Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.Слатина, 14.06.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 14 май, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 147/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от И.В.И., с ЕГН ********** ***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, двамата чрез пълномощника си адв.С. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Кнежа, обл.Плевен, ул.“Никола Петков“ № 11, ет.2, ап.2, ПРОТИВ Х.П.П. с ЕГН ********** с адрес *** и „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Н.Н.М, с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да признае за установено по отношение на Х.П.П., че ½ идеална част от поземлени имоти, находящи се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
1/ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 4,197 дка, трета категория, в местността „ОГРАДИТЕ", съставляваща имот с номер № 090014, при граници: имоти с №090015, №090012, №090013, №092001, №095001;
2/ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер №179002, при граници: имоти с №179001; №175001; №179009; №179008; №179007; №179003; №127014; са съсобственост на ищците, в качеството им на наследниците на В.С.С., б. ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, починал на 28.04.1975 г., съгласно Акт за смърт № 4/29.04.1975 г., съставен от Кметство Враняк, Община Бяла Слатина;
Да признае за установено по отношение на „Е.“ ЕООД, че ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
1/ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от 20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер №179002, при граници: имоти с №179001; №175001; №179009; №179008; №179007; №179003; №127014; са съсобственост на ищците, в качеството им на наследниците на В.С.С., б. ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, починал на 28.04.1975 г., съгласно Акт за смърт № 4/29.04.1975 г., съставен от Кметство Враняк, Община Бяла Слатина.
Да се осъди ответницата Х.П.П. да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ идеална част от посочения поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, съставляваща имот с номер № 090014 на ищците И.В.И., с ЕГН **********, и Н.В.И., с ЕГН **********, на основание чл.108 от ЗС.
Да се осъди ответното дружество „Е.“ ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ идеална част от посочения поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, съставляващ имот с номер №179002 на ищците И.В.И., с ЕГН **********, и Н.В.И., с ЕГН **********, на основание чл.108 от ЗС.
Да се приеме за установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №5619 на 28.12.2012 г., Акт №94, том 14, дело №2323/2012 г., не е породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти.
Да се приеме за установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г., не е породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти.
Поискали са да се осъдят ответниците да им заплатят направените съдебни разноските по настоящето дело.
Относно исковете да се приеме за установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №5619 на 28.12.2012 г., Акт №94, том 14, дело №2323/2012 г., не е породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти; и да се приеме за установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г., не е породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти, съдът с определението си по чл.140 ГПК е прекратил производството по настоящето дело в тази част като процесуално недопустими, по изложените съображения.
Определението в тази част е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.124, ал.1 от ГПК и чл.
108 от ЗС.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не са взели становище по исковата молба, не са направили своите възражения и не са и доказателства, поради което правата им да направят това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и
поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
В исковата молба ищците навежда доводи, че са наследници на В.С.С., б.ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина, починал на 28.04.1975г., съгласно Акт за смърт № 4/29.04.1975 г., съставен от Кметство Враняк, Община Бяла Слатина. Същият е техен дядо по бащина линия.
През 1994г. с Решение № 0010 от 15.08.1994г. по Преписка № 381-6 от 23.01.1992г. па Поземлена комисия – Бяла Слатина по реда на ЗСПЗЗ спрямо три броя земеделски имоти е възстановено правото на собственост на наследниците на посочения по-горе техен общ наследодател - В.С.С., б.ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина. Поземлените имоти, които са възстановени по посочения ред, са находящи се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214 и са следните: 1/ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от 4,197 дка, трета категория, в местността „ОГРАДИТЕ", съставляваща имот с номер № 090014; 2/ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА, с площ от 2,783 дка, трета категория, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер № 133003; 3/ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от 20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер №179002.
Ищците твърдят, че по силата на горецитираното Решение на ПК и съгласно ЗН са съсобственици на тези зем.земи, в качеството им на наследници по закон В.С.С. б. ж. на с.Враняк. До настоящият момент съсобствеността по между им по отношение на описаните земеделски имоти не е прекратявана, респ.изцяло и/или частично отчуждавана. Ищците уточняват, че общият им наследодател след смъртта си е оставил двама наследници – двама сина: Иван Вушев Симеонов, починал на 24.04.1995г., той от своя страна е оставил за наследник дъщеря си /леля на ищците/ - М.И.С., която е жива към момента. Другият е бащата на ищците: Веселин И. Вушев, починал на 08.12.2012г., той от своя страна е оставил за наследници ищците.
От посоченото следва, че по отношение на собствеността след 08.12.2012г. М.И.С. притежава ½ идеални части от наследствената земеделска земя, а двамата ищци останалата общо ½ идеални части.
Ищците посочват, че предимно пребивават в чужбина – Португалия и почти не са си идвали години наред. Не са се занимавали с наследството на техния баща, тъй като тяхната леля Магдалена има ангажимент да се грижи по посочените въпроси. За два от тези имоти дори има сключен от техния баща Договор за аренда на земеделска земя от 22.12.2011г., с нотариална заверка на подписа.
Изненада за ищците било, когато леля им едва в края на 2017 г. ги уведомила, че първата ответница Х.П. на 28.12.2012г., т.е двадесет дни след смъртта на техния баща, чрез Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №5619 на 28.12.2012 г., Акт №94, том 14, дело №2323/2012 г., е дарила на себе си ½ идеални части от наследствената земеделска земя, описана по-горе в точка едно и три.
Видно от съдържанието на цитирания Нотариален акт от 28.12.2012г., първата ответница Х.П. си е дарила сама на себе си собствеността на ½ идеални части от двата имота, описани в точка едно и три, като се е явила пред нотариуса в качеството си на пълномощник по чл.38 ЗЗД на Веселин И. Вушев /починал на 08.12.12г./, упълномощена с пълномощно рег.№170, рег.№171, том 1, акт 17/03.12.2012г. по описа на Кметство с.Враняк. Изумление за ищците буди въпросът как първият ответник е упражнил правомощията си по цитираното пълномощно на дата 28.12.2012г. от лице, което е починало на 08.12.2012г., тоест двадесет дни след като вече го няма субекта на правото – В.В..
Посочват, че предвид разпоредбите на нормативните актове пълномощното е загубило своето действие на дата 08.12.2012г. – на датата, на която е починал бащата на ищците. Считано от датата на смъртта на техния баща - 08.12.2012г., те двамата са собственици на описаното имущество, тъй като са негови наследници и само те могат да се разпореждат със собствеността на ½ идеални части от наследствената земеделска земя, който факт се отнася и към дата 28.12.12г., на която дата си е дарила собствеността първата ответница.
Ищците уточняват, че първата ответница живяла с техния баща и ползвали общо домакинство в с.Враняк, присъствала и на погребението му и организирала част от необходимите погребални мероприятия. Категорично считат, че тя е знаела, че баща им е починал на 08.12.2012г.
Отделно от горното на 29.01.2013г. първата ответница е дарила на втория ответник ½ идеални части от наследствената земеделска земя от описаната в т.3, а именно: ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от 20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер №179002.Тази разпоредителна сделка е обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г.
Ищците считат, че и тази прехвърлителна делка не е породила правни последици на разпореждане – права и задължения между страните, тъй като първата ответница няма как да е получила имущество на 28.12.12г. от починало лице на 08.12.12г., респективно същата не е собственик на описаните идеални части от посочения имот. Посочената сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост. Посочват, че този акт не е произвел вещно-прехвърлителното си действие по отношение на посочения земеделски имот, поради това, че е сключен с несобственик на същия.
Предвид гореизложеното за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
Ищците са представили писмени доказателства: Удостоверение за наследници с Изх. №05 от 09.01.2018 г., Решение № 0010/15.08.1994 г. по преписка № 381-6 от 23.01.1992г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №5619 на 28.12.2012 г., Акт №94, том 14, дело №2323/2012 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г., История на имот №090014; имот №179002; към 24.01.2018 г., издадени от ОС „Земеделие" гр. Бяла Слатина; Скици от 15.01.2018г., издадени от ОС „Земеделие" гр. Бяла Слатина; Удостоверение за данъчна оценка; документ за платени такси в Общинска служба „Земеделие" гр. Бяла Слатина; документи за платени такси в Община Бяла Слатина; Договор за аренда на земеделска земя от 22.12.2011г.; Квитанция за платена такса вписване и Адвокатско пълномощно. В с.з. процесуалния представител на ищците - адв.Ч. представя и договор да аренда на зем.земя вписан на 06.02.2018г., уведомление от „ЕН- Пропъртис” за промяната на собствеността, платежни нареждания по сключен договор за аренда, платежно нареждане за заплатена рента 2013-2014г. на стойност 300 лв., платежно нареждане за заплатена рента 2015-2016г. на стойност 300,00 лв., платежно нареждане за платена рента 2016-2017г. на стойност 300,00 лв. и скица № 307/23.08.1994г. на двата имота.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не са взели становище по исковата молба, не са направили своите възражения и не са и доказателства, поради което правата им да направят това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Съдът на основание чл.192 от ГПК е изискал от Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, да представи в заверено копие преписките по съставянето на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №5619 на 28.12.2012 г., Акт №94, том 14, дело №2323/2012 г.
От Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина е постъпило писмо с приложени писмени доказателства, приложила Акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение, от който е видно, че нотариалното дела е унищожено.
Съдът на основание чл.192 от ГПК е изискал от Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, да представи в заверено копие преписките по съставянето на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г.
От Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, е постъпило писмо с приложени в заверено копие преписките по съставянето на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г.
Съдът е допуснал при режим на довеждане двама свидетели на ищците за установяване изложените в и.м. факти.
По делото са разпитани свидетелите на ищците - С.Ц. А. и Л.К.Ц. /двамата без родство със страните по делото/.
Свидетелката С.Ц. А. заяви, че живее постоянно в с.Враняк и познава Веселин И. Вушев /баща на ищците/ и Х. – ответницата, много добре. Х. живяла при Веско в селото.
Знае, че В.В. починал на студентския празник, но коя година не помни. Заявява, че Х. е организирала и погребението и видяла, че същата присъствала на него.
За това според свидетелката Х. не може да не знае датата на смъртта на В.В.. Свидетелката не присъствала на погребалната церемония, тъй като тогава била пътувала от София до с.Враняк, но дъщеря й се обадила по пътя за това. Но вече като пристигнала в селото, видяла, че минава погребалната церемония имало и много хора дома на Вушев.
Другият свидетел Л.К.Ц. заяви, че живее в с. Враняк от 2003г. Познава В.В. от 2006г., от както сключили аренден договор за наследствената му земя от дядо му Вушко.
Заяви, че знае за смъртта на В.В., починал на 08.12.2012г., разбрал, че той е починал и на посочената дата ходил и до дома му. Ответницата Х., доколкото знае живеела с В.В.. Затова погребението предполага, че е организирано от ответницата. Свидетелят лично не е присъствал на погребението, но на 08.12.2012г. ходил в дома като запалил свещ. Свидетелят сподели, че когато запалил свещ мисли, че Х. била там, но не може с точност да посочи.
Посочва, че след смъртта на В.В. Х. стопанисва имота.
Приживе Веселин живеел в имота си заедно с ответницата Х., но не постоянно, защото същата си ходила и в с.Габаре.
След смъртта на Веселин през 2012г. рентата за 2013г. е започнал да заплащал на „ЕН-Пропъртис“, тъй като го уведомили с писмо, че земеделската земя е закупена от дружеството, и на сестрата на Веселин - Магдалена.
На ответницата Х. не е заплащал рента. Миналата година контактувал с Х. по повод, че следва да й заплаща рента за ½ ид.ч.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
II. ОТНОСНО иска с правно основание по
чл.124 ал.1 от ГПК:
Съгласно разпоредбите на чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. При иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищеца, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на неговите права, поради което предявения положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните.
В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 83/2011г. на ІІ г.о., и др.
Разгледан по същество, съдът намира, че ИСКЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
От приложените към исковата молба в
надлежно заверени ксерокопия и неоспорени от ответника писмени
доказателства – удостоверение за наследници изх.№05/09.01.2018г., издадено от
Кметство – село Враняк, се установява, че В.С.С., б.ж. на с.Враняк,
общ.Бяла Слатина, е починал на 28.04.1975г.
и е оставил за свои наследници: Иван Вушев Симеонов /син/,
починал на 24.04.1995г., който е оставил за наследник М.И.С./дъщеря/, и Веселин
И. Вушев/син/, починал на 08.12.2012г., който е оставил за наследници ищците.
От приложени по делото препис Решение № 0010 от 15.08.1994г. по Преписка № 381-6 от 23.01.1992г. на Поземлена комисия – Бяла Слатина /л.12 от делото/ се установява, че по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Враняк на наследниците на В.С.С., б.ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина.
Установява се от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, че на 28.12.2012 г. ответницата Х.П., действайки като пълномощник на продавача Веселин И. Вушев е дарила на себе си ½ идеална част от процесните земеделски имоти, описана по-горе в точка едно и три в обстоятелствената част на исковата молба.
Видно от коментираното писмено доказателство
/приложения нотариален акт/, при изповядане на сделката е било представено
пълномощно рег.№170, рег.№171, том 1, акт 17/03.12.2012г. по описа на
Кметство с.Враняк, посочено в т.5 от тази
част на нотариалния акт, в която са описани документите, послужили за
изповядане на сделката.
Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №189 на 29.01.2013 г., Акт №78, том 1, дело №61/2013 г., ответното дружество е придобило ½ идеална част от процесния земеделски имот, описан по-горе в точка три в обстоятелствената част на исковата молба, чрез дарение от ответницата Х.П..
Ищците претендират, че са съсобственици на процесните имоти по наследство.
Вещното право на собственост е останало притежание на наследниците на В.С.С., б.ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД
със смъртта на упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника.
Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали, че
прехвърлителят Веселин И. Вушев е упълномощил
ответницата Х.П. да се
разпореди с наследствената си от В.С.С., б.ж. на с.Враняк,
общ.Бяла Слатина, починал на 28.04.1975г., земеделски земи, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба. Установи се, че в качеството на пълномощник на дарителят
ответницата е приела и придобила ½ идеална част от поземлените имоти,
описани в Н.А. Установи се, че процесната сделка е изповядана
двадесет дни след смъртта на дарителя - същият е починал на 08.12.2012г.,
а процесният договор е сключен на 28.12.2012г. Сделката е сключена
при липса на представителна власт на пълномощника поради прекратяване
действието на упълномощаването със смъртта на упълномощителя. В коментираната
хипотеза сделката е сключена при липса на съгласие. Не е
налице волеизявление, тъй като правният субект е престанал да
съществува поради настъпила физическа смърт и неговото
съгласие като насрещна страна по договора не би могло да се
транспонира от пълномощника.
Безспорно се установи, че ищците са наследници на прехвърлителя и по силата на наследствено правоприемство са съсобственице на 1/2 ид.част от недвижимите имоти – предмет на сделката. Не може да става дума за добросъвестност по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответницата като съжителсвоващо лице с Веселин И. Вушев е знаела за смъртта му.
Доколкото ответното дружество е придобило процесната ½ идеална част от имота от несобственик, то не може да придобие повече права от своя праводател. На действителният собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобиловърху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава
При така изложените аргументи съдът намира, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
II. ПО ИСКА с правно основание чл.108
ЗС.
Това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска,че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.
В предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.
И трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.
На първо място, ищците са доказали, че са съсобственици на процесните недвижими имоти по наследство. С Решение № 0010 от 15.08.1994г. по Преписка № 381-6 от 23.01.1992г. на Поземлена комисия – Бяла Слатина /л.12 от делото/ се установява, че по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Враняк на наследниците на В.С.С., б.ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина.
На второ място не се отрича от ответниците, а и от представените
писмени доказателства се установява, че ответниците владеят процесните имоти и
към настоящия момент.
На трето място ответниците владеят тази част от недвижимите имоти, без правно основание. Сделките, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том 8, per. №7062, дело №1340/28.12.2012 г. на Геновева Христова-Нотариус с per. №407 на НК, и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №28, том 1, per. №214, дело №26/29.01.2013 г. на Анелия Карабенчева-Нотариус с per. №010 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, не са произвели вещноправния си ефект по отношение на имотите, тъй като прехвърлителите по тях не са били собственици на тази част от имотите и никой не може да прехвърли права, които не притежава. По тези съображения съдът не приема наведените доводи от ответника Х.П., чрез пълномощника й адв.К.Татарска, в писмено становище, представено след срока за отговор по чл.131 ГПК и поддържано в с.з. и в писмената й защита. Ответника не се е възползвал от правото си да направи възражения срещу иска и обстоятелствата на които те се основават в писменият отговор по чл.131 от ГПК пред настоящата съдебна инстанция, поради което с изтичането на срокът му то се е преклудирало. В тази връзка е постановеното Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/задължително за съдилищата/, с което е прието в т.4 от същото, че възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В настоящият казус по безспорен начин се установи, че ищците са съсобственици
по наследство на процесните поземлени имоти, поради което предявеният иск за
собственост с правно основание чл.108 ЗС следва да се уважи, като се осъдят ответницата
Х.П. да им предаде владението върху ½ идеална част от посочения поземлен
имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214,
съставляваща имот с номер № 090014, и
ответното дружество „Е.“ ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ идеална част от посочения поземлен имот,
находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214,
съставляващ имот с номер №179002, на ищците И.В.И. и Н.В.И..
III.РАЗНОСКИ.
Относно претенцията за направените разноски от ищците, то съобразно с разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, същата следва да се уважи. По делото пълномощника на ищците е представил списък по чл.80 от ГПК, относно направените от тях разноски, които съгласно списъкът са в общ размер от 1248.72 лв., от които: 101.90 лв. заплатена държавна такса, 10.97 лв. такса вписване и.м., 16.02 лв. такса вписване на възбрана, 5.91 лв. държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 1050.00 лв. адвокатски хонорар, 5.91 лв. такса за Удостоверение по чл.48 от ПВ, 4.01 лв. такса препис НА, 36.00 лв. такси заплатени в ОС“Земеделие“ гр.Бяла Слатина, 18.00 лв. такси заплатени в Община Бяла Слатина. Ищците са представили писмени доказателства за извършените разходи.
Съдът намира, че при този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарна на ищците сумата от 1248.72 лв. представляваща направените от тях съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, за които са представили надлежни доказателства. На ответниците не се дължат разноски.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на ответницата Х.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, че ищците И.В.И., с ЕГН ********** ***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, са съсобственици на ½ идеална част от поземлени имоти, находящи се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
1/ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 4,197 дка, трета категория, в местността „ОГРАДИТЕ", съставляваща имот с номер № 090014, при граници: имоти с №090015, №090012, №090013, №092001, №095001;
2/ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер №179002, при граници: имоти с №179001; №175001; №179009; №179008; №179007; №179003; №127014; в качеството им на наследници на В.С.С., б. ж. на с.Враняк, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, починал на 28.04.1975 г., съгласно Акт за смърт № 4/29.04.1975 г., съставен от Кметство Враняк, Община Бяла Слатина.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Н.Н.М, че ищците И.В.И., с ЕГН ********** ***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, са съсобственици на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от 20,041 дка,
категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с номер
№179002, при граници: имоти с №179001; №175001; №179009; №179008; №179007;
№179003; №127014, в качеството им на наследници на В.С.С., б. ж. на с.Враняк,
общ.Бяла Слатина, обл.Враца, починал на 28.04.1975 г., съгласно Акт за смърт №
4/29.04.1975 г., съставен от Кметство Враняк, Община Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Х.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да предаде владението върху ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 4,197 дка, трета категория, в местността „ОГРАДИТЕ", съставляваща имот с номер № 090014, при граници: имоти с №090015, №090012, №090013, №092001, №095001, на ищците И.В.И., с ЕГН ********** ***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Н.Н.М, да предаде владението върху ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Враняк, община Бяла Слатина, с ЕКАТТЕ 12214, а именно:
ПОСЕВНА ПЛОЩ, с площ от
20,041 дка, категория трета, в местността „ЯЗОВИРА", съставляваща имот с
номер №179002, при граници: имоти с №179001; №175001; №179009; №179008;
№179007; №179003; №127014; на ищците
И.В.И., с ЕГН ********** ***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА ответниците Х.П.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, и „Е.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Управителя Н.Н.М, ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на ищците И.В.И., с ЕГН **********
***, и Н.В.И., с ЕГН ********** ***, направените от тях по делото разноски с
общ размер от 1248.72 лв./Хиляда двеста четиридесет и осем лева
и 72 ст./, от които: 101.90 лв. заплатена държавна такса, 10.97 лв. такса
вписване и.м., 16.02 лв. такса вписване на възбрана, 5.91 лв. държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед, 1050.00 лв. адвокатски хонорар, 5.91 лв.
такса за Удостоверение по чл.48 от ПВ, 4.01 лв. такса препис НА, 36.00 лв.
такси заплатени в ОС“Земеделие“ гр.Бяла Слатина, 18.00 лв. такси заплатени в
Община Бяла Слатина.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ОС-Враца от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: