№ 2397
гр. В. 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110113894 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена установителна искова
претенция от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б." № 81,
вх.В, ет.8 срещу Г. Д. Т., ЕГН **********, адрес: град В. ж.к. В., бл.38, вх.1, ет.7, ап.20 с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 42.29 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги за периода
15.11.2017 г. - 14.03.2018 г. за мобилен номер ********** по сключения на 11.01.2016 г.
между „Б.Т.К." ЕАД и Г. Д. Т. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и
допълнително споразумение към него от 19.01.2016 г. с клиентски № 16145326001,
вземанията по които са прехвърлени от „Б.Т.К." ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в
полза на „С. Г. Г." ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза
на „ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на
същото, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15819/2020 г. по описа на Районен съд - град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между „Б.Т.К." ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16145326001 от дата 11.06.2016 г. и
допълнително споразумение към него 19.01.2016 г., с който му е предоставена мобилна
услуга за номер ********** при условията на тарифен план, съответно VIVACOM Net&Call
XL с месечна абонаментна такса 29,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за
процесния период са ползвани мобилни услуги от страна на ответника на стойност 42.29
лева. Посочва, че на 09.03.2018 г. е деактивиран абонамента на ответника, поради
1
неплащане на дължимите суми. Твърди, че сметките се издават на името на абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или на електронен адрес,
изрично посочен от абоната. Неполучаването на сметките за дължимите суми не
освобождава абоната от задължението за заплащането на същите. Периодът за заплащането
е 15 дни от издаването на сметката/фактурата като БТК определя началната и крайната дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Посочва, че вземанията на
„Б.Т.К." ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г." ЕАД,
ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ" ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
назначения особен представител. Заявява, че исковата претенция е допустима, но
неоснователна. Оспорва ищецът да е придобил процесните вземания. Цедентът не е
уведомил длъжникът за извършената цесия. Оспорва наличието на валидно възникнало
правоотношение между БТК ЕАД и ответника, както и ползване на мобилни услуги от него.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
По отношение допустимостта на исковите претенции: Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 15819/2020
г. по описа на Районен съд, град В. е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
установителната искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При
съобразяване на датата на получаване на разпореждането – 01.09.2021 г. и на датата на
предявяване на исковата молба – 27.09.2021 г., следва изводът, че исковата претенция е
заявена в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че
исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Депозираната искова молба отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК.
Заявената с нея искова претенция е допустима, предвид факта, че е заявена в срока по чл.
415 ГПК и е налице идентитет с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Спорното материално право - предмет на правния спор, се въвежда в процеса чрез правното
твърдение на ищеца и заявения петитум, съдържащи се в исковата молба.
Индивидуализацията на спорния предмет се извършва от ищеца чрез посочване на
носителите на правоотношението /страните в процеса/, правопораждащите юридически
факти /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената
защита /петитума на иска/. Ако исковата молба съдържа несъответствие между
обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и
обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се
състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но не е
2
уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска, но не е
разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е разграничил отделни
петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във
връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение и да даде
конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. След
отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение
на спора по предмета на делото, като в този случай ищецът не предявява нов иск.
Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не съставлява изменение на иска –
аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК. В този смисъл решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на 2 ТО, решение № 185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Като съобрази
горецитираната практика, съдът не дължи произнасяне по направения отказ от исковата
претенция за сумата от 9,97 лева, представляващо дължимо обезщетение за забава, за която е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, доколкото този отказ е
направен по реда на уточняване на заявените искови претенции с депозираната молба от
18.10.2021 г., както и за сумата от 9 лева, представляваща дължими лизингови вноски, за
която е налице също издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, доколкото
този отказ е направен по реда на уточняване на заявените искови претенции с депозираната
молба от 18.10.2021 г.
С оглед гореизложените мотиви, съдът счита, че е сезиран с искова претенция
единствено за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 42.29 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни
услуги за периода 15.11.2017 г. - 15.03.2018 г. за мобилен номер ********** по сключения
на 11.01.2016 г. между „Б.Т.К." ЕАД и Г. Д. Т. договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.01.2016 г. с
клиентски № 16145326001, вземанията по които са прехвърлени от „Б.Т.К." ЕАД с договор
за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г." ЕАД, ЕИК *********, което дружество е
прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната
фактическа обстановка:
Съдът е приобщил към доказателствения материал по делото ч. гр. д. № 13984/2021 г.
по описа на Районен съд – град Варна ведно с приложеното към него ч.гр.д. № 2884/2020 г.
по описа на Районен съд - град Ямбол с приложените към него писмени доказателства,
поради което при формиране на крайните си изводи следва да съобрази същите.
От приложен по делото договор за електронни съобщителни услуги от 11.01.2016 г.,
приложен към ч. гр. д. № 13984/2021 г. по описа на ВРС се установява, че между "Б.Т.К."
ЕАД и Г. Д. Т. е сключен договор за електронни съобщителни услуги, по силата на който
търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца
далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********, срещу насрещната
3
престация – парично месечно възнаграждение в размер на 29,99 лв. с ДДС. Посочено е, че
договорът влиза в сила от неговото подписване. От същият е видно, че е подписан
двустранно на 11.01.2016 г.
На 19.01.2016 г. между страните Б.Т.К." ЕАД и Г. Д. Т. е сключено допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 11.01.2016 г., по силата на
който търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца
далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер на 29,99 лв. с ДДС. Посочено е, че
допълнителното споразумение към договора влиза в сила от неговото подписване. От
същият е видно, че е подписан двустранно на 19.01.2016 г. като е посочено, че отчетната
дата е 15-то число.
Приета като писмено доказателство е декларация съгласие от 19.01.2016 г.,
подписана от Г. Д. Т., от която е видно, че същият е получил екземпляр от общите условия,
подписан от представител на БТК както и че се е съгласн със същите.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № **********/15.12.2017 г.,
от която е видно, че задълженията на ответника за периода от 15.11.2017 г. до 14.12.2017,
възлизат на 19,49 лева с ДДС за предоставените мобилни услуги, а срокът за заплащането им
е 01.01.2018 г. От разпечатка на потреблението се установява, че начислената сума е само за
предоставените мобилни услуги. От фактура № **********/15.01.2018 г. е видно, че
задължението за периода 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г. е в размер на 38,95 лева с ДДС
включващо начислени за предоставени мобилни услуги и устройства на лизинг, а за
15.01.2018 г. до 14.02.2018 г. възлиза на 53,97 лева с ДДС видно от фактура №
**********/15.02.2018 г. и в размер на 2,67 лева с ДДС за периода от 15.02.2018 г. до
14.03.2018 г., с оглед издадената фактура № **********/16.03.2018 г. Общият размер на
дължимите суми за периода от 15.11.2017 г. до 14.02.2018 г. възлиза на 47,72 лева с ДДС за
предоставените далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на «Б.Т.К.» АД.
Съгласно чл. 29 от същите, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца следващ този на ползването им. Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на
сметката /фактурата като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. В чл.50 и следващите са посочени основанията за
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги – по взаимно съгласие между
страните, едностранно с писмено предизвестие от абоната; при активиране от страна на БТК
на услугата „избор на оператор на абонаментна основа“; при активиране на услугата
„самостоятелно ползване при необвързан достъп“; по отношение на конкретен пост,
автоматично при закриването му; едностранно от БТК с 30 дневно писмени предизвестие
при смърт на абоната, обявяване в ликвидация/несъстоятелност; при системно неплащане на
задълженията; при напускане на абоната от имота и виновно извършване на други
нарушения от страна на абоната. В чл. 42.2 ОУ е предвидено правото на абоната да
уведомява БТК за проблеми, свързани с ползването на качеството на услугите на изрично
4
обявен от БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ посочва, че е налице възможност за оспорване
на дължимите по фактура суми пред БТК в срок до 6 месеца от датата на издаването й.
От приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018 г. се установява, че същият е сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД
Като писмено доказателство по делото е прието потвърждение за прехвърляне на
вземанията, от което е видно, че с договор № **********/16.10.2018 г. „Б.Т.К.“ ЕАД
прехвърля „С.Г.Г.“ ООД вземането си спрямо Г. Д. Т. в размер на 51,29 лева. От същото е
видно, че с подписване на настоящото потвърждение потвърждават, че цесионерът е
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на
цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено и
пълномощното, с което „Б.Т.К.“ ЕАД упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да извърши уведомяване
от негово име по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Приет по делото като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2019 г., от който е видно, че същият е сключен между „С.Г.Г.“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД.
От Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. се
установява, че между „С.Г.Г.“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземания от 01.10.2019 г. като по силата на същия е прехвърлено вземането срещу Г. Д. Т. в
размер на 51,29 лева, произтичащо от договор за мобилни услуги, подписани преди датата
на сключената цесия.
Прието по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от „С.Г.Г.“ ООД в качеството
на пълномощник на „Б.Т.К.“ ЕАД и лично като кредитор отнасящо се до вземанията спрямо
Г. Д. Т. в размер на 51,29 лева.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/,
но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник,
5
овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното
упълномощаване от страна на „Б.Т.К.“ ЕАД до „С.Г.Г.“ ООД, с което на последната е
предоставено правото от името на „Б.Т.К.“ ЕАД да извърши уведомяване на длъжника за
извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието на упълномощаване на новия кредитор да
извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно,
доколкото това действие не е лично и незаместимо. Неоснователни са възраженията на
ответника чрез назначения особен представител, че от пълномощното не е ясно кое лице се
упълномощава да извърши уведомяването. От текста на същото е видно, че се
упълномощава цесионера по договора за цесия, а именно „С.Г. Г.“ ООД като от него не се
поражда съмнение относно горедостигнатия факт, доколкото пълномощното е неразделна
част от сключения договор от 16.10.2018 г. и е представен като приложение № 2 към него,
аргумент от чл. 20а ЗЗД.
По делото, от представеното уведомление за цесия, се установява, че „С.Г.Г.“ ООД
като пълномощник на кредитор след извършеното прехвърляне съгласно договор за цесия от
16.10.2018 г. уведомява, както за извършеното прехвърляне от страна на „Б.Т.К.“ ЕАД в
полза на „С.Г.Г.“ ООД, така и затова, че като кредитор е прехвърлила вземането си на
„ЮБЦ“ ЕООД. Това уведомяване представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал.4
ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на ответника
чрез назначения му особен представител на 05.04.2022 г. (съобщение на л. 87).
Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящите от цедентите (чрез надлежно
упълномощен представител) до него уведомления. Защитата, която се осъществява от
назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и
съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната
страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.В този смисъл е решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г.
на първо т.о. на ВКС. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
6
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че
ответника е надлежно уведомен за извършеното чрез връчване на исковата молба на
особения представител, което съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от
съда.
С оглед представените по делото договори за цесия и предвид приетите
потвърждение за прехвърляне по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2019 г. и
установеното уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че
цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са породили действие спрямо ответника.
С оглед гореизложеното неоснователни са възраженията на ответника, че не е
надлежно уведомен за извършените цесии.
От съвкупния анализ на приетия по делото договор за електронни съобщителни
услуги и допълнително споразумение към него, с който първият е изменен следва правният
извод, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключения между тях договор – договор за електронни
съобщителни услуги от 11.01.2016 г. изменян, чрез допълнително споразумение от
19.01.2016 г. като на ответника с последното допълнително споразумение е предоставена –
мобилна услуга относно мобилен номер **********. От подписаното споразумение следва
изводът, че срокът на договора 24 месеца. По делото не се установява да е прекратен
договора между страните след изтичане на срокът му, доколкото такова условие в договора
и допълнителните споразумения не е предвидено или на някое от основанията посочени в
чл. 50 и сл. от ОУ. Следователно същият е действал и през процесния период.
Процесния договор и допълнителното споразумение към него, сключени между
страните по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента на сключването и за двете
страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Договорът ведно с допълнителното споразумение към него са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия, които са задължителни за потребителя,
тъй като писмено ги е приел, видно от приетата като писмено доказателство по делото
декларация от 19.01.2016 г.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство е възникнало
действително материално договорно правоотношение по силата на сключения договор от
11.01.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 19.01.2016 г. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилна услуга по избрания абонаментен план, срещу
7
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното
възнаграждение. В договора и допълнителното споразумение към него е посочен конкретен
номер, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Съобразно поетите задължения със сключения договор и допълнителното споразумение към
него е издал на ответника фактури за месеците от процесния отчетен период за всяка от
предоставените услуги. От издадените фактури се установява, че за периода от 15.11.2017 г.
до 15.03.2018 г. на ответника са начислени предоставените мобилни услуги и дължими
лизингови суми като ищецът претендира единствено дължимите суми за предоставените
мобилни услуги. По делото не се установява потребителят да е изпълнил своите задължения
– за заплащане изцяло на дължимите месечните абонаментни такси и услуги.
В приетите по делото данъчни фактури, издадени от доставчика на електронни
услуги са обективирани претендираните вземания като същите се отнасят до дължимите
месечни абонаментни такси и услуги за използване на клетъчната обществена мрежа на
"Б.Т.К." ЕАД за процесния период за предоставения номер. Налице е и настъпила
изискуемост на сумите за предоставените услуги и абонаментни такси, съгласно чл.29 ОУ.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери
относно месечните абонаментни такси и мобилни услуги към избрания абонаментен план,
като не се установи ответникът да е възразил пред доставчика на услугите в срока на
действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им. Не е
оспорил и в срока по чл. 41 от ОУ фактурираните суми пред БТК. Не се установява за
процесния период да е препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се
осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. Няма доказателства, че за процесния
период услугите на оператора са били недостъпни за клиента. Не е налице и уведомяване от
страна на абоната за проблеми, свързани с ползването и качеството на услугите на изрично
обявен от БТК безплатен номер, съгласно правата на абоната регламентирани в чл. 42.2 от
ОУ. Поради изложеното съдът приема, че услугите са били предоставени през процесния
период от време, според уговореното и плащане е дължимо в размера на регламентираните в
правоотношението между страните по процесния договор суми. От съвкупния анализ на
приетите по делото доказателства се доказва и размера на исковата претенция като дори
ищецът претендира размер, по-малък от установения от представените фактури като съдът
следва да присъди претендирания размер, предвид действащия в гражданското право
принцип на диспозитивното начало.
На основание гореизложените мотиви следва изводът за основателност на
предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски. С оглед изхода на спора такива се следват само на ищеца.
Последният претендира заплащането на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за
исковото производсто, 180 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство и
300 лева – депозит за назначаване на особен представител, както и сумата от 25 лева –
8
заплатена държавна такса в заповедното производство и 180 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Присъждането на сторените в заповедното
производство разноски следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на ответника
следва да се присъдят разноски както за исковото, така и за заповедното производство. В
исковото същите възлизат на 505 лева, а в заповедното с оглед размера на предявената
искова претенция – в размер на 131,14 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б.“ № 81, вх.В, ет.8 и Г. Д. Т., ЕГН **********,
адрес: град В. ж.к. В., бл.38, вх.1, ет.7, ап.20 на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, че Г. Д. Т., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 42.29 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги
за периода 15.11.2017 г. - 14.03.2018 г. за мобилен номер ********** по сключения на
11.01.2016 г. между „Б.Т.К." ЕАД и Г. Д. Т. договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и допълнително споразумение към него от 19.01.2016 г. с клиентски № 16145326001,
вземанията по които са прехвърлени от „Б.Т.К." ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в
полза на „С. Г. Г." ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза
на „ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на
същото, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15819/2020 г. по описа на Районен съд - град Варна
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, адрес: град В. ж.к. В., бл.38, вх.1, ет.7, ап.20 да
заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б.“ № 81, вх.В,
ет.8 сумата от 505 лева, представляваща сторени в производството разноски за исковото
производство и сумата от 131,14 лева, представляваща сторени в производството разноски
за заповедното производство съобразно заявения размер на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9