№ 11884
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110138866 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Н. М. М., ЕГН ********** и Т. Б. М.а, ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.С., бул.“М.**********, чрез адв.К., насочена срещу В. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 24, ет.3, ап.8, за признаване за
установено по отношение на ответника, че всеки един от ищците не му дължи сумите, за
които на 06.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 45971/2009 г. по описа на
СРС, 42 състав, а именно: сумата от 25000.00 лв., представляваща главница по запис на
заповед от 02.03.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от 08.10.2009 г. до изплащане
на вземането, 500.00 лв. държавни такси и 1500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че в полза на ответника Т. на 06.11.2010 г. е издаден
изп.лист по ч.гр.д.№ 45971/2009 г. по описа на СРС, 42 състав въз основа на запис на
заповед от 02.03.2009 г. Отбелязва се, че до датата на подаване на настоящия иск, от страна
на кредитора не са предприемани последващи действия, което е довело да изтичане на
законоустановения давностен срок.
В условията на евентуалност се поддържа становище, че дори и да са налице
изпълнителни действия, те не са в състояния да прекъснат погасителната давност, съобразно
предвиденото в т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС.
Отбелязва се и че при липсата на предприети изпълнителни действия в период от
време по-дълъг от 2 години, изп. производство се прекратява по силата на закона – чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, като всички последващи действия са без правно основание.
С оглед на това се аргументира становище, че към момента на подаване на исковата
1
молба е изминал период от време по-дълъг от предвидения в закона, в който кредиторът е
бездействал и вземанията му са погасени по давност.
По тези съображения ищците искат съдът да признае за установено, че ищците не
дължат на ответника присъдените по ч.гр.д.№ 45971/2009 г. по описа на СРС, 42 състав,
вземания, като погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че е предприел действия то събиране на присъдените му вземания, образувайки
изп.дело № 147/2009 г. при ДСИ при СРС, по което със запорно съобщение от 03.12.2009 г. е
наложен запор върху дружествените дялове на ищеца Т. К..
Излагат се данни и че по изп.дело на 11.01.2010 г. е наложена възбрана върху
собствен на ищците недвижим имот в гр.Ловеч.
Ответникът поддържа становище, че незнанието на ищците за предприети спрямо тях
изп. действия не ги освобождава от задължението им за заплащане на сумата, за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 45971/2009 г. по описа на СРС.
Ответникът се позовава на приетото в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС относно
действията, с които се прекъсва давността в изпълнителния процес. В този смисъл твърди,
че спрямо ищците давността е прекъсвана многократно.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е приложено копие от заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по гр.д. № 45971/2009г. по описа на СРС, 42 с-в, и не се спори, че по въз основа на
изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение ответникът е пристъпил към
принудително изпълнение.
С определение по делото от 12.01.2022 г. на ищеца е допуснато издаването на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред СИС при РС-Ловеч за снабдяване с
материалите по изп.дело № 538/2010 г. на ДСИ при РС-Ловеч. По делото е издадено и
самото удостоверение на 14.01.2022 г. и е получено на 19.01.2022 г. от процесуалния
представител на ответника.
По делото не са постъпили документите въз основа на издаденото съдебно
удостоверение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна
страна следното:
2
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже
прекъсването на давността
Възражението за изтекла погасителна давност е направено от ищеца още в исковата
молба поради което и е своевременно направено.
С оглед предвиденото в ТР №3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г.
ОСГТК ВКС докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
По делото не са представени доказателства за извършването на каквото и да е
изпълнителни действия след 26.05.2015 г., поради което и към датата на завеждане на
исковата молба – 02.07.2021 г. са изтекли и кратката и общата петгодишна давност. В тежест
на ответника е да докаже, че прекъснал давността и при липсата на такива доказателства по
делото, настоящият съдебен състав намира иска за основателен,
С оглед изхода на делото на ищците се следват направените по делото разноски а
именно разноски за адвокат. Претендират се 1500 лв. разноски за адвокат, а в последното
открито съдебно заседание пълномощникът на ответника е направил възражение за
прекомерност на разноските. Делото е с ниска фактическа и правна сложност поради което и
настоящият съдебен състав намира възражението за основателно и намира че следва да
бъдат присъдени 500 лв. разноски за адвокат.
Доколкото ищците са освободени от задължението за заплащане на държавна такса,
то дължимата държавна такса от 1100.00 лв. следва да бъде събрана от ответника.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват направените по делото разноски,
но доколкото не са поискани не се и присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с пр. осн. чл. 439 от ГПК на Н. М. М.,
ЕГН ********** и Т. Б. М.а, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., бул.“М.**********,
чрез адв.К., срещу В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №
24, ет.3, ап.8, че всеки един от ищците не му дължи сумите, за които на 06.11.2010 г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 45971/2009 г. по описа на СРС, 42 състав, а именно:
сумата от 25000.00 лв., представляваща главница по запис на заповед от 02.03.2009 г., ведно
със законната лихва върху нея от 08.10.2009 г. до изплащане на вземането, 500.00 лв.
държавни такси и 1500.00 лв. адвокатско възнаграждение поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №
24, ет.3, ап.8 да заплати на Н. М. М., ЕГН ********** и Т. Б. М.а, ЕГН **********, със
3
съдебен адрес гр.С., бул.“М.**********, чрез адв.К. сумата от 500 лв. разноски за адвокат на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №
24, ет.3, ап.8 да заплати на Софийски районен съд сумата от 1100 лв. разноски за адвокат на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4