Решение по дело №1300/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 383 15.12.2021 г. град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение

на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година

в открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Дарина Йорданова

при секретаря Станка Чавдарова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 1300 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против П.В.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** и Л.Л.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, за отнемане на имущество на стойност 50 458,07 лева от както следва:

I. От П.В.А., ЕГН ********** на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, имущество на стойност 16985,46 лв.:

- Сумата в размер 170 лв., представляваща вноски на каса по картова сметка в лева по издадена ДК „Маестро“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр П.В.А.;

- Сумата в размер 117.80 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по разплащателна сметка в EUR с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр П.В.А.;

- Сумата в размер 12 206.56 лв., представляваща непреобразувани средства, получени от трети лица по разплащателна сметка в EUR с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр П.В.А.;

- Сумата в размер на 9.82 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по стандартен едномесечен депозит в лева с IBAN:*** в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с титуляр П.В.А.;

- Сумата в размер на 4 261.28 лв., представляваща преобразуваните средства получени от трети лица от сметка с IBAN:***, по разплащателна сметка в EUR с IBAN:*** в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД , с титуляр П.В.А.;

- Сумата в размер 220 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN:***, с титуляр П.В.А..

II. От Л.Л.С., ЕГН ********** на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, имущество на стойност 33472,61 лв:

- Сумата в размер 1 668,83 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN:*** в „ОББ“АД, с титуляр Л.Л.С.;

- Сумата в размер 225,28 лв., представляваща непреобразувани средства, получени от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN:*** в „ОББ“АД, с титуляр Л.Л.С.;

- Сумата размер на 5 056.33 лв., представляваща вноски на каса по картова сметка в USD по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр Л.Л. Арабаджиева;

- Сумата в размер на 2 364.38 лв. представляваща преобразувани средства получени от трети лица от сметка с IBAN:*** в картова сметка в USD по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер 498.50 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по картова сметка в лева по издадена ДК „Маестро“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер 620 лв., представляваща средства, получени от трети лица по картова сметка в лева по издадена ДК „Маестро“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр Л.Л. Арабаджиева;

- Сумата в размер 11 223.41 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса по картова сметка в EUR по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер 7 785.46 лв., представляваща непреобразувани средства, получени от трети лица по картова сметка в EUR по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер на 100.22 лв. представляваща преобразувани средства получени трети лица от сметка с IBAN:***ка в EUR по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер 935.57 лв., представляваща изплатени печалби от хазартни залози по картова сметка в EUR по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер на 150.10 лв., представляваща сбор от средства, получени от трети лица и изплатена лихва върху тях по спестовна сметка в лева с IBAN: *** в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер на 2 844.53 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта по погасителна сметка в лева по КК с IBAN: ***, с титуляр Л.Л. А.

Ищецът заявява, че с решение №185/13.02.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в *** уведомление от Окръжна прокуратура - гр. Бургас с рег.№ УВ-1387-2, с което комисията е уведомена, че П.В.А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 304 ЗМ – 2303/2017 г. по описа на РУ - Несебър при ОД на МВР гр. Бургас (вх.№ 20317/2017 г., пор.№ 546/2014 г. на ОП - Бургас) , като на 22.11.2018 г. ОП – Бургас е внесла обвинителен акт срещу него в ***, за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Твърди се, че с протокол №ТД03БС/УВ-12784/25.09.2017 г. е образувана проверка по реда на ЗОПДНПИ/отм./ за установяване на значително несъответствие в имуществото на П.В.А., ЕГН **********, която е проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.). Ищецът счита, че на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), неприключилата проверка и производството пред съда следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ.

Заявява се, че проверката е започнала на 25.09.2017 г. и периодът й обхваща от 25.09.2007 г. до 25.09.2017 г. С Решение № 817/12.10.2018 г. на КПКОНПИ срокът на проверка е удължен до 25.03.2019 г.

Заявява се в исковата молба, че е установено гражданското състояние на ответника – разведен, с едно дете. От направената справка в НБД „Население” се установява, че бракът между П.В.А. и Л.Л.С. е сключен преди проверявания период на 21.11.2001 г. и е разтрогнат със съдебно решение № 1752/28.11.2012 г. на РС - Бургас. С решението съдът предоставя на майката упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете С. П. А., осъжда бащата да плаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 21.05.2012 г., предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Созопол, на съпругата Л.Л. А., постановява същата след развода да носи предбрачното си фамилно име С.. С решението с тежест на ответника са били възложени част от дължимите държавни такси в размер на 192.80 лв., отчетени в анализа като разход за лицето.

Твърди се от ищеца, че проверяваното лице не е бил регистриран като едноличен търговец и не е участвал в управлението и собствеността на търговски дружества. Л.Л.С. не е участвала в управлението и собствеността на търговски дружества, но е била регистрирана на 25.06.2002 г. като ЕТ „ЛС-трейд-Л.С.“, БУЛСТАТ *********, заличен в съдебния регистър на 01.01.2012 г.

В резултат на проверката са били установени сделки с недвижими имоти, както следва:

1.1. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том 27, дело № 6921, рег.№ 10168 от 24.06.2008 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, П.В.А. и Л.Л. А. в режим на СИО са закупили от ЕТ „Т. Ненов-ТНН“ недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“, разположен на две нива – долно ниво на втори полуподземен етаж и горно ниво на първи полуподземен етаж, с обща площ от 111.39 кв.м., ведно с 16.053%, равняващи се на 23.43 кв.м. ид.ч. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, както и дворно място с площ от 95/205 кв.м. ид.ч. от терена, на който е построена сградата, образуващ поземлен имот с идентификатор № 67800.502.392, за продажната цена от 63 000 лв. с включен ДДС, която сума е изплатена чрез одобрения на купувачите кредит от „Уникредит Булбанк“ АД, като превода на сумата по сметката на продавача ще стане след вписването на договорна ипотека върху така продавания имот в полза на банката и представяне на удостоверение, че същата е първи по ред ипотекарен кредитор. Данъчна оценка на недвижимия имот е 48 961.20 лв.

От предоставената на ищеца банкова информация е установено, че със средства от усвоения ипотечен кредит в размер на 70 000 евро или 136 908 лв. са наредени преводи на 01.07.2008 г. от сметка с IBAN: *** Л.Л. А. по сметка на ЕТ „ТНН Т. Ненов“ в размер на 63 000 лв. и на 02.07.2008 г. от сметка с IBAN: ***р А. по сметка на Т. Ненков Ненов в размер на 72 561.29 лв. Според ищеца така се установява, че реално извършените разходи за придобиване на недвижимия имот са в размер на 135 561.89 лв.

1.2. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 89, том 9, дело № 6922, рег.№ 10169 от 24.06.2008 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, ответниците са учредили ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД върху имота, описан в т.1.1 (самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“), в качеството й на кредитодател, по договор за банков ипотечен кредит № 008/09.06.2007, с който е предоставен кредит на Л.Л. А. в размер на 70 000 евро, с краен срок за погасяване до 09.06.2042 г

1.3. С молба за вписване, отбелязване или заличаване № 252, рег.№ 4578 от 25.04.2014 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, е вписана възбрана върху недвижим имот на Л.Л.С. и на П.В.А., а именно: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“, с административен адрес гр. Созопол, ул. „Вихрен“ № 42, описан подробно в т. 1.1. Възбраната е вписана за обезпечение вземането на „Уникредит Булбанк“ АД по изп.дело № 20148040400468 на ЧСИ Делян Николов, образувано по изпълнителен лист, издаден на 03.04.2014 г. по ЧГД № 2411/2014 г. на РС – Бургас.

1.4. С постановление за възлагане, акт № 152, том 18, рег.№ 6823 от 07.06.2017 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“, с административен адрес гр. Созопол, ул. „Вихрен“ № 42 е възложен чрез публична продан на С. Ц. В., ЕГН: ********** за сумата от 60 206 лв. От представеното удостоверение на ЧСИ е видно, че на 26.06.2017 г. е проведено разпределение на постъпилите суми и на проверяваното лице не са възстановени такива.

1.5. С молба за вписване, отбелязване или заличаване № 105, рег.№ 13743 от 11.10.2017 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, е вдигната възбраната върху недвижим имот на Л.Л.С. и на П.В.А., а именно: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“, с административен адрес гр. Созопол, ул. „Вихрен“ № 42, описан подробно в т. 1.1.

Ищецът заявява, че сумата от продажбата на недвижимия имот, изнесен на публична продан, не подлежи на отнемане от П.В.А. и Л.Л. А., тъй като същата не е постъпила в техния патримониум, а погасителните вноски по предоставения ипотечен кредит, послужил за закупуване на имота, са включени в раздел „Извънредни разходи“ на анализа.

2. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 32, дело № 5239, рег.№ 9817 от 14.09.2012 г. на Служба по вписвания гр. Бургас, П.В.А. дарява на родителите си С. А. А., ЕГН ********** и В. С. А., ЕГН ********** следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.501.386.1.1, находящ се в сграда № 1, с площ от 70 кв.м., при съседи: от четири страни – дворно място и над обекта – обект с идентификатор № 67800.501.386.1.2, разположен в поземлен имот с идентификатор № 67800.501.386 с площ 140 кв.м. при съседи: 67800.501.382, 67800.501.516, 67800.501.385, 67800.501.504, 67800.501.381, с предназначение на самостоятелния обект: „жилище, апартамент“, с административен адрес гр. Созопол, ул. „Рибарска“ № 12А.

Заявява се, че описания имот е придобит преди началото на проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том XVI, дело № 5235, рег.№ 8390 от 01.11.2000 г. на Служба по вписвания гр. Бургас и поради това не подлежи на отнемане в полза на държавата.

Установено е придобиване на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *****, първоначална регистрация 01.02.1996 г., шаси № *****************, двигател № *****, регистриран на името на проверяваното лице преди проверявания период на 11.04.2006 г. и неподлежащ на отнемане.

Ищецът сочи, че през време на проверката е била събрана данъчна, осигурителна и банкова информация, подробно проследена в исковата молба.

Ищецът заявява, че ответниците са направили разходи за издръжката на семейството, изчислени по данни на НСИ. Издръжката е изчислена за домакинство с две лица за периодите от 25.09.2007 г. до 10.01.2008 г. и от 29.11.2012 г. до 25.09.2017 г., и за домакинство с три лица за периода от 11.01.2008 г. до 28.11.2012 г., съобразно следното: раждането на С. П. А. на 11.01.2008 г. и решение за развод № 1752/28.11.2012 г., Общият разход за издръжка на домакинството по данни на НСИ възлиза на 88 307,95 лв.

Изчислени са разходите за пътувания. Описани са публичноправните разходи.

Установено е, че на 12.11.2007 г. с договор за покупко-продажба на лодка П.В.А. е придобил от Т. И. Д., ЕГН: ********** и А. Т. Д., ЕГН: ********** плавателен съд, моторна лодка Сз-715, пристанище на регистрация – Созопол, том II, стр. 715, рег. № 715, със следните технически данни: дължина – 5.60 м, широчина – 1.80 м, височина на борда – 1.10 м, надводен борд – 600 мм, газене – 0.40 м, БТ – 1.0, материал на корпуса - дърво, оборудвана с два броя двигатели марка „Вартбург“, с фабрични № 1088768 и № 1088770, мощност – 136 к.с., гориво – бензин, година на производство – 1990 г., запас на гориво – 70 л., с издадено удостоверение за плаване № 23-3356 от 01.10.2007 г. на ДМА – Бургас, за сумата от 200 лв.

Пазарната оценка на плавателни съд към датата на придобиване е 1 750 лв. Прието е преобразуване на изтеглените на 12.11.2007 г. средства от сметка на П.А. с IBAN: *** в размер 1 281.95 EUR, равняващи се на 2 507.28 лв., до размера на пазарната оценка - 1 750 лв. Преобразуваните средства са с произход вноски на каса (отразени в имущество), поради което сумата за придобиване на моторната лодка не е отразена в имущество.

На 20.09. 2012 г. на проверяваното лице е издадено удостоверение за заличаване № 57/2012 г. с което гореописания плавателен съд е заличен от регистъра на корабите, поради неговото бракуване, упоменато от собственика в заявление до Дирекция „Морска администрация“ с вх.№ 552/20.09.2012 г.

Ищецът сочи, че на ответниците са били връчени покани за представяне на декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ.

В *** е постъпила декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ от П.В.А. с рег.№ТД03БС/УВ-7347/07.05.2019 г. След нейния анализ ищецът е счел, че декларираните от П.А. обстоятелства не променят изводите, направени от органите на КПКОНПИ в хода на проверката.

В резултат на икономическия анализ, възпроизведен в исковата молба, по години, начиная от 2008 година, ищецът твърди, че ответниците са реализирали доходи, приходи или източници на финансиране в общ размер от 207 603.55 лв., в т.ч.: доходи по ГДД и осигурителен доход в размер на 63 387.32 лв.; социални помощи и обезщетения в размер на 1 405.52 лв.; приходи от усвоени кредити и кредитни лимити по кредитни карти в размер на 139 288.10лв.; изплатени доходи, различни от трудови правоотношения, изтеглени депозити и др. в размер на 3 522.61 лв. Осъществили са разходи общо в размер на 126 940.40 лв., в т.ч.: разходи за издръжка в размер на 88 307.95 лв.; разходи за задгранични пътувания в размер на 23.96 лв.; разходи за данъчни задължения и такси в размер на 1 130.44 лв. извънредни разходи за погасяване на ипотечен кредит в размер на 37 478.05 лв. Установен е нетен доход в размер на 80 663.15 лв. Придобито е имущество/пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи/ общо в размер на 293 316.74 лв., в т.ч.: недвижимо имущество в размер на 135 561.89 лв.; погасителни вноски по кредитни карти в размер на 5 902.36 лв.; вноски по банкови сметки и лихви към тях в размер на 62 593.74 лв.; получени суми от трети лица без основание в размер на 88 323.18 лв.; печалби от хазартни залози в размер на 935.57 лв. Установено е несъответствие в размер на 212 653,59 лв.

Ищецът твърди, че е налице значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 50 458,07 лв., тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНП и са налице предпоставките, визирани в чл. 141 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 152 от ЗПКОНПИ.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът П.А. е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер.

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът А. е реализирал незаконно придобиване на имущество по така заявените в исковата молба време и начин. Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, че ответникът е внесъл суми по свои банкови сметки на посочените дати, а именно сумата от 117,80 лв, сумата от 170 лв, сумата от 130 лв, и сумата от 90 лв. Оспорва се твърдението, че тези парични средства съставляват незаконно придобито имущество, тъй като не са установени законни източници на тези средства към тези дати. Според ответника това твърдение е несъстоятелно, най-малкото е оглед размера на сумите и дори с оглед на общия сбор на тези суми (507,80 лв).

Заявява се, че сумата от 12 206,56 лв., представляваща непреобразувани средства, получени по разплащателна сметка в евро в „Райфайзенбанк България “ АД представлява сбор от следните парични операции:

1.Сума в размер на 4750 евро или левова равностойност от 9290,19 лв, наредена по банков път от г-н З.В.З. и постъпила по сметката на 31.01.2008 г. Според банковото извлечение, в този случай наредителят не е посочил основание за извършения превод, поради което и възниква необходимост от установяването на това обстоятелство.

2. Сумата от 500 евро, получена по сметката на 03.12.2010 г. от плащане, извършено от г-жа Н. Б. Ж., с посочено основание „дарение“.

В този случай в платежния документ е налице посочено основание за превода, но на английски език, като използваният езиков израз е „donation“. Ответникът твърди, че основанието за превода е „дарение“, с оглед на което намира за несъстоятелно твърдението на ищцовата страна, че при този превод не е посочено основание на плащането.

3.Сумата от 10000 евро с левова равностойност от 20536,22 лв, получена от г-жа Н. Б. Ж. (руска гражданка). Според отговора, тази обща сума е получена от г-жа Н. Б. Ж. чрез две отделни плащания, като на 20.10.2010 г. е постъпила сумата от 2000 ЕВРО с левова равностойност 3911,66 лв и посочено основание - „плащане по предварителен договор, но изписано на английски език „payment for preliminary contract“.

Оставащата част от сумата - 8 000 ЕВРО и левова равностойност от 15646,64 лв, е постъпила на 04.11.2010 г., като посоченото от г-жа Жигалова основание за превода е „плащане за предишен договор“.

Твърди се, че през 2010 г. ответникът А. е съдействал на г-жа Н. Б. Ж. (негова лична позната) за покупката на недвижим имот в *** - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67800.502.392.1.6. Продавач по сделката е търговското дружество „ПИТРА“ЕООД, ЕИК № *********, а едноличен собственик на капитала на дружеството към онзи момент е била г-жа П. Т.К., гражданка на Република Германия. Придобиването на този недвижим имот от г-жа Ж. е оформено чрез нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 46, том 32, дело № 6098 от 05.11.2010 г. по описа на СВ - град Бургас, акт № 40, том II, per. № 3082, дело № 206 от 05.11.2010 г. на нотариус Л. К.. Твърди се, че ответникът А. е участвал в нотариалното производство като пълномощник на дружеството - продавач „ПИТРА“ООД. и това обстоятелство обяснява и защо купувачът по сделката - г-жа Н. Б. Ж. е превела на него част от сумите, дължими на ,,ПНТРА“ООД, а именно - за ги предаде на г-жа П. Т. К., която е била управител и едноличен собственик на дружеството-продавач.

4. Сумата от 28476 ЕВРО с левова равностойност 5567,82 лв. от неизвестно лице без посочено правно основание. Ответникът посочва, че от банковото извлечение не може да се установи кое е третото лице, наредило това плащане по личната му сметка, като единственото ясно обстоятелство е това, че посочено основание липсва, а документирано само отбелязване при осчетоводяването на операцията от банката: „***************“. Ответникът заявява, че след като ищцовата страна твърди, че тази сума е платена от трето лице без основание, то трябва да бъде в състояние и да посочи кое е това трето лице, извършило паричния превод. В противен случай тази сума изобщо не би следвало да се взема предвид при калкулиране на общия размер на паричните средства, които са получени от ответника А. без правно основание.

По отношение на сумата в размер на 9,82 лв, представляваща непреобразувани вноски на каса по стандартен едномесечен депозит в лева с IB AN ************************в „Уникредит Булбанк“АД, титуляр П.В.А. се заявява, че твърдението на ищеца за средства, получени от трети лица, не намира опора в представените доказателства.

По отношение на сумата в размер на 4 261,28 лв, представляваща преобразувани средства, получени от трети лица от сметка е IBAN *** в ЕВРО в „Райфайзенбанк България“ЕАД, титуляр: П.В.А., по разплащателна сметка IBAN *** в „Централна кооперативна банка“АД, титуляр: П.В.А., се заявява, че средствата са преобразувани от сметка, по която не са постъпвали парични преводи от трети лица без основание. След като за първоизточника на тези средства не е установен незаконен произход или плащане без основание, то и преобразуваните средства не може да са незаконни. Ангажирани са доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът Л.С. също е подала писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер.

Ответникът С. не оспорва някои от въведените факти и твърдения и заявява, че по тях страните в настоящия процес не спорят, а именно: съществуването на граждански брак между ответниците към началната дата на проверката 25/09/2007 год. до датата на съдебното решение за прекратяване на брака 28/ 11/2012 год.; съществуването на описаните банкови транзакции, доколкото твърденията се базират на официално предоставени от банкови институции данни ; съществуването на фактите, свързани с осигуряването на ответницата С. и деклариране на доходи, доколкото се базират на предоставена от страна на НАП официална информация; осъществяването на сделката за покупко-продажба на недвижим имот /мезонет/ в гр.Созопол от ЕТ „Т. Н. – ТНН“ чрез кредит през Уникредит Булбанк АД, но само и единствено за посочените в нотариалния акт за продажбата и последвалата го ипотека данни.

Оспорват се останалите, въведени факти и твърдения, а именно, че ответницата е член на семейството на първия ответник след началото на 2012 година и съответно като такава-подлежаща на проверка от страна комисията; както и твърдението, че посочената единствена сделка с недвижим имот-придобиването на мезонет в гр.Созопол, е изповядана при твърдяната от ищеца цена от 135 561,89лева.

Сочи се от ответницата, че второто твърдение относно придобивната цена на имота се базира на два броя парични преводи /първия от дата 01.07.2008, излязъл от нейна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД на стойност 63 000,00 лева с получател ЕТ „Т. Н.-ТНН“, и втория от дата 02.07.2008, излязъл от друга нейна сметка в същата банка на стойност 72 561,29 лева с получател физическото лице, което е собственик на ЕТ „Т. Н.-ТНН“. Твърди се от ответницата, че с първия превод е платена по сделката покупната цена за имота- мезонет, а втория превод няма нищо общо с посочената сделка, не представлява част от цената и това никога не е договаряно. Заявява се, че преводът е с друго основание, което явно и умишлено се премълчава от страна на ищеца и няма общо с придобиването на имота или изобщо не е проверено и изследвано. Ответницата твърди, че кредитът, с който е купен имота, е по-висок, поради факта, че имотът е купен в груб вид, негоден за обитаване, и половината от кредита е бил предназначен за пълното обзавеждане на имота.

С отговора се въвежда новия факт, че от началото на 2012 година, първият ответник се намира във фактическо съжителство с П. П.У., която законът автоматично припознава като член на семейството му, а съответно на това ответницата С. губи този статут, независимо от формалното наличие на граждански брак до 28.11.2012г.

Ответницата счита, че претенцията е недопустима поради опорочаване на процедурата по проверка – неконституиране в хода на проверката на свързано лице с ответника А. по смисъла на ЗПКОНПИ. Заявява се, че според ЗПКОНПИ, влязъл в сила на 23.01.2018г. и приложим към казуса на основание §5 от ДР на този закон, първата фаза по установяване на факти се осъществява под формата на проверка, в която задължително се конституира т.нар. проверявано лице /измежду изброените в чл. 107 ЗПКОНПИ, а тъй като същата е стартирала в периода на действие на предходния, отменен закон ЗОПДНПИ-измежду посочените в разпоредбата на чл. 22 от този закон.

Ответницата заявява, че се изследват всички доходи и разходи на проверяваното лице и на членовете на семейството му /а това са посочените в легалната дефиниция на §1 т.3 от ДР ЗОПДНПИ отм. и съответно §1 т. 18,19 от ДР ЗПКОНПИ/. Съгласно посочените факти с исковата молба и приложените към същата множество доказателства, като членове на семейството на проверяваното лице други лица са конституирани и проверявани: С. П. А. - син - роден на ***г. и Л.Л.С. - бивша съпруга - прекратен с развод брак от 28.11.2012г. Твърди се в отговора, че съгласно изискванията на закона /по арг. от чл.28 ал.1 т.6 от ЗОПДНПИ отм./, проверяващите органи събират данни относно: „обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му“. Ответницата заявява, че според твърденията на ищеца тя е била проверявана до датата 28.11.2012г./датата на съдебното решение на PC-Бургас за разтрогване на гражданския брак/. Твърди, че не са събирани данни за други важни факти, от съществено значение за законосъобразност на процедурата, а именно: наличието на фактическа раздяла между нея и бившия й съпруг много преди датата на разтрогване на брака и наличието на друго лице измежду посочените в легалната дефиниция на закона членове на семейството му, а именно: друго лице, което още в хода на наличие на граждански брак е било във фактическо съжителство с проверяваното лице. Според ответницата, посочените от нея факти се потвърждават от доказателствата, съдържащи се в кориците на гражданското брачно дело, а именно, че самата искова молба от бившия й съпруг, както и всички останали книжа в процеса, са й връчвани на адреса в ***, където още в самото начало на 2012 година тя се преместила заедно с детето си С. А..

Заявява се, че проверяващите са били запознати и са цитирали съдебното решение за разтрогване на брака и ако са провели пълно обследване, биха установили, че първия ищец с исковата си молба за развод твърди важен за хода на проверката факт-наличието на фактическа раздяла много преди датата на развода, а именно: началото на 2012 година. Заявява се, че фактическото съжителство на първия ответник с П. У. е от 2012 год. и до настоящия момент, но този факт изобщо не е проверяван, не е вземан под внимание и не е включван в направените изчисления. Твърди се, че като подлежащи на конфискация от ответницата суми са включени такива от периода на фактическа раздяла в рамките на 2012 година, което е незаконно. Сочи се, че преклузивните срокове за осъществяване на проверка са изтекли, ето защо проверката е абсолютно незаконосъобразна именно поради факта, че лицето П. У. не е проверявана и факта за фактическо съжителство между нея и ответника изобщо не е взет под внимание.

Като второ основание за недопустимост на исковете се сочи удължаване на срока на проверката след изтичане на преклузивния срок по чл.112 ал. 1 ЗПКОНПИ /задължителна фаза/.

Ответницата заявява, че трите основни етапа на развитие на процедурата по ЗОПДНПИ /отм./ са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от КОНПИ /понастоящем КПКОНПИ/ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./. В съответствие с чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Заявява се в отговора, че в случая проверката е започнала въз основа на уведомление на прокурора, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл.22 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./. Етапът на проверката приключва: 1. с решението на КПКОНПИ за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал. 1 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 1 от ЗОПДНПИ /отм./; 2. с решението на КПКОНПИ за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал.5 във вр. с чл. 11 т.2 и т.З от ЗОПДНПИ /отм./. Заявява се, че съгласно изричната разпоредба на чл.27 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, проверката по чл.21 ал.2 продължава до една година, като съгласно разпоредбата на ал.2 комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца - с оглед правомощията й по чл.11 ал.1 т.2 пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вкл. и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в този смисъл в заключението на мотивирания доклад от проверката - чл.27 ал.4 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./.

Посочва се, че след започване на проверката по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и преди образуване на производството пред първоинстанционния съд, е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ДВ бр.1/03.01.2019г./, с който е създадена нова ал.2 в пар.5 от ПЗР на закона. Съгласно тази разпоредба, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. Според чл. 112 ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ, проверката по чл.107 ал.2 продължава до една година, като комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ, приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество - чл. 113 от ЗПКОНПИ.

Твърди се, че сроковете на проверката по чл.27 ал. 1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ и по чл.107 ал.2 във вр. с чл. 112 ал. 1 и 2 от действащия ЗПКОНПИ са преклузивни. Независимо дали производството е по ЗОПДНПИ /отм./ или по ЗПКОНПИ, като цяло то приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. Сочи се, че по въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на комисията по чл. 15 ал.2 от отменения ЗОПДНПИ е налице противоречива практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2018 год. Ответницата развива становище, че срокът за приключване на проверката е преклузивен, като се позовава на мотивите на ТР №4/2016 год. на ОСГК ВКС, по-новата практика на ВКС (напр. решение №323/18.01.2018г. по гр.д. №5291/201бг. на IV ГО на ВКС) и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея.

Сочи се, че в случая проверката на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на значително несъответствие в имуществото на първия ответник е започнала въз основа на протокол от 25.09.2017г. по чл.22 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ на директора на ТД на КОНПИ - град Бургас при хипотезата на чл.22 ал. 1 т.23 от ЗОПДНПИ /отм./ поради привличане на А. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от Окръжна прокуратура - град Бургас от 20.09.2017г. Едногодишният срок е изтекъл на дата 25.09.2018г. Заявява се, че в едногодишния срок тази проверка не е приключила, а освен това след изтичането му е продължила с нов удължен 6-месечен срок. Твърди се, че след като в рамките на преклузивния срок комисията не е взела решение за продължаване срока на проверката, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развият законно последващи стъпки, тъй като правомощията на комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. по чл. 153 от ЗПКОНПИ. Заявява се, че КПКОНПИ е взела решение за удължаване на срока за проверка с още 6 месеца на дата 12.10.2018г., т.е. след изтичане на първоначалния срок и след като правомощията на същия този орган са вече погасени. Твърди се, че не е възникнало предвиденото в закона право на държавата да предяви иск спрямо проверяваното лице, т.е. претенцията е недопустима.

В отговора се излагат съображения за неоснователност на иска, предявен против ответницата С.. Сочи се, че установеното от комисията несъответствие в приходите и имуществото на проверяваното лице в размер на 212 653,59лева е в резултат на проверка, в която лицето, съжителствало на съпружески начала с първия ответник цели 5 години от проверявания период /вкл.към момента/ изобщо не е проверявано, не са проучени доходите на Узунова, не са взети под внимание, не са участвали като част от всички изчисления във връзка с настоящото производство.

Заявява се, че извършените от двамата ответници или от трети лица вноски по банкови сметки не следва да бъдат третирани, нито като приходи, нито като разходи. Те просто изразяват стойност, която може бъде коментирана само във връзка с източника на средствата (например заплата, дарение, цена от продажба) и с конкретното им предназначение (напр. за погасяване на кредити, за покупки и пр.). Твърди се, че в нито един от изводите на ищеца не е налице анализ на основанието на всеки посочен превод, нито на източника. Подобно калкулиране на средства към годишния приход или разход на което и да е лице е незаконосъобразно, води до неверни резултати като изчисления, създава внушения и привнасяне на елемент на престъпно поведение. Сочи се, че изкуственото привнасяне на вноските по сметки чисто математически би довело до дублиране на приходи и разходи, което пък от своя страна би изкривило крайния резултат. Заявява се, че не е допустимо ищецът да търси равностойност на касови вноски по сметки, без да ангажира убедителни доказателства за трансформирането им в някакъв вид материален актив. Сочи се, че от изнесените с исковата молба данни чрез приложените доказателства, няма налична информация за подобна трансформация. Твърди се, че ищецът изобщо не е съставял начални и крайни салда на доходите на лицата по години, за да се изясни в конкретика година по година и глобално, как са направени изчисленията и как се е стигнало до крайния извод.

Твърди се, че не е налична информация и не са събрани данни за притежавано от ответницата имущество. Тя твърди, че не притежава никакво имущество или парични средства, а това е от значение за изхода на процеса, тъй като осъдителен диспозитив е възможен единствено за предаването на фактическа власт върху определена вещ.

Предявените искове са с правно основание по чл.142 ал.2 т.1, вр.чл.141 от ЗПКОНПИ и чл.151 от същия закон.

Предявеният иск е допустим и направените от ответниците възражения в тази връзка са неоснователни, с оглед дадените задължителните указания по приложението на закона с Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 год. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че срещу ответника П.А. е било образувано ДП № 2303/2017 г. по описа на РУ-Несебър, по обвинение в престъпление за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 29.08.2017 г. - 05.09.2017 г. в гр. Несебър, в качеството му на длъжностно лице – инспектор в отдел Контрол на храните, ОДБХ – Бургас, в съучастие с друго длъжностно лице поискал и получил дар, който не му се следва, за да не изпълни служебните си задължения да извърши проверка и състави АУАН, представляващо престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С писмо, вх. № УВ-1387/20.09.2017 г. Окръжна прокуратура-Бургас е уведомила ТД на КОНПИ-Бургас, че срещу П.А. е внесен обвинителен акт по образувано досъдебно производство, за извършено от него престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ.

С протокол №ТД 03БС/УВ-12784 от 25.09.2017г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника А.. Въпреки, че проверката на ищеца е протекла по отменения вече закон, с оглед обратното действие, придадено с § 5, ал. 2 от ПЗР на сега действащия ЗПКОНПИ, същият следва да намери приложение в настоящия случай.

Периодът на проверката обхваща 25.09.2007г.- 25.09.2017г., което в съответствие с изискването на 112, ал. 3 ЗПКОНПИ.

От справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът А. е разведен, като по делото не се спори, че двамата ответници са били съпрузи до 28.11.2012 г., когато бракът им е прекратен със съдебно решение по гр.д. 2970/2012г. на БРС. Предвид датата на прекратяване на брака, за втория ответник е извършена проверка за периода от 25.09.2007г.- 28.11.2012 г., което е съобразено с изискванията на чл. 142 ЗПКОНПИ. В хода на процеса не е установено правоизключващото възражението на ответника С., за съжителството на А. с трето за спора лице, в този период, респ. за настъпила фактическа раздяла в началото на 2012 г., което да налага редуциране на проверявания период по отношение на С..

По делото не се спори относно откритите банкови сметки на името на двамата ответници и преминалите през тях средства, посочени от ищеца. Предмет на оспорване са основанията на част от направените плащания. В тази връзка по делото е представена декларация от лицето Н. Ж., която съдържа изявление относно извършени плащания по сметката на ответника А. свързани със закупуването на недвижим имот. Документът е оспорен от ищеца, като по делото не са събрани доказателства оборващи формалната доказателствена сила на същия. Съдът приема, че документът представлява по съществото си свидетелски показания дадени в писмен вид, което се явява недопустимо доказателствено средство. Независимо от това, от представените с отговора на исковата молба доказателства за извършени банкови преводи в периода м.09-м.11.2010 г. и нотариален акт № 40, том II, рег. № 3082, дело № 206, от 05.11.2010 на Нотариус Любка Костадинова, може да се заключи, че средствата са постъпили по сметката на ответника именно във връзка със закупуването на посочения недвижим имот с идентификатор 67800.502.392.1.6 от Н. Ж., като А. е действал като посредник и пълномощник на продавача Питра ЕООД. В това свое качество ответникът е получил плащания по сделката, които е предоставил на продавача, поради което соченото в исковата молба, че се касае за средства получени без законово основание от трети лица, не се потвърждава, респ. ответникът е провел необходимото доказване на законния източник на средствата постъпили по банковата му сметка.

По делото е разпитан като свидетел З.З., посочен в платежния документ от 31.01.2008г. като наредител на средствата от 4750 евро, по сметка на ответника. От показанията му се установява, че З. е закупил недвижим имот в гр. Созопол през 2008 г., като е ползвал услугите на посредник на име Л.. Свидетелят не може да посочи конкретно основание на плащането или друга информация за него.

През проверявания период ответниците са придобили недвижим имот - находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 67800.502.392.1.1, апартамент № 1, тип „мезонет“, съгласно представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.2008 г., за продажната цена от 63 000 лв. с включен ДДС, която сума е изплатена чрез одобрения на купувачите кредит от „Уникредит Булбанк“ АД. Не се спори, че със средствата от усвоения ипотечен кредит в размер на 70 000 евро или 136 908 лв. са наредени преводи на 01.07.2008 г. от сметка с титуляр Л.Л. А. по сметка на ЕТ „ТНН Т. Н.“ в размер на 63 000 лв. и на 02.07.2008 г. от сметка с титуляр А. по сметка на Т. Н. Н. в размер на 72 561.29 лв. Прието е от ищеца, че реално извършените разходи за придобиване на недвижимия имот са в размер на 135 561.89 лв. Върху имота е била вписана възбрана по изп.дело № 20148040400468 на ЧСИ Делян Николов, образувано по изпълнителен лист, издаден на 03.04.2014 г. по ЧГД № 2411/2014 г. на РС – Бургас. Не се спори, че имотът е изнесен на публична продан и е възложена на определения купувач за сумата от 60206 лв., които суми са преведени на взискателя .

По делото е прието заключението по назначената съдебна техническа оценъчна експертиза на вещото лице С.И., с която е установена пазарната стойност на недвижимия имот към датата на неговото придобиване - 24.06.2008 г., в размер на 206 190 лв. Съдът намира, че държавата не е обвързана от цената, вписана в титула за собственост, като релевантна в случая е пазарната стойност към момента на осъществяване на придобивния способ. Предвид това, като прецени изслушаното по делото заключение на вещото лице И., като обективно и пълно, съдът приема, че пазарната стойност на жилището е в установения със заключението размер. Същият кореспондира и с писмените доказателства за извършени плащания в рамките на усвоения ипотечен кредит, който надхвърля посочената в нотариалния акт продажна цена.

В експертното заключение по приетата съдебно-икономическа експертизана вещото лице Т.А. са дадени варианти на изчисляване съответствието/несъответствието на имуществото и доходите на ответниците, съобразно поставените от страните въпроси. При отговора на задачите на ищеца вещото лице е съпоставило нетния доход на ответниците с придобитото имущество по години за периода на проверката, като изчисленията са направени на базата на данни от НАП и материалите по делото. Изготвен е втори вариант на заключението по въпросите на ответниците, по който са отчетени всички доходи, произтичащи от трудови и граждански правоотношения и представените доказателства касаещи основанието за извършените преводи. Съобразявайки данните вещото лице е установило, че при съпоставка на нетния доход с придобитото имущество е налице превишение като по варианта на ищеца превишението в имуществото над нетния доход е изчислено на 283261 лв., а по варианта на ответниците и съобразно преценката на вещото лице имуществото надвишава нетния доход със 116 662.01 лв.

Предявеният иск има за цел да отнеме в полза на Държавата имущество, което незаконно е придобито от ответниците. По отношение на приложимия в случая закон, както бе посочено, с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ е предвидено неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. Съдебната практика последователно приема, че част от „реда по този закон” е разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Следователно по висящите производства, започнали по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. /решение №86/11.06.2020 по дело №3930/2019 на ВКС, IV Г.О. /

В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на несъответствие между имуществото на ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което по размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период от 25.09.2007г.- 25.09.2017г.

Видно от разпоредбата на параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на закона „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. По смисъла на този параграф "нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. С оглед така цитираните разпоредби, за да се установи „нетен доход“ на ответниците следва да се определи техния доход, приход или други източници на финансиране за посочения период. Понятието „нетни доходи“ цели да разкрие свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да се използва за придобиване на имущество. Установеният нетен доход следва да се съпостави с придобитото имущество от ответниците през проверявания период – недвижими и движими вещи, влогове и депозити в банки, дялови участия в търговски дружества. Според това дали те са още са в техния патримониум тези блага могат да бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество /решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/17 год. ІV г.о. на ВКС/.

В мотивите на решение №3/12 г. на КС се посочва, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Затова при съпоставката на направените разходи и получените приходи трябва да се изследва целият проверяван период, а не отделни дати или години от същия. Разликата между двете стойности трябва да се преценява в края на същия период, като наличните положителни салда за предходната година се приемат за начално такова на следващата.

Внесените на каса и изтеглени от банковите сметки на ответниците суми, които не са били налични към датата на предявяване на иска не трябва да се вземат предвид като доход. В тази връзка следва да бъде съобразена установената по приложението на ЗОПДНПИ/отм/ съдебната практика, че макар в легалното определение на имущество, дадено от параграф 1 т.1 от ДР на Закона, да се включват активи от всякакъв вид, включително пари, не съставляват придобито имущество по смисъла на чл.77 ал.4 т. 1 от закона, преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които са били налични в определен момент от проверявания период, но не се твърди и не се установява да са налични към края на проверявания период или датата на предявяване на иска. Претендираните за отнемане парични суми, преминали през банковите сметки на ответниците, не представляват придобито имущество. Тези суми не подлежат на отнемане като за формиране на този извод следва да се изхожда от правната характеристика на парите като потребими вещи и основната им икономическа функция на платежно средство. Внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето и постъпването им, но които не са налични по тези сметки, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ /респективно и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/. Тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период- били са разходвани, без да са вложени или трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество.

Съдът възприема заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза по втория вариант изготвен по въпросите на ответниците, с който се установява, че съотношението на общо придобитото имущество от ответниците и нетния им доход представлява отрицателна разлика от 116662 лева, която не отговаря на въведения от законодателя мининум на значителното несъответствие от 150 000 лева.

На следващо място и по изложените по-горе съображения, съдът приема претенцията за изначално неоснователна, с оглед на заявеното от ищеца искане за отнемане на средства, за които не се сочи, че са налични.

С оглед постановената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 97 от 18.08.2018г., по гр. д. № 3234/2017г., не подлежат на отнемане „приходи“ и „разходи“, поради което посоченото „движение“ по сметките на ответниците през проверявания период е без значение, ако не бъде установено по делото, че получените по сметките суми, все още са налични, тъй като в този случай, вече ще представляват имущество-определена парична сума. В тази връзка следва да се посочи, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаното с него лице. Част от имуществото на проверяваното или свързаното с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличието на съответните законови предпоставки – в този смисъл и решение №263/18.12.2020 год. по гр.д.№1293/20 год. ІVг.о. ВКС. Със същото решение се приема още, че ищецът следва да докаже какво имущество притежават ответниците в края на изследвания период. Те не са длъжни да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или за погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, унищожено или погинало. Обогатяване може да бъде налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, тоест липсва имущество, което да подлежи на отнемане. При това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове значително несъответствие по смисъла на параграф 1 т.4 от ДР ЗПКОНПИ, тоест да превишава със 150 000 лв. нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период.

По делото не е установено и не се твърди, че процесните суми представляват парична равностойност на липсващо или отчуждено незаконно придобито имущество. Напротив, касае се за парични суми, преминали през банковите сметки на ответниците, които не са налични към момента на предявяване на иска. При тези факти и съобразявайки приложимата правна уредба, съдът приема, че не са налице предпоставките на закона за отнемане на имущество и претенцията следва да бъде отхвърлена.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Затова в тежест на ищеца следва да се постави плащането на сумата от 2018.32 лв. - държавна такса.

Съдът приема за неоснователно искането за възлагане на разноските в тежест на ответника. Действително, съгласно чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ, когато ответникът представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 от същия закон и не са събрани по независещи от комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Тоест когато искът за отнемане на имущество е отхвърлен поради неизвестни и недоказани факти пред комисията, тогава нейното поведение е извинително и тя следва да бъде освободена от отговорността за разноски. В случая обаче отхвърлянето на иска не се основава на такива нови факти или доказателства. Затова възражението е неоснователно.

В полза на ответника А. следва да се присъдят направените от него разноски по делото, в размер на 440 лв. – за внесени депозити за вещо лице и призоваване на свидетел.

По делото не са установени разноски извършени от ответника С., поради което такива не следва да бъдат присъждани.

По направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника А., по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, съдът приема, че по делото не са анагжирани никакви доказателства установяващи, че между страните е било уговорено такова. Не е представен договор за правна помощ, а от ангажираното пълномощно не може да се направи извод за уговорено възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА. Ето защо, такова не следва да бъде присъждано в полза на адвокат К.К. от БАК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, против П.В.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и Л.Л.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, за отнемане на имущество на стойност 50 458,07 лева от както следва:

- Сумата в размер 220 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN:***, с титуляр П.В.А..

- Сумата размер на 5 056.33 лв., представляваща вноски на каса по картова сметка в USD по издадена ДК „Виза“ с IBAN:*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с титуляр Л.Л. А.;

- Сумата в размер на 2 844.53 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта по погасителна сметка в лева по КК с IBAN: ***, с титуляр Л.Л. А..

ОСЪЖДА „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 2018.32 лв. (две хиляди и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки) – държавна такса.

ОСЪЖДА „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, да заплати на П.В.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260573
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия:	Дарина Кирчева Йорданова

Дело:	20192100101300
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	27 август 2019 г.

Решение по дело №1300/2019 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта Свали акта