Присъда по дело №132/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 11
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20213320200132
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Кубрат , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора Пламен Георгиев Пенчев (РП-Разград)
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20213320200132 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Г. Н. – роден на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 29.05.2018
г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в
съучастие като съизвършител с Й. М. С. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно
лице от мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол,
което не е навършило 14-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 3, във
вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 4,
във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при общ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Г. Н. – роден на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
1
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 08.09.2019
г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в
съучастие като съизвършител с Й. М. С. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно
лице от мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол,
което не е навършило 16-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, включващо
следните пробационни мерки:
1/ на основание чл. 42б, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т.
1, във вр. с ал. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред съответния пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
2/ на основание чл. 42б, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2,
т. 2, във вр. ал. 1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо наказание
между наложените на подсъдимия Г. Г. Н. с настоящата присъда, най-
тежкото, а именно – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
подсъдимият да изтърпи при общ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. М. С. – родена на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с основно образование,
безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от
29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно
лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила
непълнолетно лице от мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от
женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст – Ц. А. А., родена на
***, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 3,
във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 58а,
ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК й налага наказание лишаване от свобода
2
за срок от ТРИ МЕСЕЦА
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. М. С. – родена на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с основно образование,
безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от
08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно
лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила
непълнолетно лице от мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от
женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст – Ц. А. А., родена на
***, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 2,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК й налага наказание ПРОБАЦИЯ, включващо
следните пробационни мерки:
1/ на основание чл. 42б, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т.
1, във вр. с ал. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред съответния пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
2/ на основание чл. 42б, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2,
т. 2, във вр. ал. 1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо наказание
между наложените на подсъдимата Й. М. СТ. с настоящата присъда, най-
тежкото, а именно – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за тригодишен изпитателен срок,
считано от влизане в сила на присъдата.
Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
3
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11/10.08.2021 ГОД. ПО НОХД № 132/2021
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Разград, ТО–Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Г.
Н. от гр.Кубрат, обл.Разград, за това, че 1/в периода от 29.05.2018 г. до
08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител с Й. М. С. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице от
мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол, което не е
навършило 14-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр.
с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и 2/ в периода от 08.09.2019 г. до
15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител с Й. М. С. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице от
мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
С внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу Й. М. С.
от гр.Кубрат, обл.Разград, за това, че 1/ в периода от 29.05.2018 г. до
08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила непълнолетно лице от
мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол, което не е
навършило 14-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр.
с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и 2/ в периода от 08.09.2019 г. до
15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила непълнолетно лице от
мъжки пол – сина си В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Разград,
ТО–Кубрат поддържа обвинението като счита същото безспорно доказано от
събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимите. С оглед
разглеждане делото по реда на съкратеното съдебно следствие, пледира на
всеки от подсъдимите да се наложат наказания при приложението на чл. 55 от
НК, като по-благоприятен за тях, като счита, че по отношение на всеки от
подсъдимите за деянието по чл. 191, ал. 3 от НК следва да наложи
1
предвиденото наказание лишаване от свобода, под минимума от една година,
което подсъдимият Н. да изтърпи ефективно, а подс.С. – при условията на чл.
66 от НК. За второто престъпление счита, че на всеки от подсъдимите следва
да се наложи наказание пробация при приложението на чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“
от НК. Заявява, че са налице и условията за приложение на чл. 23, ал. 1 от НК
за определяне на общо наказание на всеки от подсъдимите.
Подсъдимите Г. Г. Н. и Й. М. С., както на досъдебното производство,
така и в съдебно заседание не се признават виновни в извършване на
деянието, за което са обвинени. В съдебно заседание признават изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят
искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК. Назначеният им служебен защитник пледира за
постановяване на осъдителна присъда, тъй като подзащитните му са
осъществили престъпленията, за които са обвинени, но счита, че и по
отношение на подсъдимия Н. са налице основанията за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание при условията на чл. 66 от НК.
Съдът, след преценка на основание чл.14 от НПК на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Г. Г. Н. е 48-годишен, с българско гражданство, неженен,
осъждан, с основно образование, безработен.
Подс. Й. М. С. е 45-годишна, с българско гражданство, неомъжена,
осъждана, с основно образование, безработна.
Й. М. С. и Г. Г. Н. живеят на семейни начала в гр. Кубрат като от
съвместното си съжителство имат родени три деца, едното от които
свидетелят В. Г. Г., роден на ***.
През месец март 2018 г. св. Г. се запознал по фейсбук със св. Ц. А. А.,
родена на ***. Още в началото на комуникацията помежду им св. Ц. А. му
споделила, че е на 12 години, родителите й са разделени, като тя живее в гр.
Русе със своя баща – св.А. Й. А.. Първоначално свидетелите А. и Г.
контактували чрез съобщения в социалните мрежи и телефонни разговори, а
последствие започнали и да се срещат в гр. Русе.
На 15.04.2018 г. Г. навършил 15 години и двамата с А. решили да
заживеят супружески в дома на родителите му.
Така на 18.04.2018 г. св.Ц. А. отишла в дома на св. Г. в гр .Кубрат и
уведомили родителите му – подс. С. и подс. Н. за решението си да живеят
заедно като съпрузи .Подс. Н. се свързал по телефона с бащата на св. А. –
св.А. А., когото до този момент не познавал, и го уведомил за решението на
децата им. Същият ден св. А. отишъл в дома на подсъдимите в гр.Кубрат,
2
обяснил, че дъщеря му е малка и я взел със себе си. Той взел и мобилния й
телефон, но дъщеря му продължила да контактува със св. Г. посредством
мобилни телефони на други лица.
На 29.05.2018 г., след предварителна уговорка със св. Г., А. избягала от
дома си и отишла в дома на приятеля си и родителите му в гр. Кубрат. Подс.
Н. отново уведомил по телефона св. А., че дъщеря му е в дома им, а
последният не предприел действия да я върне в дома им. По-късно била
уведомена и майката на А. – св.В. П. Ж..
Така от 29.05.2018 г., т. е. преди да е навършила 14-годишна възраст,
св.А. заживяла съпружески със св.Г., като двамата извършвали всички
дейности, присъщи на съпрузите – живеели заедно, грижели се за
домакинството и имали сексуални контакти. Родителите на св. Г.
предоставили самостоятелна стая в дома си в гр.Кубрат, като се грижели за
тях, купували им храна, лични вещи и пособия, давали им пари за издръжка,
заплащали месечните разходи за ток и вода. Подс. С. записала св. А. в 7-ми
клас в ОУ „Христо Смирненски“ в гр. Кубрат.
На 08.09.2019г. св. А. навършила 14-годишна възраст и продължила да
живее съпружески със св. Г., а подсъдимите също продължили да се грижат
за тях, като им купували храна, лични вещи и пособия, давали им пари за
издръжка, заплащали месечните разходи за ток и вода.
През месец март 2020 г. св. А. узнала, че е бременна. През месец май
2020 г. семейството на св. Г. се преместило в друго жилище, където двамата
подсъдими отново предоставили самостоятелна стая за сина си и св. А., като
им създали необходимите условия и удобства, за да живеят заедно.
Подсъдимите започнали да закупуват и вещи, необходими за детето на
свидетелите – креватче, количка, дрехи и други.
На 15.04.2021г. св.В. Г. Г. навършил пълнолетие.
На 09.11.2020г. св. А. била приета в УМБАЛ – гр.Русе по повод
възникнал здравословен проблем, при което след като било установено, че
бременната е непълнолетна, от болничното заведение е бил подаден сигнал
до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Русе.След извършена проверка по
случая, ДСП-гр.Русе уведомили ДСП-гр.Кубрат,където също била извършена
проверка, при която, след установяване на данни за извършени престъпления
от общ характер, е подаден сигнал до РП-Разград, във връзка с който е
образувано настоящото наказателно производство.
Видно от приложеното към ДП удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 1810/30.12.2020 г. съставен от длъжностно лице
при Община Русе, св. А. родила на *** момче – Г. Ц. А.. След раждането,
св.Ц. А. се върнала с новороденото при св. Г., в дома на родителите му, като
3
подсъдимите С. и Н. продължили да се грижат за тях и за внучето, както и да
ги подпомагат финансово.
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимите Й. М. СТ. и Г. Г. Н.
самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена
изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното
производство, а именно – обяснения на подсъдимите, показания на
свидетелите Г., А., М., П., Ж., А. и А., удостоверение за раждане, актове за
раждане на св.Г. и св.А., писма от ДСП – Кубрат, ДБТ – Кубрат и Община
Кубрат, справки за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда
предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираните деяния
от подсъдимите.
Съдът кредитира изцяло както обясненията на подсъдимите, така и
показанията на разпитаните свидетели, които единно и безпротиворечиво
сочат, че след като свидетелите Г. и А. решили да заживеят заедно на семейни
начала, подсъдимите Н. и С., въпреки, че знаели възрастта на П., а именно, че
няма навършени 14 години, предоставили стая в жилището си, която
ремонтирали, обзавели. Не е спорно, че от тогава Н. и С. подпомагат
младежите, като са осигурявали и средства за издръжката им, а понастоящем
се грижат и за детето им.
Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени
доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на
установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимите Г. Г. Н. и Й. М. СТ. с действията си в периода от 29.05.2018 г. до
08.09.2019 г. са осъществили състава на престъпление по чл. 191, ал. 3, във
вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като пълнолетни лица, в съучастие,
улеснили непълнолетния си син В. Г. Г., роден на *** и лице от женски пол,
което не е навършило 14-годишна възраст – Ц. А. А., родена на ***, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак.
След като св.А. навършила 14 години (на 08.09.2019 г.), подсъдимите Г.
Г. Н. и Й. М. СТ. в периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., действайки в
съучастие са осъществили състава на престъпление по чл. 191, ал. 2, предл.2,
във вр. чл.20, с ал.2 от НК, тъй като са улеснили непълнолетния си син В. Г.
4
Г., роден на *** и лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна
възраст – Ц. А. А., родена на ***, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. От обективна страна са
извършени с личните действия на двамата подсъдими Н. и С., в едната от
формите, а именно улесняване, тъй като са създали условия на непълнолетния
си син В. Г. Г. да заживее на съпружески начала с Ц. А. А., която в периода от
29.05.2018 г. до 08.09.2019 г. не е била навършила 14 години, а от 08.09.2019
г. до 15.04.2021 г. не е навършила 16 годишна възраст, като предоставили на
непълнолетните стая от жилището си в гр. Кубрат и им осигурили средства за
живеене. Двамата са знаели, че А. е малолетна, а впоследствие, че е
непълнолетна, но не е навършила 16 години, разбирали са, че с осигуряване
на условия улесняват Г. да заживее на съпружески начала с А. като установят
фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при
сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да
са били наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и
рискове за физическото и психическото развитие на непълнолетните, са се
съгласявали с тези последици.
Разликата между всяко от двете престъпления, които са осъществили
подсъдимите е в наличието на квалифициращия признак, а именно възрастта
на пострадалата – ако е малолетна. Т. е. нейната по-ниска възраст значително
повишава обществената опасност на деянието, защото физическото и
социалното й развитие е недостатъчно.
Престъплението е осъществено от двамата подсъдими с пряк умисъл,
като форма на вина, защото са съзнавали общественоопасният му характер,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването
им.
Деянието е извършено от подс. Н. и подс. С. в съучастие помежду им,
като съизвършители, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като и
двамата чрез взаимни усилия и общност на умисъла, са осъществили самото
изпълнително деяние на престъплението, а именно улесняването на
съвместното съжителство без брак между св.Г. и св. А.. Двамата са действали
в съучастие, тъй като съвместно са създали условия на непълнолетните лица
да съжителстват в дома им.
По наказанията:
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия Г. Г. Н. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
смекчаващите отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на
5
деянието, дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място,
съдействие за разкриване на обективната истина, признание за виновност, а
отегчаващи отговорността обстоятелства – предишно осъждане. Предвид
изложеното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради това и
с оглед разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът определи
наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, като наложи на подсъдимия наказание четири месеца лишаване от
свобода, което с оглед обремененото си съдебно минало, деецът следва да
изтърпи при общ режим.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия Г. Г. Н. за виновен в
извършване на престъплението по чл.191, ал.2, предл.2, във вр. чл.20, ал.2 от
НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на деянието,
дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място,
съдействие за разкриване на обективната истина, признание за виновност, а
отегчаващи отговорността обстоятелства – предишно осъждане. Предвид
изложеното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради това и
с оглед разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът определи
наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК, като замени предвиденото за това престъпление наказание
лишаване от свобода до две години с наказание пробация, включващо
следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2/задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната
служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание
между наложените на подсъдимия Г. Г. Н. с настоящата присъда, най-
тежкото, а именно – четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият
да изтърпи при общ режим.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимата Й. М. С. за виновна в
извършване на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
смекчаващите отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на
деянието, дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място,
съдействие за разкриване на обективната истина, признанието за виновност, а
отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Предвид изложеното, съдът
констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
6
подсъдимата обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради това и с оглед
разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът определи
наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, като наложи на подсъдимата наказание три месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване се отложи за тригодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимата Й. М. С. за виновна в
извършване на престъплението по чл. 191, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 20, ал. 2
от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на деянието,
дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място,
съдействие за разкриване на обективната истина, признание за виновност, а
отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Поради това и с оглед
разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът определи
наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК, като замени предвиденото за това престъпление наказание
лишаване от свобода до две години с наказание пробация, включващо
следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2/задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната
служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание
между наложените на подсъдимата Й.С. М. с настоящата присъда, най-
тежкото, а именно – три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване се
отложи за тригодишен изпитателен срок.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Председател:

7
Съобщи за изтекли лични данни