№ 36 / 7.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.М., 07.02.2020г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание н. шести февруари през две хиляди И. двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.. МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова И. с участието н. прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 976 п. описа н. съда З. 2019г., З. да се произнесе взе предвид следното:
Производството е п. реда н. чл.59 ал.1 И. сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.М. е сезиран с жалба от ,,А. З. К. С. И.. И. О." ЕООД - гр. С., с ЕИК: *********, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 12 - 001359 издадено н. 12.02.2019г. от Д. н. Д. ,. п. т." - гр.М., с което н. търговеца е наложено наказание имуществена санкция в размер н. 1 500.00 лева З. извършено административно нарушение п. чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата санкционираното лице оспорва наказателното постановление като счита, че същото е незаконосъобразно И. издадено при наличие н. допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,А. З. К. С. И.. И. О." ЕООД - гр. С., редовно призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган Д. н. Д. ,. п. т." - гр.М., редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата И. моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултство възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни И. писмени доказателства, както И. наведените в жалбата оплаквания И. становищата н. страните, намира З. установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок И. от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима И. следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода н. съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Н. 25.10.2018г. била извършена проверка п. документи във връзка със спазване н. трудовото законодателство от служители в Д. ,. п. т." - гр.М. главен инспектор Л.Р. И. З.А. п. сезиране н. служител при ОДМВР - гр.М. Р.Т.. Двамата установили, че при проведаната футболна среща между отборите н. ,,Ботев - Враца" И. ,,Лудогорец" - Разград н. 07.10.2018г. в 15:00ч., н. лицето М. М. Д., който е бил част от охранителния състав н. провежданото спортно мероприятие, дружеството не му е продоставило заверено копие от уведомление п. чл.62, ал.3 от КТ. Уведомлението е било регистрирано в системата н. НАП н. 07.10.2018г. в 22:12ч. Извършената проверка била надлежно обективирана в нарочен Протокол от 25.10.2018. И. от 12.11.2018г. П. случая бил съставен АУАН, който бил изпратен н. адреса н. дружеството И. впоследствие връчен п. реда н. чл.416, ал.3 И. ал.4 от КТ. Въз основа н. него било издадено И. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което И. съдът възприема същата З. безспорно установена И. от събраните в хода н. съдебното производство писмени доказателства.
Както АУАН, така И. обжалваното НП са издадени от компетентните органи И. в рамките н. законоустановените давностни срокове п. чл.34, ал.1 И. ал.3 от ЗАНН.
Отразяването н. обстоятелствата п. нарушението И. дадената правна квалификация в акта И. наказателното постановление е съобразена с изискванията н. чл.42 т.5 И. чл.57, ал.1 т.5 И. т.6 от ЗАНН.
Посочената в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а И. безспорно се установява от гласните И. писмени доказателства.
Видно от показанията н. Р. И. Т. е, че със своето поведение дружеството жалбоподател не е изпълнило своето задължение, въздигнато в нормативен акт да не допуска до работа работник, преди да му предостави документите, сред които е И. уведомлението п. чл.62, ал.3, заверено от ТД н. НАП, което е довело до административно нарушение.
Свидетелят Р. е бил непосредствен очевидец при извършената проверка И. възприемане н. момента, в който е било регистрирано уведомлението п. чл.62, ал.5 от КТ в системата н. НАП. Такъв е бил И. свидетеля п. акта З.А..
Показанията му се потвърждават както от тези н. свидетеля Т., така И. от приложеното като писмено доказателство уведомление. Съдът кредитира показанията н. разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е непротиворечиви И. ги цени при мотивирането н. своя съдебен акт. Същите се потвърждават И. от приобщените п. реда н. чл.283 от НПК писмените доказателства.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че наказателното постановление е законосъобразно И. обосновано И. издадено в съответствие с материалния И. процесуален закон.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално И. извършено чрез бездействие, изразяващо се в допускане от страна н. дружеството, в качеството му н. ,,Работодател” п. смисъла н. &1 т.1 от Допълнителните разпоредби н. КТ до работа н. лице, преди да му бъде предоставено заверено копие от уведомление п. чл.62, ал.3 от КТ (в този смисъл е И. Решение № 10/14.01.2020г. п. КАНД № 2020г. п. описа н. Административен съд - гр. М. И. др.).
От субективна страна отговорността н. юридическото лице е обективна И. безвиновна.
Поради тази причина И. насотящата съдебна инстанция намира, че административно наказващият орган е приложил правилно закона като е подвел под административна отговорност търговското дружество, в качеството му н. юридическо лице, което е било И. работодател.
П. отношение н. наказанието административно наказващият орган правилно е отчел степента н. обществена опасност н. деянието И. е определил минималното п. размер наказание в размер н. 1 500 лева.
При извършена служебна проверка п. законосъобразното провеждане н. административното производство, не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната н. наказателното постановление н. процесуално основание.
Възраженията н. жалбоподателя, че съставения АУАН И. обжалваното НП не са му били връчени И. не е могъл да се запознае с тяхното съдържание И. да организира защитата си, са неосонвателни. АУАН е бил връчен при спазване н. специалната процедура п. чл.416, ал.3 от КТ, а с факта н. допустимостта н. жалбата И. разглеждане н. делото в съдебно заседание, в най - пълна степен са били гарантирани правата н. подведеното под административна отговорност юридическо лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният санкциониращ акт е правилен И. следва да бъде потвърден.
П. отношение н. претендираните в съдебно заседание разноски от страна н. юрисконсулта н. административно наказващия орган съдът намира, че предвид измененията в чл.63, ал.3 от ЗАНН, същите следва да бъдат присъдени, а дружеството осъдено да заплати сумата в размер н. 100.00 лева.
Воден от горното И. н. основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12 - 001359 издадено н. 12.02.2019г. от Д. н. Д. ,. п. т." - гр.М., с което н. основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, н. ,,А. З. К. С. И.. И. О." ЕООД - гр. С., с ЕИК: ********* представлявано от управителя И..В.Т. е наложено наказание имуществена санкция в размер н. 1 500.00 (хиляда И. петстотин) лева З. извършено административно нарушение п. чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ,,А. З. К. С. И.. И. О." ЕООД - гр. С., с ЕИК: ********* представлявано от управителя И..В.Т., да заплати н. Д. н. Д. ,. п. т." - гр.М. сумата в размер н. 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му н. страните пред Административен съд – гр. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: