СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
16.03.20г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 13.02.20г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело
№ 2720/19г. и констатира
следното:
Предявени са искове от „Е.“
АД против Г. Г. и С. Г. с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумите:
46 114, 07 лева – главница; 11 434, 84 лева – възнаградителна лихва
за периода 29.02.16г. – 22.02.19г.; 2 644, 42 лева – лихва за забава за
периода 29.02.16г. – 22.02.19г. Претендира се и законна лихва за периода – след
завеждане на делото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На основание на договор
за банков кредит /сключен на 11.09.14г./ ищецът /банка – заемодател/ е
предоставил на Г. Г. /кредитополучател/ сума в размер на 50 000 лева. Договорът
е подписан и от С. Г. /като „съдлъжник“/, т.е. – вземането на банката към
двамата ответници е било учредено при условията на – солидарност /солидарна
отговорност/.
Исковете са основателни:
Описаните обстоятелства
/установени със събраните по делото писмени доказателства/ удостоверяват, че:
ищецът /банката/ е изпълнил основното си задължение по договора /да предостави
реално – фактически/ на ответницата визираната в договора сума /в размер на
50 000 лева/. В тежест на ответниците /по смисъла на чл. 154 от ГПК/ е да
установят /докажат/ изпълнение на своето задължение по процесното
правоотношение /плащане на уговорените погасителни вноски в рамките на
договорните срокове и размери/. Доказателства в тази насока – не са ангажирани
по делото. С оглед това – искът следва да бъде уважен изцяло.
При постановяване на
настоящото решение председателят на състава съобразява и процесуалното
поведение на ответниците /същите не оспориха исковете – по основание и размер,
съответно не ангажираха доказателства, които да оборят застъпваната от ищеца
теза/.
На последно място:
Действително –
процесните вземания се претендират при условията на т. нар. „предсрочна
изискуемост“ /а ищецът признава, че последната не е била обявена надлежно – по
смисъла на т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/. В случая обаче – предмет на делото
е осъдителен иск /а не установителен такъв по чл. 422 от ГПК/. В такава
хипотеза не са приложими правилата по ТР № 8/19г. на ВКС /доколкото – самата
искова молба има качеството на изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и този факт следва да бъде съобразен в настоящото производство на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Х. – Г. ЕГН ********** и С.Г.Г. ЕГН ********** да платят солидарно на „Е.“ АД сумите:
46 114, 07 лева – главница; 11 434, 84 лева – възнаградителна лихва
за периода 29.02.16г. – 22.02.19г.; 2 644, 42 лева – лихва за забава за
периода 29.02.16г. – 22.02.19г. /на основание чл. 79 от ЗЗД/; законната лихва
върху посочената главница от 25.02.19г. до цялостното й изплащане, както и 2
407 лева - съдебни
разноски /държавна такса/, съответно 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: