№ 1582
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110156411 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Н. Р., ЕГН **********,
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с
искане да се признае за установено, че ответника дължи сумата от общо 7183,87 лв. на
ищеца, от която:
6290,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането;
829,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо
за период от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.;
51,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането, и
11,41 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.08.2020 г. до
24.07.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г. по ч. гр. д.
№ 43472/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
1
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик по наследство на топлоснабден
имот Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ЕООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил допълнителни
доказателствени средства, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Моли за прилагане към настоящото дело на ч. гр. д. №
43472/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, в хода на което е била издадена в полза на
ищеца ЗИ от 25.08.2023 г. срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответника е възразил, че не
дължи вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Н. Р., ЕГН ********** депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не живее в
процесния имот. Оспорва да е изключителен собственик на процесния апартамент. Излага,
че е получил в наследство последния след смъртта на В. И. Н., починал през м. 07.2022 г.
Твърди, че към тази дата имотът бил необитаем, радиаторите били стари, разбити и негодни
за ползване. Оспорва се ответникът или неговият наследодател да е бил страна по договор за
продажба на ТЕ при Общи условия с ищеца. Оспорва между страните по делото да е налице
облигационно отношение. Оспорва се ответникът да е потребител на ТЕ. Моли за
отхвърляне на исковете. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по
делото. Моли за допускането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели за установяване кой е живял в процесния апартамент, в какво състояние е бил
същият и дали е ползвана топлинна енергия.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-
„ДИРЕКТ“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя
доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
2
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от
ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/01.10.1993 г. и нотариален акт за
собственост на апартамент по чл.55г от ЗПИНМ № 92/1969 г., удостоверение за наследници
изх. № ***/03.10.2022 г. на В. И. Н., молба-декларация от В.Н. до „Топлофикация София“
ЕАД от 12.11.1996 г. за откриване на партида и декларация към нея; Протокол от ОС от
10.06.2002 г. на ЕС, находяща се в ***, и приложен към него Списък на етажните
собственици, в който за ап.*** е вписан и лично подписан В.Н. (декларирал с подписа си, че
в ап.*** има инсталирани 4 бр. радиатори, 4 бр. разпределители и 4 бр. вентила и е посочено
1 лице като живущо в апартамента, и издадените 2 бр. Общи фактури на името на В.Н. за
периодите от 01.05.2020 г до 30.04.2021 г.и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителните
сметки за имота -2 бр., 1 бр. редовен отчет и 1 бр. протокол за неосигурен достъп до
апартамента за редовен отчет на уредите за ДР, всички приети по делото, съдът приема за
безспорно установено, че именно ответника по делото П. Н. Р., придобил процесния
апартамент № *** по наследство от бившия собственик В. И. Н., понастоящем е единствен
собственик на имота. Този факт не се отрича и от самия ответник, който в отговора си
изрично признава, че е наследил от Н. апартамента след смъртта му на 24.07.2022 г.
От посочените по-горе писмени доказателства в съвкупност се установява, че
родителите на В.Н. през 1969 г. са придобили с договор за покупко-продажба процесния
апартамент № ***, а през 1996 г. С. И. Н. /майка на В.Н./ му е дарила собствените си ¾ ид.ч.
от имота, при което В.Н. е станал негов едноличен собственик. Последния след дарението е
подал молба-декларация до „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискал на негово име да
бъде открита партида за имота и е декларирал, че в жилището ще живеят 2 души /към този
момент майката С. Н. все още е жива/. Едва през 2002 г. на проведеното ОС на ЕС, В.Н. е
посочил, че апартамента се обитава от 1 лице, т.е. от него, като лично и срещу подпис е
посочил, че в имота има инсталирани по 4 бр. радиатори, вентили и разпределители. До
смъртта си на 24.07.2022 г. В.Н. е обитавал имота, като през отоплителен сезон 2020-2021 г.
същия дори е осигурил на ФДР „Директ“ достъп до имота за реален отчет на уредите
/приложения от ТЛП 1 бр. редовен отчет, на л.87 от делото, подпис от потребителя Н./ приет
като доказателство по делото, като неоспорен от ответника. Няма данни по делото през
3
отоплителен сезон 2021/2022 г. Н. да е напуснал апартамента си, но има доказателства,
приети като неоспорени от страните, представени от ФДР, че за този сезон, потребителя не е
осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР, поради което разпределената ТЕ
за 4-те броя радиатори с мощности 1982,5 Вт.; 2440Вт.; 2592,5 ВТ и 2356,8 ВТ, без отчет за
периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022 г., по действащата Методика към Наредбата за
топлоснабдяването от м.03.2020 г. е начислена по максимален специфичен разход за
сградата – 2,5916 дел./Вт. В заключението на СТЕ е посочено как е получената стойността за
доставената ТЕ в имота за този период, общо за 31 188, 16 кВтч. По същия начин е
изчислена и ТЕ за БГВ – на база брой лица по 140 л. дневно и за сградна инсталация, по
зависимост, описана в Приложение към чл.61(ал.1), т.6.1.1. на Наредба № Е-РД—04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са
изцяло неоснователни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника П. Н. Р., като единствен наследник на бившия
собственик В. И. Н. /негов първи братовчед/ се явява към настоящия момент единствен
собственик на процесния ап.*** и тъй като не се отрича същия да е приел наследството на
Н., бивш потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот, в
това си качество следва да отговаря за задълженията на последния.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № *** е
открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество
топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името
на ответника по негово лично заявление-декларация през 2023 г., за което свидетелства
писмо от ищеца до ответника /на л.50 от делото/ с изх. № Г-12982/08.08.2023 г., с което го
уведомяват за извършената смяна на титуляря на партидата за заплащане на топлинната
енергия. Писмото е получено лично от ответника Р. на 10.08.2023 г., като е изпратено на
адреса на топлоснабдения имот – ап.***, находящ се в ***.
Показанията на водения от ответника свидетел П. П. Р. /син на ответника/ за
състоянието на апартамента след смъртта на В.Н. /критично състояние, наводнен, липсващи
прозорци, теч от мръсен канал, плъхове, хлебарки и др., спукан радиатор в кухнята, разбита
входна врата, изключени радиатори и като цяло „клошарски апартамент“ по никакъв начин
не опровергават доставката до имота на ТЕ от страна на ищеца в твърдените и установени
посредством доказателствата от ТЛП и СТЕ количества и нейната стойност. Свидетелят
индиректно признава, че клошарски начин на живот на бившия собственик и потребител на
ТЕ – В.Н. най-вероятно е причина за натрупаните огромни сметки за ТЕ, които му се струват
нереални. Твърди, че има образувани множество дела при ЧСИ за около 47 000 лв. парно,
като се оказало, че бившия собственик и наследодател на ответника „не е ходил да си плаща
сметките, не е осигурявал достъп за отчет на топлоенергията, която е консумирал и така
същата е начислявана на максимална мощност“. Предприел е действия по изчистване на
всички стари задължения, но това последното му дошло изненадващо. Признава, че В.Н. е
4
живял в апартамента до смъртта си. Преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК за
евентуалната им заинтересованост предвид родствените отношения между св. Р. и ответника
Р. /син и баща/ съдът намира показанията за логични и обективни, но същите не са годни да
опровергаят твърдените от ищеца факти и обстоятелства, които са му възложени в
доказателствена тежест.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното на 10.06.2002 г. общо
събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в ***, бл.***, лично е
присъствал В.Н., вписан под № *** и като собственик на ап. *** в Списъка на
присъстващите етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е
удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е
изразил съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода, декларирала е наличието на 4 бр. радиатори, като не е уточнил начин на плащане на
потребената ТЕ. Нещо повече, на проведеното общо събрание наследодателя на ответника –
В.Н. е положил лично подписа си в Списъка пред избрания да представлява ЕС при
сключването на Договора с избраната ФДР, представител на ЕС, който е декларирал това
обстоятелство, видно от отбелязването в края на списъка.
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на
„Директ“ ЕООД /дъщерно дружество на първоначално определената ФДР „Техем сървисис“
ЕООД/ е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно
счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. *** на ответника, което е индиция, че същия е
подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач,
документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент е
ползвана ТЕ за отопление и топла вода, като за имота е разпределяна ТЕ за БГВ на база 1 бр.
редовен отчет и за един отоплителен период – по зависимост, установена в Наредбата за
топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за редовен отчет, също представен и приет
по делото.
През процесния отоплителен период абоната Н. е бил консуматор на количеството
ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб. м. топла вода, което се
установява и от приетото без възражения от страните заключение на СТЕ, кредитирано и от
съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***, протокол от проведено на 10.06.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от
наследодателя на ответника Р., в т.ч. Договор № 188 от 14.08.2002г., сключен между ФДР
„Техем Сърисис“ ЕООД и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на
СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и
5
ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба
твърдения ответникът П. Р., в качеството си на собственик по наследство на топлоснабдения
имот – апартамент ***, находящ се в ***, бл.***, вх. ***, през процесния период /2020-2022
г./ макар да не е бил потребител на доставяната до имота му топлинна енергия, такъв е бил
неговия наследодател, поради което ще следва да отговаря за задълженията за доставената и
потребена в имота ТЕ. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Р., като
собственик на топлоснабдения имот, се явява обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на
ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения
му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично негово изявление, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове.
Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО
на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от
21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.
на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г.
на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът П. Р.а /а преди това и предишния собственик, наследодателя
В.Н./ да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е
сключено с тях допълнително споразумение.
6
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 10.06.2002 г., дялово разпределение за процесния период и протокол за
неосигурен достъп, относими за периодите от 2020-2022г., всички те неоспорени от
ответника П. Р., се установява, че наследодателя Н. e осигурил за първия отоплителен
период от процесния такъв достъп за реален отчет на уредите за ДР и не е осигурил такъв
достъп до имота за извършването на реален отчет на уредите за ДР и водомера за топла вода
за втория от отоплителните периоди /2021/2022 г./, поради което ТЕ за отопление, сградна
инсталация и ТЕ за БГВ, са изчислени по данни от редовен отчет на уредите и 1 бр. редовно
отчетен водомер /2020/2021 г./ и на база брой лица, по 140 л. на денонощие за 2021/022 г.,
поради липса на отчет. Количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по
т.5.2.от Приложение към чл.61 на НТ от 12.03.2020 г. Тези данни се установяват и от
заключението на СТЕ, като са отразени коректно и в приетите по делото 2 бр. изравнителни
сметки, представени от ФДР.
Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
186 куб.м. и този на ЕС – 12122 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-116-334 за 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ, приета също без оспорвания от страните и кредитирано от съда не е
установило за процесния период, в имота да не е използвана ТЕ за отопление. Напротив, по
делото се установи, вкл. посредством показанията на св. Р., воден от ответника, че В.Н. е
обитавал имота до смъртта си /през м. юли 2022 г., т.е. след края на отоплителен сезон
2021/2022 г./ и няма данни към последния редовен отчет, подписан от потребителя /на л.87
от делото/ радиаторите в имота му да са били демонтирани или пък уредите за ДР да не са
отчитали реално потребеното количество ТЕ. Представеното от ответника с ОИМ пък
заявление до ФДР в лицето на „ДИРЕКТ“ ЕООД, е подадено лично от него и касае следващ
процесния период, отоплителен сезон, т.е. не годно да опровергае твърдяното от ищеца
потребление за посочения в ИМ период.
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация /заедно/
– 3501,66 лв. и 1786,96 лв. за БГВ или общо 5288,62 лв. Вещото лице е установило, че през
процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а дяловото
разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба. По
делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 1 бр. протокол за неосигурен
7
достъп за отчет от 30.05.2022 г. Съответно сумата след изравняването е за доплащане от
абоната и възлиза на 1209,57лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „Директ“ ЕООД, при спазване на действащата към
момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС
били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването /от 2020 г./ и техническите
характеристики на абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации
от ответника/респ. неговия наследодател, във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период и отчетите на уредите.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.28-31 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема,
че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на
доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с
одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Със заключението по ССчЕ, кредитирано от съда и прието без възражения от
страните, се установява също, че за процесния период в следствие намаляване цената на ТЕ
за периода от 01.07.2019 г. -31.03.2020 г. е възникнала сума за възстановяване на абоната от
8
разлика в цената за минал период на стойност 70,60 лв., която сума е била отнесена в
намаление към Обща фактура № ***/31.07.2021 г. Така, след отразяване на намалението и
съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от КЕВР, общо
начислените и незаплатени от потребителя суми за ТЕ възлизат на 66290,89 лв., формирани
от прогнозно начислените суми по фактури в размер на 5288,55 лв. + доплащане от
изравнителни сметки 1072,94 лв. + възстановяване на разлика в цена, т.е. -70,60 лв.
Въз основа на заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и писмените доказателства по
делото, се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен
състав намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот – апартамент ***, находящ
се в *** възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 6290,89 лева /съгласно
заключението на ССчЕ, в което са отразени както корекциите в цената на ТЕ, настъпили в
процесния и минал период.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната, нито извършени от потребителя плащания касаещи процесния
период.
Не се установява, видно от заключението на ССчЕ, да са налице вземания на ищеца,
които да са погасени по давност, а и с ОИМ и възражението по чл.414 от ГПК няма заявени
такива възражения.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. възлиза в размер на 6290,89 лв. /сбор от прогнозно начислените
от ищеца 5288,55 лв. и изравнителните сметки от 1072,94 лв. за доплащане, и след
приспадане на разлика в цена на ТЕ за минал период – 70,60 лв./, предвид което предявеният
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за същия размер, следва да
бъде уважен до този размер, колкото е и претендирания от ищеца в производството.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника В.Д.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
9
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към
31.07.2021 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след
14.09.2021 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
***/31.07.2021 г. в размер на 2043,11 лв. е в размер на 421,12 лв., а по отношение дължимото
обезщетение за забава върху задължения на ответника по ОФ № **********/31.07.2022 г., с
оглед установената дължима главница от 4436,35 лв., мораторната лихва възлиза на 408,55
лв.
Или общия дължим размер на мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който
съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 829,67 лв., за периода от
15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., колкото се претендира и от ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Директ“ ЕООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се
установява, че действително за апартамента, собствен на ответника П. Н. Р., през процесния
период е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща
извлечението от сметката за аб. № *** /на л.32/ и заключението на ССчЕ, прието без
възражения от страните, кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и
незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за
претендирания от ищеца период от м.06.2020г. до м.04.2022 г. възлиза в размер на 51,90 лв.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в процесния период ищецът е
начислил на ответника общо 23 бр. месечни такси за отчитане на уредите за дялово
разпределение в размери от по 2,25-2,26 лв./месечно в периода от м.06.2020 г. до м.04.2022
г., като за целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не
попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са заявявани от страна
на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
51,90 лв.
10
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 15.084.2020 г. до 24.07.2023 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 11,41 лв. /за просрочената главница от 59,90 лв./, до
който размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника П. Н. Р., като наследник на бившия потребител на ТЕ В. И. Н.,
възлиза на общо 7183,87 лв., от която сума: 6290,89 лв. съставлява дължима главница за ТЕ,
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 51,90 лв. - дължима главница за ДР, за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г.; 829,67 лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г. и 11,41 лв. –
представлява дължима мораторна лихва върху установената главница за ДР от 51,90лв., за
периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., т.е. за всички претендирани от ищеца вземания, за
които в полза на последния е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 25.08.2023 г., по ч.гр.д.
№ 43472/2023 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 760,03
лева, от които 160,03 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски в пълен размер от 860,03 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
11
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 193,68
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 43472/2023г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. Н. Р., ЕГН
**********, като собственик по наследство от В. И. Н. на топлоснабден имот, находящ се в
***, ап. ***, с присъединен абонатен № ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, сумите от общо 7183,87 лв., от която сума:
6290,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането;
829,67 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г.
до 24.07.2023 г.;
51,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането, и
11,41 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.08.2020 г. до
24.07.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г. по ч. гр. д.
№ 43472/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Н. Р., ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл.2, вх. А, ет.3, ап.10 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 860,03 лева – разноски в производството по чл. 422 от ГПК,
сторени пред СРС, както и 193,68 лева – разноски в производството по ч. гр. д. №
43472/2023г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище в ***, представлявано от управителя
Д.Ц.В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
12
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13