№ 16569
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110119527 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. Т. Й., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 2741/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
2208,12лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до изплащане на вземането, 262,63лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
09.01.2023г., 64,68лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до изплащане на
вземането, и 10,48лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020г.-09.01.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва да е собственик
или вещен ползвател на имота, както и между страните да е налице договор за доставка
на топлинна енергия. Счита, че не е изпаднал в забава за плащане, тъй като не е
поканен. Оспорва и иска за лихва за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение, като твърди, че няма уговорено подобно задължение. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представено съобщение от дата 03.01.2018г., изходящо от директора
на дирекция „УССД“ в МВР /л. 16/, съгласно което със заповед от 03.10.1988г. имот,
находящ се в /населено място/, е предоставен на К. Т. Й. като обезщетен собственик.
Посочената заповед е изискана и съобразно нея К. Т. Й. е обезщетена с право на
собственост върху посочения имот поради извършено отчуждаване на парцел. По
делото няма доказателства и твърдения за наличие на последващи разпоредителни
сделки с имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е
бил собственик на същия. Установява се от представените писмени доказателства и от
приетото по делото експертно заключение, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот топлоснабден. Предвид
тези обстоятелства и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в
горецитираното ТР, съдът приема, че през процесния период ответникът се явява
клиент на топлинна енергия за процесния имот, намира се в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество и
отговаря за стойността на потребената топлоенергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в процесния имот е имало четири броя отоплителни тела, щранг-
лира в банята и два броя водомери за топла вода, като на четирите броя отоплителни
тела са били поставени ИРРО. Вещото лице разяснява, че начислената топлоенергия за
отопление и топла вода е в резултат от реално извършени отчитания на измервателните
уреди след края на отоплителните сезони, което се установява от представените от
2
третото лице – помагач протоколи за отчет /л. 92/. Топлината, отдавана от щранг-
лирата, е изчислявана по т. 6.5 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, тъй като
експертът посочва, че самата щранг-лира има характеристиката на отоплително тяло.
Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е
изчислявана по формулата, предвидена в т. 6.1.1 от приложението към Наредбата, като
видно от представения от ищеца акт за разпределение на кубатура /л. 85/, правилно е
определен отопляемият обем на имота. С оглед направените изчисления, вещото лице
дава заключение, че потребената топлоенергия в имота за отопление, БГВ и сградна
инсталация за процесния период възлиза общо на 2376,86лв. В настоящото
производство обаче се претендира сума в по-нисък размер, а именно 2208,12лв., като с
оглед действащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
ограничен от предявения от ищеца размер.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.01.2023г. Следователно всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 18.01.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.11.2019г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 18.01.2020г.
На всички останали вземания изискуемостта е настъпила след тази дата (за м.12.2019г.
настъпва през м.02.2020г.). Съгласно експертното заключение по СТЕ, предварително
начислените суми за топлоенергия за отоплителен сезон 2019/2020г. са били на обща
стойност 667,13лв. След извършеното изравняване в края на отоплителния сезон се е
получила отрицателна разлика от 282,30лв. /или т. нар. възстановяване/. За да се
определи какъв е реалният размер на задълженията за периода, който попада в обхвата
на погасителната давност, съдът счита, че следва да се направи уравнение, като
стойността на реално потребената енергия от 384,83лв. се раздели на общия размер на
прогнозно начислените суми от 667,13лв. и с получения коефицент се умножат
месечните прогнозни сметки. По този начин ще се получи реално потребеното
помесечно количество топлинна енергия. При спазване на посочената формула се
налага извода, че реалната стойност на потребената топлоенергия за обхванатия от
погасителната давност период м.05.2019г.-м.11.2019г. възлиза на 248,26. Тоест
вземанията в този размер се явяват погасени по давност. След като тази сума се
приспадне от претендирания от ищеца размер на главницата за топлинна енергия от
2208,12лв., остава дължим остатък от 1959,86лв. Именно до този размер предявеният
иск за главница за топлинна енергия се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен от 2208,12лв. и за периода м.05.2019г.-м.11.2019г. подлежи на отхвърляне.
3
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради което
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за
тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта и от деня, следващ деня
на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
1959,86лв. възлиза на сумата от 233,10лв. за периода 15.09.2020г.-09.01.2023г. Ето
защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 233,10лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 262,63лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 20-21/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение. В проведеното на 06.07.2023г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заяви, че не поддържа направеното
оспорване, с оглед на което съдът приема отразените в него факти за настъпили.
Представен е и договор за извършване на услугата, сключен между етажните
собственици и третото лице – помагач /л. 18-19/. Ответникът оспори истинността на
изявленията по този договор и като свидетели бяха разпитани лицата, които се сочи, че
са го подписали. В разпита си същите потвърдиха категорично, че именно техните
подписи стоят на договора. Ето защо, съдът приема, че между посочените страни
действително е сключен такъв договор. Видно от представените отчети, съобщения и
от експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва
услугата и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази
услуга. От събраните писмени доказателства се установява, че нейният размер за
процесния период м.07.2020г.-м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 64,68лв.
Тези задължения не са обхванати от погасителна давност, тъй като първото от тях се
отнася за м.07.2020г. (виж изложените по-горе съображения относно давността). Ето
защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за лихва за забава върху горната сума в размер от 10,48лв. следва да бъде
отхвърлен, тъй като не е доказан.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 100,92лв., от
които следва да му се присъдят 89,49лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 89,99лв. за
държавна такса, 250,00лв. депозит за експертиза, 40,00лв. депозит за свидетел и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер на разноските – 479,99лв., следва да му се присъдят
425,64лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски в заповедното и исковото
производство, като се претендират единствено адвокатски възнаграждения от
процесуалните му представители по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът намира, че
4
такива следва да им се присъдят, като на адв. Билева следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение от 22,65лв. за заповедното производство съразмерно на отхвърлената
част от исковете, а на адв. И. от 62,80лв. за исковото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу К. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2741/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 1959,86лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2019г.-
30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, ведно със
законната лихва от 18.01.2023г. до изплащане на вземането, 233,10лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-09.01.2023г.,
64,68лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1959,86лв. до пълния предявен от 2208,12лв. и за периода 01.05.2019г.-
30.11.2019г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 233,10лв. до пълния предявен от 262,63лв. и
изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.01.2020г.-09.01.2023г. в размер от 10,48лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 К. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 89,49лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 425,64лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 22,65лв. – адвокатско възнаграждение
за извършено безплатно процесуално представителство на ответника в заповедното
производство и на адв. Н. И. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от
62,80лв. - адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5