РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204299 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СТ.
ИВ. АТ., **********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Стара планина“1 срещу: Наказателно
постановление № 21-0819-003201/20.08.2021г., издадено от началник група при ОД на
МВР-Варна Сектор „ПП“, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП са й наложени
адм. наказания „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и като необосновано. Твърди се, че НП не е
връчено съгласно императивните изисквания на закона.
Оспорва се фактът, че нарушението, за което е наложена санкцията е системно.
Твърди се, че липсвали доказателства в тази насока. Административно наказващият
орган не бил мотивирал, поради какви причини приема, че липсват многобройни
смекчаващи обстоятелства, както и поради какви причини приема, че нарушението не
е маловажно. Моли се и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована, не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания, като навежда и други съображения за отмяна на НП.
1
Претендира присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за
което представя доказателства- пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.06.2021 г., в 21:14ч., в населено място- гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“,
посока бул.“Христо Смирненски“, до магазин „Тойота“, с автоматизирано техническо
средство /АТСС/ № Cordon М-2 с № MD1194, било установено и заснето извършено
нарушение за скорост с лек автомобил ”Ауди А6” с рег.№ Т9558АК. При разрешена за
населено място скорост 50 км./ч., АТСС измерило скорост на движение на л.а.”Ауди
А6” с рег.№ Т9558АК- 84 км./ч., като превишаването на максимално допустимата
скорост е 34 км./ч.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна на
11.06.21г. служител на Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение и
собственика на превозното средство -възз.А.. При справка в АИС АНД служителят
установил, че в едногодишен срок, считано 05.06.20г. до 05.06.21г. срещу възз. били
издадени и влезли в сила общо четири Електронни фиша /ЕФ/: 1. ЕФ серия К
№3776026 съставен за нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и влязъл в сила на
08.09.20г.; 2.ЕФ серия К №3642211 съставен за нарушение на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП
и влязъл в сила на 25.11.20г.; 3. ЕФ серия К №4017706 съставен за нарушение на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и влязъл в сила на 18.02.21г. и 4. ЕФ серия К №4303651
съставен за нарушение на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и влязъл в сила на 18.02.21г.
При тези констатации на възз.А. била изпратена покана за съставяне на АУАН. На
14.07.21г. поканата й била връчена от служител на РУ-Омуртаг, като на същата дата
пред него възз.А. представила и декларация на основание чл.188 от ЗДвП, с което
декларирала пред органите на полицията, че тя е управлявала автомобила на 05.06.21г.
около 21.14ч.
На 21.07.21г. св.П.Ц., младши автоконтрольор в сектор ПП-Варна пристъпил към
съставяне на АУАН в отсъствието на възз, тъй като същата не се явила пред служители
на Сектор ПП-Варна. В АУАН св.Ц. описал допуснатото според него нарушение на
ЗДвП, като посочил, че на 05.06.21г. в гр.Варна възз.е управлявала собственият си лек
2
автомобил със скорост 84км/ч. при разрешена за населено място 50 км/ч. В АУАН той
вписал, че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ серия К №3642211 на 25.11.20г. и ЕФ серия К №4017706 на
18.02.21г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление, като приел, че водачът системно
превишава разрешената максимална скорост в населено място и на основание чл. 182,
ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП наложил на възз.
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на възз.05.10.2021г., като на 12.10.2021г. тя депозирала
жалба срещу НП в РС-Варна.
По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна УРИ: 819000-56026 от 05.11.2021г. ведно заверено копие от писмо на
БИМ относно одобрено средство за измерване, заверено копие от протокол за
използване на АТСС от 05.0.21г. и фотоснимка на АТСС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Ц., които с в унисон с останалите
кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира и писмените и веществените
материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и
тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група
към ОД на МВР-Варна, Сектор ППсъгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
3
мл.автоконтрольор при сектор ПП-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен с това
правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава
заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- докладна записка за констатирано
нарушение, протокол от използване на АТСС, фотоснимка , нарушението е заснето на
05.06.21г., а АУАН е съставен на 21.07.21г.. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е
специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и
случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. В случая АУАН е
съставен в унисон с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, в тримесечен срок от
установяване/заснемане на нарушението. АУАН е предявен и връчен на възз. също в
този срок. НП също е издадено в срокът по чл.34 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата бланкетни възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено във вина на въззивницата, като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинена. Както в АУАН, така и в НП е
посочено, че нарушението е извършено в условията на системност, като е
4
конкретизирано, че то е извършено в едногодишния срок на влизане в сила на два ЕФ,
с отбелязване на датите им на влизане в сила. По този начин както актосъставителя,
така и АНО са посочили в какво според тях се изразява квалифициращият признак
„системност“ . В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че на 05.06.21г. управлява
собствения си автомобил, с превишена скорост- с 84км/ч скорост, в населено място, в
рамките на гр.Варна, както и че същото е сторено в условията на системност, след
наказване с други влезли в сила ЕФ.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по
които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Ето защо съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че НП е
незаконосъобразно са неоснователни.
Като собственик на процесното МПС в НП е посочена възз.А.. Фактът, че се налага
глоба и лишаване от правоуправление, като е посочено физическото лице - собственик,
ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е
ангажирана именно отговорността на въззивницата. Същата не оспорва, че именно тя е
управлявала автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № № Cordon М-2 с № MD1194, което
5
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, видно от приложените доказателства по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както се установява
от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013
година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само
в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т.
7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган,
тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към
дата на установеното с НП нарушение- 05.06.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват чрез използване на мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
6
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката писмо на БИМ относно вписване в регистъра за одобрен
тип средство за измерване. Видно от същите АТСС, с което е установено нарушението
е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2, преминала
метрологичен контрол, удостоверено с представени по административната преписка
Протокол от проверка на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол и
писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип средство за измерване ведно,
вписано в регистъра на БИМ под №В-46 със срок на валидност 10г. – до 13.07.27г.
видно от отразеното в регистъра на БИМ, общо достъпен за всички на адрес: https://e-
bim.bim.government.bg/. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на
чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител- Й.Й., е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 05.06.2021г. във времеви интервал 20.00.-00.00ч., гр.Варна, на бул.„Цар
Освободител“, до автомагазин „Тойота“ посока бул.“Христо Смирненски“. От
приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в
горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване
разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския
орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на
Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
7
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в НП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 87 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
84 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 34км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 400 лева (четиристотин лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2 с идентификационен №
MD1194 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 84км./ч.
при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 34
км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в НП
нарушение-05.06.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
8
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
възз.А.. Същата е попълнила и изискуемата по чл.188 от ЗДвП декларация, в която е
отбелязала изрично, че тя е управлявала автомобила на прцесната дата и в процесния
час. Затова правилно АНО е определил субектът на нарушението.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като бе посочено по-горе за
конкретното превишаване от 34км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за
превишение на скоростта от 31 до 40 км./ч. От друга страна в случая отговорността на
възз. е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП., като санкцията в НП е
определена като удвоен размер на 400 лева т.е. 800 лева и кумулативното лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последната разпоредба гласи, че когато
нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно
нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Съгласно константната
практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на
ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото
качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са
най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и
трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление
с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е
бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Без значение е
дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Значимото е
да са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от закона. Законодателят изиска
системност, т.е. наличие на известна устойчивост и трайност на поведението.
Административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител,
от която е видно, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №3642211, на 25.11.20г. и ЕФ серия К №4017706 на
18.02.21г., и двата съставени за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с наложени санкции
9
на основание съответно чл.182, ал.2, т.5 и чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Поради това е
направил извод, че жалбоподателят е системен нарушител по смисъла на чл. 182, ал.
5 от ЗДвП. Видно от материалите по делото, процесното нарушение е било извършено
в едногодишния срок на още два ЕФ, които не са били взети предвид от АНО , а
именно ЕФ серия К №3776026 съставен за нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и
влязъл в сила на 08.09.20г. и ЕФ серия К №4303651 съставен за нарушение на чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП и влязъл в сила на 18.02.21г. Съдът намира, че и тези два фиша имат
отношение към квалифициращия признак „системност“. Това е така, тъй като ал.5 на
чл.182 от ЗДвП предвижда удвоен размер на санкцията когато процесното нарушение
е от изчерпателно изброените в нормата на ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6.
Анализът на тази разпоредба и на легалната дефиниция за „системност“, предвидена в
ДР на ЗДвП, идва да покаже, че деецът, ще носи отговорност за системност, когато
процесното му нарушение е извършено в едногодишен срок на санкциониране с поне
още две влезли в сила НП или ЕФ, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В случая и с четирите горепосочени ЕФ възз. е наказана за
едно и също по вид нарушение- такова на чл.21, ал.1 от ЗДвП /превишаване на
разрешена скорост/, което е идентично по вид и с процесното.
Ето защо в случая е налице системно нарушение, поради което и правилно е
определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер и лишаване от
право да управлява МПС с фиксиран срок от 6м..Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2
и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч. и то в населено място, по
един от главните булеварди в гр.Варна, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Нещо повече, видно от
справката за нарушител /водач в периода 2015г- октомври 2021г.възз. е санкционирана
с общо 77 влезли сила ЕФ за множество нарушения на ЗДвП, в това число и множество
такива /извън съставомерните/ за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Определено
в случая се касае за трайно формирано поведение, изразяващо се в незачитане на
разпоредбите свързани с безопасност на движението. Касае се за деец със завишена
обществена опасност. Поради това и настоящото нарушение не следва да се толерира,
а следва да се приложи цялата строгост на закона за превъзпитание на конкретния
водач към спазване на закона.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при
10
спазване на установените процесуални правила, кат правилно е приложен и законът.
Поради това и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което е представено писмено
доказателство за неговото плащане. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-003201/20.08.2021г.,
издадено от началник група при ОД на МВР-Варна Сектор „ПП“, с който на СТ. ИВ.
АТ., **********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Стара планина“1 за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП са наложени адм. наказания „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лв. и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал.5
вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. АТ., **********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Стара планина“1 да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №4299/2021г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите
са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12