№ 25318
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110139528 по описа за 2021 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „У. Б.“ АД срещу Т. А. Д., която е редовна и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ответника за издаване на СУ е уважено с разпореждане от 14.10.2021г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.10.2023г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 47053/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав за послужване.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер от 300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П.,
със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК от „У. Б.“ АД срещу Т. А. Д. с
1
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че дължи следните суми: сумата от 1094,45 лева, представляваща главница за
периода 18.03.2014г.- 27.05.2014г. по договор за кредитна карта на физически лица
№85/23.10.2013г., ведно със законна лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 53,49 лева за периода от 15.04.2014г. до 27.05.2014г.,
наказателна лихва в размер на 335,31 лева за периода от 27.05.2014г. до 29.09.2020г.,
разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 72 лева, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 47053/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че Т. Д. е ползвала банков кредит съгласно Договор за кредитна
карта на физическо лице 85 от 23.10.2013г. с разрешен размер от 1000 лева и срок на
ползване- 31.10.2015г. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за 3 погасителни вноски за главница, дължими в периода 18.03.2014г.-
15.05.2014г. и 2 погасителни вноски за договорна лихва, дължими в периода 15.04.2014г.-
15.05.2014г., вземанията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от
27.05.2014г. Твърди, че банката била уведомила кредитополучателя посредством покана за
доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ Р. М.. Поддържа, че с
поканата бил даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като в същия не били
изплатени дължимите суми по договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва основателността и размера на исковете. Изложени са съображения, че
изискуемостта на вземанията на ищеца, била настъпила на 27.05.2014г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Поддържа, че не е усвоявала предявената главница. Сумата,
която била претендирана, била усвоена от извършител с неустановена самоличност.
Оспорва исковата претенция по размер. Поддържа, че усвоена главница над тази сума не
била договаряна и ако от извършителя на престъплението по някакъв начин бил усвоен
размер над 1000 лева, то те не могат да се възлагат в отговорност на ответника. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор кредитна карта;
обстоятелството, че Т. А. Д. е усвоила твърдения от ищеца кредит в размер, посочен в
исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя
по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди
подаване на исковата молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е
уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на
дължимата лихва.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността, за
което не сочи доказателства.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е бил сключен Договор № 85 от 23.10.2013г. за кредитна карта за физически
лица.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3