Определение по дело №36935/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21275
Дата: 22 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20231110136935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21275
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110136935 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Х. М. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.София, ул. „***, **, ***, ** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Средец" ***, ***.
С Определение № 36282/ 12.10.2023 г. съдът е съединил производството по гр.дело №
36935/2023 година и производството по гр.дело № 36937/2023 година, и двете по описа на
Софийски районен съд на 143-ти състав.
След проверка съдът е приел, че исковите молби отговарят на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковите молби.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
С исковата молба по гр.дело № 36935/2023 година ищецът твърди, че на 15.04.2018г.
е сключил договор за паричен заем № ********** с „Профи кредит България" ЕООД.
Съгласно договора, кредиторът предоставил на потребителя в собственост парични средства
в размер на 3000 лв. Посочва, че в договора било посочено, че ще ползва две допълнителни
1
услуги - „Фаст" и „Флекси", за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на
почти 100% от отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 1000 лева, а за
втората 1786 лева или общо сума за допълнителни услуги от 2786 лева. Твърди, че е погасил
изцяло процесния кредит. Твърди, че договорът е изцяло нищожен. На първо място посочва,
че не е спазена предвидената в закона форма. Сочи, че е нарушено изискването процесният
договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора, не му бил предоставено копие от Общите условия,
процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно
изискванията на ЗПК. Твърди, че размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под
минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12. Счита, че договорът е нищожен, тъй
като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че допустимият ГПР е многократно над максимално
допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Твърди, че с
въвеждането на допълни услуги се цели заобикаляне на императивни правни норми и по -
конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че услугата за която се претендира заплащане не е
изпълнявана от ответното дружество. Моли за признаването за установено, че клаузата за
закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „фаст" по
договор за потребителски кредит № ********** е нищожна, както и че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „флекси" по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна, както и за осъждането на ответника да
заплати сума в размер на 600 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
С исковата молба по гр.дело № 36937/2023 година ищецът твърди, че на 15.10.2018г.
е сключил договор за паричен заем № ********** с „Профи кредит България” ЕООД, като
съгласно договора, кредиторът предоставил на потребителя в собственост парични средства
в размер на 1400 лв. В договора било посочено, че ще ползва две допълнителни услуги –
„Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса, равняваща се на почти
100% от отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 300 лева, а за втората
1000 лева или общо сума за допълнителни услуги от 1300 лева. Посочва, че задълженията по
този договор също за изцяло погасени. Позовава се на същите основания за нищожност
както в исковата молба по гр.дело № 36935/2023 година. Моли съдът да признае за
установено, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за
допълнителна услуга „фаст“ по договор за потребителски кредит № ********** е нищожна,
че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга
„флекси“ по договор за потребителски кредит № ********** е нищожна, както и за
осъждането на ответника да заплати сума в размер на 10 лева, като частичен иск от 250 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит **********
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
молба до окончателното й изплащане.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че доколкото процесните договори представляват
търговска сделка и ищецът е изпълнил задължението по тях, той ги е приел и няма как да се
позовава на неспазена форма. Оспорва разпоредбата на чл.10, ал 1 от ЗПК като неясна,
доколкото няма ясна мерна единица, която да измери шрифт. Твърди, че неспазването на
това изискване не би могло да доведе до нищожност на кредита. Твърди, че договорите
отговарят на всички изисквания на ЗПК. Твърди, че ясно е посочен размер на ГПР, както и
лихвата по кредита и начина на тяхното изчисляване. Посочва, че допълнителните услуги не
са били задължително условия за сключване на договора, а били сключени по избор на
ищеца. Посочва, че чрез закупуването на допълнителни услуги, ищецът си е гарантирал и
допълнително, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и да дължи
лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали размера на определен брой
погасителни вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността
да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее,
ще може да си намали размера на няколко вноски. Гарантирал си е, че, например, ако сменят
датата на изплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната
дата по кредита си, така че да е удобна за нея. Твърди, че услугите и тяхната цена са
уговорени между страните, поради което същите са действителни. Оспорва осъдителните
искове от страна на ищеца. Посочва, че по отношение на ДПК ********** сумата за пълно
предсрочно погасяване /ППП/ е 1644.27 лв., а на 06.11.2018 г. и 07.11.2018 г. ищецът е
внесъл 1652.28 лв., тоест е надвнесъл 8.01 лв., която му била възстановена на 14.11.2018 г.
По отношение на ДПК ********** посочва, че надвнесена сума след пълно предсрочно
погасяване /ППП/, възстановена на клиента на 20.06.2018- 6.47 лева. По отношение на
осъдителния иск относно ДПК ********** прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
Предявени са кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и пр.2, вр. чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават
Между страните не се спори, че между тях са сключени договор за паричен заем №
********** и договор за потребителски кредит **********, че договорите съдържат
клаузите „Фаст“ и „Флекси“, както и че задълженията по договорите са погасени от ищеца.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
3
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредити със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на
добрите нрави; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
Ответникът следва да докаже, че клаузите по процесния договор са индивидуално
уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна
информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по
него.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор.
По искането на съдебно-счетоводна експертиза произнасянето следва да бъде
отложено за първото открито съдебно заседание, когато бъде изяснено изцяло дали има
налице противоречие между страните относно размера на погасените от ищеца суми по
процесните кредити.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото ответникът
е представил договорите за кредит и общите условия към тях, а за останалите документи
оспорва да съществуват.
Искането за издаване на съдебно удостоверение от ищеца следва да бъде оставено без
уважаване, доколкото е неотносимо с подлежащите на доказване факти по настоящето дело.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за първото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи документи както и искането за издаване на съдебно удостоверение.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
4
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
5
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
6
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.7.2024 година от
14:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца се
връчи ведно с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.






Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7