Решение по дело №1182/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 999
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20217040701182
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 999                      от 07.07.2021 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на шести юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1182 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба от Т.Й.Й. с ЕГН ********** и М.П.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. К.К. *** – партер против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0769-000945/19.05.2021 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на Т.Й.Й. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 1 година, считано от 18.05.2021 год. Като мотив за определения срок от 1 година е посочено, че същия е определен, тъй като установената концентрация на алкохол е висока и деянието се определя с висока степен на обществена опасност. В заповедта е вписано, че са отнети свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *********, както и 2 бр. регистрационни табели с № А 6436 НП. В жалбата е обосновано твърдение, че издадената заповед е неправилна и необоснована, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. С допълнително депозирана молба вх. № 5639/28.05.2021 год., процесуалния представител на жалбоподателите е ангажирал допълнителни писмени доказателства, а именно уведомително писмо от мл. разследващ полицай при Първо РУ Бургас до Районна прокуратура гр. Бургас, Постановление за назначаване на експертиза от мл. разследващ полицай при Първо РУ Бургас, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 150/19.05.2021 год. В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител – адв. К.К. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира доказателства, различни от представените такива и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорване - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа се установява, че на 18.05.2021 год. около 22.00 часа в гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“ до № 107, жалбоподателя Т.Й.Й. е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******, съсобствен с жалбоподателката М.П.А., когато е бил спрян за проверка от полицейски служители в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас за извършване на проверка. В хода на проверката, полицейските служители са изпробвали водача Й. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № DRNA-0187, който е отчел наличие на алкохол в издишания от водача въздух в концентрация от 3,25 промила. С оглед тази констатация, полицейските органи са съставили против Й. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 933489/18.05.2021 год., като едновременно с това са връчили на лицето и талон за медицинско изследване № 0067115. Т.Й. е заявил несъгласие с отчетената от техническото средство концентрация на алкохол, поради което е заявил, че желае да даде кръв за химически анализ. Във връзка с така заявеното, жалбоподателя е бил откаран в Спешен център към „УМБАЛ Бургас“ АД, където му е била взета кръвна проба за химически анализ.

След взимане на кръвната проба, Т.Й. ***, където е била издадена Заповед за полицейско задържане с рег.№ 251зз-114/ 18.05.2012 год., с която е било разпоредено лицето да бъде задържано за срок от 24 часа.

На следващия ден – 19.05.2021 год. полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 21-0769-000945/19.05.2021 год.

Междувременно, на 19.05.2021 год. в Първо РУ Бургас е започнато Бързо полицейско производство (БПП) № 431 ЗМ-276/2021 год. срещу Т.Й.Й. за това, че на 18.05.2021 год. около 22.00 часа в гр. Бургас, на ул. „Сан Стефано“ до № 107 в посока бул. „Демокрация“ управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № А 6436 НМ след употреба на алкохол – при извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № DRNA-0187, същата е положителна, като е отчела 3,25 промила в издишания въздух – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В хода на разследване по БПП, мл. разследващ полицай е възложил на сектор БНТЛ при ОДМВР Бургас изготвяне на съдебно-химическа експертиза, която да отговори има ли наличие на алкохол в кръвта на Т.Й.Й. и при евентуално наличие да се определи процентното съдържание. Видно от Постановлението за назначаване на експертиза, за нуждите на същата е предадена кръвната проба на лицето, иззета на 18.05.2021 год. В изпълнение на така възложената експертиза е изготвен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 150/19.05.2021 год., от който е видно, че в изследваната проба кръв от лицето Т.Й.Й. не се доказва съдържание на етилов алкохол.

Недоволни от така постановената заповед за налагане на ПАМ, двамата жалбоподатели са оспорили същата, като в сезиращата съда жалба са развити доводи за незаконосъобразност на същата.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушаване на административно производствените правила за неговото издаване и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в относимата редакция, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заявените в жалбата твърдения, относно компетентността на органа, който е постановил оспорения акт са неоснователни, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година

В настоящият случай, административния орган е постановил оспорената заповед на основание резултата от извършената на място проба с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № DRNA-0187, който е отчел 3,25 промила в издишания въздух. Несъгласен с този резултат, жалбоподателя Й. е пожелал да му бъде извършено медицинско изследване, за което е бил отведен в болнично заведание, където е дал кръв за анализ. С оглед на това, неправилно и незаконосъобразно, административния орган е приложил процесната ПАМ, без да е изчакал резултатите от кръвното изследване. Видно от представените по делото доказателства, химическата експертиза е изготвена на 19.05.2021 год., т.е. в деня на постановяване на ЗППАМ № 21-0769-000945/19.05.2021 год. Нещо повече, видно от заповедта, същата е връчена на 26.05.2021 год., към който момент вече е било ясно, че кръвното изследване е отрицателно.

Предвид горното, съда приема, че при постановяване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нормата на чл. 35 от АПК, въвеждаща задължение за административния орган да постанови административния акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая, относимия към производството по налагане на ПАМ факт, а именно управлението на МПС след употреба на алкохол не е бил изяснен към момента на постановяване на административния акт.

Обстоятелството, че представения протокол за химическа експертиза доказва липсата на алкохол в кръвта на Т.Й. обосновава и наличието на нарушаване на относимите материално правни норми. Видно от цитираната по-горе разпоредба, за прилагане на ПАМ от вида на процесната, задължително условие е лицето да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В настоящия случай, от доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че това изискуемо обстоятелство не е налице, т.е. не са налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателите. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата от 320,00 лева, 20,00 от които за платената държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000945/19.05.2021 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на Т.Й.Й. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 1 година, считано от 18.05.2021 год. и е разпоредено отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № *********, както и 2 бр. регистрационни табели с № А 6436 НП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Т.Й.Й. с ЕГН ********** и М.П.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. К.К. *** – партер сумата от 320,00 (триста и двадесет) лева разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: