№ 13459
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110139747 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т----” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците и с техния наследодател П. Д. М., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на
потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите
наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира
сумата от 1337,30 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер -, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от
308,43 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 05.07.2022 г., сумата от 9,09 лв., такса за дялово разпределение за периода от
м. 06.2019 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
1
молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 2,51 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 05.07.2022 г., дължими от
ответниците разделно при дялове от 2/4 части за ответницата М. и по 1/4 част за ответниците
Д. и П. (съобразно молби-уточнение от 15.12.2022 г. и от 29.03.2023 г.).
Ответницата С--- Д. М. оспорва исковете, като твърди, че не е потребител на топлинна
енергия в имота и не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като жилището е общинско,
тя е наемател, а липсва сключен договор между нея и топлопреносното предприятие. Счита,
че не е изпадала в забава поради липса на доказателства за публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството и за изпратена покана. Намира, че титуляр на
вземането за такса за дялово разпределение е трето лице, а не ищецът. Навежда възражение
за изтекла погасителна давност.
Ответниците Т. П. Д. и С. П. П. оспорват исковете при твърдение, че в имота живее С--- Д.
М., като те никога не са обитавали жилището, а техният наследодател е живял там преди да
почине преди 27 години, поради което за процесния период те не дължат претендираните
суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (писмо от
Столична община – район „Искър“, настанителна заповед № 247/31.01.1979 г. и договор за
отдаване под наем на държавен жилищен имот от 04.12.1979 г.) се установява, че
процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца -, находящо се на адрес: гр.
С--, през процесния период е било общинско, като считано от 04.12.1978 г. и към настоящия
момент ответницата С--- Д. М. (с предишна фамилия В-) е била наемател по договор с
държавата, впоследствие със Столична община, и е била настанена в него заедно с брат й П.
Д. М. (настанителната заповед и договорът са подписани от ответницата М. и не са оспорени
2
от нея, а и описаните обстоятелства изрично се признават от нея).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди,
като действително ползва имота на възможните законови основания. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, каквато в случая е налице – видно от приетите
писмени доказателства, партидата за процесния имот с абонатен номер - е открита на името
на С--- Д. М., която е подавала многократно заявления до „Т----“ ЕАД в качеството си на
титуляр на партидата за процесния имот, с различно съдържание – заявявала е готовност да
заплаща дължимите от нея суми разсрочено след получаване на пенсия (л. 18 от делото),
респ. оспорвала е погасените по давност вземания и е изявявала желание да плати
останалите суми след получаване на парични средства (л. 19, 22-23 от делото). С посочените
заявления ответницата М. несъмнено е признала извънсъдебно възникналото между нея и
топлопреносното предприятие облигационно правоотношение, поради което следва да се
приеме, че същата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период като фактически ползвател на жилището, който със съгласието на
собственика и на валидно облигационно основание обитава същото през процесния период
и същевременно е сключила договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
По отношение на второто настанено в общинското жилище лице П. Д. М. не са налице
3
данни за изрично сключен с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия
в имота, а дори и да се приеме, че и с него е съществувало облигационно правоотношение,
то несъмнено същото е било прекратено със смъртта на лицето на 26.03.1996 г. (л. 40 и л. 70
от делото) и през процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. П. М. не е отговарял за
задълженията за потребена топлинна енергия, респ. същите не са включени в наследствената
маса към датата на смъртта му и законните му наследници – ответниците Т. П. Д. и С. П. П.,
не носят отговорност за тях. Същевременно, по делото липсват доказателства ответниците
Д. и П. също да са били настанени в процесното жилище и да са живяли в него през
процесния период, респ. да са сключили договор с ищеца за продажба на топлинна енергия в
него, поради което по делото не се доказва те да са били потребители на топлинна енергия в
имота или на друго основание да отговарят за търсените суми (по наследствено
правоприемство). Ето защо, предявените срещу Т. П. Д. и С. П. П. искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят изцяло.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата М.
е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая индивидуалното измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода се
извършва от самото топлопреносно предприятие поради липсата на постигнато съгласие
между етажните собственици за сключване на договор за топлинно счетоводство с трето
4
лице (видно от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия
само за топла вода, тъй като сградата е била без отопление, като за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в
размер на 461,71 лв., а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 646,76 лв. Действащата през процесния
период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай не е извършен реален отчет на
индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, като видно от
заключението на СТЕ, в имота не е имало узаконен водомер, поради което топлата вода е
начислява на база за 1 брой лица по 140 л./ден съобразно нормата на чл. 69, ал. 2 от Наредба
№ 16-334. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на
всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 487,50 лв. (след добавяне на
сумата за доплащане от потребителя в размер на 25,79 лв.), а за периода м. 05.2019 г. – м.
04.2020 г. е в размер на 795,12 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в
размер на 148,36 лв.), т.е. общо сумата за потребена топлинна енергия в имота за двата
отчетни периода е в размер на 1282,62 лв., като предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и предявената срещу ответницата М. претенция за ½ част от
заявената сума от 1337,30 лв., т.е. за сумата от 668,65 лв. (л. 89 от делото), предявеният иск
за стойност на потребена топлинна енергия срещу нея се явява основателен за пълния
предявен размер от 668,65 лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добави половината (съобразно заявената срещу
ответницата М. претенция) от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 4,55 лв. (съобразно приложените писмени доказателства – л. 30
5
от делото), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ и чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се дължат именно на ищцовото
дружество, което за процесната сграда е извършвало услугите по дялово разпределение.
Доколкото претенциите срещу ответницата М. са основателни, следва да се разгледа
наведеното от нея при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на 25.07.2022 г. – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 19.05.2019 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г. включително в размер на 420,72 лв. (съобразно прогнозно
начислените суми и резултата от изравнителните сметки) са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.05.2019 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание
чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата молба – на
25.07.2022 г. Ето защо, претенцията за главница е основателна за м. 04.2019 г. в размер на
66,79 лв. (представляваща сбора от прогнозно начислената сума за месеца в размер на 41 лв.
и резултата от изравнителната сметка за доплащане в размер на 25,79 лв., който е станал
изискуем след издаване на общата фактура на 31.07.2019 г. и не е погасен по давност), както
и за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. в размер на 795,12 лв., т.е. за сумата от общо 861,91
лв., която е изцяло дължима от ответницата С--- М., доколкото по делото се установява, че
само тя е била потребител на топлинна енергия в жилището по облигационно
правоотношение с ищеца през процесния период. Предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и по-малкия размер на предявената срещу С--- М. претенция
от 668,65 лв., същата се явява изцяло основателна по размер, като следва да бъде отхвърлена
само за погасения по давност период от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г.
6
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г., респ. за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общите фактури за
двата отчетни периода са издадени на 31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 27-29 от
делото), а 45-дневният срок е изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.). Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата за потребена топлинна енергия и през периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
7
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производството съобразно размера на уважените претенции срещу ответницата М. в размер
на 169,10 лв., платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата М. има право на разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 75,05
лв., което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С--- Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, да заплати на „Т----” ЕАД, ЕИК -,
със седалище и адрес на управление: гр. С-, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 668,65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С--, с абонатен
номер -, както и сумата от 4,55 лв., представляваща ½ част от такса за дялово разпределение
за периода м. 06.2019 г. – м. 02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба – 25.07.2022 г., до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 169,10 лв., разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за стойност на
потребена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 03.2019 г., както и исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 154,22 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., както и за сумата от 1,26 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т----” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-
, срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, и С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С-
--, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за разделно плащане при равни дялове от по ½ част от сумата от 668,65 лв.,
представляваща ½ от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С--, с абонатен номер -, от сумата от 154,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., от сумата от 4,54 лв.,
представляваща ½ част от такса за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м.
8
02.2020 г., както и от сумата от 1,25 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Т----” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адвокат Н. И. И. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 75,05 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9