№ 242
гр. Габрово, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20234210101070 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от КИРИЛ МАРИНОВ ВЪТЕВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ адрес: гр. София 1040, бул. „Христо Ботев"
№ 55; ПРОТИВ И. Г. Г., ЕГН**********; с постоянен адрес: Обл. Габрово, общ. Дряново, гр.
Дряново, ул. „**********" №15,
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК;
ЦЕНА НА ИСКА: 31 791,80 лв.;
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срок .
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ:
цит. "Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, по
силата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ във
връзка с чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, е собственик на поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори с
№ 14218.310.371 с площ 2 818 кв. м. и
№ 14218.310.374 с площ 1 163 кв.м.
по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Габрово.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №14 от 28.04.2022 г., н. д. №251/28.04.2022 г. вписан в Служба по вписванията гр.
(
Габрово с вх. per. №1131/28.04.2022 г„ Акт №91, том IV, дело №720, на основание чл. 587, ал. 3 от
ГПК и постановление от 28.04.2022 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело №251/2022 г. е признат И. Г. Г., ЕГН********** от гр. Дряново, ул.
„**********" №15 за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен
1
имот с идентификатор №14218.310.371 /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет, триста и
десет, триста седемдесет и едно/ по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-
50/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК на площ 2 818 кв. м. /две хиляди осемстотин и
осемнадесет квадратни метра/ с адрес на поземления имот: землище Габрово, местност Зареда,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъдна
ферма, категория на земята 6 /шеста/, номер по предходен план 1690044, квартал 99032, при съседи
по скица №15-288759/18.03.2022 г. на СГКК гр. Габрово: имот с идентификатор №14218.310.373;
имот с идентификатор №14218.310.372; имот с идентификатор №14218.310.368; имот с
идентификатор №14218.310.369 и имот с идентификатор №14218.310.370 с данъчна оценка на
имота в размер на 4 490,80 лева. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение №17 от 28.04.2022 г., н. д. №152/28.04.2022 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV, дело №721, на основание
чл. 587, ал. 3 от ГПК и постановление, издадено въз основа на обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело №252/2022 г. е признат И. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Дряново, ул.
„**********" №15 за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор №14218.310.374 /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет, триста и
десет, триста седемдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.
Габрово, одобрени със Заповед №РД-18- 50/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК на
площ 1 163 кв. м. /хиляда сто шестдесет и три квадратни метра/ с адрес на поземления имот:
землище Габрово, местност Зареда, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за животновъдна ферма, категория на земята 6 /шеста/, номер по предходен план
1690045, квартал 99032, при съседи по скица №15-579871/03.07.2020 г. на СГКК- Габрово: имот с
идентификатор №14218.315.223; имот с идентификатор №14218.310.372; имот с идентификатор
№14218.310.373 с данъчната оценка на имота в размер на 1 408,60 лева.
Гореописаните поземлени имоти с идентификатори с №14218.310.371 и №14218.310.374 по
КККР на гр. Габрово, обл. Габрово са частна държавна собственост, на основание чл. 53, ал. 1 от
Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, регламентиращ, че
земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е
променено предназначението по установения ред е държавна или общинска собственост. Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се
установяват служебно от общинските служби по земеделие. С писмо с изх. №РД-12-01-393-
177/16.01.2023 г. Община Габрово предоставя информация, че за визираните два недвижима имота,
няма одобрен подробен устройствен план. Видно от Констативен протокол от 09.09.2022 г., във
връзка с писмо на министъра на земеделието и храните, вх. №РД-12-01-393/17.08.2022 г. и Заповед
№РД-07-22/31.08.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Габрово е следното:
Първоначалната регистрация на ПИ №14218.310.371 по КККР на гр. Габрово (със стар №1669044
по Картата на възстановената собственост /КВС/ на бивше землище Смирненски) с площ от 2,818
дка и на ПИ №14218.310.374 по КККР на гр. Габрово (със стар №169045 по Картата на
възстановената собственост /КВС/ на бивше землище Смирненски) с площ от 1,163 дка е
извършена от Общинска служба „Земеделие" гр. Габрово на 12.05.2005 г. при отразяване на
парцеларните планове на прилежащи площи към сгради /пилчарници/ в КВС на землище
Смирненски, ЕКАТТЕ 99032, като имотите са отразени с начин на трайно ползване:
ПТИЦЕФЕРМИ и собственик: ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД - МЗГ. С приемането на КККР на
гр. Габрово със Заповед №РД-18-50/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ, бр. 80/05.10.2007 г. поземлените имоти са
отразени с начин на трайно ползване - животновъдна ферма. Партидите на имотите са закрити на
25.05.2022 г. с вписването на нов собственик - И. Г. Г., съгласно нотариални актове за собственост
по давностно владение, вписани в Служба по вписванията - Габрово с вх. рег.№1131/28.04.2022 г. и
№1132/28.04.2022 година. При направения оглед на терен на поземлените имоти от служители на
Областна дирекция „Земеделие" гр. Габрово и Общинска служба „Земеделие" гр. Габрово,
обективиран в констативния протокол от 09.09.2022 г. е установено, че в поземлен имот
№14218.310.371 има БЕТОНОВИ ОСНОВИ на сграда или навес, като към датата на
проверката имотът се ползва като склад на торова постеля от прилежащите действащи
2
пилчарници и в поземлен имот №14218.310.374 има изградени 2 бр. сгради- ПИЛЧАРНИК И
СКЛАД, оградени с оградна мрежа. Видно от горното, върху поземлен имот с идентификатор
№14218.310.371 и поземлен имот с идентификатор №14218.310.374 по КККР на гр. Габрово, общ.
Габрово, обл. Габрово е извършено строителство без земеделската земя да е отчуждена,
предоставена или да е променено предназначението й по установения ред. На основание чл. 53, ал.
1 от ППЗОЗЗ същите представляват частна държавна собственост, като правото на собственост на
държавата произтича ех lege- по силата на закона и нарочно решение за реституция не е нужно да
се издава. Съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10, изр. 2 от
ППЗСЗПЗЗ, министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик за земите от
държавния поземлен фонд - частна държавна собственост. С цитираните по-горе правни норми се
обосновава и правният интерес на ищеца - Министърът на земеделието и храните за иницииране на
настоящото производство. Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per.
№1131/28.04.2022 г., Акт №91, том IV, дело №720 и Нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията гр. Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV, дело №721 за собственост
върху недвижими имоти с №14218.310.371 и №14218.310.374 по КККР на гр. Габрово, общ.
Габрово, придобити по давностно владение удостоверяват несъществуващо право на
собственост, тъй като И. Г. Г. не е владял, ползвал и/или своил недвижимите имоти като свои
собствени в срока по чл. 79 от Закона за собствеността. Още повече, че поради действието на § 1 от
Закона за собствеността за определен период от време /от 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г./
давността е била спряна и придобивна давност не е текла. По своя правен характер,
констативният нотариален акт е официален документ, който има доказателствена сила, т. е.
установява, а не поражда вещни права и не се ползва със сила на присъдено нещо, защото
производството по чл. 587 от ГПК е едностранно. В този смисъл, всяко трето лице, на което се
противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да доказва, че
титулярят на акта не е собственик на конкретния недвижим имот в едно установително исково
производство. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост
върху имот или друга вещ чрез непрекъснато и необезпокояваното й владение за определен период
от време. Същият се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана. Подобна
забрана е въведена с разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността /ЗС/ от 1951 г., според която
не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл.
2 от Закона за собствеността (в същата редакция) са имотите на държавата, на кооперациите и на
другите обществени организации. През 1990 г. разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността
приема редакция, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост (ДВ, бр. 31 от 1990 г.). С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (редакция, ДВ,
бр. 33 от 1996 г.) става възможно придобиването по давност на вещи - държавна собственост с
изключение единствено на вещите, които са публична държавна собственост. За имотите, които са
държавна собственост, давност не е могла да тече на основание разпоредбата на чл. 86 от ЗС в
редакцията й до 01.06.1996 г., когато влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността (редакция ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.), с който се въвежда забрана единствено за
имоти, които са публична държавна собственост. Относно имотите държавна частна собственост
давностният срок за придобиването им спира да тече с влизането в сила на разпоредбата на §1 от
Закона за допълнение на Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г.).
Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна
собственост е удължаван през годините, като с Решение №3 от 24.02.2022 г. на Конституционния
съд на Република България по конституционно дело №16 от 2021 г., обнародвано в ДВ, бр. 18 от
04.03.2022 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.)
и § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ,
бр. 7 от 2018 г.). В решението на Конституционния съд изрично е посочено, че с обявяване на
разпоредбата на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект, като последиците от
преустановяване на моратириума настъпват от момента на влизане в сила на Решението. От
изложеното е видно, че съгласно разпоредбите на Закона за собствеността забрана за
придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост действа до 01.06.1996 г. и от
3
31.05.2006 г. до 07.03.2022 година.Категорично оспорваме, че И. Г. Г. е владял, ползвал и своил
поземлени имоти с идентификатор №14218.310.371 и №14218.310.374 по КККР на гр. Габрово,
общ. Габрово, обл. Габрово като свои собствени в десетгодишния срок по чл. 79 от Закона за
собствеността. Ответникът е роден на 20.09.1985 г., тоест същият навършва пълнолетие на
20.09.2003 г. Дори и да се приеме, че е започнал веднага да владее имотите от навършването на
пълнолетието- 20.09.2003 г. (датата на придобиване на пълна дееспособност) и ги е владял по
правилата на чл.79 от ЗС до 31.05.2006 г., то този срок е в размер на 2 години, 8 месеца и 10 дни.
Като изчислим и прибавим срока от 08.03.2022 г. до датата на извършване на нотариалните
охранителни производства - 28.04.2022 г., който се равнява на 1 месец и 20 дни, сборът от двата
срока възлиза на 2 години и 10 месеца, който срок е недостатъчен И. Г. Г. да придобие правото на
собственост върху недвижимите имоти по реда на чл. 79 от Закона за собствеността. За недвижим
имот с идентификатор 14218.310.371 по КККР на гр. Габрово е издаден Акт за частна държавна
собственост №3701 от 20.04.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per.
№1007/21.04.2023 г., акт №9, т. IV, дело №419/2023 г. с правно основание: чл. 71, ал. 1 от Закона за
държавната собственост, чл. 104, ал. 1, т. 5 от ППЗДС, във връзка с чл. 53, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земеделските земи и описание на имота: целият с площ от 2 818
кв. м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - за
животновъдна ферма, категория на земята: 6 и адрес на поземления имот: гр. Габрово, местност
„Зареда" с номер по предходен план - 1690044, квартал 99032, като правата за управление са
предоставени, на основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ на Министерство на земеделието и храните.
За недвижим имот с идентификатор 14218.310.374 по КККР на гр. Габрово е издаден Акт за частна
държавна собственост №3702 от 20.04.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Габрово с вх.
per. №1008/21.04.2023 г., акт №10, т. IV, дело №420/2023 г. с правно основание: чл. 71, ал. 1 от
Закона за държавната собственост, чл. 104, ал. 1, т. 5 от ППЗДС, във връзка с чл. 53, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи и описание на имота: целият
с площ от 1 163 кв. м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване - за животновъдна ферма, категория на земята: 6 и адрес на поземления имот: гр. Габрово,
местност „Зареда" с номер по предходен план - 1690045, квартал 99032, като правата за управление
са предоставени, на основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ на Министерство на земеделието и
храните. ПРАВЕН ИНТЕРЕС: С оглед на изложеното, от една страна, въз основа на констативни
нотариални актове, описани по-горе, И. Г. Г. се легитимира като собственик на имоти, за който от
друга страна има съставени актове за частна държавна собственост от Областен управител на
Област с административен център град Габрово с номера: 3701 и 3702 издадени на 20.04.2023 г.,
които легитимират като собственик на същия имот Държавата. Именно поради наличието на
претенции както от страна на Държавата, така и от страна на И. Г. Г. върху описаните имоти, на
основание на посочените по-горе констативни нотариални актове, респективно АЧДС е налице
спор за собственост. Очевидно е, че има заявена претенция от страна на И. Г. Г. за притежавано
право на собственост върху ПИ с идентификатори с № 14218.310.371 с площ 2 818 кв. м. и №
14218.310.374 с площ 1 163 кв.м. по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, поради
което за Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните е налице правен
интерес да защити правата си чрез предявяването на установителен иск по чл. 124 от ГПК."
ИСКА на основание чл. 124 от ГПК да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника И. Г. Г., че ПИ с идентификатори с № 14218.310.371 с площ 2
818 кв. м. и № 14218.310.374 с площ 1 163 кв.м. по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово,
обл. Габрово, описани в актове за частна държавна собственост с №№ 3701 и 3702 от
20.04.2023, утвърдени от областния управител на Област Габрово, вписани в Службата по
вписвания гр. Габрово на 21.04.2023 г. с вх. per. №№ 1007 и 1008, са СОБСТВЕНОСТ на
Българската държава и ДА СЕ ОТМЕНЯТ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК:
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №14 от 28.04.2022 г., н. д. №251 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per. №1131/28.04.2022 г., Акт №91, том IV,
4
дело №720 и
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №17 от 28.04.2022 г., н. д. №252 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV,
дело №721.
да се осъди ответника да заплати направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНАТА СТРАНА - И. Г. Г., ЕГН**********; в писмен отговор взема следното
становище: цит. "В законоустановения срок предоставям отговор по депозираната искова молба
от Българската Държава представлявана от Министъра на земеделието и храните г-н Кирил Вътев,
като категорично считам, че иска е НЕОСНОВАТЕЛЕН, НЕДОКАЗАН и НЕДОПУСТИМ, като ще
моля да не го уважавате и отхвърлите цялата претенция с правно основание чл.129,ал.1 oт ГПК и
чл.537, ал. 2 от ГПК Съображенията ми за това са следните: снабдих се констативни актове №91
том IV per. 1128 дело 720 от 28.04.2022 г. с площ 2818 кв.м в м. Зареда с начин на трайно ползване
за животновъдна ферма категория на земята 6 с кад. № ПИ 14218.310.371 и №92 tom IV per. 1129
дело 721 от 28.04.2022г с площ 1163 кв. м. Зареда с начин на трайно ползване за животновъдна
ферма, категория на земята 6 в кад.№ ПИ 14218.310.374. като мое законно право след влизане в
сила на конституционно дело №16/ 2021 г решение №3/24.02.2022г обн. ДВ бр.18 от 4 март 2022г.,
тъй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в
периода от 1986г. до 28.04.22г. придобивна давност като е осъществявана фактическа непрекъсната
власт върху чужд имот в продължение на повече от 37 години и седем месеца с начален момент
1986 г. Съгласно чл.79 от ЗС, като владението ми се обосновава с присъединяване чл. 82 на ЗС на
праводателите ми П.И. Х. с ЕГН********** и И. П. Х. с ЕГН **********, като повече от 10 г.
преди признаването с молба декларация пред нотариус владях лично имотите и чрез И. Х.. За
което правя Възражение, че ДАВНОСТТА е считано от 1986г., от когато се владеят и двата
имота, тъй като са един до друг и не са били отделени фактически. Цитираните имоти са
предадени чрез постановление на Министерски съвет№1 1/1982г. №58/1986г. и постановление
ПМС №26 са отчуждени земи, тъй като са били предоставяни на предприятията, учреждения,
организации и на населението изоставени, нископродуктивни, непродуктивни, маломерни,
наклонени и други непълноценно използвани земи от поземления фонд по установения ред. Като
всички имоти са били отредени за извършване на строителство на пилчарници, като цялата
местност съвкупна от около 15 декара земя тогава земеделска с решение на Общинския народен
съвет гр. Габрово определят местност Копачето и Равното, както са се казвали тогава имотите, а НЕ
ЗАРЕДА, за отглеждане на птици. Всички заитересовани са сключвали договори със Плевенският
„Птицезавод". Видно от строително разрешение №543 от юли 1989г. за строителство на пилчарник
в земята "Копачето" на името на П.И. Х. е видно от кога датира владението чрез сградата
пилчарник за имот с ПИ №14218.310.374. като по-рано още1986г. е строена и друга сграда видно от
строително разрешение 504/5.1 1.1985г и удостоверение за предоставяне на земята №6/14.10.1985г.
за непродуктивно пасище за земята '"равното" на името на П. Х. в имот ПИ№ 14218.310.371 ясно
се вижда, че сградата е била също пилчариик, доказано и със скиците от 2005г. №
Ф00854/12.05.2005г.и №Ф00855/12.05.2005г.изработени по молба на П. Х. и ПУП правен по частен
път за ПИ №14218.743.1 . П. Х. закупува трета сграда около 2005 г. от друго лице в съседния имот
ПИ№ 14218.743.1 и се прави ПУП-ПЗ , като този имот става служещ по отношение на начина па
трайно ползване за всички имоти и те стават : ЗА ЖИВОТНОВЪДНА ФЕРМА от господстващия
който е официално водоснабден и елекгрифициран. като другите два стават служещи. Сграда в
имот ПИ 14218.310.371 погива около края на 2006г. като остават само основите и Животновъдния
обект съставляващ се от двата парцела ПИ №14218.743.1 и ПИ №1421 8.310.374 с оглед
нормативната уредба за отглеждане на селскостопански животни се преустройва за нуждите на
животновъдната дейност и складиране на тора /компост със слама/ в ПИ№14218.310.371 за да
отлежава в по-голямата част на парцела, а непосредствено до него се засаждат зеленчуци и
плодове, като тора се оползотворява на 100 процента по този начин. Владението на имотите е
5
продължило и чрез складираните 1989г. два фургона за живеене и инструменти, три броя метални
цистерни вода за резерва. По отношение на имот № 14218.3 10.374 е видно, че сградите пилчарник
и склад съществуват и продължава да се ползват по предназначение, като около от 2006г. се плащат
данъци и са били зачислени на името на П.И. Х. съгласно удостоверение за дан. оценка с изх.
2395/23.06.11г/ и скица №1257/21.02.2011г. Като към днешна дата с оглед смъртта на П. Х. през
2019г. наследници по партидата са И.П.Х., М.С.Х. и Виста-И ЕООД, чрез договор е прехвърлено
от И. Х. /като наследник/към дружеството. Владението на сградата се извършва от мен И. Г., както
и като едноличен собственик на капитала на дружеството Виста-И ЕООД. Всички разходи по
текущите ремонти за запазване на сградите в имотите се заплащат от дружеството ми. като в
последните години е сменена цялостно покривната ламарина, както и са поставени нови мрежи за
загражденията. Системно се извършват мероприятия по почистване косене и плевене на двата
парцела, което се извършва от началото на владението, защото ние ги имаме за паши и грижата
никога не е била прекъсвана. В имотите има 24 часова охрана, видионаблюдение, интернет, като
всички разходи се извършват системно. С оглед на приложените доказателства снимков материал,
които отразяват състоянието на двата имота, че се ползват, че в единия има действащ пилчарник и
склад ПИ №14218.315.374. а в другия ПИ№14218.315.371 се складира тора и оползотворяване чрез
сеене. Като в ПИ№ 14218.315.371 се отглеждат кампанийно и пасищни кокошки. Като видно от
снимките с констативен акт от проверка на място 9.09.22г се вижда, че има складирани вещи
/фургони, товарно мпс газ-53, кучета, ремарке, цистерни, заградена зеленчукова/плодова градина,
овошки, орехи и др. /които не са описани, но се виждат от приложените снимки по делото/. По
отношение статута на земята твърдя и е видно, че това са били земеделски земи постановление
ПМС №26 и ПМС №11 са отчуждени земи, които са били предоставени на населението защото са
били изоставени, непродуктивни, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други
непълноценно използвани земи към1985г, които не са върнати на собствениците от които са били
иззети през национализацията около1949г., тъй като върху тях са били построени 80 те години
пилчарници /строежът е бил започнал при влизането закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти в сила от 25 февруари 1992 г/. като това касае и съседните имоти ПИ№
14218.743.1 и ПИ 1421 8.315.222. Тези имоти се знаят от службите, че са отредени за
животновъдство чрез ПМС №11, №26, №58, но това в исковата молба липсва, като информация за
заблудят съда. В приложените документи заповеди за проверка се упоменава, че това били земи по
§12 от П3P на ЗСПЗЗ бивши стопански дворове, което не е съвсем вярно, тъй като това са земи
предоставени на физически лица, които не са били регистрирани, като такива организации по § 12
от ПЗP на ЗСПЗЗ, а с отстъпено законно право на строеж на физически лица. Като от това се
доказва правното основание на лицата, на които е отстъпено право на строеж и факта, че ги прави
добросъвестни. Предоставянето на земята, която видно е била в патримопиума на Общински
народен съвет гр. Габрово или правото на разпореждане е ключово за изясняване собствеността и
факта, че още тогава ЗЕМЯТА Е ОТЧУЖДЕНА от Общински народен Съвет гр. Габрово и дадена
за застрояване. Те са заплатили земята, чрез процедурите но строителни разрешения и
заплатени с касови ордери определената цена на земята. Тогавашната власт не им е издала
изрични актове за земята, а е станало чрез СУПЕРФИЦИЯ строителни разрешения. С оглед на
гореизложеното, практиката на ВКС е посочено, че според Решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр.д.
№ 656/2009г. на I г.о. на ВКС, Решение № 47 от 06.02.2012г. по гр.д. № 20/20121. на II г.о. на ВКС,
Решение №40 от 18.05.2018г. но гр.д. № 2201/2017г. на II г.о. на ВКС, правото на строеж е
неделимо от правото на собственост върху постройката и се съдържа в него. Затова сградата и
правото на строеж, въз основа на което тя е построена, представлява ! единен обект на
разпореждане- заедно със собствеността върху построеното върху приобретателя преминава и
имплицитно съдържащото се право на строеж, дори това да не е изрично посочено в съответния
акт. Обратно, при прехвърляне на земята, без постройката, правото на строеж остава да
съществува в полза на собственика на сградата и ако постройката погине, притежателят на правото
на строеж може да го реализира отново в същия обем.В Решение № 16 от 18.03.2015г. но гр.д. №
5579/2014г. на II г.о. на ВКС и Решение № 461 от 27.04.2012г. по гр.д.№ 1316/2010г. на I г.о. на
ВКС се сочи. че правото на ползване върху държавен /общински/ парцел на лицето, в чиято полза е
учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него
и съгласно чл. 15. ал. 3 ЗС /отм./ и чл. 130. ал. 4 3. /отм./ се разпрост ира върху цялата незастроена
6
част от имота, за койго е учредено правото на строеж. Което води и друго- добросъвестност на
владението. По твърдението в исковата молба, че е извършвано строителство без смяна на
предназначение на земята е разрешено с ПМС- изграждането на пилчарнициге с ПМС №58 и
ПМС№26 е дерогирано от общото правило. Както и изискването за смяна на предназначение на
земята към 2012г. законодателя изключва от обхвата си с чл. 50 ал.4 от ППЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр.
100 от 1997 г., дои., бр. 35 от 2012 г. ) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на
cградите и съоръженията, изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства,
земеделските кооперации и организациите, прекратени по реда на § 12 or преходните и
заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и
за незаети със сгради и съоръжения площи, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване, разположени в границите на бившите им стопански дворове. Като тази
разпоредба, касае и настоящите, в които също са изградени сгради и съоръжения в земи, негодни
зa земеделско ползване. Като тук с оглед скиците на имотите и данъчните оценки, тези приложени
по делото и тези, които аз имам към 2022г. с видно, чс стойностите са красноречиви. Държавата ги
е декларирала като урбанизирани, а аз като земеделска земя 6 категория. Като от проверката, която
направих в Местни данъци и такси по приложените документи, липсват ДЕКЛАРАЦИИ за тези
имоти и оценките са направени по стойности и усмотрение на Българската Държава. Но с това
доказвам, че чрез владението на тези имоти съм им увеличил стойността,посредством
отглеждането иа животни, което сме извършвали и сме ги трансформирали в друг статут на земята,
респективно това е станало единствено и само от фактическото вдадение, извършвано в годините.
Държавата иска да се обогати неоснователно от разликата в размера на благата иди от пустееща
непродуктнвна земя до такава с трайно ползване за животновъдна ферма . При условия на
евентуалност /ако предявените установителни искове бъдат уважени, правя Възражение по реда на
чл. 72 ЗС Право на задьржане за двата имота, както и сградите в ПИ 14218.315. 374 до заплащане
стойността на направените за тях необходими и полезни рашоеки за запазване на процесните
имоти и увеличаване на тяхната стойност/ в размер па 31791,80 лв. и 100 000 лв за сградите
е общо 131 791,80 лв. /сто тридесет и една хиляди и седемстотин и деветдесет и един лева н
осемдесет стотинки /, в случай на уважаване на предявените оч Република България
претенции.По отношение на доказателствата, с които ще си служа моля ла приемете документи за
имотите и дейността по птицевъдство обуславящо животновъдна ферма от 1986г - 2023г изброени
по опис, с които ще докажа цялостното владение на двата имота от началото на владението 1986г.,
като правя и обяснение по отношение на дейността птицевъдство чрез която се извършвало
владението: П.И. Х., роден 1955г. в с. Хаджи Цонев мост /сега квартал Смирненски в Габрово/,
разбрал от свои приятел, че на с. Стоманеците /Стомонеци/, където често ходел защото се намира в
близост до къщата, където живеели със съпругата си, че са започнали да дават да отглеждат
пилета към Плевенският птицезавод, като извършил нужното и построил един пилчарник след
снабдяване с нужните документи през 1986г. След като видял, че му се отдава решил да направи
още един пилчарник и се снабдил с документи за втори 1989г., като през онова време пилетата са
отглеждани по договор с Плевенският птицезавод, които са предоставяли еднодневни пилета и
фураж, като носле пращали камиони да натоварят пилетата. Като така се е работело до разпадането
на птицезавода в Плевен. След 1995г. се започнало да се отглеждат пилета към частни лица, които
са предоставяли на същия принцип пилета и фураж, и изкупували пилетата. Това е ставало към
фирма" Агровил" ЕООД, видно от регистрацията и в търговския регистър към 1994г. като лицето
Красимир Георгиев от Плевен е бил във връзка с угоителите, както са наричали тези като П. Х.. По
късно към 1998г. са започнали да гледат на "частно" както са го наричали или започнали са да си
купуват суровини за фуражи /царевица, жито и компоненти: лизин, метеонин, деклаций, креда,
мас, олио, соев шрот, рибно брашно, трупно брашно, премикси за фуражи и др./ за да изкарват
повече пари и са купувани еднодневни пилета от люпилните. Готовите пилета сами колели в
домашни условия за продажби към населението или на ишлеме в кланици. Първоначално в първата
в района частна кланица в която са колели пилетата е било в с. Първомайци /Велико Търновско/
при собственика Мирослав Х., който имал регистрирано ЕТ М .М.Мирослав Х.". Като партидите с
пилетата в кланицата и по ветеринарни документи са зачислявани на П. Х.. Междувременно П.
закупува имот в с. Стоманеците, вила по нот. акт от 1995г на 150 метра от пилчарнииите, за да
може да е близо до пилетата и да има битови условия. Купува и овчарник в с. Стоманените по нот.
7
акт 1997г., за да го използва за склад за зърно и да смила фуража. През1998г. дъщеря му прави 18
години и открива на нейно име ЕТ „Стоманеците- И. Х." заради местоположението на дейността.
На ЕТ се закупува 1999 г. и МПС- товарно Газ-53 за пренасяне па тора от пилчарниците, което е и
на снимките приложени по делото. После се закупува на името на П. Х. 2000г. Зил- фуражовоз за да
прекарват фуража по лесно от овчарника, който се използва за фуражна кухня и се намира в
другата част на село Стоманените. Лекарства и ваксини се закупуват още през 1995г. до днес от
ветеринарна аптека в гр. Габрово находяща се под автогарата, като тогава търговеца, който ги е
продават е бил ЕТ" Тончо Тончев", а сега правоприемника „Зоовет" ООД с управител П.Т.. През
2006 г. И. Х. открива еднолично дружество "Виста-И" ЕООД, както и се регистрира, като
земеделски производител физическо лице. Животновъдния обект към днешна дата с per.
BG53040016, съставен от сградите от ПИ № 14218.743.1 и ПИ № 14218.315. 374, като тора от
двете се депонира и оползотворява в ПИ № 14218.315.371, като до днес не е спирано отглеждането
на пилета и извършването на животновъдна дейност в имотите. Трите имота функционират в една
взаимна свързаност и не могат да функционират разделени, поради цялата технология на
отглеждане на птиците. И. Х. ми заяви, че понеже отдавана основно аз се грижа за всички имоти
фактически е редно да подам молба декларация до нотариус и да ги признае на последния
владелец. Ние живеем във фактическо съжителство от дълги години, като реално не сме спирали
да ги владеем заедно, но тя предпочете на мен да ми се признаят, тъй като аз ги кося, аз прекарвам
тора, защото имам категория С за камионите, аз съм ел. техник по професия и поддържам всичките
ни сгради и техника изрядни. От нашето дълго съжителство станахме и родители с раждането на
дългоочакваната ни дъщеричка В.-М. на 18.05.2021 г., то нямаше спор и факта, че станах в родство
с праводателите на владението.По отношение на правния спор относно не признаването на
владението през годините през които БЕШЕ мораториума, твърдя следното: Считам иска зa
недопустим, като погасен по давност или най- крайния срок, който не се спори от Държавата в
исковата молба, че лица които са владели в периода 1.06.1996г до 31.05.2006 и от 31 декември 2017
до 19 януари 2018 г. Давност е текла, то правят необходимият срок нужен за придобиване с оглед
забраните породени от мораториума. Като 10 години са изтекли още от 1.06.1996г -31.05.2006г.
Като имотите обект на настоящия спор безспорно са владяни. като правото на оспорване на иск за
собственост се погасява в 5 годишен срок. който е бил изтекъл към депозиране на исковата молба.
Като на основание чл.1 10 и чл.120 от ЗЗД, ВЪЗРАЗЯВАМ срещу депозиранат искова молба на
11.07.20231, като считам ИСКА за погасен по давност още 1.06.2011г. или 1.01.2023г /10 г. и едни
ден владенне/ в хипотезата на недобросъвестно владение. А ако се признае, че е било
добросъвестно, то срока е изтекъл на владението 2.06.2001 г., а за завеждане на исковата молба до
2.06.2006г. Възразявам срещу основателността на иска, като моля за признаване на целия срок на
владение на процесиите имоти от 1986г. до завеждане на исковата молба. 11.07.2023г или 37
години и седем месеца. По отношение на срока, които не се зачита чисто юридически през
мораториума, твърдя, че не е било пречка имотите да се владеят фактически, тьй като ние ги имаме
за свои и тази юридическа забрана никога не ни е пречила да ги своим съгласно предназначението
за отглеждане на живо гни/пилета/. Напротив дори твърдя, че и в този период трябва съда да
направи обосновано тълкуване на решението на конституционния съд с което се слага край на една
поредна неправда в България. Законодателя в своето решение премахва изцяло двете разпоредби в
които се удължаваше мораториума в Закона за собствеността след влизане в сила на това превратно
решение. Ясно е, че безспорно се казва, че с отмяната на спорните текстове в §2 ЗР на ЗИЗС
давността да се счита за текла. А за параграф § 1 ал. 1 от ЗДЗС не ни го казват директно, там
законодателя ни сочи как да тълкуваме решението. В своята практика Конституционният съд
поддържа, че „когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност
определена категория вещи [...] не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази
давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход
накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната у редба като основни
характеристики на правовата държава." (виж Решение № 7 от 2009 г. по к. д. № 11/2009 г.).
Оспорената норма на § 2 ЗР на ЗИЗС противоречи на чл. 4. ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от
Конституцията, гьй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост,
основаващо се на изтекла в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. придобивна
давност. Това е относимо за целия период на мораториум, тъй като на Българските граждани се
8
даде право от 1.06.1996г да придобиват частна собственост на държавата по давност, като, чрез
последващ закон изм. от 2006г се забраниха вече дадените права чрез началото на мораториума,
който беше за срок първоначално за 7 месеца. С мораториума не се даваше право на гражданина
прогласеното му право да се реализира. За това няма как при същата редакция на Конституцията
един път да се казва през мораториума зачитам за 19 дена с отмяната му §2 ЗР на ЗИЗС, а за
останалия период да не се зачита. Тук има дълбок юридически прочит на решението на к .с., което
няма да има смисъл да отменят текстовете, чрез които просто бяха за удължаване на мораториума.
Забранителните разпоредби ги няма и правния мир е възстановен. Друга проверка на действията
на законодателя и тяхното прилагане се потвърждава и от факта, че ако искаше да не се зачита този
период от 15 години, то можеше просто да не се прогласява противоконституционност, а да се
остави да изтече и последното удължаване, като не се удължава повече, като тогава мораториума
щеше да си остане в правния мир, а след тази дата да се зачита давността само за в бъдеще. Но
това не се случи и това е същественото, като масово в правната доктрина Не се прави разлика от
ниска правна култу ра и не задълбочено обмислени правни разсъждения на правни норми, както и
Не познаване на Конституцията и правния характер на решенията на конституционния съд. Ако
беше вярно, то защо върнаха имотите на лицата на които бяха отнет и от Държавата, та нали пак с
отмяна на конституционния съд се постановиха текстовете, като прогласяването на
противоконституционност на национализацията/одържавяването се върнаха гези имоти но които
гражданите имаха потъпкани права, каго връщането стана на вече отнети, а не само за бъдещи
случаи на национализация. Това се заляга, като мотив и в Решение № 7 от 2009 г. по к. д. № 1
1/2009 г от което ни се цитира и е привнесено в конституционно дело №16/ 2021 г решение
№3/24.02.2022г „ВЕЧЕ ПРИДОБИТИ ПРАВА" Законодателя ясно ни казва, че на Държавата и е
било дадено прекалено много време да си защити правата, но въпреки всичко те не са предприели
никакви дейсгвия през годините, което влече и своите последици правото на един се погася, като
се прогласява право други му. По отношение на съставените АДС за двата имота, които са
издадени след съставяне на моите констативни актове, твърдя, че който е пръв е пръв е пръв по
право. Като тук най-важното, е че правното основание на което се съставят е бланкетно и без
документи, които да доказват собственост и твърдят на общо основание, че те са собственици ех
lege. - по силата на закона на които да доказват претенцията на Българската Държава за
собственост, оше повече, че ЖИВОТНОВЪДНА ФЕРМА и пилчарници, държавата, нито е
строила, нито е отглеждала животни, което доказва изцяло, че тези имоти не са техни. Съгласно
цитираната разпоредба чл. 53 ал. 1 от .... тези земи са БИЛИ ПРЕДОСАВЕНИ съгласно
Удостоверение 6/14.10.1985г и протокол 23.02.1989г за предоставяне на земята инкорпориран в
строително разрешение 543/6.07.89г. на името на П.И. Х., които са породили своето действие
съгласно влезли в сила индивидуални административни актове. Правото за съставяне на АДС е
отпаднало много отдавана на основание чл.78ал.1 от ЗДС още 80 те години. Като възразявам на
това актуване, като считам акт №370I/20.04.2023 г. и Акт №3702/20.04.2023г. за незаконно
актуванн. С което на практика се oim iBai да извършват някакъв вид нацноналнзацня/одържевяване
на чужда недвижима собственост използвайки властническото си положенне над обикновените
граждани.Иска да се отхвърли изцяло искането на Българската Държава представлявана от Кирил
Маринов Вьтев. като неоснователен, недоказан н недопустим с правно основание чл.129,ал1 от
ГПК и чл. 537,ал2 от ГНК по отношение на имоти моя собственост обективизирани в констативни
нотариални актове придобити по давност с №91 том IV per. 1 128 дело 720 от 28.04.2022г. с площ
2818 кв. м в м Зареда с начин на трайно ползване за животновъдна ферма категория на земята 6 с
кад. №ПИ 14218.310.371 и №92 tomIV per. 1129 дело 721 от 28.04.2022г с площ 1 163 кв. м Заредас
начин на трайно пол зване за животновъдна ферма, категория на земята 6 в кад.№ ПИ
14218.310.374 са придобити по давност Съгласно чл.79 от ЗС. като владението ми се обосновава с
присъединяване чл.82на ЗС на праводателите ми П.И. Х. и И. П. Х., придобити по давност н по
давност с присъединяване на владението, като е осъществявана фактическа ненрекьснага власт
върху чужд имот в продължение на повече от 37 години и седем месеца с начален момент 1986 г.
При условия на евентуалност /ако предявените установителни искове бъдат уважени, правя
Възражение по реда на чл. 72 ЗС Право на задържане за двата имота, както и сградите в ПИ 14218.3
15. 374 до заплащане стойността на направените за тях необходими и полезни разноски за
запазване на процесиите имоти и увеличаване на тяхната стойност/ в размер на 31791.80лв. за
9
земята и 100 000 лв. за сградите общо 13 1791.80 лв. / сто тридесет и една хиляди и седемстотин и
деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/, в случай на уважаване на предявените от Република
България претенции. Моля за присъждане на разноски поделото."
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е за
установяване на собствеността на ищовата страна-Българската държава спрямо ответната
относно ПИ с идентификатори с
№ 14218.310.371 с площ 2 818 кв. м. и
№ 14218.310.374 с площ 1 163 кв.м.
по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, описани в актове за частна държавна
собственост с №№ 3701 и 3702 от 20.04.2023, утвърдени от областния управител на Област
Габрово, вписани в Службата по вписвания гр. Габрово на 21.04.2023 г. с вх. per. №№ 1007 и
1008,
и ДА СЕ ОТМЕНЯТ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК:
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №14 от 28.04.2022 г., н. д. №251 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per. №1131/28.04.2022 г., Акт №91, том IV,
дело №720 и
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №17 от 28.04.2022 г., н. д. №252 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията гр. Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV,
дело №721
Обстоятелствата, които имат значение за предявения иск:
Собствеността на ищцовата страна върху претендираните имоти на основание чл. 24,
ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ във връзка
с чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Релевантни оспорвания и възражения –
Правото на собственост ответникът основава на изтекла в периода от 1986г. до
28.04.22г. придобивна давност като е осъществявана фактическа непрекъсната власт
върху чужд имот в продължение на повече от 37 години и седем месеца с начален
момент 1986 г.
Съгласно чл.79 от ЗС, като владението му е обосновава с присъединяване чл. 82 на ЗС
на праводателите му П.И. Х. с ЕГН********** и И. П. Х. с ЕГН**********, като
повече от 10 г. преди признаването с молба декларация пред нотариус владял лично
имотите и чрез И. Х..
Имотите са били ЗАКОННО ЗАСТРОЕНИ от праводателите на ответника.
Възражение за упражняване на право на задържане на имотите до заплащане на
необходими и полезни разноски в размер на общо 13 1791.80 лв. по чл. 91 от ЗЗД, в това
производство не може да бъде правено, тъй като не е предявено искане за заплащане на
10
такива разноски, нито чрез възражение, нито чрез насрещен иск.
Освен това предявените искове за собственост не са осъдителни, а установителни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото съдебно технически
експертизи, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №14 от 28.04.2022 г., н. д. №251/28.04.2022 г. вписан в Служба по вписванията гр.
(
Габрово с вх. per. №1131/28.04.2022 г„ Акт №91, том IV, дело №720, на основание чл. 587,
ал. 3 от ГПК и постановление от 28.04.2022 г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по нотариално дело №251/2022 г. е признат И. Г. Г., ЕГН**********
от гр. Дряново, ул. „**********" №15 за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №14218.310.371 /четиринадесет хиляди
двеста и осемнадесет, триста и десет, триста седемдесет и едно/ по КККР на гр. Габрово,
одобрени със Заповед №РД-18-50/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК на
площ 2 818 кв. м. /две хиляди осемстотин и осемнадесет квадратни метра/ с адрес на
поземления имот: землище Габрово, местност Зареда, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, категория на
земята 6 /шеста/, номер по предходен план 1690044, квартал 99032, при съседи по скица
№15-288759/18.03.2022 г. на СГКК гр. Габрово: имот с идентификатор №14218.310.373;
имот с идентификатор №14218.310.372; имот с идентификатор №14218.310.368; имот с
идентификатор №14218.310.369 и имот с идентификатор №14218.310.370 с данъчна оценка
на имота в размер на 4 490,80 лева.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №17 от 28.04.2022 г., н. д. №152/28.04.2022 г., вписан в Служба по вписванията гр.
Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV, дело №721, на основание чл. 587,
ал. 3 от ГПК и постановление, издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена
по нотариално дело №252/2022 г. е признат И. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Дряново, ул.
„**********" №15 за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор №14218.310.374 /четиринадесет хиляди двеста и
осемнадесет, триста и десет, триста седемдесет и четири/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18- 50/31.08.2007
г. на Изпълнителен директор на АГКК на площ 1 163 кв. м. /хиляда сто шестдесет и три
квадратни метра/ с адрес на поземления имот: землище Габрово, местност Зареда, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъдна
ферма, категория на земята 6 /шеста/, номер по предходен план 1690045, квартал 99032, при
съседи по скица № 15-579871/ 03.07.2020 г. на СГКК- Габрово: имот с идентификатор №
14218.315.223; имот с идентификатор №14218.310.372; имот с идентификатор
№14218.310.373 с данъчната оценка на имота в размер на 1 408,60 лева.
От заключенията на вещото лице П. Х., изготвено въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, огледи на място, както и след
необходимите справки с планове и карти, се установява следното:
Имотите с идентификатор № 14218.310.371 и № 14218.310.374 за първи път имотите
11
са показани на КВС на кв. Смирненски с EKATTE 99032, одобрена през 1998 год. - ДВ
бр.76/03.07.1998 год., образувани след делба на ПИ с кадастрален идентификатор
99032.169.43, регистрирана на 12.05.2005 г.
В последствие са показани в ККиКР на гр. Габрово, одобрена със Заповед №РД-18-
50/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, като ПИ с идентификатори
14218.310.371 и 14218.310.374;
В регистрите на имотите по КВС собствеността е държавна,
В регистрите на ККиКР е държавна и частна- на И. Г. Г., ЕГН**********,
Нотариален акт № 91 том IV per. 1128 дело 720 ОТ 28.04.2022Г., издаден ОТ АВ -
СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ГР. ГАБРОВО.
Имотите винаги са били Земеделска територия /земеделски земи/.
Реституция на земята не е провеждана, тъй като имотите са били предоставени за
ползване и са били застроени от П.И. Х. на основание ПМС 58 и Протокол от
23.02.1989 г. и Удостоверение №6/14.10.1985 г. на основание ПМС №11/02.03.1982 г. и
Решение №133/01.10.1985 г. за предоставяне на правото на ползване върху земя на
П.И. Х., непродуктивно пасище в размер на 0.4 дка. в землището на с. Стомонеци.
Сградата - склад в ПИ 14218.310.374 и под номер 2 със застроена площ 105 кв.
/селскостопанска сграда/ е паянтова сграда с дървена конструкция. Покривът
представлява дървена конструкция с покривни ламарини (няколко вида, поне два)
прави и гофрирани, като част от ламарините са били боядисвани в жълт цвят. По
целия покрив има положени автомобилни гуми, и бетонни тела /блокчета/ служещи за
тежест. Буйната разтителност- капина, се е разпростряла по покривния скат и по този
начин играе ролята на масК.ка, характерна за военните обекти, което в значителна
степен затруднява и обърква интерпретацията на въздушните и сателитни заснемания;
Сградата в ПИ 14218.310.374 и под номер 1 /селскостопанска сграда 363 кв. м/, с
покрив, направен от подръчни и различни материали, с оставена растителност върху
покрива би била трудна за регистриране дори от въздушни и/или сателитни снимки,
т.е. не би се откроявала.
В ПИ 14218.310.374 стари номера 169045 и в ПИ 14218.310.371 стари номера 169044
на сателитните изображения се констатират следните резултати:
Сат. изобр. година /ПИ
14218.310.37414218.310.371
03.04.2001 г. една сграда видимарегистрира остатъци от сграда
14.02.2014 г.две сгради видимине се вижда сграда
05.04.2019 г.две сгради видимине се вижда сграда
16.11.2022 г.две сгради видимине се вижда сграда
В съдебно заседание на 3 юни 2025 г. Вещото лице обяснява и допълва, че
Разрешение № 543 за строеж е видял и съобразил при изготвяне на експертизата. В него
пише, че за местност „Копачето“. Цитиран е номер на скица, която първоначално не бил
видял и не я съобразил. В последствие му е показана скица с №4482 от 05.05.1989 година,
като тази скица не е извадка от план, но е заверена с печат от Общината и само по нея
частично може да се оринтира. Видял, че е изготвена от колегата А.С., действащ строителен
техник.
С негова помощ установил, че тази скица е за местността, където се намират
12
пилчарниците на ответната страна. В кадастралната карта и картата на възстановената
собственост са посочени други местности. Налице е порок на кадастралната карта и картата
на възстановената собственост.
Местност „Копачето“ не е изписана там, където са пилчарниците. Не е изписано
на кадастралната карта и на картата на възстановената собственост.
В скица с №4482 от 05.05.1989 година пише местност „Копачето“ и видно е, че
става дума за там, по сградите и по ориентацията, въпреки, че е окомерна.
Поради това допълва експертизата, че от разрешението за строеж, комбинирано с
тази скица става дума за имотите на ответника, които са по кадастралната карта.
Процесните имоти с №371 и №374 имат статут на застроени имоти, съобразно
законодателството и издаденото разрешение за строеж.
Регулацията не се е променяла.
В представените справки не е сочил нищо за 2009 година, но допълва , че за
имот №14218.310.374 за 2009 година в Гугъл се вижда ръждясал покрив.
От 1991 година до сега съществува тази сграда.
В другия имот не оценява соченото като сграда.
На място като ходил сега, 2025 година и си личи, че е имало сграда в ъгъла,
защото видял една колона с отдолу камък. Това попада в имот в №371, където няма сграда и
там в момента е торище. Но там е имало сграда. Не може да каже от до кога е съществувала,
но личи, че е имало сграда.
За 2001 година в таблицата е посочил, че има регистрирани остатъци от сграда.
Сега също ги има.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.
нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/.
След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз
основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това
право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно
чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето
лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на
13
извършеното удостоверяване на правото на собственост. Обвързващата доказателствена
сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в
класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското
съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е
необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния
нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и
резултатът от него. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не
се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-
горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Съгласно Чл. 53 от ППЗОЗЗ: (1) Земеделската земя, върху която е извършено
строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения
ред, е държавна собственост.(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г. ) Собственикът на
сградите и съоръженията придобива собственост върху земята, на която е извършено
строителство,чрез замяна с равностойна земя или чрез заплащане на стойността й въз основа на
заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с
писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2004 г., доп.,
бр. 45 от 2008 г.) Собственикът на сгради и съоръжения, изградени при спазване изискванията на
отменения ЗООЗП, може да придобие правото на собственост върху застроените и прилежащите
държавни земи по реда на ал. 2. Когато за земи, разположени в бившите стопански дворове на
прекратените селскостопански организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ, има одобрен парцеларен план или план на новообразуваните имоти, не се изисква
представянето на план по чл. 51, ал. 1, т. 3. За обекта се комплектува преписка, към която се
прилагат документите по чл. 51, ал. 3.(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., предишна
ал. 3, изм., бр. 41 от 2004г., бр. 75 от 2006 г., бр. 78 от 2006 г., изм. и доп., бр. 35 от 2012 г. )
Застроената и прилежаща земя, включително когато е разположена извън границите на
урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценява по реда на чл. 90
от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.(5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2001 г.,
предишна ал. 4, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 75 от 2006г.) Предложената за замяна земеделска земя се
оценява по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Замяната се извършва по парична равностойност. (6)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1997 г., предишна ал. 4, изм., бр. 66 от 2001 г.,предишна ал. 5, бр. 41 от
2004 г., изм., бр. 35 от 2012 г. ) Заменената земеделска земя се включва в държавния поземлен фонд
или стойността на земята се заплаща в бюджета на Министерството на земеделието и храните в
двумесечен срок от съобщаване на заповедта по ал. 2 на заинтересованите лица по реда на АПК.
14
Съдът намира за установено, че имоти с идентификатори с №14218.310.371 и
№14218.310.374 по КККР на гр. Габрово, обл. Габрово към 1990 и 1996 г. са частна
държавна собственост, на основание чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на
закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, тъй като представляват земеделски
земи, върху които е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, без да са отчуждени, предоставени или
да е променено предназначението им по установения ред. Имотите са земеделски земи и са
застроени с пилчарници от П. Х., преди влизането в сила на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, като тези обстоятелства се признават от ответника и се
доказват категорично от писмените доказателства и заключенията на вещото лице. Няма
данни процесните имоти да са отчуждени, предоставени за стопанисване и управление на
държавно предприятие или да е променено предназначението им по установения ред.
Следователно са налице всички предпоставки на нормата на чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ да се
считат, че представляват частна държавна собственост към 1990 и 1996 г.
От 1990 г. съгласно чл. 86 от Закона за собствеността не може да се придобие по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост (ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Считано от 1-6-1996 г. на основание чл. 86 от ЗС (редакция, ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
могат да се придобиват по давност на вещи - държавна собственост с изключение
единствено на вещите, които са публична държавна собственост.
С §1, ал. 1 от ЗД ЗС през 2006г. е въведен мораториум върху давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост. Съгласно тази
разпоредба давността за придобиване на имоти- частна държавна или общинска
собственост спира да тече считано от 31.05.2006г. до 31.12.2022г., включително за
придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на
други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното
образование. С §2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време
удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или
общинска собственост, прието с §1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр.7 от 2018г.). Разпоредбата на §1 ЗИЗС
е обнародвана в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г., но влизането й в сила е от 31.12.2017г. - §2 ЗР на
ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. С решение № 3/
24.02.2022г. по к.д. №16/2021г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ,
бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.46/2006г., посл. доп., ДВ,
бр.18/2020г.) и на §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр.7/2018г.). Конституционният съд е обявил за
15
противоконституционна разпоредбата на §1, ал.1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл.17,
ал.1 и ал.4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл. 151, ал.2, изр.3
КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на
решението му в сила (три дни след обнародването му – чл.151, ал.2, изр.2 КРБ). Нормата на
§2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на
чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая
правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г.
придобивна давност. В решение № 3/28.04.2020г. по к.д. №5/2019г. на КС на РБ е прието, че
спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага.
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд, от горното следва, че за периода 31.05.2006г.– 30.12.2017г. и
20.01.2018г.– 07.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, като
давността започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на
08.03.2022г. За времето от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. давностният срок следва да бъде
зачетен.
По делото е установено, че ответникът ползва имотите от времето, когато е
започнал съжителството си с И. Х., дъщеря на П. Х., комуто имотите са представени за
ползване през 1986 г.
Не се установява, че ответникът е манифестирал, че е той собственик на имотите.
Ответникът претендира, че е завладял имотите, когато е започнал съжителството
си с И. Х.- 2009 г., като към своето владение присъединява владението на нейния баща П.
Х., починал през 2019 г., но пред нотариуса, издал констативния нотариален акт не се е
позовал на владение упражнявано от бащата на И. Х. П. Х., а само на свое владение.
Ползването на имотите е осъществявано само от ответника, но след смъртта на П. Х. през
2019 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на ответника не е изтекъл
необходимия давностен срок и същия не е придобил процесните имоти по давност за
времето от 2019 г. до предвявяне на настоящия иск през 2023 г., поради което предявения
установителен иск е основателен.
Последица от уважаване на установителния иск е отмяната на констативния
нотариален акт.
Разноски
Ищцовата страна не е представила списък на разноските си до края на устните
състезания, порад което не следва да й се присъдят направените от нея разноски в тежест на
16
ответнат страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от КИРИЛ МАРИНОВ ВЪТЕВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ адрес: гр. София 1040, бул. „Христо Ботев" №
55; ПРОТИВ И. Г. Г., ЕГН**********; с постоянен адрес: Обл. Габрово, общ. Дряново, гр.
Дряново, ул. „**********" №15, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана на
основание чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от КИРИЛ МАРИНОВ ВЪТЕВ- МИНИСТЪР НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ адрес: гр. София 1040, бул. „Христо Ботев" № 55; е
СОБСТВЕНИК на Поземлени имоти с идентификатори с № 14218.310.371 с площ 2818
кв. м. и № 14218.310.374 с площ 1163 кв.м. по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл.
Габрово, описани в актове за частна държавна собственост с №№ 3701 и 3702 от 20.04.2023,
утвърдени от областния управител на Област Габрово, вписани в Службата по вписвания гр.
Габрово на 21.04.2023 г. с вх. per. №№ 1007 и 1008, и ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК: НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 14 от 28.04.2022 г., н. д. №251 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Габрово с вх. per. №1131/28.04.2022 г., Акт №91, том IV, дело №720 и
НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 17 от 28.04.2022 г., н. д. №252 на И. Митева - помощник-нотариус по
заместване при П. Коев, нотариус с per. №299 на Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Габрово с вх. per. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV, дело №721.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
17