ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 29.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:
Кр.Големанова
И.Димова
като
разгледа докладваното от съдия Генжова в.ч.гр.д. №345 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Профи
кредит България” ЕООД, чрез юрисконсулт С., срещу Разпореждане № 13.08.2019г.
по ч.гр.д. №1316/2019г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за присъждане на договорно възнаграждение, възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, поради противоречие със закона и добрите
нрави на клаузата за ГПЛ-41.17% в договора за потребителски кредит.
В
жалбата се излага, че съдебният акт, в обжалваната част, е неправилен,
постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.При
постановяването му съдът не приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното
производство, превишил правомощията си и не се съобразил с дадените в т.2,б”б”
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения. В рамките на заповедното
производство, заповедният съд нямал правомощия да се произнася по
неравноправност на клаузи в договорите. Целта на заповедното производство по
чл. 410 ГПК е не установяване на самото
вземане, а само проверката дали то е спорно. Излага подробни съображения и
цитира съдебна практика, подкрепяща оплакванията му. Алтернативно излага доводи
по същество на спора. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за
изпълнение и за всички суми,
претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.
№1316/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило
заявление по чл.410 от ГПК от "Профи
кредит България” ЕООД срещу длъжника В.М.М., за парични вземания по
договор за паричен заем.
С
Разпореждане №3035/11.06.2019г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че
в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи основание
и начин на формиране размера на всяка от претенциите си, вида и произхода на
всяка от претенциите, падежа на всяко задължение и периода на забава и др.,
начина на формиране на неустойката, таксите и др.подобни, договорните клаузи,
на които основава претенциите си, а именно конкретните ГПР и ГЛП по договора за
потребителски кредит.
С
молба от 26.07.2019г., във връзка с дадените указания, заявителят е посочил на
какво основание се претендират заявените суми, като е разбил общо
претендираната сума по пера: - 618,94 лв. неизплатена главница, представляваща
отпуснатата сума по заема; 246.46 лв. неизплатено договорено
възнаграждение; 576 лв. възнаграждение
за пакет допълнителни услуги..
Съз
Заповед № 4370/13.08.2019г. съдът е разпоредил на длъжника да заплати на
молителя"Профи кредит България”
ЕООД сума в размер на 618.94 лв. – главница, представляваща част от отпуснатия
заем, ведно със законната лихва от получаване на заявлението в ГРС до изплащане
на вземането; 33.75 лв. разноски по делото, съобразно уважената част на
заявлението. С обжалваното Разпореждане от 13.08.2019г., инкорпорирано в цитираната
заповед по чл. 410 ГПК, съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК
против длъжника за присъждане на договорено възнаграждение, възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, поради противоречие със закона и добрите
нрави на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК
Обжалваното
разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото
по ч.гр.д. №1316/2019г. по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл. 410 ГПК от "Профи кредит България”
ЕООД отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд
е дал указания на заявителя да посочи договорните клаузи, на които основава
искането си за присъждане на договорна лихва- конкретните ГЛП и
ГПР.
Съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1
от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е
ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото
се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница и законна лихва, а
изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по
договор за кредит, на основание на които се претендират посочените в
заявлението вземания. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения съдържат
надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните
вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не
следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна
страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална
предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за главница и законна лихва необосновано районният съд е приел, че
претенцията за част от сумите, следва да
се отхвърли поради противоречие със закона и добрите нрави.
При
данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК
при дадените указания в т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се
като формално и едностранно на този етап, без събиране на доказателства и
предоставена на страните възможност за становище, не може да се обоснове
извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите за законна
лихва и др., сочат на противоречие със закона и добрите нрави на договорните клаузи,
на основание на които се претендират. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение
и в исково производство съдът вече ще разполага с договорите и ще може да
преценява точно и подробно клаузите от същите, включително да се произнесе и по
тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
На
основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се
разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение и за сумите, посочени в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, за които е отказано издаване.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 13.08.2019г. ,
инкорпорирано в Заповед № 4370/13.08.2019г., с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Профи кредит България” ЕООД, ЕИК*** за
издаване на заповед за изпълнение против В.М. М. за сумите: 576.00лв. -
главница по договор за потребителски кредит/ възнаграждение за пакет
допълнителни услуги/; 246,46лв. - договорно възнаграждение; 6.72 лв. - законна
лихва и разноски в размер на 45,22лв. ,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на " Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”***” № *,бл. **,вх.”*”
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.М.М.,
ЕГН **********,*** за сумите: 576.00лв. - главница по договор за потребителски
кредит/ възнаграждение за пакет допълнителни услуги/; 246,46лв. - договорно възнаграждение;
6.72 лв. - законна лихва и разноски за
заповедното производство размер на
45,22лв., 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и
заплатената държавна такса.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: