Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 21.04.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
десети април две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 298 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба от адв.С.И.К. от САК като пълномощник
на ЕТ „Д.З.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя Д. Д. З.-И. и съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения: гр.София, п.к.1606, ул.“Владайска“ № 29, ет.3 срещу решение
№10/311/00958/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8516-14
от 15.07.2022г. н.и.д.н.Д. фонд „З.“ /ДФЗ/. Релевират се основанията за
оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Нарушението
на формата се свързва с липса на валидно основание за издаване на акта поради
предходния АУПДВ, отменен с решения на КАС и ВАС и на конкретно действие или
бездействие, което е нанесло вреда на бюджета на ЕС. Нарушението на процедурата
е във връзка с чл.35 и чл.36 от АПК поради липса на доказателства за възникване
на публичното вземане. Несъответствието с материалния закон е поради липса на
вреда от нарушението, т.к. приходът не служи за извършване на неправомерен
разход, отсъствие на нарушение на т.4.12 от договора, неприложимост на
Правилата по чл.27, ал.9 от ЗПЗП които нямат ретроактивно действие по отношение
на процесния казус и действия от търговеца след проверката по одобряване на
проект за бизнес-план за повишаване на приходите от дейността на обекта с
подписани договори с контрагенти, което би следвало да доведе до общ по-висок
доход от дейността за цялата 2019г. преди пандемията от Ковид 19. Моли се за
отмяна на оспореното решение. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя
списък на разноските.
В с.з. ответният изпълнителен
директор на ДФЗ чрез представителя по пълномощие оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира деловодни разноски по представен списък, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Оспореното решение №10/311/00958/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх.№01-6500/8516-14 от 15.07.2022г. на изпълнителния
директор на ДФЗ е издадено на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП във
вр. с т.8.1 във вр. с т.4.12, т.4.18, във вр. с т.4.4, б“б“ и т.9.1, б.“г“ от
договор №10/311/00958 от 12.11.2014г., както и чл.46, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба
№30/11.08.2008г. и чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1 и чл.73 , ал.1 от
ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ и в съответствие с мотивите на влязло в сила решение №64/26.02.2021г.
по адм.д.№438/2020г. по описа на КАС, потвърдено с решение №1283/10.02.2022г.
по адм.д.№6594/2021г. по описа на ВАС. Органът е посочил, че между ДФЗ и ЕТ е
сключен посочения договор за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007–2013, предмет на който е „Преустройство и
надстройка на съществуваща сграда в къща за настаняване и гости“, по който е
изплатена субсидия в размер на 312 749.16лв. на 07.12.2015г.
Производството по налагане на ФК е открито с писмо изх.№01-6500/8516-13 от 21.03.2022г.
на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ в изпълнение на влязлото в сила решение на КАС,
с което е отменен издадения спрямо търговеца АУПДВ №10/311/00958/3/01/04/01,
изх.№01-6500/8516 от 03.09.2020г. Видно от мотивите на решението на КАС,
оставено в сила с решението на ВАС, отмяната е поради приетото от съдилищата
разбиране, че неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана
представлява неизпълнение на индикатори по см. на чл.79, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и
обуславя издаване на решение за налагане на ФК на основание чл.27, ал.6 от
ЗПЗП. Съдилищата не са приели за установена липсата на предпоставките за
изискуемост на подлежаща за възстановяване помощ в цялост, а са указали друг
процесуален ред за издаване на акта. В този смисъл производството по издаване
на оспореното решение е открито във връзка с констатациите, направени от
извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 26.06.2019г. – 28.06.2019г.
по проект №10/311/00958 и след извършени допълнителни административни проверки,
при които е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес
план по договор №10/311/00958 от 12.11.2014г. Органът е посочил, че в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договора за подпомагане и на 07.12.2015г. е изплатена субсидия в
размер на 312 749.16лв. При проверката на място са представени документи
за три пълни финансови години – за 2016г., 2017г. и 2018г. Установеното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години е
в размер на 14.90% от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на
които е извършена оценката за изпълнение
са следните:
1.за финансовата 2016г. съгласно
извършената проверка на място приходите от нощувки /1 и 2 етаж/, фитнес, сауна
и механа са в размер на 46 694.01лв., което съставлява 15.36% изпълнение
на одобрения бизнес план за годината,
2.за финансовата 2017г. съгласно
извършената проверка на място приходите от посочените източници са в размер на 47 753лв.,
което съставлява 15.71% изпълнение на одобрения бизнес план и
3.за финансовата 2018г. съгласно
извършената проверка на място приходите от посочените източници са в размер на
41 486лв., което съставлява 13.65% изпълнение на одобрения бизнес план.
Имайки предвид дефинициите по §1,
т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г. и по т.9.1, б.г“ от договора за „проект“
и задълженията на ползвателя на помощта по т.4.12 и т.4.18 от договора за
извършване на инвестицията в съответствие с проекта и таблицата на одобрените
инвестиционни разходи и за спазване на проекта за срок от 5 години от сключване
на договора, органът е формирал извод за наличие на основанието по чл.46, ал.1
от Наредбата за връщане на помощта от ползвателя, в каквато насока е правомощието
на ДФЗ в т.4.4, б.“б“ от договора. Според органа, допуснатото от ползвателя
нарушение се изразява в неизпълнение на одобрения проект поради непостигане на
нивата на показатели в бизнес плана за цели три финансови години /2016г.,
2017г. и 2018г./. Приложима според органа е нормата на т.30 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7
от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г./, т.к.
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените
приходи по одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови
години. Общият размер на финансовата корекция е определен на
312 749.16лв., представляваща 100% от получената субсидия, като от нея е
приспадната сумата от 9.94лв. погасяване във връзка с отменения АУПДВ, като
дължимият остатък за възстановяване е 312 739.22лв., съгласно колона трета
в таблица 1 от оспореното решение.
Решението е връчено на адресата на 28.07.2022г., а жалбата
срещу него е подадена по пощата на 08.08.2022г.
Видно от протокол №197 от заседанието на УС на ДФЗ от
19.08.2022г. издателят на акта изпълнителния директор на ДФЗ Н. Г. К. е
освободен от длъжност и на негово място е назначен нов изпълнителен директор на
фонда.
Административното производство по издаване на оспореното решение
е образувано с уведомително писмо до ползвателя по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ с
изх.№01-6500/8516-13 от 21.03.2022г., съдържащо фактически констатации по
изпълнението на договора между страните, идентични с посочените такива в
оспореното решение. УП е връчено на адресата на 24.03.2022г. и 29.03.2022г.,
който не е подал възражения срещу констатациите в писмото.
По делото е приложена преписката по издаване на АУПДВ
№10/311/00958/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8516-6 от 03.09.2020г. от изпълнителния
директор на ДФЗ, съдържащ идентично нарушение на договора между страните. АУПДВ
е отменен с решение №64/26.02.2021г. по адм.д.№438/2020г. по описа на КАС,
потвърдено с решение №1283/10.02.2022г. по адм.д.№6594/2021г. по описа на ВАС.
Материалите по делото на КАС са приобщени към настоящето дело.
По случая е изготвен сигнал за нередност от 04.09.2020г. до
дирекция „Финансова“ в ДФЗ.
Приобщен е бизнес плана на ползвателя с наименование „Къща
за гости – преустройство, пристройка и надстройка на съществуваща полумасивна
сграда в къща за гости“ със сума на инвестицията 548 909.65лв. Част IV от бизнес плана е озаглавена „Финансово икономически статус
– приходи и разходи“ и включва т.1.Приходи, т.1.1.Приходи от дейността, таблица
2 „Производствена и търговска програма“ със заложени финансови показатели по
отделни години в таблицата и т.2.Разходи с отделни подточки по видовете
разходи. Очакваните финансови приходи от дейността за всяка финансова година са
в размер на 304 000лв. годишно.
Приложен е договор №10/311/00958 от 12.11.2014г. между
жалбоподателя и ДФЗ, сключен по реда на чл.31, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 с предмет – предоставяне от
фонда на ползвателя на БФП, представляваща 70% от одобрените и реално извършени
от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №10/311/00958 от 17.05.2013г.
Част от проекта е посочения по-горе бизнес план. Първоначално одобрената БПФ
въз основа на представените документи е в размер на 313 584.44лв.,
съгласно Таблица на одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1/ със срок за
извършване на инвестицията до 15.09.2015г. Съгласно т.4.12 от договора,
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените
инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно т.4.4.,
б.“б“ от договора фондът има право да откаже изплащането на цялата или на част
от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не изпълни
някое от задълженията си по договора и по Наредба №30/2008г. По см. на т.8.1 от
договора, в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни
задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях или да прекрати всички договори с ползвателя, като спазва
изискванията на чл.46 и чл.47 от Наредба №30/2008г. Договора е изменен с два
анекса от 2015г. досежно сумата на одобрените инвестиционни разходи по Таблица
1.
Заявката за плащане от ползвателя и писмото за оторизация са
приложени на л.83-98 от делото. Страните не оспорват размера на извършеното плащане
по договора.
Разпоредената със заповед №373836/24.06.2019г. на Технически
инспекторат-РА извънредна проверка на място през периода 24.06.2019г.-30.06.2019г.
е обективирана в Контролен лист от проверката на л.136-156 от делото.
Резултатите от проверката са коректно отразени в съдържанието на оспореното
решение.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза на вещо лице М.К.В. се установява верността на
изчисленията в оспореното решение относно заложените и реализирани приходи от
дейност - нощувка на 1-ви етаж, нощувка
на 2-ри етаж, фитнес, сауна и механа за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. и
процентите изпълнение на приходите за трите пълни финансови години. Годишният
размер на заложените приходи от предоставяните услуги е 304 000лв. за
всичките 10 години, съгласно справката Приложение №1 към експертизата.
Изплатената БФП е в размер на 312 749.16лв. В Приложение №2 към
експертизата са посочените планираните и отчетени приходи от дейността по
договора. Приходите за пълните финансови 2016г., 2017г. и 2018г. са съответно
15.36% /46 694.01лв. приходи/, 15.71% /47 753лв. приходи/и 13.65% /41 486лв./ като
средноаритметичното изпълнение за трите години е 14.90% и съответства на
изчисленото такова от органа.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства
по делото и приложимата за изчисленията нормативна база. Страните не го
оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ и чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. На основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява
основание за налагане на ФК по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ /сега
ЗУСЕФСУ/. Нормата на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ /редакция, обн. ДВ, бр.2/2018г./
определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и
администриране по закона се изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ-РА, както това е
предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. По см. на чл.20а, ал.1 от
ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Съгласно
чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане
на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. В случая по делото, оспореното решение обективира наложена на
жалбоподателя ФК по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за нарушение по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. от
оправомощения административен орган.
Не е налице
основанието по чл.177, ал.2 от АПК. С решението на ВАС е оставено в сила
решението на КАС по адм.д.№438/2020г., с което е отменен АУПДВ на органа, но
отмяната е на основание съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на АУПДВ досежно реда за възстановяване на БФП. Съдилищата
са указали, че в казуса по делото дължимостта на подлежащата за възстановяване
БФП следва да се установи с издаване на решение за налагане на ФК по реда на
чл.73 от ЗУСЕФСУ на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.к е налице основанието по
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ без да се разглежда спора по същество. Оспореното
решение на органа е издадено след стриктно изпълнение на указания по тълкуване
на закона в решенията на КАС и ВАС. В случаи, като настоящия, когато с влязъл в
сила съдебен акт бъде отменен оспорен ИАА на основанието по чл.146, т.2 от АПК
заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт
при съобразяване с мотивите в отменителното съдебно решение, както е сторил
административния орган. Липсата на разрешен въпрос по съществото на спора в
решенията на КАС и ВАС не формира сила на присъдено нещо относно спорното
право, поради което повторния акт не е постановен в противоречие с влязлото в
сила решение на КАС.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма. Решението отговаря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно
формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически
обстоятелства и разпоредителна част. Възраженията на оспорващия за обратното за
неоснователни.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73, ал.2
и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на ползвателя
на помощта да представи писмени възражения по установените нарушения. Писмото
на органа с изх.№01-6500/8516-13 от 21.03.2022г. е поставило начало на
административното производство и в него се съдържат всички обективирани в
оспореното решение фактически обстоятелства по преписката. Ползвателят не се е
възползвал от възможността за възражения по констатациите в писмото. В
изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решението е издадено след
изясняване от органа на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на
относимите доказателства.
Приобщеният в административното производство контролен лист
от извънредната проверка на място е в годен документален вид на официален
писмен документ, чиито констатации не се оспорени в рамките на съдебното
производство по делото и се потвърждават от заключението по приетата
съдебно-икономическа експертиза. Контролният лист е изготвен по данни в
счетоводството на ползвателя на помощта и въз основа на тези данни органът е
изградил изводите в оспорения акт.
Липсата на събрани доказателства за икономическа жизнеспособност
на проекта за всичките години от неговото изпълнение не е определяща за
икономическата жизнеспособност на дейността, т.к. бизнес плана е задължителен,
а не пожелателен. Всеки показател в плана следва да бъде изпълнен за всяка от
годините по проекта, т.к. заложените за всяка година показатели в плана са
основанието да бъде одобрен проекта за финансиране.
Предходното административно производство по издаване на
АУПДВ не е пречка за издаване на оспореното решение за налагане на ФК.
Наложената ФК не е санкция, а средство за отмяна на предоставената финансова
подкрепа със средства от ЕФСУ.
По материалния закон:
Решението е съответно на материалния
закон.
На основание чл.177, ал.1 от АПК влязлото в сила решение на
КАС по адм.д.№438/2020г., потвърдено с решението на ВАС по адм.д.№6594/2021г.
са задължителни за страните и настоящия съд относно тълкуването на закона,
дадено в мотивите на съдебните решения. Видно от мотивите на съдебните решения,
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори, поради което е налице основанието по
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на ФК.
Установи се сключен между страните
договор от 12.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет: предоставяне на БПФ,
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяване на проект за преустройство, пристройка и надстройка на
съществуваща полумасивна сграда в къща за гости за развитие на интегриран
селски туризъм в с.Мламолово, община Бобов дол, област Кюстендил. Съгласно §1,
т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
БФП по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода
2007-2013г. /обн. ДВ, бр.77/02.09.2008г., изм. и доп./, издадена по
приложението на ЗПЗП, „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. Кандидатите за подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение №5 към Наредбата и прилагат
документите, указани в същото приложение по см. на чл.26, ал.1 от Наредбата.
Задължителен реквизит на заявлението е изготвен от кандидата бизнес план, който
трябва да доказва икономическа жизнеспособност, водеща до реализиране на целите
по чл.2 от Наредбата. Дефиницията на понятието „икономическа жизнеспособност“ е
посочена в §1, т.6 от ДР на Наредбата. „Икономическа жизнеспособност“ е
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана ползвателят на
помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от изпълнението на
плана.
От изготвените от ползвателя на помощта счетоводни
документи, чиито данни са обективирани в протокола от извънредната проверка на
място и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява
по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на ползвателя, изразяващо
се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за
посочените от органа три пълни финансови години, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от
Наредбата. Съгласно чл.27, ал.3 от Наредбата решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с целите, дейностите и изискванията, определени в наредбата и с критериите за
оценка, посочени в приложение №6. Това означава, че оценката не е само на база
критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него
стойности са дело на кандидата за получаване на помощта, като доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът за
финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана – приложение №3 към
чл.16 от Наредбата е финансово-икономическия статус на проекта, отразен в част IV, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на
бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват
на органа да прецени изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност. Следователно, преценката по чл.27, ал.3 от Наредбата включва
две самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от
бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните
условия по чл.16, ал.2 от Наредбата и са съществена част от одобрения и
финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи.
Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то
реализирането на планираните приходи доказва осъществяването на целите по чл.2
от Наредбата. Те също са от особена важност, т.к. същността на мярката е да се
изгради такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост,
насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности и развитие на
интегриран туризъм в селските райони.
Доказателствата по делото
установяват нарушения на т.4.12 и т.4.18 от договора. Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с
одобрения проект, част от който е бизнес плана и да спазва проекта за срок от 5
години от сключване на договора. При неизпълнение на нормативните и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл.46, ал.1 от Наредбата, в
който смисъл са т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договора. При проверката за изпълнение
на бизнес плана органът е изследвал цялостното изпълнение на плана за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. в частта за планираните приходи. С
установеното реализиране на по-ниски от заложените приходи от дейността се
засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Неизпълнението на
предварително заложената в бизнес плана приходна част е ясна индиция, че
ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно по см. на чл.30, §2,
пр.3 от Регламент /ЕС, Евратом/ №966/2012г. на ЕС и на Съвета относно
финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС. Допуснатото от ползвателя
на помощта нарушение на разпоредбите от Наредба №30/2008г. и договора за
отпускане на финансовата помощ, изразяващо се в неизпълнение на финансовите
параметри в бизнес плана през целия проверяван период от договора води до
икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2
от Наредбата. Налице са елементите от фактическия състав за „нередност“ по
чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013г.
Неоснователно жалбоподателят
възразява за недоказаност на нарушението. Безспорно, с получената финансова
подкрепа търговецът е извършил инвестицията по бизнес плана като е реконструирал
и обзавел къщата за гости /видно от протокола от проверката на място и
счетоводните документи към него/, но при липса на достатъчно развиваща се
дейност в обема на заложените икономически показатели в частта приходи от
дейността, не може да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от
Наредбата. От тук следва извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда
инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира
приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните по-ниски приходи от
дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на
инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като
допустим за подпомагане. Голямата продължителност на неизпълнението в рамките
на три пълни финансови години показва постоянство при непостигане на
финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция,
че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно. В този смисъл не
е необходимо проверката да обхваща целия период на инвестицията. Независимо от
горното, представените от търговеца и находящи се на л.518-539 от
адм.д.№438/2020г. по описа на КАС писмени документи /прогнозен бизнес-план за
повишаване на доходите от дейността на обекта през 2019г. и сключени договори
за туристически услуги, представляващи приложения към възражението срещу УП в
процедурата по издаване на отменения АУПДВ/ не доказват изпълнение на
заложените в плана приходи от дейността и през следващите финансови години.
Следователно, данните сочат за неефективност на инвестицията
Определената за нарушението финансова
корекция е в съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 от Наредба №30/2008г. и
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.
/обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Органът е приложил
коректно процентния показател за установеното нарушение, като е отчел неговия вид,
тежест, степен и продължителност във връзка с допълнителните пояснения в т.30
от приложението към раздел I „Общи
положения“ от Правилата. Вещото лице потвърждава верността на изчислените от
органа реализирани приходи средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години. Касае се за нарушение над две финансови години, като
реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20% от
предвидените такива в одобрения бизнес план, поради което финансовата корекция
е в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора или сумата
312 749.16лв. От тази сума органът правилно е приспаднал погасената сума
от 9.94лв. по отменения АУПДВ, поради което дължима за възстановяване е сумата
312 739.22лв.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия за неприложимост на посочените по-горе Правила. Същите са издадени
по делегация от чл.27, ал.9 от ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр.51/2019г., в сила от
28.06.2019г./. Правилата са били предмет на съдебно оспорване, като с решение
№15545/15.12.2020г. на ВАС по адм.д.№8071/2020г., 5-членен състав съдът е оставил
в сила решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14154/2019г., с което са
отхвърлени оспорванията срещу Правилата. В мотивите на решението на ВАС,
5-членен състав е посочено, че с Правилата се определя единствено размера на
подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на критериите за
допустимост, ангажимент или друго задължение от ползвателя на помощта са
уредени преди това в съответните наредби, регламентиращи условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период
2007-2013г. В случая, това е Наредба №30/2008г., която е действащо право както
към момента на кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване на
договора, на установяване на нарушението при проверката на място и при издаване
на оспореното решение за налагане на ФК. Правилата нямат обратно действие и не
преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически
факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова правна
оценка. С Правилата не се извършва преценка на юридически факти – нарушения на
задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни
последици – отказ за изплащане на поискана сума и възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ, съгласно посоченото от ВАС. За
ползвателят съществува предварителна яснота за дължимото от него поведение за
получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания с фонда
договор. Както в Наредба №30/2008г., така и в договора са уредени задълженията
на ползвателя и установената отговорност при тяхното неизпълнение. Отделно от
това, редът и основанията за налагане на ФК са уредени в чл.70 от ЗУСЕФСУ,
който се прилага по изричното препращане от чл.27, ал.6 от ЗПСП. Правилата са
акт, чиято цел е да определят само размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
Вярно е че към момента на приемане на Правилата програмния период на ПРСР
2007-2013г. е приключил, но Правилата не са материалноправна предпоставка за
налагане на подлежащата на възстановяване сума. Правилата не предвиждат
налагане на санкции, противно на твърдението на оспорващия. Задължението за
връщане на недължимо получена облага е последица от установяването, че
условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба
на ЕС, не са били спазени, като по този начин тези условия са направили
получената облага недължима /вж. отново мотивите на ВАС/. По силата на чл.193,
ал.2 от АПК съдебното решение на ВАС, 5-членен състав има действие по отношение
на всички и е задължително за настоящия съд и страните.
По целта на закона:
Решението съответства с целта на
чл.27, ал.3 от ЗПЗП за събиране на недължимо платените суми по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на ДФЗ на деловодни разноски в размер на 350лв., включващи 250лв. за
вещо лице и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на ЕТ
„Д.З.“ /с посочени данни и съдебен адрес/ срещу решение
№10/311/00958/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с
изх.№01-6500/8516-14 от 15.07.2022г. н.и.д.н.Д. фонд „З.“.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.З.“
да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ деловодни
разноски в размер на 350лв. /триста и петдесет/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: