№ 471
гр. Русе, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТатЯ. Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от ТатЯ. Т. Илиева Гражданско дело №
20234520103666 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците Р. Ц. М. и Я. И. М. твърдят, че са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 63427.2.1109 в гр. Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп.директор на АК, с
адрес: гр.Р., ул.„Д.Х." № 4, с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1109, съседи: 63427.2.1233,
63427.2.1214, 63427.2.1110, 63427.2.1111, 63427.2.1112, заедно с построената в имота
Сграда с идентификатор 63427.2.1109.1, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 04.12.2012г., която сграда по
предходен титул за собственост – нот.акт за собственост №42, т.3, дело 588,
вх.рег.1084/05.02.2006 г. на СВ-Русе, е описана като състояща се от две стаи с антре в
етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре.
След смъртта на общия им наследодател И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал на
04.12.2020 г., съпруг на първата и баща на втората ищца, двете останали
съсобственици на описания имот на основание давностно владение и наследство за
първата от тях и по наследство за втората от тях, при права: ¾ идеални части за Р. Ц.
М. и ¼ идеална част за Я. И. М.. Правото им на собственост върху имота било
формирано, както следва:
1
Наследодателят им И. И. М. бил признат за собственик по давностно владение и
наследство с нот.акт за собственост № 51, т.I, peг.№ 1219, д.№ 41/2006 г. на Нотариус,
peг.№ 221 на Нотариалната камара, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 1084/06.02.2006 г., акт.
№ 42, т.III, д.588/2006 г. Предходни собственици били съпрузите А. Д. Д. и Н. Т.а Д., а
след смъртта на съпругата, въз основа на направено от нея завещание, собственик бил
преживелият съпруг А. Д., починал на 31.12.1995 г., без деца. След неговата смърт
втората му съпруга С. Г.а П., с местоживеене в С., се дезинтересирала от този имот и
наследодателят на ищците - И. И. М. започнал да ползва имота и плодовете му и да го
владее като свой собствен. Това й било известно и до смъртта си тя не е предявила
възражение и претенции за собственост срещу владението на ищците. След смъртта на
съпруга си тя пожелала да задържи за себе си друг техен имот в гр.С. и не се
интересувала от този в гр.Русе. Нито тя, нито друг, е оспорвал владението и
собствеността им върху процесния имот. След изтичане на десетгодишната
придобивна давност, през м.февруари 2006 г. И. И. М. се снабдил с горецитирания
нотариален акт за собственост на процесния имот, чиито правни последици
обвързвали и първата ищца като негова съпруга. Независимо, че нотариалният акт за
собственост бил издаден само на негово име, придобивната давност върху имота е
текла и изтекла по време на брака им, сключен на 21.01.1989 г. и имотът бил придобит
от двама им. Фактическият състав на придобивната давност се осъществил по време на
брака им и придобИ.ето на имота в режим на общност настъпило като последица по
право, без значение кога и на чие име бил издаден констативният акт.
Първата ищца Р. М. била собственик на половината от процесния имот по
давност, изтекла по време на брака й, а след прекратяване на имуществената общност
със смъртта на съпруга й, тя била собственик на тази част от имота /1/2 ид.ч./ на
собствено основание-давностно владение, както и на половината от неговата ½
ид.част. Втората ищца Я. М. наследила от баща си 1/4 от процесния имот. Р. М. и
съпругът и И. М. владели имота като собственици явно, несъмнено, непрекъснато и
необезпокоявано повече от 25 години до неговата смърт, а след това собственици на
имота били вече двете ищци.
Ползвали и плодовете от него и го стопанисвали като собственици, без никой да
оспорва правата им. Извършвали ремонти, подобрения, преустройства през всички
години, считано от 1996 г. до настоящия момент. Още в първите години се наложило
И. М. да организира ремонта на къщата, която заварили в крайно занемарен вид.
Имало опасност от събаряне и се наложило да се укрепва с въжета. В имота се
изградила и нова външна тоалетна, изкопана била нова септична яма, челната страна се
укрепила с бетон. Отначало подменили оградата на двора в едната част с дървена
ограда, а по-късно и останалата част от нея с мрежа и метални тръби. В годините
отдавали като собственици имота под наем или за временно ползване на други лица. В
момента също имали наемател -Х.Щ.Х., чието ползване на имота било смутено от
2
жалба на ответницата. Сметките за ток, вода и данъците за имота заплащали редовно –
ищците или техните наематели, съгласно договореностите им. И. М. прехвърлил
партидите на свое име през 2013 г., след като се наложило да плати сметки, натрупани
от наемател. Имотът бил деклариран като техен собствен в ОМДТ-Община Русе,
редовно плащали като собственици местните данъци и такси. В последните няколко
години и застраховали имота. По всички въпроси, свързани с техническата му
поддръжка и в отношенията с администрации, като собственик се ангажирал И. М.. За
смЯ. на тръби, водомери, проблеми с инсталации и други технически въпроси,
свързани с поддръжката на имота, бил търсен и се занимавал само той. Наложило се и
изграждането на нова шахта за водомера, отговаряща на техническите изисквания.
Укрепвана от тях била и ел. инсталацията в къщата. В годините преди и след издаване
на нотариалния акт за собственост от 01.02.2006 г. първата ищца и съпругът и лично
или с помощ от близки и наети лица извършвали за своя сметка всички необходими
текущи ремонти, свързани с поддръжката на имота - пребоядисване, смЯ. на тапети,
подлепяне на паднали плочки, смЯ. на крушки, контакти, настилки и други. В едната
бечова стая направили изолация от стиропор, сменили врата, ремонтирали покрива,
частично подменили керемиди, коминът бил обшит с ламарина, сменяни били
черчевета, подменяни били счупени стъкла. В двора засадили рози и асми, а от
гроздето правели вино. Владеели имота като свой собствен и никога не са прекъсвали
владението си.
Ответницата била непозната за тях. При справка в Службата по вписванията
ищците установили, че същата се е снабдила с нотариален акт за собственост на
процесния имот с № 129, т.I, peг.№ 2586, д.№ 84/2023 г. Ответницата не била
собственик нито по завещание, нито на друго основание на процесния имот по
съображенията, изложени по-горе. С оспорвания нотариален акт Б. П. Г. била призната
за собственик на конкретно правно основание - завещание, а такова в нейна полза не
било представено при издаване на нотариалния акт. Това било видно от самото
описание на документите, въз основа на които бил издаден този нотариален акт.
Представени били първичен нотариален акт, установяващ собственост на трети лица,
както и две саморъчни завещания в полза на трети лица. Първото от тях, обявено на
31.03.1986 г., било от Н. Т.а Д. в полза на нейния съпруг А. Д. Д., въз основа на което е
придобил собствеността на целия имот, притежаван от двамата бездетни съпрузи в
режим на СИО, съгласно цитирания нотариален акт за замЯ. № 29, н.д.№ 77/1973 г. на
Нотариус при РРС. Това завещание не създавало права за ответницата. Относно
второто завещание, обявено на 14.03.2023 г., ищците допускат, че е възможно
ответницата да е представила такова от А. Д., което той е правил в полза на втората си
съпруга С. Г.а П. преди да сключат брак и го е оттеглил през 1990 г. Факт, известен на
С. П., самата тя никога не се е ползвала от това завещание и не е приемала като свой
имота в гр.Русе, като в течение на всички години от смъртта на нейния съпруг до
3
нейната смърт /2020 г./ не е имала възражения срещу владението на ищците и не е
предявила претенции към имота. Вписаните в оспорвания констативен нотариален акт
два завещателни акта не създавали права в полза на ответницата.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на Б. П. Г., че двете ищци са собственици на спорния имот по давностно
владение и наследство от покойния им наследодател И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал
на 04.12.2020 г., при права: ¾ ид.ч. за Р. М. на основание давностно владение и
наследство и ¼ ид.ч. за Ява М. по наследство.
Молят на основание чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен констативен нот.акт за
собственост № 129, т.I, peг.№ 2586, д.№ 84/2023 г. на Нотариус, peг.№ 221, вписан в
СВ-Русе. Претендират присъждане на направените разноски за производството.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на исковете.
Заявява, че не е доказано да е опорочена процедурата по издаване на оспорения
нотариален акт за собственост № 129, том I, peг.№ 2586, нот.дело № 84/2023 г. на
нотариус Георги Г.. Завещанието отговаряло на изискванията на закона, било
действително, както и издаденият нотариален акт. Освен, че била наследник по
завещание, същата била и наследник на починалата С. Г.а П. по закон - по съребрена
линия, нейна леля, а тя освен че била наследник по завещание на своя съпруг А. Д. Д.,
била и негов единствен наследник по закон, като същото се отнасяло и за него спрямо
първата му съпруга Н. Т.а Д.. Не било вярно, че С. Г.а П. се е дезинтересирала, тоест
спряла да се интересува от своя имот. Точно обратното - до смъртта си, въпреки
съпротивата на наследодателя на ищците, го е ползвала и упражнявала правото си на
собственост в пълния му обем. Ищците не били нито добросъвестни, нито
недобросъвестни владелци на процесния имот, а само държатели, както и техният
наследодател, тъй като им е било известно, че за този имот имало издадени документи
за собственост – нотариални актове още от далечната 1960 г., от 1962 г., от 1963 г. и
чак след това бил издаден цитираният от тях нотариален акт от 1973 г., както и общо
пет броя завещания (по две на бившите съпрузи един към друг и това в нейна полза от
леля й С.). При наличие на тези официални документи за собственост на
наследодателите й и на нея нямало как ищците да се сдобият с нотариален акт от 2006
г. и такъв от 07.07.2023 г. и те да бъдат законни, тъй като не могат да упражнят
фактическа власт върху този имот, поради това, че никога не е бил налице първият
елемент от това упражняване - анимуса. Налице бил и корпусът - вторият изискуем
елемент от владението, чрез което биха могли да придобият правото на собственост
върху имота, както за тях, така и за техния наследодател. Тоест, те били всичко друго,
но не и владелци - обитатели, ползватели, държатели и т.н. При това положение
предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен, с
всички законни последици от това.
4
Предвид изложените фактически обстоятелства и формулираните петитуми,
съдът приема, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищците са наследници по закон на И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал на
04.12.2020 г., като Р. М. е негова преживяла съпруга, а Я. М. – негова дъщеря.
С НА за замЯ. на недвижим имот № 29, д.№ 77/1973 г. по описа на нотариус при
Русенски районен съд, Ц. Д.а С. прехвърля на А. Д. Д. и Н. Т.а Д. една къща по ул.“Л..
Д.а“ № 102 в гр.Р., състояща се от две стаи и антре в етажа и намиращите се под тях
две бечови стаи с антре, разположени в ъгловата част на дворното място в имота,
заедно с ½ ид.част от цялото дворно място, представляващо имот план.№ 29А в кв.7
по плана на гр.Р., „Новата махала“ с пространство 302 кв.м.
За същия имот /описан като находящ се на ул.“Д.Х.“ 4 в гр.Р./ наследодателят
на ищците И. И. М. /по време на брака си с Р. М., сключен на 21.01.1989 г./ се е
снабдил с нот.акт за собственост по наследство и давностно владение № 51, н.д.№
41/01.02.2006 г. по описа на нотариус Георги Г., рег.№ 221. Още на 09.02.2006 г. имотът
е деклариран като негова собственост и в Община Русе с подадена Декларация по
чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ. След смъртта на наследодателя Декларация по чл.14
от ЗМДТ е подала и ищцата Р. М..
Представени са и приходни квитанции за заплащан данък за имота и такса
битови отпадъци първоначално от наследодателя на ищците /от 2006 г./, а след смъртта
му и от неговите наследници.
Община Русе е издала удостоверение от 06.06.2013 г. в уверение на това, че
описаният недвижим имот в горецитирания нот.акт се намира на адрес: гр.Р., ул.“Д.Х.“
4.
Съгласно Скица на сграда с идентификатор 63427.2.1109.1, изд.на 03.07.2023 г.
от СГКК-Русе, същата се намира в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1109 на
адрес: гр.Р., ул.“Д.Х.“ 4, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение:
друг вид сграда за обитаване.
Представена е и скица на самия поземлен имот с площ 189 кв.м., с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване.
В периода 2005 г. – 2012 г. наследодателят на ищците е отдавал спорния имот
под наем на различни лица – Ц.Б. Н., Н. Л.В., М.Я.М.. През 2022 г. имотът е отдаден
под наем от ищците на лицето Х.Щ.Х. за срок от 5 години. Последният от 2021 г. има
регистриран настоящ адрес в гр.Р., ул.“Д.Х.“ 4.
5
По делото са ангажирани и писмени доказателства за това, че след 2013 г.
партидата за вода към „ВиК“ ООД-Русе в имота се е водила на името на И. М..
Имотът е бил и застрахован от ищците от 2019 г. до 2024 г. включително.
На 28.12.2020 г. Р. М. и Р.А. подписват разписка затова, че на последния е
платена сумата от 200 лв. за ремонта на комина на къщата, намираща се на ул.“Д.Х.“ 4,
който ремонт е възложен от покойния й съпруг И. М..
Ответницата представя саморъчно завещание от 09.07.1980 г., с което Н. Т.а Д.
завещава на съпруга си А. Д. Д. цялото си имущество. Завещанието е обявено на
31.03.1986 г.
На 18.02.1987 г. бившият собственик на имота А. Д. Д. от своя страна е
направил саморъчно завещание, с което завещава на втората си съпруга С. Г.а П. /с
която сключват граждански брак на 07.03.1987 г./ цялото си движимо и недвижимо
имущество. Завещанието е обявено от ответницата БорЯ. Г. на 14.03.2023 г.
С нотариално завещание № 1, д.№ 1/11.02.2019 г. по описа на нотариус Румен
Богданов и район на действие РС-С., С. Г.а П.-Д. завещава цялото си имущество-
всички нейни недвижими имоти, в т.м. апартамент в гр.С., зем.гори и земи в
землището на гр.Вършец, движими вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго
имущество, придобито от нея, на Б. П. Г..
С НА № 129, д.№ 84/20.03.2023 г. по описа на нотариус Георги Г., Б. Г. е
призната за собственик по завещание на спорния имот. В самия нотариален акт са
описани само горните две завещания: на Н. Д. в полза на А. Д. и на А. Д. в полза на С.
П..
На 07.07.2023 г. и ищците се снабдяват с НА № 55, д.№ 170/2023 г. по описа на
нотириус Румана Лечева, за собственост на процесния имот – ¾ ид.части за Р. М. по
давностно владение и наследство и ¼ да Я. М. по наследство от И. И. М..
По делото е разпитан свид. И. П., който изнася данни, че докато И. М. бил жив,
свидетелят постоянно е ходил в къщата му под „Охлюва“. Дворът бил разположен
югозападно, на ъгъл , от южната страна поставили мрежа, сменили входната
врата на къщата. През 2004 г. свидетелят монтирал гардеробче, в лявата стая
боядисвали, сменяли прозорците, в първата стая монтирали четирикрилен гардероб с
надстройка. В двора на къщата занесли тухли, с които построили нова тоалетна, а през
2020 г. укрепвали една наклонена стена вдясно. Там имало и квартиранти. През
всичките години свид.П. не е виждал друг собственик да живее в имота, жена от С. не
е виждал да е идвала. От 2014 г. до 2020 г. двамата постоянно били заедно и
свидетелят взел участие във всички вътрешни освежавания по къщата. Ремонтите се
извършвали предимно през лятото. И. М. стопанисвал имота отпреди 2000 г., като от
време на време имало наематели. И. правил и укрепване на кухнята и банята в къщата,
сеел зеленчуци, в имота имало кайсия, круша, лози.
6
Свид.К. М. от своя страна заявява, че собственик на имота на ул.“Д.Х.“ бил
вуйчо му И. М. от 1995-96-97 г. Помагал му в ремонта на този имот, като всяка година
до смъртта му по 2-3 пъти ходили там за по ден-два и все правели по нещо. Укрепвали
едната стена, като излели доста бетон, вътре правили изолации, в банята сменяли
някои плочки, бойлера, сменяли черчеветата по прозорците, каси. И. лепил тапети,
правил шахта, наел свои познати да правят покрива, но след като починал се оказало,
че нищо не са правили. Свидетелят не помни друг да е живял там, освен наемателите,
които през годините се сменяли. И. се грижел и за асмата в градината.
Свид.И. Н. - собственик на съседния имот от есента на 2004 г. изнася данни, че
когато купил къщата, видял собственика на съседната къща – А., който му се
представил, че му е комшия, както и жена му С., която била от С.. Повече тази жена
свидетелят не я е виждал. След смъртта на А. имотът започнал да стопанисва И.,
съпруг на ищцата, който му оставил телефона си свидетелят да му звъни ако има
проблеми, звънял му, когато се скъсала жица и паднала на оградата. И. винаги работел
с още един или двама души. Той направил външна тоалетна с яма, сменил оградата от
едната страна на имота, а от другата подменил с дървена, оправил съборения комин,
лял бетон, защото къщата цялата била нацепена, на втория етаж правил баня, слагал
бойлер. Имало много и различни наематели в имота допреди година. И. си берял
гроздето от асмите, правил вино. От 1995 г. до смъртта си той стопанисвал имота.
Свидетелят не е виждал ответницата никога там.
Свидетелят Н. М. заявява, че познава ответницата от началото на 90-те години.
До 2006 г. той придружавал баба си, ходили на гости на баба С. в С.. Същият знаел, че
Б. /която е племенница на С./ има имот в гр.Р.. С. многократно споделяла за имота си,
че милее за него, че й е приятно като идва в Р., идвала редовно. След смъртта на
съпруга си споделяла, че са започнали проблеми с въпросния имот, че получавала
заплахи.
Синът на ответницата – свид.Д. Г. излага твърдения, че майка му има имот в
гр.Р., че е ходил 6-7 пъти с леля си С. и с майка си в този имот. Майка му го придобила
чрез доглеждане на леля му след смъртта й през 2020 г. От 2004 до 2013-2014 г. той
идвал в имота, возил е майка си и леля си в летния период, които отсядали в къщата,
като С. спокойно влизала там. Свидетелят не е влизал, оставял ги пред къщата за 2-3
дена и си заминавал. Същият не знае някой да е живеел в къщата през този период. С.
си влизала, явно имала ключ и редовно си седяла там.
Съобразно горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот
с адрес: гр.Р., ул.„Д.Х." № 4, е основателен.
Ищците се легитимират успешно като негови собственици на основание
7
давностно владение и наследство за първата ищца и по наследство за втората от
техния наследодател И. М.. Ангажираните и описани в обстоятелствената част
писмени и гласни доказателствени средства установяват, че след смъртта на
предходния собственик А. Д. в края на 1995 г. имотът е владян явно и необезпокоявано
само от семейството на И. М.. Последните години А. Д. е живял и е починал в гр.С.,
където до смъртта си на 12.04.2020 г. е живяла и втората му съпруга С. П.-Д.. От 1996
г. до смъртта си през 2020 г. само И. М. е владял имота като свой собствен. Същият се
легитимира като негов собственик от 01.02.2006 г., когато се снабдява с нот.акт № 51,
д.№ 41/2006 г. на РН за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение. Това е така, тъй като с изтичане на установения в закона 10-
годишен срок правото на собственост не се придобива автоматично. Давността не се
прилага служебно /съгласно чл.120 ЗЗД, във вр.с чл.84 ЗС/, а е необходимо владелецът
да се позове на изтекла в негова полза давност-като се снабди с нот.акт по
обстоятелствена проверка. Придобивната давност е текла по време на брака на И. М. и
ищцата Р. М. и е изтекла по време на същия и тъй като режимът на СИО е
императивен, то спорният имот е придобит от двамата съпрузи. Фактът, че само
единият съпруг се е снадбил с констативен нотариален акт, след като давността е била
изтекла по време на брака, не променя момента на придобИ.е на собствеността.
Сложният продължителен фактически състав се е осъществил по време на брака и
придобИ.ето на имота настъпва като последица по право. Без значение е кога е
издаден констативният нотариален акт, тъй като той не учредява, а констатира права.
През годините, предимно в летните месеци, И. М. е извършвал множество
ремонтни работи с помощта на свои близки приятели с цел запазване, укрепване и
подобрение на имота. От 2005 г. до настоящия момент, с малки прекъсвания имотът е
отдаван под наем от наследодателя на ищците като негов собственик, бил е
деклариран като негова собственост, за което е заплащал данък сгради и такса смет.
Партидите за ток и вода също са били на името на И. М.. Той, а след това и
наследниците му застраховат имота от 2019 до 2024 г. През посочения дълъг период от
1996 г. до 2023 г. никой друг не е посещавал или ползвал имота, нито е претендирал да
е негов собственик. Съобразно изложеното съдът приема, че още през 2006 г. имотът е
бил придобит по давност от ищцата и покойният й съпруг в режим на СИО. След
смъртта на И. М. правото на собственост принадлежи на наследниците му по закон по
давност и наследство от преживялата му съпруга с права ¾ ид.ч. и по наследство от
дъщеря му с права ¼ ид.ч.
Ответницата от своя страна се легитимира като собственик на същия имот по
завещание. Приложената по делото нотариална преписка по описа на нотариус Георги
Г. по повод издаването на констативен нот.акт за собственост в полза на Б. Г. № 129, д.
№ 84/21.03.2023 г., съдържа цитираното по-горе нотариално завещание № 1/11.02.2019
г. на С. П.-Д. в нейна полза, обявено едва на 14.03.2023 г., макар същото да не е
8
послужило като основание за издаване на самия нот.акт. Доколкото той не учредява, а
констатира права, такива на собственик би имала ищцата въз основа на приложените
три завещания, ако към датата на изготвяне на последното от С. П.-Д. на 11.02.2019 г.
правото на собственост не беше изгубено от нея, поради придобИ.ето му по давност от
ищцата и покойния й съпруг И. М..
Съдът не кредитира и свидетелските показания на сина на ответницата – Д. Г.
относно твърденията му, че в периода 2004 – 2014 г. 6-7 пъти е возил майка си и С.,
които отсядали в процесния имот за по 2-3 дни. Всички останали и гласни, и писмени
доказателства сочат, че в този период в имота е имало наематели, че вратата на къщата
е била сменена от И. М. и през всичките години от смъртта на А. Д. нито втората му
съпруга, нито ответницата, са посещавали имота, нито са заявявали собственически
права върху него, не са заплащали данък сгради, нито консумативи за ток и вода.
Предвид горните съображения съдът намира, че предявеният установителен иск
за собственост следва да се уважи изцяло при правата, заявени от ищците.
По делото е предявен и акцесорен иск за отмЯ. на констативен нотариален акт №
129, т.I, д.№ 84/2023 г. на Нотариус рег.№ 221 и район на действие РС-Русе. Такава
възможност изрично е предвидена в разпоредбата на чл.537 ГПК и отмЯ.та на
констативния нот.акт по обстоятелствена проверка, издаден в охранително
производство, е последица от уважаването на иска за собственост. Това следва от
отпадането на удостоверяващата сила на официалния документ, която произхожда от
чл.179 от ГПК. Както беше посочено вече, към датата на съставяне на нотариалното
завещание в полза на ответницата, завещателката С. П.-Д. вече не е била собственик на
процесния имот. В самото завещание, макар и универсално, са изброени имотите на
завещателката в С. и Вършец, но нищо не се споменава за наличието на имот в гр. Р..
Освен това, самият констативен нот.акт е издаден въз основа на предходните две
саморъчни завещания, които не създават права за ответницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК отговорността за направените от ищците
деловодни разноски, в размер на 1826.60 лв., съгласно представен списък по чл.80
ГПК, е в тежест на ответницата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. П. Г., с ЕГН **********,
че Р. Ц. М., с ЕГН ********** и Я. И. М., с ЕГН **********, са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.2.1109 в гр. Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на
изп.директор на АК, с адрес: гр.Р., ул.„Д.Х." № 4, с площ 189 кв.м., трайно
9
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
1109, съседи: 63427.2.1233, 63427.2.1214, 63427.2.1110, 63427.2.1111, 63427.2.1112,
заедно с построената в имота Сграда с идентификатор 63427.2.1109.1, със застроена
площ 38 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, от
04.12.2012 г., която сграда по предходен титул за собственост – нот.акт за собственост
№ 42, т.III, дело 588, вх.рег.№ 1084/05.02.2006 г. на СВ-Русе, е описана като състояща
се от две стаи с антре в етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре, по
давностно владение и наследство от И. И. М., б.ж. на гр.Русе, поч. на 04.12.2020 г., при
права: ¾ ид.ч. за Р. Ц. М. на основание давностно владение и наследство и ¼ ид.ч. за
Яна И. М. по наследство.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 129, т.I, н.д.№ 84/20.03.2023 г. на Нотариус Георги Г., с рег.№ 221 и
район на действие РС-Русе.
ОСЪЖДА Б. П. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., бул.“В.“ 1А, ет.2,
кантора № 260, чрез адв.М. Т., да заплати на Р. Ц. М., с ЕГН ********** и Я. И. М., с
ЕГН **********, 1826.60 лв. – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10