Присъда по дело №793/2023 на Районен съд - Сливница
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 5 февруари 2025 г. (в сила от 21 февруари 2025 г.) |
| Съдия: | Невена Пламенова Великова |
| Дело: | 20231890200793 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Сливница, е внесла за разглеждане в
Районен съд – Сливница обвинителен акт, с който на подсъдимия Б.А.Г., ЕГН: **********,
роден на *** г. в гр. С., българин, с българско гражданство, със средно специално
образование, женен, работи в ЗП „Б.Г.“, с постоянен адрес: с. Х., Община Б., ул. „Р.“ № 8,
неосъждан, е повдигнато обвинение, за това, че на 21.06.2019 г., около 13.30 часа, в
землището на село П., община Б., област С., на третокласен път № 638, част от
Републиканската пътна мрежа на България, в района на 22+999 километър, между селата Г. и
П., при управление на моторно превозно средство – колесен трактор марка „Беларус”, модел
„МТЗ- 15233”, с регистрационен номер ***, собственост на К.Т.К., движейки се по земен
път, свързващ язовира на село П. с третокласен път № 638, нарушил правилата за движение:
чл. 49 от Закона за движението по пътищата: водач на пътно превозно средство, което излиза
от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка
пътни превозни средства и пешеходци, като навлязъл от земния път на третокласен път №
638 в коридора за движение на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с
регистрационен номер ***, собственост Д.П.С. на „П.” ООД, ***, управляван от, без да го
пропусне, като последвал удар с предната лява част на трактора в предната дясна част на
лекия автомобил и по този начин по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди: по колесен трактор марка „Беларус”, модел „МТЗ-1523.3”, с регистрационен номер
***, собственост на К.Т.К., в размер на 21000 (двадесет и една хиляди) лева, равняващи се
на 37,5 (тридесет и седем цяло и пет) минимални работни заплати за страната и по лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с регистрационен номер ***,
собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, в размер на 64683 (шестдесет и четири хиляди
шестстотин осемдесет и три) лева, равняващи се на 115,5 (сто и петнадесет цяло и пет)
минимални работни заплати за страната, или ОБЩО ВСИЧКО на стойност 85683 (осемдесет
и пет хиляди шестстотин осемдесет и три) лева, равняваща се на 153 (сто петдесет и три)
минимални работни заплати за страната – престьпление по чл. 343, ал. 1, буква „а ”, вр. с чл.
342, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Първоинстанционното съдебно следствие се проведе по реда на Глава двадесет и
седма НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 1 НПК – без разпит на свидетелите и вещите лице,
изготвили заключения в хода на досъдебното производство и ползване на заключенията им
от ДП, което беше поискано от страна на защитата и подсъдимия.
В хода на производството на основание чл. 287, ал. 1 НПК съдът допусна изменение
на обвинението по искане на прокурора, като същото се счита повдигнато за това, че на
21.6.2019 г., около 13.30 часа, в землището на село П., община Б., област С., на третокласен
път № 638, част от Републиканската пътна мрежа на България, в района км 22+354 по
отчитане дължината на пътя от АПИ, между селата Г. и П., при управление на моторно
превозно средство – колесен трактор марка „Беларус”, модел „МТЗ- 1523.3”, с
регистрационен номер ***, собственост на К.Т.К., движейки се по земен път, свързващ
язовира на село П. с третокласен път № 638, нарушил правилата за движение: чл. 49 от
Закона за движението по пътищата: Водач на пътно превозно средство, което излиза от
земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства и пешеходци, като навлязъл от земния път на третокласен път № 638 в
коридора за движение на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с
регистрационен номер ***, собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, управляван от Д.П.С., без да
го пропусне, като последвал удар с предната лява част на трактора в предната дясна част на
лекия автомобил и по този начин по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди: по колесен трактор марка „Беларус”, модел „МТЗ-1523.3” с регистрационен номер
***, собственост на К.Т.К., в размер на 21000 (двадесет и една хиляди) лева, равняващи се
на 37.5 (тридесет и седем цяло и пет) минимални работни заплати за страната, и по лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с регистрационен номер ***,
1
собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, в размер на 64683 (шестдесет и четири хиляди
шестстотин осемдесет и три) лева, равняващи се на 115,5 (сто и петнадесет цяло и пет)
минимални работни заплати за страната, или ОБЩО ВСИЧКО на стойност 85683 (осемдесет
и пет хиляди шестстотин осемдесет и три) лева, равняваща се на 153 (сто петдесет и три)
минимални работни заплати за страната – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
В дадения ход по същество прокурор Б. поддържа обвинението и го намира за
безспорно доказано, като моли подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за рок от три години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. О.Б., моли съда при постановяване
на присъдата да вземе предвид, че той и подзащитния му са се съгласили и са признали
всички факти и обстоятелства, имащи отношение към извършеното деяние, както и че
подсъдимият не е искал и не е извършил умишлено деянието, довело до настъпилите
материални щети, като при влизането на пътя машината е излязла съвсем малко, но това е
било достатъчно, за да настъпи процесното ПТП. Изтъква, че подзащитният му е оказал
съдействие и не е бягал от местопрестъплението, както и че същият е с чисто съдебно
минало, поради което моли съдът да определи наказание, което ще изпълни целите си.
В лична защита подсъдимият Б.А.Г. заявява че не е имал видимост, подал предницата
на трактора и станало ПТП, като поддържа и казаното от защитника си.
В последна дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания доказателствен материал,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.А.Г., ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. С., българин, с
българско гражданство, със средно специално образование, женен, работи в ЗП „Б.Г.“, с
постоянен адрес: с. Х., Община Б., ул. „Р.“ № 8, неосъждан.
Подсъдимият Г. бил правоспособен водач на МПС за категории „В”, „АМ” и „В1”,
като имал издадено свидетелство за управление на МПС № *********, но същият нямал
правоспособност да управлява земеделска техника, включително трактор. Подсъдимият е
наказван само два пъти по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, първия
път с наказателно постановление за управление на МПС без включени светлини за движение
през деня и неносене на СУМПС и/или контролен талон към него, а втория път – отново за
управление на МПС без включени светлини за движение през деня, глобите за които
нарушения са били заплатени от подсъдимия. За подсъдимия са налице положителни
характеристични данни за личността му.
На 21.06.2019 г. свидетелката К.Т.К. предоставила собствения си колесен трактор
марка „Беларус“, модел „МТЗ-1523.3”, с регистрационен номер ***, на подс. Г., за да си
свърши земеделска работа с него.
Около 13.30 часа, на 21.6.2019 г., подс. Г. управлявал предоставения му по земен път,
свързващ язовира на село П. с третокласен път № 638, част от Републиканската пътна мрежа
на България, в землището на село П., община Б., област С.. Времето било слънчево, топло и
сухо, в светлата част на деня.
По същото време свидетелката Д.П.С. управлявала лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Марко Поло“, с регистрационен номер ***, собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, като
се движела по третокласния път (ТП) № 638, в посока от село Г. към село П., със скорост от
около 63 км/ч. На предна дясна седалка в колата пътувал малолетният син на свид. С. – П.Б.
М., роден на * г.
От двете страни на пътя, по който се движела свидетелката С., който бил с асфалтово
2
покритие, имало дървета и храсти. В този участък от пътя нямало хоризонтална и
вертикална маркировка, както и мантинела, като ограничението на скоростта било 90 км/ч.
В района на кръстовището на земния път, по който се движел подсъдимият Г., и ТП
№ 638, което кръстовище е индивидуализирано като км. 22+354 по отчитане дължината на
пътя от АПИ, подсъдимият спрял за кратко, след което възобновил движението на
управлявания от него трактор и въпреки че от позицията си в трактора имал видимост на
около 50 метра вляво от него, без да се огледа внимателно навлязъл на платното за движение
на третокласния път със скорост от около 9 км/ч. В този момент отстоянието, на което се
намирал лекият автомобил „Мерцедес” до мястото на удара, било 27-28 метра, а опасната
зона за спиране на същия при конкретните пътни условия и скорост от 63 км/ч била от
порядъка на 46 метра, поради което свидетелката не могла да спре, нито да предприеме
спасителна маневра, тъй като нямала техническа възможност за това.
Заставайки на пътя с асфалтова настилка пред управлявания от свид. С. лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с рег.№ ***, и навлизайки в коридора му
за движение, подсъдимият отнел предимството на движещия се по третокласния път лек
автомобил, вследствие на което реализирал удар с предната лява част на управлявания от
него трактор в предната дясна част на лекия автомобил „Мерцедес”, управляван от свид. С..
От силата на удара предната част – двигателния отсек на трактора, се откъснала на около
три метра от кабината, а лекият автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с
регистрационен номер СВЗ111ВН се завъртял и обърнал в обратна посока и застанал почти
успоредно на средата на пътя.
Пристигналите на мястото на произшествието полицейски служители установили, че
по автомобила и трактора има много материални щети.
Вследствие на удара управляваният от подсъдимия трактор марка „Беларус“, модел
„МТЗ-1523.3”, с регистрационен номер ***, собственост на св. К., бил разполовен като
двигателният отсек на трактора бил откъснат от кабината и на пътя имало изтекло масло,
гориво и течности от прокъсалите се от удара маркучи. При удара бил скъсан картерът на
силовото предаване и била прекъсната механичната връзка между предната част, където
били разположени двигателят, част от кормилната система, част от спирачната система,
елементите за осветление и сигнализация, електрическата инсталация, част от електрониката
и системите на двигателя, и задната част, където били разположени кабината, приводи за
управление на двигателя, трансмисията, силовото предаване, управлението, задвижването и
хидравличната система на специализираното оборудване и елементите за управление на
електрическото оборудване, осветление и сигнализация. При удара били изкривени смачкани
и разкъсани части от шасито на трактора и външното оборудване, като били скъсани и
болтовете, свързващи двете части на трактора, при което била нарушена конфигурацията на
шасито. При тези повреди възстановяването на трактора във вида, в който е бил преди
деянието, било технически трудно изпълнимо и икономически неизгодно, поради което
стойността на насените му щети била равна на неговата стойност по пазарни цени преди
деянието, а именно – сумата в размер на 21000,00 лв., равняващи се на 37,5 минимални
работни заплати за страната към 21.06.2019 г. в размер на 560,00 лв.
Вследствие на удара управляваният от свид. С. лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Марко Поло“, с рег.№ ***, останал без преден десен фар, като били счупени
предната му броня и предното панорамно стъкло, изкривени били носачите на предната
броня, огъната била основата на предната броня, изкривена била горната греда на
радиаторите, смачкан бил предният капак, деформиран бил предният ляв калник, смачкана
била предната дясна врата, изкривена била предната дясна колонка, огъната била дясната
странична врата, изкривен бил таванът в предната част, изкривена била преградата между
двигателното отделение и салона за пътниците, изкривено било арматурното табло в дясната
страна, смачкан бил предният десен калник, счупена била предната декоративна решетка,
смачкан бил радиаторът на охладителната уредба, разкъсани били тръбопроводите на
охладителната уредба, смачкан бил радиаторът на климатичната уредба, разкъсани били
тръбопроводите на климатичната уредба, счупен бил пластмасовия капак на двигателя,
3
скъсани били кабелите от електрическата инсталация и на елементите от електрониката,
задействани били предните въздушни възглавници (на волана и в дясната страна на
арматурното табло), разрушено било предното дясно окачване, изкривени били носещите
греди на двигателя, деформиран бил десният праг в предната част, деформиран бил кошът
на двигателното отделение, деформирани били щангите на кормилното управление, като
била деформирана и предната част на купето с нарушена конфигурация. При тези щети
възстановяването на автомобила във вида, в който е бил преди деянието, било технически
трудно изпълнимо и икономически неизгодно, поради което нанесените щети се равняват на
стойността на автомобила преди ПТП, която към 21.06.2019 г. била в размер на 64683,00 лв.,
равняващи се на 115,5 минимални работни заплати за страната към 21.06.2019 г. в размер на
560,00 лв.
Общата стойност на причинените по двете превозни средства материални щети
възлизала в размер на 85683,00 лева, равняващи се на 153 минимални работни заплати за
страната.
От силата на удара двете предни въздушни възглавници на лекия автомобил се
отворили, а краката на малолетния П.Б. М. били притиснати от таблото. Чрез помощта на
свид. В. Д. М., който случайно преминавал в района на местопроизшествието, детето било
изведено навън, а впоследствие транспортирано до УМАБЛСМ „Н. И. Пирогов”, където се
оказало, че има натъртвания на краката, поради което му била му поставена шина.
Вследствие на удара на детето били причинени контузия на главата и тялото, на дясното
коляно съчетано с охлузване; на трети пръст на дясната ръка, който му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота
От своя страна свид С. получила навяхване на дясната гривнена става, причинило й
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Двамата водачи били изпробвани на място с техническо средство за употреба на
алкохол, но пробите им били отрицателни.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум
към него; писмените доказателства – Удостоверение рег. № УРИ 344 по ДП 185/19 от
23.06.2019 г., извлечение от ТР, копие на Свидетелство за регистрация на МПС Част I №
*********, застрахователна полица № BG/33/119001515666, фактура № ********** от
16.03.2016 г., удостоверение за техническа изправност на ППС от 25.04.2019 г., лист за
преглед на пациент № 090602 от 21.06.2019 г., лист за преглед на пациент № 090742 от
21.06.2019 г., фиш за спешна медицинска помощ, копие от Свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника серия № СО 0005040 А, копие от знак за технически преглед на
ЗГТ № 0258802, справка в ЦБ КАТ по рег. № ***, справка за нарушител/водач за Д.П.С.,
справка за нарушител/водач за Б.А.Г., писмо изх. № РД-44-4635/09.09.2019 г., ведно с
медицинска документация за П.Б.ов М., писмо изх. № РД-44-4634/09.09.2019 г., ведно с
медицинска документация за Д.П.С., писмо изх. № 24-01-522-1/01.11.2021 от Гаранционен
фонд, писмо изх. № 24-01-522/01.11.2021 от Гаранционен фонд, писмо изх. № 11-00-
307/05.03.2024 г. на ОПУ – С., ведно със схема на участъка от км. 22+999 по отчитане
дължината на пътя от АПИ, писмо изх. № 11-00-677/22.05.2024 г. на ОПУ – С., ведно със
схема на участъка от км. 22+860 до км. 23+860 и от км. 23+860 до км. 24+766 по отчитане
дължината на пътя от АПИ, писмо УРИ-344000-1230/14.06.2024 г., ведно с докладна записка,
писмо изх. № 11-00-1152/23.10.2024 г. на ОПУ – С., писмо изх. № 11-00-1402/30.12.2024 г. на
ОПУ – С. и справка за съдимост на подсъдимия Г.; приобщените по реда на чл. 372, ал. 3, вр.
чл. 371, т. 1 НПК показания на свидетелите, обективирани в протокол за разпит на Д.П.С.
(л. 58 и 59 и л. 188 и 189 от ДП), протокол за разпит на Х.В.И. (л. 85 от ДП), протокол за
разпит на М.В.С. (л. 86 от ДП), протокол за разпит на Д.А.З. (л. 87 от ДП), протокол за
4
разпит на В.Е.М. (л. 88 от ДП), протокол за разпит на К.Т.К. (л. 89 и л. 191 от ДП), протокол
за разпит на В. Д. М. (л. 233 от ДП); както и чрез способите за събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства – заключенията на вещите по допуснатите
в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на П.Б.ов М., съдебно-медицинска експертиза
на Д.П.С., съдебна автотехническа експертиза, съдебна автооценителна експертиза на
колесен трактор с рег. № ***, съдебна автооценителна експертиза на лек автомобил с рег. №
***, съдебна фоноскопна техническа експертиза, както и заключенията на вещото лице по
допуснатите в хода на съдебното следствие допълнителна автотехническа експертиза вх. №
2270/19.04.2024 г. по описа на съда и допълнителна автотехническа експертиза вх. №
4986/19.09.2024 г. по описа на съда.
Описаният доказателствен материал е последователен и почти изцяло
безпротиворечиво, поради което по аргумент от противното (per argumentum a contrario) от
разпоредбата чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК не се налага излагането на подробни
съображения защо една част от доказателствения материал се приема, а друга част се
отхвърля.
Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че по делото е категорично установено, че
в участъка от пътя, където е настъпило процесното ПТП, а именно км. 22+354 по отчитане
дължината на пътя от АПИ, съответно км. 23+117 по отчитането дължината на пътя от МВР,
не е имало пътни знаци за ограничение на скоростта, като е било валидно общото
ограничение на скоростта по автомобилен път за извън населено място, а именно – 90 км/ч.
Знак В26 с надпис „50“ и В31“, поставени един над друг има в обратна посока – от с. П. към
с. Г., като същият е поставен на км. 23+452 по отчитането на АПИ и на км. 23+067 по
отчитането на МВР, като тези знаци са послужили за ориентир при започване на огледа на
местопроизшествието, но не касаят движението на св. С..
При изграждане на изводите си съдът се позова на заключенията на вещите лице по
допуснатите в хода ДП и в хода на съдебното следствие експертизи, доколкото същите са
изготвени от специалисти в областта и отговарят пълно и обосновано на поставените им
въпроси.
От заключението на вещото лице по допуснатата в хода на ДП съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А.А. се установява, каква е била
скоростта на лекия автомобил, съответно на трактора към момента на настъпване на удара,
опасната зона на лекия автомобил, отстоянието, на което се е намирал лекия автомобил в
момента на настъпване на удара механизмът на настъпване на ПТП, както и причината за
настъпване на удара, за която вещото лице е приело, че е субективното поведение на водача
на колесния трактор – Г., който е навлязъл от земния път на платното за движение на лекия
автомобил „Мерцедес“, без да пропусне същия. При данните за отстоянието на лекия
автомобил до мястото на удара в момента на потегляне на трактора – 27-28 м. и изчислената
опасна зона от 46 м, при скорост от 63 км/ч, а дори и със скорост от 50 км/ч (при
съобразяване на заключението по допълнителната експертиза), водачът на лекия автомобил
„Мерцедес“, не е имал техническата възможност да спре преди удара.
От заключението на вещото лице А. по допуснатата в хода на съдебното следствие
допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установява още, че от позицията си в
кабината на трактора, трактористът от положението на трактора в покой с навлизане на 0,5-
1,00 м. на платното за движение на път III-638, е имал възможност да възприеме движещия
се от ляво на него по път III-638 в посока с. П. лек автомобил марка „Мерцедес“, който е бил
на отстояние 27-28 метра, а видимостта на водача на трактора е била на не по-малко 50 м.
В хода на съдебното следствие вещото лице А. е изготвило и подробна схема на
пътния участък и поставените в района пътни знаци, от която се установява, каква е била
разрешената скорост за движение на лекия автомобил.
От заключенията на вещото лице Т. по изготвените в хода на ДП съдебно-медицински
експертизи се установява, че причинените на Д.П.С. и П.Б.ов М. вследствие на удара телесни
увреждания са им причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
5
поради което същите са нестъставомерни.
От заключенията на вещото лице М.С. по изготвените в хода на ДП съдебни
автооценителни експертизи се установява, че вследствие на удара тракторът марка
„Беларус“ и лекия автомобил марка „Мерцедес“ са получили толкова сериозни повреди, че
възстановяването им във вида, в който са били преди деянието е технически трудно
изпълнимо и икономически неизгодно, поради което стойността на вредите е определена по
пазарната стойност на трактора преди настъпване на ПТП, съответно 21000,00 лв. и
64683,00 лв.
При изграждане на изводите си съдът се позова на показанията на свидетелите,,
дадени в хода на ДП, приобщени по реда на чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 НПК, доколкото
същите са безпротиворечиви и последователни, като за съда няма причина да дискредитира
показанията на нито един от разпитаните свидетели.
Посредством справката за съдимост на подс. Г. се установява, че същият не е
осъждан, а от справката за нарушител/водач, че е бил неправоспособен да управлява
земеделска техника.
Относими към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
са и останалите находящи се по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 НПК, които съдът кредитира и доколкото са еднопосочни и
кореспондиращи помежду си, не намира за необходимо да ги подлага на по-подробно
обсъждане и анализ.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът прие от правна страна, че подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпно деяние с
квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Деянието на подс. Б.А.Г. е съставомерно от обективна страна, тъй като по делото е
категорично установено, че на 21.6.2019 г., около 13.30 часа, в землището на село П.,
община Б., област С., на третокласен път № 638, част от Републиканската пътна мрежа на
България, в района км 22+354 по отчитане дължината на пътя от АПИ, между селата Г. и П.,
при управление на моторно превозно средство – колесен трактор марка „Беларус”, модел
„МТЗ- 1523.3”, с регистрационен номер ***, собственост на К.Т.К., движейки се по земен
път, свързващ язовира на село П. с третокласен път № 638, нарушил правилата за движение:
чл. 49 от Закона за движението по пътищата: Водач на пътно превозно средство, което
излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с
настилка пътни превозни средства и пешеходци, като, въпреки че е могъл да възприеме
наближаващия кръстовището лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Марко Поло“, с
регистрационен номер ***, собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, управляван от Д.П.С., който
бил на 27-28 м от него (при видимост до 50 метра), навлязъл от земния път на третокласен
път № 638 в коридора за движение на лекия автомобил, без да го пропусне, като ударил с
предната лява част на трактора предната дясна част на лекия автомобил и по този начин по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди: по колесен трактор марка
„Беларус”, модел „МТЗ-1523.3” с регистрационен номер ***, собственост на К.Т.К., в размер
на 21000 (двадесет и една хиляди) лева, равняващи се на 37.5 (тридесет и седем цяло и пет)
минимални работни заплати за страната, и по лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„Марко Поло“, с регистрационен номер ***, собственост на „П.” ООД, ЕИК ***, в размер на
64683 (шестдесет и четири хиляди шестстотин осемдесет и три) лева, равняващи се на 115,5
(сто и петнадесет цяло и пет) минимални работни заплати за страната, или ОБЩО ВСИЧКО
на стойност 85683 (осемдесет и пет хиляди шестстотин осемдесет и три) лева, равняваща се
на 153 (сто петдесет и три) минимални работни заплати за страната.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на
деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния Закон за
6
движение по пътищата. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкетна норма
може да бъде запълнена само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата,
което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен
резултат (в този смисъл Решение № 289/18.01.2017 г., I НО, постановено по наказателно дело
№ 1237/2016 г., ВКС).
О обективна страна по делото безспорно се установи, че подсъдимия Г., като водач на
пътно превозно средство, е нарушил задължението си кръстовището, на което се пресичат
земен път и път с настилка, и излизайки от този земен път, да осигури преминаването с
предимство на пътните превозни средства, движещи се по пътя с настилка. Предимството на
пътните превозни средства, когато преминават кръстовище, е основано на закона. Съгласно
т. 31, § 6 от ДР на ЗДвП „предимството“ е дефинирано като право на един участник в
движението да премине пред друг на едно и също място от платното за движение. Нормата
на чл. 49нЗДвП определя реда и начина на преминаване на пътните превозни средства,
когато пътищата им се пресичат по необходимост на едно и също място – на кръстовище
между земен път и път с настилка, като предписва, че с предимство са движещите се по пътя
с предимство. Това правило е регламентирано и в ППЗДвП, като съгласно чл. 103, т. 3
ППЗДвП на кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство, водачът на пътно
превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка. В случая подсъдимият Г.
като водач на МПС не е изпълнил задължението си (визирано в горепосочената разпоредби
от закона, доколкото тази по правилника не му инкриминирана) да спре и да даде път на
движещия се и приближаващ към кръстовището по пътя с асфалтова настилка лек
автомобил, управляван от свидетелката С.. По делото безспорно се установи, че в момента
когато подсъдимият е предприел навлизането в пътното платно за движение на лекия
автомобил, той е имал възможност да го забележи от разстояние около 50 метра.
Отстоянието на процесния мотоциклет от мястото на удара в момента, в който подсъдимия е
предприел с трактора навлизане върху пътя, по който се движел лекия автомобил е било
около 27-28 метра, т.е. изцяло в зоната на видимост на подсъдимия. По делото се установи
също по безспорен начин, че участъкът от пътя в района на местопроизшествието е прав, с
асфалтовото покритие гладко и без неравности, времето било сухо, топло и слънчево, с
добра видимост. Следователно, ако подсъдимият е наблюдавал внимателно и постоянно
пътя, който е целял да пресече и по-конкретно лентата за движени в посока от село Г. към
село П., в зоната на своята видимост, е следвало да забележи приближаващия към
кръстовището лек автомобил, да преустанови движението си и съответно да му даде
възможност да премине с оглед на неговото предимство. След като обаче не е сторил това
подсъдимият Г. не е изпълнил задълженията си да спре и да осигури преминаване на
мотоциклета, който се е движил по пътя с асфалтова настилка, който е и път с предимство,
което негово поведение е в причинна връзка с настъпилия резултат – причиняване на
значителни имуществени вреди на лекия автомобил и колесния трактор. Предвид на така
изложеното, съдът намира, че подсъдимия Г. е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.
49 ЗДвП и че това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита също, че по делото е категорично установено, че от деянието са
причинени значителни имуществени вреди. В този смисъл, установената в последно време
съдебна практика трайно приема, че „значителни имуществени вреди“ отговаря на
равностойността на 14 минимални работни заплати, установени за страната към момента на
извършване на деянието. В тази насока е например Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по
н.д. № 679/2009 г., III н. о., НК, в което се приема, че при паричната оценка на законовия
критерий за значителност на вредите по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК по аналогия се прилага
възприетия в т. 1 на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС подход. Затова вредите по смисъла на
обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК отговарят на равностойността на 1/5 от 70
минимални работни заплати, или това са 14 минимални заплати към момента на извършване
на деянието. В случая причинените с деянието щети надхвърлят посочения размер, поради
което съдът намира, че подсъдимият Г. действително е осъществил състава на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК.
7
С деянието са причинени телесни увреждания на свидетелката С. и сина й, които
обаче отговарят на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето без
опасност за живота“, поради което не обуславят съставомерност по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК и
правилно деянието е било квалифицирано именно като такова по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр, чл.
342, ал. НК.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 343, ал. 2, б. „а“ НК
наказателното производство по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК се прекратява, когато пострадалият
поиска това. Същевременно обаче, когато пострадалите от едно престъпление са няколко,
наказателното производство се прекратява по реда на чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр, чл. 343, ал. 2
НК само след изричното искане на всички пострадали, а не само на някои от тях (така
Решение № 204 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 645/2013 г., II н. о., НК). С оглед на
горното, изрично заявеното от пострадалата Д.П.С., че не желае прекратяване на
производството, при заявеното от пострадалата К.Т.К., че желание производството да бъде
прекратено, правило е било възприето от представителя на държавното обвинение като
пречка за прекратяването му, което е обусловило и внасянето в съда на обвинението срещу
подсъдимия Г..
По делото не се установи водачът на лекия автомобил да е управлявал със скорост над
разрешената , нито със несъобразена такава, предвид установените пътни условия, като не
се установяват и други обстоятелства, които да могат да аргументират съпричиняването на
вредоносния резултат.
От субективна страна подсъдимият Г. е извършил посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на обещественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Субективно подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава
правилата на чл. 49 ЗДвП, като е трябвало излизайки от земен път на път с настилка, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същия е могъл при ангажиране на интелектуалния си
капацитет и психични възможности, да предвиди възможното настъпване на
общественоопасните последици от нарушаването на правилата за движение по пътищата –
причиняването на значителни имуществени вреди или други по-тежки последици, и е могъл
да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването им, но което не е
сторил.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая извършеното деяние не е
„случайно“ по смисъла на чл. 15 НК, тъй като случайното (невиновното) деяние се отличава
от непредпазливото по това, че деецът не съзнава конкретната възможност за настъпването
на общественоопасните последици, като няма задължение и да ги предвиди. Ударът за
подсъдимия би бил случаен при друго развитие на фактическата обстановка, включително
ако действително е нямал видимост към пътя с настилка и движещите се по него
автомобили, в това число управлявания от пострадалата Мерцедес, но случаят не е такъв. За
да е налице случайно деяние за подсъдимия, поведението му е следвало да бъде изцяло
правомерно, без нарушения на правилата за движение по пътищата, а обективните пътни
условия да са налагали той да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди настъпването
на вредоносните последици. В случая, макар да е спрял преди кръстовището между земния
път и пътя с настилка, той не се е съобразил с диспозицията на правилото по чл. 49 ЗДвП,
като, въпреки че е имал видимост на 50 метра, не се е огледал внимателно и е възстановил
движението си, като е потеглил в посока пресичане на кръстовището без да пропусне
намиращото на 27-28 метра от него ППС, което се е движило в този момент по пътя с
настилка, както го е задължавала посочената правна норма. Следователно подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици –
настъпилите значителни имуществени вреди. Законът изисква безусловно пропускане на
движещите се МПС по пътя с настилка, който е с предимство спрямо земния път. Нещо
повече, ирелевантно за това задължение е дори дали движещите се по пътя с предимство са с
превишена скорост, макар и в конкретния случай по делото да е установено, че автомобилът,
8
управляван от подсъдимия, и този, управляван от св. С., са се движили с разрешената за
пътния участък скорост.
По изложените съображения съдът прие, че подсъдимият Г. е извършил
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му беше наложено и
съответно наказание.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до една година или „пробация“.
При определянето на вида на наложеното наказание съдът съобрази смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на дееца, добрите
характеристични данни за него, наличието само на 3 нарушения по ЗДвП, при това с
изключително ниска степен на обществена опасност, оказаното в хода на ДП съдействие,
изразеното в съдебна фаза съжаление и желанието му да признае фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като
производството протече по ред на особените правила, до което не се стигна поради
констатираната от председателя на състава неяснота какво е било ограничението на
скоростта в процесния участък, за която е спомогнало различието в начина на измерване на
пътя от страна на АПИ и на МВР, което не може да се отчита във вреда на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са липсата на правоспособност за
управлява земеделска техника и причинените на свидетелката С. и сина й телесни
увреждания, които не са съставомерни и за които не би могла да му бъде търсена
наказателна отговорност, доколкото са причинени при непредпазливост като форма на
вината. Отчитайки този превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, който обаче не обосновава приложението на чл. 55 НК, доколкото не се касае
за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на обстоятелства, съдът прие,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация“, а не „лишаване от
свобода“, доколкото дори и това наказание е достатъчно да постигне предвидени в чл. 36 НК
цели.
По отношение на мерките, включени в наказанието „пробация“ съдът наложи на
подсъдимия мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 1 (една) година,
която на основание чл. 42б, ал. 1 НК, да се изпълни чрез явяване и подписване два пъти
седмично пред пробационен служител при Областна пробационна служба – С. област,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 (една) година,
която на основание чл. 42б, ал. 2 НК да се изпълни в Областна пробационна служба – С.
област и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа годишно за срок от 1 (една)
година. Тези мерки в своята съвкупност съдът намери за достатъчни да въздействат на
подсъдимия поправително и превъзпитателно, доколкото деянието е изолирана
противоправна проява в живота на подсъдими, като посредством тези мерки ще се
постигнат всички цели на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
На основание чл. 343 г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, т. 7 НК съдът постанови по отношение
на подсъдимия Г. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година, считано
от влизане на присъдата в сила.
По веществените доказателства:
По делото не са приобщени веществени доказателства, поради което съдът не се е
произнасял по тях.
По веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия сторените по
делото разноски в досъдебното производство размер на 1215,45 лева за изготвените в хода
9
на досъдебното производство, фотоалбум към протокол за оглед, съдебна автотехническа
експертиза, два броя съдебномедицински експертизи, два броя съдебно-оценителни
експертизи и съдебно-фоноскопна експертиза, а също и разноските в съдебното
производство в размер на 726,74 лева за изготвените в хода на съдебното следствие
допълнителни съдебни автотехнически експертизи.
На основание чл. 189, ал. 3, вр. чл. 416, ал. 4 НПК подсъдимият беше осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на съда и 1сумата в размер на 10 лева за служебно
издаване на два броя изпълнителни листове за сторените по делото разноски – един в полза
на ОДМВР – С. и един в полза на Районен съд – Сливница.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10