О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 03.11.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 313 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ш.Р.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, депозирана чрез процесуален представител Д.Д.– адвокат от ШАК, срещу
Решение № 2153-27-189 от 03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ -гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-185 от 01.09.2022г. срещу Разпореждане №
РВ-3-27-01183350 от 18.08.2022г. на ръководителя по контрола по разходите на
ДОО, с което Ш.Р.А.е задължена да възстанови недобросъвестно получени суми за
парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, за
периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г., в размер на 8578,57 лева, от които
6384,17 лева главница и 2194,40 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО
до датата на разпореждането.
Жалбоподателката твърди, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, като сочи, че е била добросъвестна при
получаване на сумата от 6384,17 лева, представляваща парично обезщетение за
бременност и раждане, и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г. Излага доводи, че е манифестирала
волеизявление да се впише като земеделски производител, регистрирала се е като
такъв, внасяла е осигурителни вноски, забременяла е, родила е, и е била със
съзнанието, че сумите за обезщетение ѝ се дължат от НОИ. Счита за
ирелевантно обстоятелството, че а не е осъществявала дейност, за която подлежи
на осигуряване съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО, тъй като, след като
за едно лице настъпи осигурителното събитие майчинство, и за това събитие има
издадени медицински документи, то това лице не следва да полага пазарно
ориентиран труд поради факта, че би нарушило нормата на чл.46, ал.3 от КСО,
респективно не му се дължи обезщетение. Като самостоятелно основание за неправилност
на обжалваното решение сочи, че Директорът
на ТП на НОИ - гр.Шумен не е анализирал факта, че с оглед спецификите на
дейността като земеделски производител, Ш. Ахмедова е започнала своята дейност
много преди да предложи земеделска продукция за продажба на пазара. Излагат се
и аргументи, че размерът на определената лихва противоречи на добрите нрави,
тъй като въз основа на същата ТП на НОИ - гр.Шумен се е обогатило за сметка на
оспорващата. По изложените съображения отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-189 от 03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
гр.Шумен.
Със съпроводително писмо рег.№ ДА-01-2394/18.10.2022г.
по описа на ШАдмС административният орган представя жалбата, ведно със заверено
копие от административната преписка по издаване на акта.
При проверка допустимостта на оспорването съдът е
констатирал, че жалбата е нередовна, поради което с определение от 20.10.2022г.
е оставил същата без движение, като е дал указания за отстраняване на
нередовностите.
В унисон с дадените указания, оспорващата представя
молба рег.№ ДА-01-2471/24.10.2022г. с приложен към нея документ, удостоверяващ
внесена държавна такса.
Като съобрази приложените доказателства, съдът намира,
че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със съдържанието на жалбата,
оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е
сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване
на процесния акт, пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима
и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в настоящото производство
следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Ш.Р. *** и ответник -
Директор на ТП на НОИ – гр.Шумен.
С оглед задължението за разпределяне на
доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3, във
връзка с чл.170, ал.1 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните
за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващата да се укаже, че е в нейна тежест да
ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че
същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт;
- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест
да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът
е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на обосноваващото
го материално правно основание.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство, както следва:
Оспорваща - Ш.Р.
***;
Ответник - Директор на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр.Шумен.
Насрочва АД № 313/2022г. по описа на
ШАдмС за 14.12.2022г. от 09.30 часа,
за която дата да се уведомят страните на посочените адреси.
Указва на оспорващата, че е в нейна тежест да
ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че
същите обосновават незаконосъобразност на решението.
Указва на оспорващата в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на обосноваващото
го материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Съдът на
основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава
страните за следното:
Страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила
електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е
посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде
предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: