Решение по дело №1634/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1110
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20183110201634
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  1110/6.6.2019г.         Година 2019           Град Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                     четвърти състав

На петнадесети май     Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1634 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

                  

       

                  Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № НП 20-53-22/09.05.2017г. на Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, с което на Т.И. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева на основание чл.229 ал.1 и чл.235 от Закона за здравето;

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП на Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, с което са й наложени административни наказания глоба.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Намира за необосновано издаденото наказателно постановление, считайки, че същото е издадено в резултат на формално и незадълбочено извършен медицински одит и неправилен анализ на събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства. Въззивницата оспорва фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, считайки, че не е било възможно пациентът И. В. Ж. да бъде насочен за инвазивно лечение, предвид тежкото общо състояние на пациента и установените му кръвни показатели.

Изразява несъгласие с приетото от АНО „недооценяване състоянието на пациента“ и „непредприети действия за своевременно хоспитализиране на пациента“.

Счита, че не е осъществила състав на нарушение по чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето.

Сочи, че е допуснато и нарушение т.к. в АУАН и НП е била визирана грешна фамилия – Б. а нейната е била В..

В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна , наведени с жалбата. Изразява се позиция, че съобразно заключението на назначената от съда тройна СМЕ е била оказана своевревенна и адекватна помощ на пациента от въззивницата. Моли НП да бъде отменено.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В съдебното заседание по същество не се явява и  е изразил писмена позиция по съществото на делото като моли НП да бъде потвърдено.

   След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Пациентът И. В. Ж. бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, като около 07:00 часа на 24.11.2015 г. била изискана консултация с кардиолог от Специализирана болница за активно лечение по кардиология гр. Варна по повод влошено общо състояние и завишени стойности на сърдечни ензими на пациента. На същата тази дата около 08:15 часа пациентът бил консултиран в лечебното заведение от д-р Д., която консултация била обективирана и отразена в История на заболяване, където д-р Д. приела, че „Касае се за болен с ИБС. НАП. Многосъдова болест. PCI (липсва епикриза). ЗД ИЗТ. От 4, 00 с прекордиална опресия. В момента без болка. Обективно: Везикулиарно дишане. Cor. – р.с.д. 70 мин. RR 100/70. ЕКГ – син. Ритъм – ST” елевация и ST депресия в I, II, V5 – V6. Тропонин – 4, МВ – 30, СРК – 760. За хоспитализация в СБАЛК”.

След осъществената консултация пациентът Ж. бил изписан от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД и бил насочен за прием във Варненска кардиология, като била издадена епикриза с окончателна диагноза „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито вляво. Придружаващи заболявания: ХБ. ЗД II тип МСБ. Диабетна полиневропатия. МИ, като в епикризата било отразено: „Насочва се за прием в кардиология по повод начален МИ”.

Към 08:30 часа пациентът Ж., който бил неконтактен, бил докаран в Специализираната болница за активно лечение по кардиология, където бил прегледан от д-р В., св. д-р П. и д-р Р., които обаче решили, че пациентът не е подходящ за постъпване в Специализираната болница за активно лечение по кардиология, поради тежка анемия, от която страдал, след което го насочили към ОАИЛ на МБАЛ „Св. Анна – Варна” за активно наблюдение и корекция на анемичния синдром и тежките хемодинамични промени – хеморагеничен и травматичен шок.

На 24.11.2015 г. пациентът И. В. Ж. бил хоспитализиран повторно в МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, където в 15:15 часа бил регистриран екзитус леталис.

На основание Заповед № РД 20 – 53/14.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, в периода от 28.09.2016 г. до 06.10.2016 г. била извършена проверка на Специализираната болница за активно лечение по кардиология в гр. Варна.

Самата проверка била извършена по документи в ИА „Медицински одит” гр. София, във връзка с постъпило в институцията постановление на Окръжна прокуратура гр. Варна за извършване на проверка по повод жалба на г-н М. И.ов Ж. – син на починалия на 24.11.2015 г. пациент И. В. Ж..

Проверката била извършена от св. д-р М.К.Н., която след като прегледала представените медицински документи, преценила, че д-р В. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, поради което и на 16.11.2016 г. й съставила акт за установяване на административно нарушение, с който я санкционирала за нарушение на посочената правна норма.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 09.05.2017 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 229, ал. 1 във вр. с чл. 235 от Закона за здравето, наложил административно наказание „глоба” в размер на 600 лева (шестстотин лева) за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Така издаденото наказателно постановление било обжалвано от възз. В. и с Решение  №80/18.01.2018г. постановено по НАХД № 4274/2017г. състав на ВРС го отменил като е приел че  въззивницата не е осъществила състав на нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

С решение № 732/03.04.2018г. по КАНД № 718/2018г. състав на ВАС е отменил решението на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане. В решението си съставът на ВАС е дал задължителни указания за назначаване на СМЕ последством чието заключение да се установи дали оказаната медицинска помощ на пациента е била „своевременна“.

С в изпълнение указанията на ВАС настоящият състав е събрал гласни доказателства посредством разпита на св. Д-р Н. – актосъставител  и свид. Д-р Р.П. – колега на възз.В., както и е била назначена комплексна СМЕ.

В показанията си пред съда свид. В. поддържа констатациите отразени в АУАН.

Св. Д-р Радослав П.  депозира изключително подробни показания, които съдът изцяло кредитира, които категорично опровергават тезата на административно – наказващия орган, че д-р В. самостоятелно е отказала хоспитализиране на пациента Ж. в Специализираната болница за активно лечение по кардиология – гр. Варна. От показанията на св. П. става ясно, че решението за това пациентът да не бъде хоспитализиран е взето от трима лекари – д-р В., д-р Р. и него самия. Свид. П. акцентира и на обстоятелството, че лично е провел разговор по телефона с началника на клиниката проф. П. и му е обяснил, че пациентът Ж. ще бъде насочен към централна реанимация, доколкото състоянието му не позволява прием в Специализираната болница за активно лечение по кардиология – гр. Варна, като проф.П. не е имал никакви възражения срещу това решение и е подкрепил същото.

От заключението по назначената и изготвена Комплексна СМЕ се установява, че лечението на травмите получени в резултат на падането на И. Ж. в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна" Варна , същото е извършено в пълен обем -оперативна интервенция на лява раменна кост и екстензия на ляв долен крайник. По отношение на лечение проведено в ОАИЛ вещите лица са посочили, че също не могат да бъдат направени никакви забележки.

По отношение своевременността на оказаната помощ на пациента И. В. Ж. вещите лица са приели, че оказаната от Д-р В. медицинска помощ включваща: спешни изследвания, консултация от трима лекари Кардиолози за превеждане на пациента И. Ж. в ОАИЛ на МБАЛ „Св. Анна" Варна за комплексно интензивнолечение с кръвопрелИе била правилна и своевременно оказана. Уточнили са, че това става ясно от факта, че на 24.11.2015г в 10,45ч пациента И. Ж. епрегледан от Д-р В.. Направени са лаб. изследвания,  ЕхоКГ,  ЕКГ.консултации с трима Кардиолози, където общото мнение е било, че се касаеза хеморагичен шок и насочен за интензивно лечение поради вероятността завишените ензими за миокардна некроза(Тропонин) са могли да бъдат както в следствие на сърдечен проблем, така и от многобройните травми и операции.

При определянето на действията на Д-р В. като своевременни вещите лица са взели предвид нормалното време за изследдания, преглед и консултации с инвазивни кардиолози.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. Н., и свид.П.; заключението по назначената и изготвена Комплексна СМЕ , приобщените материали по АНП и др.

За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че в хода на проведеното административно-наказателно производство посредством заключението на назначената Комплексна СМЕ се доказа по категоричен начин, че с действията си на 24.11.2015г. по отношение на пациента И. Ж. възз. Д-р В.  не е допуснала нарушение на разпоредбите на чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето и оказаната от същата медицинска помощ  е била своевременна.

 

   Водим от горното, съдът постанови решението си като отмени наказателното постановление.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: