Решение по дело №388/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. И. Х., чрез адв. П. А., против решение № 192/23.04.2025 г., постановено по АНД № 302/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № 25-0457-000010/29.01.2025 г., издадено от началник на РУ – Ветово към ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предложение първо от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Навежда подробни съображения за неправилност на въззивния съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Заявява, че деянието следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това твърди, че възможността да се реализира административнонаказателната отговорност била погасена по давност, тъй като е изтекъл срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление като приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждането на разноски за първоинстанционното производство.

Ответникът по касационната жалба – началник на РУ – Ветово към ОД на МВР – Русе, в писмено възражение с вх. №17666/30.05.2025 г. по описа на РС - Русе, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.04.2024 г., към 16:00 часа, полицейски служители на РУ - Ветово осъществявали пътен контрол в [населено място] и се намирали в района на кръстовището на улиците „Трети март“ и „Христо Ботев“. Те забелязали касатора да наближава към тях, управлявайки своя мотопед - триколесно МПС, задвижвано посредством електрически двигател с номер на рама R42СР3000МА007416 и надпис на марка/модел ZHEJIANG SHENGQI INDUSTRY AND TRADE CO и обозначение на мощността 2,0 kW и максимална конструктивна скорост 45 км/ч. Спрели го и му извършили проверка. Установили, че процесното ППС принадлежи към категорията L1e-B, съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., а по своите характеристики може да развива скорост до 45 км/ч, което било и обозначено върху самото превозно средство, както и мощността му. От това полицейските служители приели, че управляваното от жалбоподателя превозно средство подлежи на задължителна регистрация съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилата на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. С оглед установеното нарушение бил съставен АУАН. С Постановление от 25.09.2024 г. по пр. пр. № 5673/2024 г. на РП - Русе било отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, защото деянието не съставлявало престъпление поради своята малозначителност и материалите били изпратени на началника на РУ - Ветово към ОД на МВР - Русе за вземане на административно отношение. Впоследствие било издадено оспореното пред РРС наказателно постновление, с което на касатора, на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП, били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При тези факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Въззивният съд е посочил, че наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото прокурор е отказал да образува досъдебно наказателно производство, поради което и сроковете предвидени в чл.34, ал.3 от ЗАНН са неприложими. Съдът е приел, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Контролираната инстанция приела, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той някога да е извършвал пътни нарушения, а с управлението си на това превозно средство не е създавал опасност за движението, тъй като същото не можело да развива скорост повече от 45 км/ч, което означавало, че обществената опасност от управлението му е ниска. Съдът е приел, че случаят не може да бъде квалифициран като „маловажен“ с оглед приложението на чл. 28 ЗАНН, като е посочил, че този институт не е приложим за нарушенията по ЗДвП, поради изричната забрана, установена в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното НП.

Решението на въззивната инстанция е неправилно.

Възраженията, релевирани в касационната жалба по отношение на изтеклата погасителна давност, са същите като тези, предявени във въззивната жалба срещу НП. На тези възражения в решението, предмет на касационната проверка, РРС е отговорил обосновано и настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд /чл.221, ал.2 от АПК/, които напълно споделя.

Съответни на фактическите установявания са направените от районния съд изводи за доказаност на извършено от оспорващия административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с приложението на материалния закон, настоящата инстанция съобразява, че след постановяване на въззивното решение е последвало решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна.

В решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България е решил, че: „По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.“

Горното означава, че с обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в частта "28 и", е възможно приложението на чл.28 от ЗАНН и за нарушение по посочения специален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно §.1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Както правилно е посочил районният съд, съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред.

Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд правилно е стигнал до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той някога да е извършвал пътни нарушения, а с управлението си на това превозно средство не е създавал опасност за движението. Още повече, че процесното ППС не може да развива скорост повече от 45 км/ч. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед горното, решението на районния съд следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Въпреки основателността на касационната жалба, на касационния жалбоподател не се следва присъждането на разноски за първата съдебна инстанция, както е поискано.

Пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. (на л. 56 от въззивното дело), в който е записано, че е договорено възнаграждение в размер на 300 лева. В т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай, в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 56 от въззивното дело), липсват данни за уговорен начин и срок за плащане, както и удостоверяване за извършено плащане на договореното възнаграждение, като до приключване на делото не са ангажирани и други доказателства в тази насока. Не е доказано реално извършване на разноски от страната за възнаграждение за адвокат. Отделно от това, искането за присъждането им следва да бъде направено до приключване на производството в съответната инстанция, а в случая това не е сторено – липсва своевременно заявено искане пред районния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 192/23.04.2025 г. постановено по АНД № 302/2025 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърдено НП № 25-0457-000010/29.01.2025 г., издадено от началник на РУ – Ветово към ОДМВР – Русе,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0457-000010/29.01.2025 г., издадено от началник на РУ – Ветово към ОДМВР – Русе, с което на Р. И. Х., с [ЕГН] от [населено място], община Ветово, област Русе, [улица], за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл. първо от същия закон, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. И. Х., с [ЕГН] от [населено място], община Ветово, област Русе, [улица], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.