№390
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секрет.я КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №241110125902 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
между „Св.“ АД и ответниците били налице фактически отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес с. Д. Б., ул. . №. Поддържа, че по силата
на закона ответниците били потребители на предоставяне на ВиК услуги за имот,
находящ се на посочения по – горе адрес. Твърди, че при проверка от 18.10.2022 г. в
имота на ответниците било установено, че процесният имот не бил законосъобразно
присъединен към ВиК мрежата, като по отношение на същия нямало открита п.тида,
респ. абонатен номер, не била осъществена и законоустановената процедура за
присъединяване към ВиК системата. Същевременно, в резултат на тази проверка било
установено, че в имота се ползвали ВиК услуги без да се заплащат, като направените в
резултат на проверката констатации били описани в контролен лист. Извършената в
присъствието на ответника проверка установила, че към имота било изградено и
съществувало сградно водопроводно отклонение, което го свързвало към
преминаващия уличен водопровод и по този начин имотът незаконосъобразно бил
водоснабден и собственикът му незаконосъобразно ползвал вода, без да я заплаща. С
оглед на изложеното било взето решение за служебно откриване на п.тида за имота с
титуляр ответника и за начисляване на изразходваните количества вода на основание
чл. 47 във вр. с чл. 46 от Общите условия на „Св.“ АД ( в сила до 28.08.2016 г.) във
връзка с чл. 37, ал.1, вр. чл. 35, ал. 6 от Н.едба № 4. Ето защо за периода 25.11.2021 г. -
18.10.2022 г. била начислена сума на стойност 3688,68 лв., които ответниците не
заплатили, за която сума е издадена заповед за изпълнение, срещу вземанията по която
ответниците са възразили в срока по чл.414 ГПК, което обосновава интереса от
исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочената сума
в размер на 3688,68 лв., която се претендира разделно от ответниците, по ½ от всеки от
1
тях, или сумата от по 1844,34 лева от всеки от тях. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.11.2023 г. ) до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Г., са подали отговори на
исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявените искове по
основание и размер по подробно изложени съображения. Оспорват, че са собственици
на процесния имот. Твърдят, че имотът е зах.анен с вода изцяло от собствен
водоизточник (сондажен кладенец), посредством електрическа помпа, монтирана на
стойка над изградения в имота кладенец, както е видно от геодезическото заснемане,
което прилагат към отговорите на исковата молба. Не са изграждали сградно
водоповодно отклонение, не ползват такова и не следва да отгов.ят, в случай че такова
е изградено от предходен собственик. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна
следното:
Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от
установяването от ищеца в условията на пълно и главно доказване на факта на
сключен през процесния период с ответника договор за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води (факт, по силата на който ответникът е
придобил право на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на
строеж върху имота, до който е доставяна услугата) и доставка/потребление на вода на
стойност 3688,68 лева за периода 25.11.2021 г. – 18.10.2022 г.
Също така, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване посочените в исковата молба обстоятелства, в това число, че: процесният
имот бил незаконосъобразно присъединен към ВиК мрежата, че в имота се ползвали
ВиК услуги без да се заплащат, че са били налице предпоставките на чл. 47 във вр. с
чл. 46 от Общите условия на „Св.“ АД ( в сила до 28.08.2016 г.) във връзка с чл. 37,
ал.1, вр. чл. 35, ал. 6 от Н.едба № 4. Че сочените разпоредби от ОУ са били валидни и
действащи към датата на извършеното начисляване.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите
на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят Ви К
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Н.едба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
2
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на
тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и, ал. 3 от Н.едбата.
Не се оспорва по делото, а се установява и от представената по делото справка
за отдалечен достъп (л. 8-10), че от 25.11.2021 г. ответниците са собственици на
процесния имот, находящ се в с. Д. Б., ул. . №.
Основният спор по делото е дали процесният имот е бил незаконосъобразно
присъединен към водопроводната мрежа, респ. налице ли е незаконно ползване на вода
в имота и как е водоснабден имота.
В чл. 37 от Н.едба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Н.едбата), е уредена хипотезата на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, което следва да бъде установено и доказано с протокол,
съставен и подписан от длъжностно лице на оператора, като се изисква и подпис на
поне един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора (ал. 3). В тези
случаи н.едбата предвижда прекъсване на съответното отклонение и изчисляване на
изразходваните, отведените и пречистените количества вода съобразно
пропусквателната способност на водопроводната инсталация за едногодишен период,
освен ако не се докаже, че периодът е по-кратък (чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от
Н.едбата), като е предвидено ВиК услугите да се спрат до заплащане на дължимата
сума. Именно на тези разпоредби се позовава ищцовото дружество за обосноваване
дължимостта на претендираната п.ична сума.
От представения по делото контролен лист № НПРД 027189/18.10.2022 г. се
установява, че на посочената дата служители на ищеца в присъствието на ответника П.
П.а извършили проверка на процесния имот по спазване на Н.едбата, като
констатирали, че: имотът е водоснабден, а няма п.тида, по която да се заплаща водата;
няма водомер, констатирано е сградно водопроводно отклонение с водомерна шахта.
От представения от ищеца протокол № КНВ 0017246 от 26.10.2022 г. се
установява, че на осн. чл. 50 от ОУ е служебно начислена сумата от 3688,68 лева за
периода от 25.11.2021 г. до 18.10.2022 г.
От показанията на свидетеля Н.М€Ц се установява, че същата познава
ответниците от около 3 г.. Живеят в кв. „д. Б.“, през една къща от нейната. Имотът им
представлява къща с двор. Водоснабден е с хидрофорна помпа. Водоизточникът, който
ползва таз помпа е кладенец, който се намира в средата на двора. Често ходи на гости
на ответниците и не и е известно те да са се включвали в уличен водопровод.
От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна СТЕ и ССчЕ
се установява, че: процесният имот се намира в с. „Д. Б.. №; закупен е от ответниците
на 25.11.2021 г. По улицата има изграден само уличен водопровод и в има се ползва
само услугата питейна вода; в имота има кладенец и е монтирана помпа. Липсата или
наличието на хидрофор не променя съществуването на сградно отклонение;
констирано е наличие на СВО с водомерна шахта на 1 м от регулационната линия без
водомер. Наличието на кладенец в имота и ръчен начин за пускане на помпата към
него не е достатъчно за да се осигури нужното налягане за водоснабдяване в имота;
3
нужна е хидрофорна помпа; сградното водопроводно отклонение било от поцинкована
тръба, силно корозирала; такива тръби повече от 20 години не се използвали за
изграждане на СВО; всичко това недвусмислено показвало, че сградно водопроводното
отклонение е било изградено много отдавна и не е било изграждано от ответниците
след закупуването на имота.
При така изложеното и предвид констатациите на вещото лице-инженер, съдът
намира, че дружеството-ищец, което е оператор на В и К услуги, не е доказало в хода
на производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес, че процесният имот е бил
незаконосъобразно присъединен от ответницата към ВиК мрежата, както и че през
исковия период в имота се ползвали ВиК услуги без да се заплащат. Сградното
водопроводното отклонение е било изградено много отдавна и не е било изграждано
от ответниците след закупуването на имота, а от показанията на свидетеля Цв., който
съдът кредитира като обективни и незаинтересовани се установи, че имотът е
водоснабден посредством хидрофорна помпа. Водоизточникът, който ползва таз помпа
е кладенец, който се намира в средата на двора на имота.
От СТЕ се установи, че незаконното присъединяване, дало основание на
оператора да начисли процесните суми, датира от период много преди ищците да
придобият процесния имот. Поради това съдът счита, че не е в съответствие с идеята
на законодателя да се начислява сума на лице, въпреки че формално са налице
предпоставките за това, при условие, че не може да се установи наличие на виновното
му и противоправно поведение, още повече че се установява, че противоправните
действия по изграждане на незаконното сградно водопроводно отклонение са
извършени далеч преди лицето да е придобило собствеността върху имота,
предпоставка за търсената му отговорност.
Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл. 37, ал. 1 от Н.едбата
за ангажиране имуществената отговорност на ответницата като потребител на
водоснабдителни услуги, то ищецът не е имал основание да определи доставеното
количество вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Н.едбата. В този смисъл предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да
реп.ира направените от ответника разноски. Ответницата П. А. претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер по 400 лева
заплатени в брой и в размер на 660 лева за исковото заплатени, които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Основателно е възражението на ищеца за прекомерност
на претендираното адв. възнаграждение за исковото производство, което следва да
бъде редуцирано до сумата от 485, 00 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Н.едба 1/2004 г. В
полза на ответника И. А. е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38 Задв.
От адв. С. Г. в заповедното и в исковото производство. В случая се касае за
осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда.
В полза на адв. С. следва да бъде присъдена сумата от 200 лева за заповедното
производство и сумата от 400,00 лева за исковото производство. Действително така
посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Н.едба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото
време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22 , СЕС
4
посочените в н.едбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и
количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и
едно проведено открито съдебно заседание, като делото не се отличава с фактическата
и правна сложност. При така изяснените п.аметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че сумата от 200 лева за заповедното производство и
сумата от 400,00 лева за исковото производство е адекватно възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Св.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.М. 4, Б. п.к № бл., срещу П. А. А., ЕГН
********** и И. А. А., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. С“Ген. М. С..
ет. ап. положителен установителен иск с правно основание чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат разделно (по ½
всеки от тях) 3688,68 лева - главница, представляваща цена на услуги за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 25.11.2021 г. –
18.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на п.ично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65107/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
ОСЪЖДА „Св.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ж.к.М. 4, Б. п.к № бл., да заплати на П. А. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
С“Ген. М. С.. ет. ап. 1 на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1060 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Св.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ж.к.М. 4, Б. п.к № бл., да заплати на адв. С. Д. Г., със съдебен адрес: гр. С“Ген. М. С..
ет. ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. А.
А. в заповедното и в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6