Мотиви по Присъда № 260002/31.08.2020г. по нохд 109/2019г.
Подсъдимият М.Н.М., роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, не осъждан, със средно образование,
пенсионер, ЕГН: ********** е предаден на съд
затова, че на 08.06.2016 г. в гр.П., обл.Варна, пред
надлежен орган на властта - нотариус З.А.,*** действие Районен съд гр.П.,
вписана под регистрационен № 333 при Нотариалната камара, устно - в протокол за
разпит на свидетели по обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г.
по регистъра на същия нотариус, съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил,
че Н.М.Н. обработвал лично като свои собствени земеделски земи, съставляващи
имоти №021005, №021006, №021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в землището на с. В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл. Варна, местността „***“, повече от 10-15 години, без
някой да му е оспорвал това - престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
Подсъдимата Д.С.А., родена на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана,
работи като специалист банкови операции в „Инвестбанк“
АД, ЕГН: ********** е предадена на съд затова че на 08.06.2016г. в гр.П., обл.Варна, пред надлежен орган на властта - нотариус
З.А.,*** действие Районен съд гр.П., вписана под регистрационен № 333 при
Нотариалната камара, устно - в протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г. по регистъра на същия
нотариус, съзнателно е потвърдила неистина, като е заявила, че Н.М.Н.
обработвал земеделски земи, съставляващи имоти №021005, №021006, №021010,
№021012, №021014 и №021020, находящи се в землището
на с. В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл. Варна,
местността „***“, като свои повече от 10 години, без някой да е имал претенции
за това - престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
Подсъдимият П.С.П., роден на ***г***, обл.Варна, ул.“***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, осъждан, работи като охрана в община П., ЕГН: **********
е предаден на съд затова, че на 08.06.2016г. в гр.П., обл.Варна,
пред надлежен орган на властта - нотариус З.А.,*** действие Районен съд гр.П.,
вписана под регистрационен № 333 при Нотариалната камара, устно - в протокол за
разпит на свидетели по обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г.
по регистъра на същия нотариус, съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил
че Н.М.Н. владеел земеделски земи, съставляващи имоти №021005, №021006,
№021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в
землището на с.В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл.Варна,
местността „***“, като свои от 10-15 години, без някой да му е оспорвал това -
престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Варна ТО П. поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин и моли подсъдимите М.Н.М., Д.С.А. и П.С.П.
да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и съдът да им определи наказание при приложение на чл. 54 от НК като им
наложи Лишаване от свобода ориентирано към минималния размер, което по
отношение на подсъдимите М.М. и Д.А. да бъде отложено
с 3 годишен изпитателен срок, а по отношение на подсъдимия П., който не е бил
реабилитиран към датата на деянието да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Представителят на
Районна прокуратура Варна ТО П. твърди, че спрямо подсъдимия П. в случай, че бъде
признат за виновен са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК за групиране на наложеното наказание
по настоящото дело с наказанието по НОХД № 168/2020 г. на РС П., влязло в сила
на 17.06.2020 г. за деяние извършено на 01.06.2020 г., тъй като двете деяния са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и следва да
бъде определено едно общо най-тежко наказание между тях, което на основание чл.
25, ал. 4 от НК предлага да бъде изтърпяно ефективно с оглед постигане на
целите по чл.36 от НК спрямо подсъдимия П., който видно от справката му за
съдимост е личност с утвърдени престъпни навици спрямо когото до момента са
прилагани различни наказания - глоба, пробация,
условно осъждане от лишаване от свобода, които не са постигнали необходимия
поправителен и превъзпитателен ефект.
Подсъдимите и техните защитниците на основание чл.371, т.1 от НПК в първото по делото съдебно заседание изразяват съгласиe да не се провеждат разпити
на свидетелите и вещото лице С. Д., с изключение на свидетелката А.А., а протоколите в които са оформени техните показания,
респ. заключение на вещото лице Д. да бъдат прочетени и приобщени към съдебното
дело и съдържанието им да бъде ползвано непосредствено при постановяването на
присъдата. Съдът с протоколно определение от 05.06.2019г. е одобрил
изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като при постановяване на
присъдата непосредствено ще се ползва от протоколите за разпит на свидетели с
изключение на разпита на свидетелката А.А. приложени
по досъдебното производство и от експертизата на вещото лице Д..
След преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл.373,ал.1 от НПК, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Свидетелят Н.Н. ***
от 2002г. като решил да започне да се занимава със земеделие и започнал да си
купува стопански инвентар. Той обработвал земи в землището на с.В..и на с.В., а
от 2014г. и в местност „***“ в землището на с.В..
Св.Н. през 2016г. решил да придобие
собствеността по давностно владение на шест
земеделски имота, съставляващи имоти
№021005, №021006, №021010, №021012, №021014 и №021020, находящи
се в землището на с.В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл.Варна,
местността „***“, които били около негов наследствен имот в същото землище.
По този повод той се консултирал със св.адв.А.А., която му разяснила
процедурата по придобиване на имоти по обстоятелствена проверка и му казала, че
трябва да намери трима свидетели, които да заявят пред нотариус, че той е
владял процесните имоти повече от 10 години.
Св.Н. помолил под.М., който живеел в с.В.
да му стане свидетел, че е обработвал и владял през последните 10 години
земеделските имоти, които св.Н. искал да придобие по давност. Подс.М. се съгласил да му стане свидетел.
Св.Н. помолил под.П. също да му бъде
свидетел, че е обработвал и владял през последните 10 години земеделските
имоти, които св.Н. искал да придобие по давност, тъй като майка му имала земи в с.В..
Св.Н. помолил и под.А. да му стане
свидетел, че е обработвал и владял през последните 10 години земеделските
имоти, които св.Н. искал да придобие по давност, тъй като тя живеела на семейни
начала със сина му св.М..
Свидетелката адв.А.
извършила административната работа по снабдяване с необходимите документите на
св.Н. за придобиване по давност на процесните
земеделски имоти и ги получила в оригинал. Имотите по скици се водели на
неидентифициран собственик или били земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Св.адв.А. подала от негово име молба-декларация за признаване
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка до св.нотариус З.А. с удостоверения от общинска администрация П.,
отдел „УТЕОС“ и от областна администрация Варна, дирекция „АКРРДС“, според
които процесните имоти не са общинска и държавна
собственост. В молба декларацията са посочени като свидетели за извършване на
обстоятелствената проверка тримата подсъдими.
Подсъдимите са разпитани от св.нотариус З.А.
по повод обстоятелствената проверка, която ги предупредила преди разпита им за
отговорността, която носят при лъжесвидетелстване съобразно разпоредбата на
чл.290 НК и им разяснила последиците, които следват от потвърждаване на
неистина. Те обещали да говорят истината. Св.нотариус А. отразила точно
казаното от подсъдимите при разпита си пред нея, прочела им го, след което те
се подписали под показанията си.
При разпита си от св.нотариус А. подс.М. заявил, че знае имотите, за които св.Н. иска да се
снабди с нотариален акт в землището на с.В., местност „***“ с обща площ около 6
дка разпокъсани на малки парчета и че св.Н. обработва тези имоти лично като
свои собствени повече от 10-15 години и никой не му е оспорил това.
При
разпита си от св.нотариус А. подс.А. заявила, че знае
имотите, които св.Н. ***, местност „***“ с обща площ около 6 дка разпокъсани на
малки парчета и че св.Н. обработва тези имоти като свои собствени повече от 10
години и никой не му е оспорил това.
При разпита си от св.нотариус А. подс.П. заявил, че знае имотите, които св.Н. ***, местност
„***“ с обща площ около 6 дка разпокъсани на малки парчета и че св.Н. владее
тези имоти като свои собствени повече от 10-15 години и никой не му е оспорил
това.
Подсъдимите заявили гореизложените
обстоятелства въпреки, че през периода 2006-2016г. св.Н. не обработвал никакви
земи в местност „***“, в землището на с.В.. През периода 2005-2013г.
св.Ж.И. обработвал част от процесните ниви, а през
периода 2007г. – 2016г. нива с №021020, която св.Н. и св.П. твърдят, че е тяхна
собственост по наследство била обработвана от св.Й. и св.С. И..
Св.нотариус А. не се усъмнила по никакъв
начин в истинността на казаното от подсъдимите, поради което съставила
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност №45, том III, рег.№2019, дело № 411/2016г. по нейния регистър, вписан в СВ при РС П.
във вх.рег.№ 3163/10.06.2016г., акт № 74, том VII, дело №1285/2016г., с който признала св.Н. за собственик по давностно владение на процесните
недвижими имоти, съставляващи земеделски
земи с №021005, №021006, №021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в землището на с. В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл. Варна, местността „***“, масив 21.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената по делото Графическа експертиза, ръкописният текст „М.Н.М.“ и
подписът за него са изпълнени от М.Н.М., ръкописният текст „Д.С.А.“ и подписът
за нея са изпълнени от Д.С.А. и ръкописният текст П.С.П.“ и подписът за него е
изпълнен от П.С.П..
От писмо от Общинска служба по земеделие –
П. с изх.№ РД-05-202-1/01.02.2019г. е видно, че за времето от 2006г. до 2016г. Н.М.Н.
не е декларирал, че обработва имоти №021005, №021006,
№021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в
землището на с.В..
Видно от писмо от ОСЗ П. с вх.№
7169/27.11.2019г. към 08.06.2016г. при
тях няма заявени нотариални актове за собственост на процесните
недвижими имоти и те са се водили на неидентифициран собственик. За стопанската
2011/2012г. процесните имоти нямат регистриран в ОСЗ П.
ползвател. През стопанската 2012/2013г., 2013/2014г., 2014г./2015г.,
2015г./2016г. имоти с №021005, №021006 са с
регистриран ползвател „К-Ей-Г“АД, останалите имоти с №021010, №021012, №021014
и №021020 нямат регистриран ползвател за този период.
От Справка от СВ при РС П. се установява,
че към 2014г., св.Н.Н. е собственик само на два имота
с № 024022 и с №021007, находящ се в землището на с.В.,
местност „***“, които е отдал под аренда на сина си св.Н.М..
От свидетелство за съдимост на подс.М. и подс.А. се установява,
че те са неосъждани.
От свидетелство за съдимост на под.П. се
установява, че към датата на извършване на процесното
престъпление – 08.06.2016г. той е осъждан за престъпление по чл.130, ал.2 от НК
на глоба в размер на 200 лева по нохд 112/2007г. на
РС П., като присъдата е изменена с Решение № 491/09.07.2007г. на ВОС, влязло в сила на 09.07.2007г., по нохд 213/2008г. на РС П. за престъпление по чл.170, ал.1,
пр.1 от НК на Пробация с пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца с присъда влязла в сила на 02.08.2008г., по нохд 46/2009г. на РС П. за престъпление по чл.296, ал.1 от НК на глоба в размер на 500 лева с присъда влязла в сила на 18.04.2009г., по нохд 98/2009г. на РС П. за престъпление
по чл.343б, ал.1 вр. с чл.26, ал.2 от НК на наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 години, с одобрено от съда споразумение влязло в сила на 20.05.2009г., по нохд 569/2009г. на РС П. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от 3 години с одобрено от съда споразумение влязло
в сила на 17.02.2010г., с последното са групирани наложените на подс.П. наказания по нохд
98/2009г. на РС П. и по нохд 569/2009г. на РС П.. С
определение по чнд 472/2018г. на РС П. влязло в сила
на 20.12.2018г. е постановена съдебна реабилитация на подс.П.
за горепосочените престъпления, за които е осъден на основание чл.87 НК. По нохд 168/2020г. на РС П. подс.П.
е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и на
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години, с одобрено от съда
споразумение влязло в сила на 17.06.2020г..
От характеристични данни за под.А. се
установява, че тя няма криминални прояви и регистрации, не злоупотребява с
алкохол, няма данни за употреба на наркотични вещества, не нарушава обществения
ред по местоживеенето си, не събира шумни компании в дома си, няма данни да е
извършвала хулигански прояви, не е позната на органите на полицията по
местоживеене, съседите й изразяват положително мнение за нея.
От
приетите по делото удостоверения за раждане се установява, че подс.А. и св.Н.М. има две деца – Н. Н. М., роден на ***г. и
А. Н. М., роден на ***г..
От характеристични данни за под.М. се установява,
че той е разведен и живее сам в наследственото си жилище в с.В., той е
пенсионер. Той няма криминалистични регистрации, има
една регистрация по заявителски материал от 2018г. за
престъпление по чл.290 НК.
От характеристичните данни за подс.П. се установява, че той е разведен и живее сам в
жилище под наем, работи като дневен пазач в „Дом за пълнолетни лица с физически
увреждания“ гр.П., същия няма криминалистични
регистрации, има 8 регистрации по заявителски
материал от 2005г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, от 2006г. за
престъпление по чл.131, ал.1 от НК, от 2008г. за престъпления по чл.170, ал.1
от НК, чл.296, ал.1 от НК, чл.325, ал.1 НК, чл.343б, ал.1 от НК.
От приетите като доказателства по делото
материали по нотариално дело №411, нотариален акт №45, том III, рег.№2019/2016г. на нотариус З.А. се установява, че св.Н.Н. чрез
пълномощник е подал до нотариус З.А. молба декларация за признаване право на
собственост върху процесните недвижими имоти ведно с
направените в нея удостоверения от община П. и областна администрация Варна,
приложил е скиците на имотите и данъчните им оценки, с които се е снабдила св.адв.А.А.. Установява се, че
св.нотариус З.А. на 08.06.2020г. е разпитала тримата подсъдими, които са
потвърдили пред нея, че знаят, че процесните ниви са
обработвани, владени от св.Н.Н. за период от 10-15
години. Предвид на техните показания и събраните документи по нотариалното дело
св.нотариус А. е издала нотариален акт №45, том III, рег.№2019/2016г., с който е признала св.Н. за собственик на процесните недвижими имоти.
Фактическа обстановка по делото се
установява освен от коментираните по-горе писмени доказателства и от събраните
по делото гласни доказателства.
От разпита на св.П., чиито показания съдът
кредитира като обективни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства се установява, че той е обработвал процесните
имоти през периода 2010г. – 2015г., които се водили на неидентифициран
собственик, св.Н. е обработвал имотите от 2016г..
От разпита на св.Н. и св.П., чиито
показания съдът кредитира като обективни и подкрепящи се от останалите събрани
по делото доказателства се установява, че тя заедно с майка си св.П. имат по
наследство имот с №021020. Имота се обработвал още
от прадядо й, след това от дядо й и от баща й Иван Петков до 1997г., когато
починал. След това се обработвал от св.Н. и св.П., после те го дали по устна уговорка да се
обработва от други лица, едно от което е св.С. Г.. През периода 2007г. – 2016г. имота се обработвал от св.Й..
От показанията на св.Д., които съдът
кредитира изцяло като обективни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства се установява, че св.Н. *** през около 2003г.. През около 2015г.
св.М. е търсил в землището на с.В. имоти, които да обработва, ходил е при свои
роднини и близки, за да ги уговаря да му дадат земеделските си имоти под
аренда. В местност „***“ земи обработвали св.П., Ж. Ж. и св.Й..
През 2014г./2015г. св.М. обработвал нивите
на баща си св.Н., нивата на С. И. и през 2016г. и преди това св.Н. не е
обработвал други земеделски земи в местност „***“.
От показанията на св.П. Й., които съдът
кредитира изцяло като обективни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства се установява, че тя е обработвала имота на св.Н. и св.П. от
2007г. до 2016г., когато св.Н. й казал, че имота е негов и тя трябва да си
прибере продукцията от него. Останалите процесни
имота преди 2016г. не се обработвали от св.Н., а от св.П., К.И., Ж. И..
От показанията на св.Н., които съдът кредитира в една част като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че от 2003г.
заживял в с.В. и решил да се занимава със земеделие като обработвал земи в
землището на с.В., в землището на с.В., местност „Провадийски път“. Съдът не
кредитира показанията на св.Н. в частта, в която твърди, че обработва земи в
землището на с.В., местност „***“ и тъй като видял, че, процесните земи не
се обработвали от никой започнал да обработва и тях и поради това през 2016г.
решил да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съдът не
кредитира показанията на св.Н. в тази част, тъй като намира, че той е
предубеден от изхода на делото предвид факта, че подс.А. е майка на внуците му и живее на семейни
начала със сина му св.М. и предвид противоречията на показанията в тази им част
с показанията на св.П., св.Н., св.П., св.Д., св.Й., св.М.,*** справки, които са
кредитирани от съда.
След като св.Н. решил да придобие процесните имоти той се свързал със св.адв.А.,
която го снабдила с нужните документи затова.
Св.Н. помолил подсъдимите да му станат
свидетели, че през последните 10 години е обработвал процесните
имоти като те се съгласили.
От показанията на св.Д. М., които съдът
кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че св.Н. преди 2016г. не е обработвал процесните
недвижими имоти.
От показанията на св.И., които съдът
кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че той е обработвал по устна уговорка имота на св.П. за 2 години
преди повече от 10 години.
От показанията на св.адв.А.А., дадени в хода на съдебното следствие, които съдът
кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че тя била наета от св.Н., за да го снабди с нужните документи във
връзка с изготвяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните имоти. Св.адв.А.
снабдила св.Н. с нужните документи, процесните имоти
се водили земи на неидентифициран собственик или такива по чл.19 ЗСПЗЗ.
От показанията на св.нотариус З.А., които
съдът кредитира в една част като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че тя е разпитала лично подсъдимите във връзка с
изготвяне на нотариалния акт по обстоятелствена проверка за процесните
имоти, предупредила ги е за наказателната отговорност, която носят при
лъжесвидетелстване, записала е точно казаното от тях, те са подписали
показанията си, след което е съставила нотариалния акт. Св.нотариус А. не се е
усъмнила по никакъв начин от казаното от подсъдимите.
От показанията на св.М., които съдът
кредитира в една част като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че той заедно с баща си се занимават със земеделие
от доста години. Подс.А. живее заедно със св.М. на
семейни начала и имат две деца едното на седем, другото на пет години. Св.М.
станал по-близък с подс.А. през 2003/2004г.. Св.М. и
св.Н. обработвали техни наследствени земи в землището на с.В., в местност „***“,
с техника която вземали от родителите на подс.А., а
след това със своя собствена техника.
Съдът не кредитира показанията на св.М.,
че е обработвал заедно със св.Н. процесните земи още
от 2001/2002г. и че подс.А. е знаела и виждала, че
св.Н. ги обработва, тъй като той е заинтересован от изхода на делото предвид
факта, че подс.А. е майка на децата му и живее с нея
на семейни начала, както и предвид противоречията на показанията в тази им част
с показанията на св.П., св.Н., св.П., св.Д., св.Й., св.М., които са кредитирани
от съда и с издадените от ОСЗ П. справки.
От извършената по делото очна ставка между
св.И. и св.М. се установява, че св.И. е обработвал някои от процесните
ниви през периода 2005г. – 2013г. по устна договорка с лицата, които са
твърдели че са тяхна собственост. Св.И. е обработвал до 2013г. и наследствена
нива на св.Н., която се води на името на дядо му Методи М. и е платил рента
затова. Св.Й. е обработвала нива на св.Н.. Съдът кредитира отговорите на св.И.
като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира отговора на св.М., че той и
баща му са обработвали процесните ниви, поради причините изложени в коментара на показанията
на св.М.. Съдът не кредитира отговора на св.М., че между него и св.И. се е
водило дело, което св.М. спечелил. Видно от служебна справка от електронната
информационна система на РС П. не са водени дела между страни св.М. и св.И..
От извършената по делото очна ставка между
св.Д. и св.М. се установява, че през
периода 2015г. - 2016г. св.Й. е обработвала имот с №021020, когато св.М. й
представил нотариален акт за собственост. Съдът кредитира отговора на св.Д. в
тази му част, тъй като той се подкрепя от останалите кредитирани от съда
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира отговора на св.Д., че преди
2015г. св.Н. ***, тъй като това противоречи на кредитираните от съда показания
на св.И. и св.М., а и на показанията на св.Д. дадени във фазата на досъдебното
производство. Съдът не кредитира отговора на св.М., че той й баща му са
обработвали процесните имоти повече от 15 години,
поради гореизложените причини в коментара на показанията
на св.М..
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянията си подсъдимите
са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение по чл.290, ал.1
от НК.
Подс. М. е извършил престъпление
по чл.290, ал.1 от НК като на 08.06.2016 г. в гр.П., обл.Варна,
пред надлежен орган на властта - нотариус З.А.,*** действие Районен съд гр.П.,
вписана под регистрационен № 333 при Нотариалната камара, устно - в протокол за
разпит на свидетели по обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г.
по регистъра на същия нотариус, съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил,
че Н.М.Н. обработвал лично като свои собствени земеделски земи, съставляващи
имоти №021005, №021006, №021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в землището на с. В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл. Варна, местността „***“, повече от 10-15 години.
Подс.А. е извършила
престъпление по чл.290, ал.1 от НК като на 08.06.2016 г. в гр.П., обл.Варна, пред надлежен орган на властта - нотариус
З.А.,*** действие Районен съд гр.П., вписана под регистрационен № 333 при
Нотариалната камара, устно - в протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г. по регистъра на същия
нотариус, съзнателно е потвърдила неистина, като е заявила, че Н.М.Н.
обработвал земеделски земи, съставляващи имоти №021005, №021006, №021010,
№021012, №021014 и №021020, находящи се в землището
на с. В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл. Варна,
местността „***“, като свои повече от 10 години, без някой да е имал претенции
за това.
Подс. П. е извършил
престъпление по чл.290, ал.1 от НК като на 08.06.2016г. в гр.П., обл.Варна, пред надлежен орган на властта - нотариус З.А.,***
действие Районен съд гр.П., вписана под регистрационен № 333 при Нотариалната
камара, устно - в протокол за разпит на свидетели по обстоятелствена проверка
по нотариално дело №411/2016г. по регистъра на същия нотариус, съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил че Н.М.Н. владеел земеделски земи,
съставляващи имоти №021005, №021006, №021010, №021012, №021014 и №021020, находящи се в землището на с.В. с ЕКАТТЕ 10663, общ.П., обл.Варна, местността „***“, като свои от 10-15 години, без
някой да му е оспорвал това - престъпление
За осъществяване на състава на престъплението
по чл.290, ал.1 от НК от обективна страна е необходимо в хода на производство,
каквото в случая е нотариалното производство по обстоятелствена проверка по
нотариално дело №411/2016г. на нотариус З.А., подсъдимите да са участвали в
качеството си на свидетели, което е налице в случая, тъй като и тримата
подсъдими са свидетели по смисъла на чл.587, ал.2 от ГПК и съзнателно да са
потвърдили неистина, което те са извършили.
От кредитираните от съда показания на св.П.,
св.Н., св.П., св.Д., св.Й., св.М.,*** се установява, че свидетелят Н.Н. не е обработвал, съответно владял процесните
земеделски земи през периода 2006г. - 2016г.. Установи се, че през този период
тези земи са били владени от св.П., св.Й. и „К-ЕИ-Г“ АД. Предвид на това фактът
в обективната действителност е бил, че св.Н.Н. не е
владял процесните земи през периода 2006г. – 2016г.
съответно няма как подсъдимите М., А. и П. да възприемат подобно обстоятелство,
за да свидетелстват за него. От това съдът стига до извода, че подсъдимите
съзнателно са потвърдили неистина в качеството си на свидетели в нотариалното
производство по обстоятелствена проверка по нотариално дело №411/2016г. на
нотариус З.А. като са заявили, че св.Н. е обработвал съответно владеел процесните земи като свои за период от 10-15 години без
никой да му оспорва това.
Съдът
не споделя възражението на защитата, че нотариуса няма качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗННД
нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в
законите нотариални действия. Нотариалното производство е регламентирано в ГПК
като вид охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно,
съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни
последици. Независимо, че нотариалният акт в проведеното производство по реда
на чл. 587 ГПК няма силата на присъдено нещо и не представлява изпълнителен
титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е
издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица,
тъй като с него се констатира наличието на право на определени права, в случая
на право на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е
свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща.
Той не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно
право въз основа на конкретно посочени в закона гласни доказателсва.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че нотариусът, пред който се е развило
производство по издаване на констативния нотариален акт и е издал констативния
нотариален акт, като орган на охранителното производство, фактически е
осъществил функции, сходни с тези на органите на съдебната власт, поради което
той е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.а от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк
умисъл. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимите по време на
извършване на престъплението са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят действията си. Тримата са съзнавали
обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и пряко са ги целели. В
съзнанието и на тримата е имало оформени представи, че св.Н.Н.
не е обработвал, съответно владял процесните имоти за
период от 10-15 години като свои,тъй като фактите в обективната действителност
са били различни.
Съдът
не споделя възражението на защитата, че тъй като в своите показания пред
св.нотариус З.А. подсъдимите не са посочили точно номерата на процесните имоти и техните граници, то те не са осъществили
от обективна и субективна страна престъплението по чл.290, ал.1 от НК, за което
им е повдигнато обвинение. Подсъдимите са били наясно за кои точно имоти дават
показания пред нотариуса св.З.А. и твърдят, че св.Н. ги е обработвал съответно
владял за период от 10-15 години, тъй като нотариалното производство по
обстоятелствена проверка се води именно
за тези конкретни имоти, а не просто за някакви имоти, находящи
се в землището на с.В., местност «***» и свидетелите в него дават показания
точно за тези имоти. Фактите от обективната действителност са, че св.Н. не е обработвал,
владял тези имоти за период от 10-15 години и подсъдимите няма как да
възприемат обратното и да имат някаква своя «субективна» действителност. В този
смисъл по делото не бяха наведени твърдения, че подсъдимите страдат от психично
заболяване, което им пречи да възприемат обективната действителност и съдът не
се е усъмнил в това. Предвид на това съдът намира, че възприятията на
подсъдимите отговарят на обективната действителност т.е. те са възприели, че
св.Н. не е обработвал съответно владеел процесните
имоти за период от 10-15 години и въпреки това са потвърдили неистина пред
св.нотариус З.А. във воденото от нея производство по обстоятелствена проверка
като са заявили обратното обстоятелство.
По вида и размера на наложеното наказание:
При определяне и
индивидуализация на наказанието на подсъдимите съдът отчете, че обществената
опасност на престъплението не надвишава обичайната за този вид престъпления.
Обществената
опасност на под.П. е по-висока в сравнение с тази на останалите подсъдими, тъй
като той е бил осъждан по време на извършването на процесното
престъпление и няма добри характеристични данни.
Подсъдимият П. е
извършил процесното престъпление при отегчаващите
вината обстоятелства – съдебното му минало.
Подсъдимите М. и
подс.А. са извършили процесното
престъпление при смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало
и добри характеристични данни. Съдът не споделя становището на защитата на подс.А., че смекчаващи отговорността обстоятелства са, че
тя е майка на две деца, напротив това обстоятелство следва да е причина подс.А. да бъде пример за своите деца като зачита и спазва
законите в страната.
Наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства от своя страна не са причина за
прилагане на чл.55 НК при определяна на наказанието на подсъдимите А. и М., тъй
като те не са нито многобройни, нито изключителни.
Предвид гореизложеното
съдът определи наказанията на подсъдимите при условията на чл.54 НК.
Съдът определи на
подсъдимият П. наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при
първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като подс.П. е бил осъждан към момента на
извършване на процесното престъпление за престъпления
от общ характер на наказания „Глоба“, „Пробация“, „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от 3 години и „Лишаване от право да управлява МПС“ по нохд
112/2007г. на РС П., по нохд 213/2008г. на РС П., по нохд 46/2009г. на РС П., по нохд
98/2009г. на РС П., по нохд 569/2009г. на РС П.. Съдът намира, че така определеното наказание
на подс.П. ще му въздейства превъзпитателно и с него
ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.
Налице основанията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията
определени на подс.П. по настоящата присъда с това по
нохд 168/2020г. на РС П., с което подс.П.
е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и на
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години, с одобрено от съда
споразумение влязло в сила на 17.06.2020г.. Престъплението по нохд 168/2020г. на РС П. е извършено на 01.06.2020г. т.е.
преди подс.П. да е осъден с влязла в сила присъда по
настоящото дело. Поради това съдът определи най-тежкото общо наказание, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от
девет месеца, което на осн. чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим и присъедини към определеното най-тежко наказание и
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ години на осн. осн. чл. 343 г, вр. чл. 343 б, ал. 1, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 23, ал. 2 от НК. Съдът намира, че за постигане на
превъзпитателен ефект е необходимо подс.П. да изтърпи
ефективно така определеното му наказание Лишаване от свобода.
По отношение на подс.М. и подс.А., съдът определи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
с изпитателен срок от три години. Съдът предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства на тези подсъдими намира, че индивидуалната и генералната
превенция ще бъде постигната с така опреденото им наказание и за постигането й
не е необходимо неговото ефективно изтърпяване.
По разноските
Разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Съдът, след като призна подсъдимите
за виновни в извършените престъпления, за което им е повдигнато обвинение,
намира, че те следва да бъдат осъдени да заплатят по 64,81 лева по сметка на ОД на МВР Варна – разноски в ДП.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: