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. П., ж.к. „Т***,
иск за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2017г. в гр. В.
Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, в частта до
присъдените 1 /4 идеални части от правото на собственост върху недвижим
имот за всеки от тях :
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
Обявява за окончателен сключения на 21.07.2017г. в гр. В. между М.
М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. В., ж.к.“П***, в качеството му на
продавач, и З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, в качеството й
на купувач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим
имот за 1 / 4 идеални части от правото на собственост върху недвижим
имот : жилище /апартамент/, който по документ за собственост е апартамент
№ 21, находящ се в гр. В., ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено
помещение № 24, с площ 4,20кв.м. подробно описан в Нотариален акт № 79,
том IV, дело № 1275 от 1980г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради погасяване по давност на
предявените от З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, против И.
Т. Д., ЕГН ********** и М. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. П., ж.к. „Т***,
, искове за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2017г. в гр. В.
10
Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот до
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху
процесния недвижим имот- 3/8 идеални части за всеки един или общо за
двамата ¾ ид. Част.
Данъчната оценка на целия имот е в размер на 16 531,20лв.
Данъчната оценка на 1 / 4 ид. части е 4 132,80 лв..
Осъжда З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, да заплати
местен данък в размер на 255 лева по сметка на Община В., нотариална такса в
размер на 106,25 лева в полза на ВСС по сметка на ВдОС, и такса за вписване
в размер на 17 лева по сметка на Агенция по вписванията.
Налага възбрана върху недвижим имот - 1 / 4 идеални части от
правото на собственост върху недвижим имот : жилище /апартамент/, който
по документ за собственост е апартамент № 21, находящ се в гр. В.,
ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20кв.м.
подробно описан в Нотариален акт № 79, том IV, дело № 1275 от 1980г.
Решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11