Решение по ЧНД №1234/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 251
Дата: 24 септември 2025 г.
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20252100201234
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Бургас, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова
в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Частно наказателно дело №
20252100201234 по описа за 2025 година
на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА влязло в сила на 29.01.2025г. Решение № 23.0037873.3,
постановено на 03.01.2025г. от несъдебен орган в издаващата държава -
Polizeiprasidium Rheinpfalz Zentrale BuBgeldstelle, гр.Шпайер, ФРГ, с което на
българския гражданин Х. К. И., ЕГН ********** от *****************, за
извършено деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.
41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по
пътищата (StVO), чл.24 от Закон за движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от
Федералния каталог за финансови санкции (BKat) е наложена финансова
санкция - задължение за заплащане на парична сума в общ размер на 128,50
евро, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 251,32лева
(двеста петдесет и един лева и тридесет и две стотинки), включваща глоба в
размер на 100,00 евро, с левова равностойност 195,58 лева и разходи за
административно производство в размер на 28,50 евро, , с левова
равностойност 55,74 лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за
приходите.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение след
влизането му в сила.
1
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр.
Бургас в 7-дневен срок.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение №251/24.09.2025г. по ЧНД№1234/2025г. по
описа на Окръжен съд-Бургас

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 – ал.8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас
удостоверение, издадено въз основа на Решение № 23.0037873.3, постановено
на 03.01.2025г. от несъдебен орган в издаващата държава -Polizeiprasidium
Rheinpfalz Zentrale BuBgeldstelle, гр.Шпайер, ФРГ, влязло в сила на
29.01.2025г., с което на ********** гражданин Х. К. И., ЕГН ********** от
***************, с което е наложена финансова санкция - задължение за
заплащане на парична сума в общ размер на 128,50 евро, от които парична
сума 100,00 евро, за деяние, квалифицирано като административно нарушение
по чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение
по пътищата (StVO), чл.24 от Закон за движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от
Федералния каталог за финансови санкции (BKat) и 28,50 евро - разходи по
административното производство.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас изразява становище за наличие на всички законови предпоставки за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, постановено по
отношение на ********** гражданин.
Засегнатото лице Х. К. И. не е намерено на известния по делото
адрес, поради което и на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е
представляван от служебен защитник. Защитникът пледира съдът да откаже
признаване на решението на изпращащата държава, поради невръчване на
решението на засегнатото лице.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Засегнатото лице, Х. К. И., ЕГН ********** е *********
гражданин, с обявен постоянен и настоящ адрес – ****************.
От данните, съдържащи се в удостоверението се установява, че с
постановено на 03.01.2025г. от несъдебен орган в издаващата държава -
Polizeiprasidium Rheinpfalz Zentrale BuBgeldstelle, гр.Шпайер, ФРГ решение
№ 23.0037873.3 е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на
парична сума в размер на 128,50 евро, в това число 100 евро наложена му
глоба за извършеното административно нарушение и 28,50 евро разноски по
административното производство. Санкцията е за деяние, извършено на
територията на издаващата държава, съставляващо административно
нарушение на чл.4, ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата; чл.24
от Закона за движение по пътищата и се проявило в това, че на 16.11.2024 год.
1
в 00/38ч. 14:11ч в района на Neustadt/Wied, по пот ВАВ 3, km 45,550,в посока
Frankfurt/ Mai,n като водач на лек автомобил с регистрационен номер *******,
движейки се със скорост от 104км/ч, превишил с 24 км/ч максималната
допустима скорост извън населени места - 80 км/ч. Решението е постановено
от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 29.01.2025г.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5,
§ 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
Засегнатото лице Х. К. И. е с местоживеене на територията на
*****************, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени
всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението
за налагане на финансова санкция срещу Х. К. И.
Съдът не установи наличие на основанията по чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на
решението.
Без основание е възражението на защитата, за невръчен санкционен
акт на засегнатото лице, явяващо се по същество оспорване на съдържанието
на изпратеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета. Настоящата процедурата по признаване е подчинена на принципа на
взаимно доверие между компетентните органи на държавите - членки на
Европейския съюз. В постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамковото
решение изрично е посочено по б. „з“ т. 2, б. „б“ от образеца, че
санкционираното лице е било уведомено за възможностите за обжалването на
решението, като по делото не се установяват обстоятелства, внасящи каквото
и да било съмнение относно верността на тези данни, което е напълно
достатъчно, за да се приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението за
налагане на финансова санкция, а възражението на защитата – неоснователно.
При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е
било писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е
възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от
ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай.
С представеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
2
взаимно признаване на финансови санкции, органът на издаващата държава е
поискал признаване и изпълнение на решението както по отношение на
наложената глоба в размер на 100,00 евро, с левова равностойност 195,58
лева, така и за начислените административни разходи в размер на 28,50 евро,
с левова равностойност 55,74лева. Следователно, решението подлежи на
признаване за пълната претендирана в удостоверението сума от 128,50евро, с
левова равностойност 251,32лева. Не е налице предпоставката за приложение
на чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС, предоставящ дискреционна власт на
признаващия съдебен орган, защото определената за признаване и
изпълнение финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1,т.2 от същия закон
е в размер на 128,50 евро.
Допълнително в удостоверението е посочено, че давностният срок за
изпълнение на финансовата санкция изтича на 20.01.2028г.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
3
Съобщи за изтекли лични данни