№ 121
гр. Ботевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100237 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на Л. Ц. С., ЕГН: №, АДРЕС, чрез
адв. А. Д., гр. АДРЕС, срещи „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС, с която са съединение за
общо разглеждане няколко иска между същите страни с правно основание чл. 22, чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност: чл 10а, ал. 2,
чл. 19, ал. 5 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на Л. Ц. С. се твърди, че:
На 07.08.2023 г. между нея като кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД като
кредитодател бил сключен Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153, по силата на който ответното дружество платило на ищцата главницата от
1 000 лв., която следвало да бъде върната на тридесет равни месечни вноски от по 53.75 лв.,
или всичко 1 612.33 лв., като в последната сума се включвали още (освен главницата): ГПР в
размер на 49.06 % и ГЛП от 41 %, или 0.11 % на ден. Ищцата се задължила да плати и
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и „Флекси“ – 660 лв. (чл. VI от същ. дог.,
във вр. с чл. 15 от общите условия (ОУ) към него). По този начин цялата стойност на
кредита възлизала на 2 672.33 лв., а всяка ежемесечна вноска 89.08 лв., дължима на десето
число от съотв. месец. Към същия договор били сключени три анекса (№ 1/06.11.2023 г., №
2/08.11.2024 г., № 3/02.01.2025 г.), но крайната цена на кредита не била променяна: 2 672.33
лв. Към 14.02.2025 г. ищцата била платила сумата 995 лв. по кредита.
С оглед на изложеното Л. Ц. С. моли Ботевградския районен съд (БРС) да се
произнесе по следните й искове срещи „П.К.Б.“ ЕООД:
(1) Главен иск (ГИ) с правно основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр.
с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който се твърди, че договорът за кредит бил нищожен съгласно
чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 ЗПК. Въпросните такси „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, а освен това ГПР
бил ясно посочен. С оглед на изложено Л. Ц. С. моли БРС да приеме за установено по
отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153/07.08.2023 г. е нищожен на посочените основания.
(2) Първи евентуален иска (ЕИ), предявен при условие, че ГИ бъде отхвърлен, в които
1
се твърди, че чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153/07.08.2023 г. е нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и
„Флекси“. Това било така, тъй като таксите били уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 1
ЗПК, защото кредиторът не можел да събира допълнителни такси, комисиони и пр. за
допълнителни услуги, свързани с кредита. С оглед на изложеното Л. Ц. С. моли БРС да
приеме за установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че чл. 6 от Договор за потребителски
креди „П.К., Стандарт“ № 400019188153/07.08.2023 г. е нищожен в частта, с която са били
уговорени такси „Фаст“ и „Флекси“ на посочените основания.
(3) Втори ЕИ, предявен при условие, че първият ЕИ бъде отхвърлен, в които се
твърди, че чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153/07.08.2023 г. е нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и
„Флекси“. Това било така, тъй като таксите били уговорени в нарушение добрите нрави:
въпросните такси били уговорени противно на принципа за добросъвестност в оборота: чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед на изложеното Л. Ц. С. моли БРС да приеме за установено по
отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“
№ 400019188153/07.08.2023 г. е нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и
„Флекси“ на посочените основания.
Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът „П.К.Б.“ ЕООД счита, че така обективно
съединените искове (ОСИ) са допустими, но неоснователни. Признава се сключването на
договора, последният обаче бил изцяло валиден. Доводите за това са следните: Първо, ГПР
бил фиксиран в размер на 49.06 %, а ГЛП – на 41 %. Това правело ненужно да се посочват
отделните компоненти, които ги образуват; ЗПК не поставял подобно изискване. Второ,
дори да се приемело, че ГПК бил свръх допустимия максимум по чл 19, ал. 6 ЗПК, това
водело само до частична нищожност (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), т. е. недължимост на уговорено над
законовия максимум. Трето, въпросните услуги, чиято нищожност се иска да бъде
прогласена, не следвало да се включват в ГПР. Четвърто, неправилното посочване на ГПК в
потребителския договор не би могло да се приравни на липса на ГПР. Пето, въпросните
„такси“ всъщност били „услуги“, които били уговорени в полза на длъжника „по негово
желание“. Шесто, ГЛО не бил противен нито на закона, нито на морала. Моли БРС да остави
без уважение всички ОСИ и претендира разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 07.08.2023 г. между Л. Ц. С. като кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД като
кредитодател бил сключен Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153, по силата на който ответното дружество платило на ищцата главницата от
1 000 лв., която следвало да бъде върната на тридесет равни месечни вноски от по 53.75 лв.,
или всичко 1 612.33 лв., като в последната сума се включвали още (освен главницата): ГПР в
размер на 49.06 % и ГЛП от 41 %, или 0.11 % на ден. Ищцата се задължила да плати и
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и „Флекси“ – 660 лв. (чл. VI от същ. дог.,
във вр. с чл. 15 от общите условия, ОУ, към него). По този начин цялата стойност на кредита
възлизала на 2 672.33 лв., а всяка ежемесечна вноска – на 89.08 лв., дължима на десето число
от съотв. месец. Към същия договор били сключени три анекса (№ 1/06.11.2023 г., №
2/08.11.2024 г., № 3/02.01.2025 г.), но крайната цена на кредита не била променяна: 2 672.33
лв. Към 14.02.2025 г. ищцата била платила сумата 995 лв. по кредита. (Всички обстоятелства
по делото са безспорни, а и се установяват от приложените към ИМ и ОИМ писмени
доказателствени средства.)
По правото:
БРС намира, че е сезиран с ОСИ на страните в един процес, а именно:
2
ГИ с правно основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, по който се твърди, че договорът за кредит бил нищожен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй
като били нарушени чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Въпросните такси „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, а освен това ГПР бил ясно
посочен. С оглед на изложено Л. Ц. С. моли БРС да приеме за установено по отношение на
„П.К.Б.“ ЕООД, че Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153/07.08.2023 г. е нищожен на посочените основания.
Първи ЕИ, предявен при условие, че ГИ бъде отхвърлен, в които се твърди, че чл. 6 от
Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ № 400019188153/07.08.2023 г. е нищожен
в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и „Флекси“. Това било така, тъй като
таксите били уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото кредиторът не можел да
събира допълнителни такси, комисиони и пр. за допълнителни услуги, свързани с кредита. С
оглед на изложеното Л. Ц. С. моли БРС да приеме за установено по отношение на „П.К.Б.“
ЕООД, че чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ №
400019188153/07.08.2023 г. е нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и
„Флекси“ на посочените основания.
Втори ЕИ, предявен при условие, че първият ЕИ бъде отхвърлен, в които се твърди,
че чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ № 400019188153/07.08.2023 г. е
нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и „Флекси“. Това било така, тъй
като таксите били уговорени в нарушение добрите нрави: въпросните такси били уговорени
противно на принципа за добросъвестност в оборота: чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед на
изложеното Л. Ц. С. моли БРС да приеме за установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че
чл. 6 от Договор за потребителски креди „П.К., Стандарт“ № 400019188153/07.08.2023 г. е
нищожен в частта, с която са били уговорени такси „Фаст“ и „Флекси“ на посочените
основания.
Ответникът оспорва срещу всеки от исковете.
Съдът намира, че така предявеният ГИ е основателен, поради което не следва да се
произнася по останалите два ЕИ, тъй като същите са предявени под процесуално условие,
което не се е сбъднало: да не бъде уважен ГИ. Съображенията на съда за основателност на
ГИ са следните:
С Решение на СЕС в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване
на ГПР в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до
нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и
разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на
длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване.
Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от
конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за
получаването му, те следва да са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, ч е разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит“.
Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни
услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това
следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща
лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
3
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“.
В процесния случай, уговореното в т. VI от договора, във вр. с чл. 15 ОУ заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 400 лв. и „Флекси“ в
размер на 660 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в
каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена
за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“
Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е.
същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на
сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни
услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в
размера месечните погасителни вноски по кредита. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите
условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили
тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след
подписване на сделката. Член 10а, ал. 2 ЗПК обаче забранява заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По подобен,
противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. ОУ е разписано, че услугата „Флекси“
представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която
произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т. ч. и
предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да
бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните
институции. В заключение уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги – „Фаст“ и „Флекси“ се явяват нищожни, като противоречащи на императивни
правни норми – разпоредбите на чл.10, ал. 2, пр. 2 и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Наред с изложеното, уговорените възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в
солиден размер, значително оскъпяват кредита, но в същото време не са включени в ГПР,
който и без тях е в размер на почти половината от главницата, а именно 49,03 %. По този
начин, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото ГПР, с
което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Затова съгл. чл. 22, във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен. (Така и Р. № 50/30.01.2025 г. по в. гр. д. № 660/2024 г. на СОС.)
С оглед на изложено БРС намира, че предявения ГИ е основателен и следва да бъде
уважен, а по двата ЕИ – не следва да се произнася, тъй като не се е сбъднало процесуалното
условие, под което са предявени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК) за ДТ в
първоинстанционното производство в размер на 115 лв. Понеже делото е решено в полза на
страна, която е представлявана по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на адв. А. З. Д. следва да се
присъди 1 647.88 лв., с ДДС, за процесуално представителство пред районния съд (чл. 28, ал.
2 ЗАдв).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК на Л. Ц. С., ЕГН: №, АДРЕС, чрез адв. А. Д., гр. АДРЕС, срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:
№, АДРЕС, че „П.К., Стандарт“ № 400019188153/07.08.2023 г. е нищожен съгласно чл. 22
ЗПК, тъй като са нарушени чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД на да плати на Л. Ц. С.
сумата от 115 (сто и петнадесет) лева за държавна такса в процеса пред районния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 28, ал. 2 ЗАдв „П.К.Б.“ ЕООД на да плати на адв. А. З. Д.,
л. н. **********, АДРЕС, сумата от 1 647 (хиляда шестстотин четиридесет и седем) лева и
88 ст. за процесуално представителство в процеса пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5