Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 27.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 246 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от Х.И.П. и Н.Д.П. срещу И.Л.Д. и Е.И.Я..
Ищците твърдят, че са съпрузи от
20.11.1988 г. По време на брака си придобили в съпружеска имуществена общност с
договор за покупко-продажба 1/2 ид. ч от УПИ XVI-163 в кв. 1 по регулационния
план на гр. Свиленград, утвърден със Заповед № 602/22.11.1993 г., към момента
представляващ поземлен имот с идентификатор 65677.701.163, ведно с втория етаж
от двуетажната жилищна сграда в имота с идентификатор 65677.701.163.1, съгласно
кадастралната карта на гр. Свиленград.
Преди придобивната сделка в имота била построена сграда – лятна кухня, която по
кадастралната карта на гр. Свиленград била с идентификатор 656777.701.163.2,
със застроена площ от 41 кв. м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Тази сграда била построена
през 2002 г. от ищците с техни средства и била тяхна собственост, със
съгласието на тогавашните собственици
на имота –праводателите им и
съсобственика им Л.И.Д., както и със съгласието на съседа от запад. От
построяването ѝ и досега само ищците осъществявали владение върху нея.
След прехвърлителната сделка в лятната кухня настанили и допуснали да живеят за
постоянно праводателите им и родители на първия от тях И. Х.П. и З.И.П.. През
2020 г. случайно разбрали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на основание давностно
владение, освен за 1/2 ид. ч. от поземления имот, първия етаж от двуетажната жилищна
сграда с идентификатор 65677.701.163.1.1 и стопанската сграда с идентификатор
65677.701.163.3, но и за притежаваната от тях лятна кухня с идентификатор
65777.701.163.2. Провели разговор с ответниците за изясняване на проблема, при
който те им заявили, че не се считат за собственици на лятната кухня и са
изненадани от включването ѝ в нотариалния акт, което било в резултат на
допусната грешка. За установяване правото си на собственост върху процесната
сграда ищците се снабдили с констативен нотариален акт № 142, том I, рег. №
1058, дело № 101/2021 г. по описа на нотариус Величка Василева.
Предвид изложеното за тях бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като ответниците
разполагали с титул за собственост върху процесната сграда. Поради това молят
да бъде уважен искът с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, като бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на основание придобивна давност на сграда – лятна
кухня с идентификатор 65677.701.163.2, със застроена площ от 41 кв. м., на един
етаж, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот
с идентификатор 65677.701.163, съгласно кадастралната карта на гр. Свиленград. На основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК е направено искане да бъде отменен нотариален акт № 191, т. IV,
рег. № 4845, нот. д. № 601/2017 г. на нотариус Митко Митев в частта относно
процесната сграда.
В срока по чл. 131, ал. ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците И.Л.Д. и Е.И.Я., с който не оспорват
иска. Признават, че действително процесната лятна кухня е собственост на
ищците, но поради допусната грешка фигурирала в техния нотариален акт, което
дори не били забелязали.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор, а и от
представеното удостоверение се изяснява, че ищците са съпрузи, сключили
граждански брак на 20.11.1988 г.
Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7/09.10.2003 г., т. IV, рег. № 5751, нот. д. № 496/2003
г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград ищецът Х.И.П.
е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място,
съставляващо поземлен имот 163, включен в УПИ XVI – 163 в кв. 1 по действащия план на гр.
Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г., ведно с втория етаж от
двуетажната жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и приземния
и таванския етажи.
Видно от приложената скица,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на
гореописания недвижим имот съответства поземлен имот с идентификатор №
65677.701.163 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
На 07.12.2017 г. ответниците И.Л.Д.
и Е.И.Я. са се снабдили с Нотариален акт № 191, т. IV, рег. № 4845, нот. д. №
601/2017 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград,
по силата на който са признати за собственици на основание давностно владение
на следния недвижим имот: 215/710 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
65677.701.163 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65677.701.163.1.1, находящ се на първи етаж от жилищната сграда, сграда с
идентификатор 65677.701.163.2 с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и
сграда с идентификатор 65677.701.163.3 с предназначение: селскостопанска
сграда.
Представен е и Нотариален акт №
142/15.03.2021 г., т. I, рег. № 1058, нот. д. № 101/2021 г. по описа на
нотариус Величка Василева с район на действие РС Свиленград, с който ищците Х.И.П.
и Н.Д.П. са признати за собственици на основание придобивна давност на жилищна
сграда – еднофамилна с идентификатор 65677.701.163.2. В производството по
обстоятелствена проверка ответникът И.Л.Д. е заявил, че процесната сграда,
използвана като лятна кухня, била строена с лични средства и труд на ищците. До
момента се използвала от родителите на ищеца Х.П.. Поради допусната грешка тази
сграда била записана в неговия нотариален акт.
От показанията на свидетелката С.Д.,
преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви,
се установява, че е съсед на имота. Знаела, че преди около 20 години ищците
построили процесната лятна кухня. Разказала е, че нейният баща, родителите на ищеца
Х.П. и родителите на ответника И.Д. дали съгласие да се построи същата. От
построяването ѝ в нея живеели родителите на ищеца Х.П.. Ответниците
никога не били ползвали сградата. Те дори нямали достъп до нея, тъй като дворът
бил разделен и всеки си ползвал неговата част.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всички
видове искове, включително на установителните искове за собственост, за която
съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът смущава това право
с фактически или правни действия. В случая безспорно е установено, че е налице
състояние на правен спор, доколкото ответниците се легитимират като собственици
на процесната сграда с Нотариален акт № 191/07.12.2017 г., т. IV, рег. № 4845,
нот. д. № 601/2017 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград. Поради това съдът намира, че е налице правен интерес от търсената
защита.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС осъществяваното
давностно владение в продължение на 10 години е основание за придобиване на
право на собственост върху недвижима вещ. Според легалната дефиниция на чл. 68,
ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително.
Съотнасяйки всичко това към
конкретния случай, съдът намира, че ищците са започнали да упражняват давностно
владение върху процесната лятна кухня от момента на построяването ѝ преди
около 20 години. В тази връзка стана ясно, че тя е построена с техни лични
средства и труд, със съгласието на родителите на ответника И.Л.Д.. Безспорно е
установено и че непосредствено след построяването на сградата в нея ищците са
настанили родителите на първия от тях и до момента се използва от тях. От своя
страна, ответниците никога не са живели в процесната сграда. От това следва, че
от момента на установяване на владението то не е било прекъсвано – арг. чл. 81
ЗС. С оглед всичко изложено съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че ищците са упражнявали спокойно, явно и несъмнително владение
с намерение да държат вещта като своя в продължение на 20 години. Поради това
напълно законосъобразно през 2021 г. са се позовали на изтеклата в тяхна полза
придобивна давност и са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост. Тъй като давността е изтекла по време на брака им, сградата се
притежава на основание чл. 21, ал. 1 СК от ищците в режим на съпружеска
имуществена общност. По тези съображения съдът намира, че следва да бъде уважен
предявеният иск за собственост, като бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на процесната сграда с идентификатор
65677.701.163.2.
Като законова последица от
уважаването на иска за собственост констативният нотариален акт в частта, в която
ответниците И.Л.Д. и Е.И.Я. са били признати за собственици на тази сграда,
следва да се отмени. Тъй като удостоверяването на факта, че лицата са собственици
на процесната сграда, е станало в едно охранително производство, протекло
едностранно, когато в исковия процес по спора за собствеността се установяват
права и на една трета страна за това нотариално производство, каквито са ищците,
то издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
С оглед обстоятелството, че
ищците не претендират разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.Л.Д., ЕГН: **********, и Е.И.Я., ЕГН: **********,***, по иска
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.И.П., ЕГН: **********, и Н.Д.П.,
ЕГН: **********,***, са собственици в режим на съпружеска имуществена общност
на основание придобивна давност на сграда с идентификатор 65677.701.163.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. *************, със застроена площ от 41 кв. м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65677.701.163.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК Нотариален акт № 191/07.12.2017 г., т. IV, рег. № 4845, нот. д. №
601/2017 г. по описа на нотариус Митко Митев, рег. № 420, с район на действие
РС Свиленград, вписан в Служба по вписванията при РС Свиленград под вх. рег. №
3806, дв. вх. рег. № 3792/07.12.2017 г., акт № 127, том 12, дело № 1818, в
частта, с която И.Л.Д., ЕГН: **********, и Е.И.Я., ЕГН: **********,***, са
признати за собственици по давностно владение на сграда с идентификатор
65677.701.163.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. *************, със застроена
площ от 41 кв. м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор 65677.701.163.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: