Решение по адм. дело №781/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. Т. В. от гр. Пазарджик, чрез адв. И. Л. против Заповед № 1456/26.06.2025г., издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Паметник на Съветската армия“, изпълнен от С. Т. В., находящ се в поземлен имот ПИ с идентификатор 55155.506.214 по КККР, съставляващ УПИ ХVІІІ-214 за търговия и услуги, в квартал 8 по плана на гр. Пазарджик и с административен адрес: [улица], гр. Пазарджик, пета категория, собственост на С. Т. В..

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че е неправилна преценката на административния орган за вида на обекта и нейното определяне като строеж. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът – Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по повод постъпил сигнал за незаконно поставяне на паметник на Съветската армия на фасадата на сграда в поземлен имот ПИ с идентификатор 55155.506.214 по КККР, съставляващ УПИ ХVІІІ-214 за търговия и услуги, в квартал 8 по плана на гр. Пазарджик и с административен адрес: [улица], гр. Пазарджик.

Процесната заповед е издадена на основание съставен констативен акт, в който е прието, че паметникът се намира в ниша във фасадата на сграда, като към момента на проверката нишата е покрита с еталбонд, с който е скрит паметника, като частта му е издадена от фасадата 17 см. Като собственик и извършител на незаконния строеж е установена С. Т. В., а строителството е прието като извършено без строителни книжа и без разрешение за строеж, което било в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. Мотивиран от констативния акт и с оглед липсата на възражение, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, кметът е издал процесната заповед, с която е наредено премахване незаконен строеж, изпълнен от В..

Според изготвеното и прието в съдебното заседание на 08.12.2025 г. заключение на вещото лице, процесният обект е каменна плоча от черен гранит с размери - ширина от 1,00 м.л., височина от 2,60 м.л. и дебелина до З см., захваната за външната ограждаща стена на сградата с 8 броя анкерни болта. Плочата е от монолитен материал, закрепена е механично и не е част от конструкцията на сградата, а демонтирането според вещото лице няма да засегне носещи елементи, същата може да бъде отделена от повърхността, да бъде преместена в пространството, без да губи своята конструктивна цялост функционалността си и да бъде ползвана на друго място със същото предназначение.

В допълнение вещото лице е посочил, че описаната каменна плоча не представлява сглобяем обект, а закрепен елемент (паметна или информационна плоча), монтирана към съществуваща фасада чрез анкерни болтове. В отговор на въпрос номер 5 специалистът е посочил, че разпреденият за премахване строеж не притежава характеристиките по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който определя понятието „строеж” — като резултат от строителни и монтажни работи, които водят до трайно прикрепване към земята или към сграда, имат самостоятелно функционално предназначение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

На първо място в оспорената заповед и в акта/протокола по чл. 225а, ал. 2 от Закона за устройство на територията липсва точно и прецизно описание на обекта - предмет на премахване. В констативния протокол е посочен като обект „Паметник за Съветската армия“. В оспорената заповед обектът е описан като незаконен строеж „Паметник на Съветската армия“, изпълнен от С. Т. В., находящ се в поземлен имот ПИ с идентификатор 55155.506.214 по КККР, съставляващ УПИ ХVІІІ-214 за търговия и услуги, в квартал 8 по плана на гр. Пазарджик и с административен адрес: [улица], гр. Пазарджик, пета категория, собственост на С. Т. В..

От данните по делото и в частност от приетото заключение на вещото лице се установява, че същият представлява каменна плоча от черен гранит с размери - ширина от 1,00 м.л., височина от 2,60 м.л. и дебелина до З см., захваната за външната ограждаща стена на сградата с 8 броя анкерни болта.

Според константната съдебна практика незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата; при липсата на конкретизация на обекта за премахване е налице съществен порок на заповедта, водещ до неяснота на волята на административния орган. В случая е налице такава неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на обжалвания акт дори само на това основание.

На следващо място в административното производство не е било изяснено в достатъчна степен дали обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията или преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, или се касае за мемориалнен обект, дали същият представлява паметник, паметна плоча, монументално-декоративна структура или друго, свързано с исторически събития и/или личности, за които е разписан ред за разрешаване в чл. 62, ал. 8 ЗУТ.

Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 и § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията се отнасят до преместваемите обекти, като първите две норми разграничават преместваемите обекти с оглед на тяхното предназначение, а третата - с оглед на техните конструктивни особености.

Спорният обект не отговаря на понятието за преместваем с оглед на предназначението, въпреки, че покрива характеристиките на преместваем обект в конструктивно отношение съгласно критериите по § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. От изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява липсата на трайна конструктивна свързаност на обекта със земята и наличието на техническа възможност той да бъде преместен в пространството без нарушаване на неговата индивидуализация. Обектът нареден за премахване не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Както прежде бе посочено, плочата не може да се квалифицира и като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 и § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Изградената каменна плоча би могла да се характеризира като мемориален обект по чл. 62, ал. 8 ЗУТ, но не и като строеж както е приел кметът на община Пазарджик.

От заключението на вещото лице става ясно, че каменната плоча е закрепена с 8 анкерни болта. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от Закона за устройство на територията е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства (наличието на строеж/преместваем обект/мемориален обект и незаконния му характер), но тази сила е оборима при условията на пълно обратно доказване, което в случая е успешно проведено. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по вид и предназначение процесната каменна плоча не представлява строеж, то административният орган е издал една незаконосъобразна заповед за премахването на строеж, какъвто всъщност не е налице. В констативния акт и в обжалваната заповед липсват конкретни критерии, въз основа на които е прието, че обектът е строеж. Правното основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед, е неприложимо.

Настоящият състав намира, че при издаването на процесната заповед кметът на община Пазарджик е приложил неправилно процесуалния и материалния закон. Необходимата материалноправна предпоставка за издаването на заповед по чл. 225а от Закона за устройство на територията е наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, какъвто процесният обект не е.

Предвид всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК пороци и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора и на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените и своевременно поискани разноски в претендирания размер от 1 800 лева, в това число депозит за вещо лице в размер на 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Неоснователни е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размерът му е определен при спазване нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание на чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 1456/26.06.2025г., издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Паметник на Съветската армия“, изпълнен от С. Т. В., находящ се в поземлен имот ПИ с идентификатор 55155.506.214 по КККР, съставляващ УПИ ХVІІІ-214 за търговия и услуги, в квартал 8 по плана на гр. Пазарджик и с административен адрес: [улица], гр. Пазарджик, пета категория, собственост на С. Т. В..

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на С. Т. В. [ЕГН], сума в размер на 1800 (хиляда осемстотин) лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.