РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100075 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, седалище: гр. *****, чрез пълномощника си
юрк. Е. С. К., против М. М. Б., с ЕГН ********** и адрес: п.к. *** гр. *****.
Твърди се, че поради неизпълненията на задълженията по ДПК 30041251288 от
длъжника М. М. Б. с ЕГН: ********** е входирано заявление за образуване на заповед за
изпълнение в деловодството на РС - Благоевград, въз основа на което е образувано и ЧГД
3264/2024г година по описа на РС – Благоевград, по което съдът е отхвърлил заявлението на
дружеството в цялост. Твърди се, че на 12.12.2019 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 30041251288 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и М. М.
Б., като длъжник, със следните параметри: сума на кредита: 600, 00 лв.; срок на кредита: 11
месеца; размер на вноската: 66, 25 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 48.29 %;
годишен лихвен процент: 40.90 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по
кредита: 728, 73 лв. и поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 180, 00 лева; възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 480.00 лева; размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 60, 00 лева, като общото задължение по кредита и по и закупени
допълнителни услуги е както следва: общо задължение: 1 388, 73 лева; общ размер на
месечна вноска по договора: 126, 25 лева; Дата на погасяване: 15-и ден от месеца. Сочи се,
че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като сумата от 600 лева е преведена на кредитополучателя на 12.12.2019 година.
Сочи се, че М. Б. не е изпълнила задължението, което е поел по договора и е преустановил
плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, като е направил следните
плащания по заема на дати: на дата 06.03.2020 година - 288, 00 лв.; на 25.08.2020 година –
98, 80 лв.; на 28.08.2020 година – 30, 00 лева; на 30.09.2020 година – 130, 80 лева, на
30.11.2020 година – 130, 00 лв.; на 30.12.2020 година – 130, 00 лева и на 31.08.2021 година –
130, 00 лева, или общо заплатена сума от 938, 40 лева, като се сочи, че с тази сума са
погасени сума в размер на 754, 37 лева, съгласно задължението по погасителен план;
1
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 95, 25 лв.; 30, 00 лева
начислени такси по Тарифа. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения е изпаднал в забава, като към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си
дължим размер. Сочи се, че последната вноска по погасителен план е била с дата 15.11.2020
г.
С оглед на горното се иска от съда да осъди ответника М. М. Б., ЕГН: ********** да
заплати на ищеца следните суми: сума в общ размер на 877, 45 лева, от които: главница в
размер на 303.02 лева (триста и три лева и две стотинки); договорно възнаграждение в
размер на 31, 34 лева (тридесет и един лева и тридесет и четири лева), дължимо за периода
от 15.07.2020 г. до 15.11.2020 г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 81,
84 лева (осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки); възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 218, 16 лева (двеста и осемнадесет лева и шестнадесет
стотинки); законна лихва в размер на 243, 09 лева (двеста четиридесет и три лева и девет
стотинки), дължима от 15.11.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до
27.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото договор за кредит е, че на 12.12.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 30041251288 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и М. М. Б., като длъжник, със следните параметри: сума на кредита:
600.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската: 66, 25 лв.; годишен процент на
разходите (ГПР): 48.29 %; годишен лихвен процент: 40.90 %; лихвен процент на ден: 0.11 %;
общо задължение по кредита: 728, 73 лв. Съгласно Договора за потребителски кредит /т.V/
клиентът е закупил допълнителни услуги, посочени в т.V „Поискани от клиента
допълнителни възможности“ – Допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и Допълнителна услуга
„Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Страните са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в
размер на 180, 00 лева, а за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 480, 00 лева, като
размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 60, 00 лв. и е дължима заедно с
месечната вноска по кредита, така общото задължение по процесния договор за кредит
възлиза на 1 388, 73 лева. Съгласно т. 15.1. и т.15.2 от Общите условия на „Профи кредит
България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище по искането
за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на „Профи кредит България“ ЕООД, а всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно
погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
договора.
Ищецът признава, че ответникът му е платил следните суми на следните дати:
06.03.2020 година - 288, 00 лв.; на 25.08.2020 година – 98, 80 лв.; на 28.08.2020 година – 30,
00 лева; на 30.09.2020 година – 130, 80 лева, на 30.11.2020 година – 130, 00 лв.; на 30.12.2020
година – 130, 00 лева и на 31.08.2021 година – 130, 00 лева, или общо заплатена сума от 938,
40 лева, като се сочи, че с тази сума са погасени сума в размер на 754, 37 лева, съгласно
задължението по погасителен план; начислените лихви за просрочие на вноските по
2
погасителен план – 95, 25 лв.; 30, 00 лева начислени такси по Тарифа. След тази дата не са
постъпвали плащания.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е входирал заявление за образуване на
заповед за изпълнение в деловодството на РС - Благоевград, въз основа на което е
образувано и ЧГД 3264/2024г година по описа на РС – Благоевград, по което съдът е
отхвърлил заявлението на дружеството в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и с чл.
86 ЗЗД.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучател; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
размер на претендираната главница, настъпването на падежа на задължението; настъпила
забава в плащанията, че в договора е уговорена клауза за дължимост на договорно
възнаграждение, както и настъпване на неговата изискуемост, размер на същото; по иска за
лихва за забава - периода и размера на забавата; по исковете, касаещи възнагражденията за
допълнителни услуги: че в договора е уговорена клауза за дължимост на допълнителни
услуги - Фаст и Флекси, както и настъпване на тяхната изискуемост, размерът на същите.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, както
и възраженията си.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от
ЗПК. От друга страна, ответникът има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗПК. По силата на договора за кредит на ответника е предоставен заем в размер на 600, 00
лв. По делото не е спорно, че кредитът е усвоен от ответника и по същия е извършил
плащания в размер на 938, 40 лв.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. В
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният
процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдебният
състав констатира, че в договора Годишен процент на разходите (ГПР): 48.29 %; Годишен
3
лихвен процент: 40.90 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %. Отразените процентни
съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и погасителния план
към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от
горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 и пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които кредитополучателят дължи. В
конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.29 %, но в същия не са включени
таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 60, 00 лв., които имат характера на
възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради невъзможността да
прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се
оскъпява повече от два пъти. Включването на тази сума в общия размер на разходите по
кредита води до ГПР от 271.37% според изчисленията на съда, посредством онлайн
калкулатор. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи и
надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 600 лв., съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит
задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото
потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Както вече беше посочено,
възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по
кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на
ГПР от 48.29% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР, равняващ се
на 271.37%. Нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на целия
договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. За пълнота, следва да се отбележи, че
конкретните услуги, за които е уговорено заплащането на процесните възнаграждения за
услугите „Фаст“ и „Флекси“, представляват действия по усвояване и управление на кредита,
поради което на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни като
противоречащи на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 10а от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия не е посочено какъв е
обичайният срок за разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, както и
какъв е срокът за „приоритетно“ разглеждане на същото, поради което потребителят е
поставен в невъзможност да прецени дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е. да
прецени икономическите последици от сключването на договор с такава „услуга“. Същата е
договорена по начин, който не създава никакви гаранции за потребителя, че кредиторът
реално ще предостави „услугата“ като спази реда за разглеждане на исканията, за да изисква
заплащането й. По отношение на услугата „Флекси“, възнаграждението за същата е
уговорено като дължимо независимо от това дали клиентът ще се ползва от посочената
4
услуга, поради което е нарушен принципът за справедливост и еквивалентност на
престациите. Посочените уговорки позволяват на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане в размер на почти 100% от заетата сума, независимо дали услугите ще бъдат
предоставени, при което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора
следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП – същите
противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено
неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него. Без основание се
явява платената от ответника сума от 30, 00 лв. начислена съгласно чл. 17.4 от Общите
условия и Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. С клаузата, която се предвижда
начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се
нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК да се изисква заплащането
на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на
длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от
ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 600 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Крайният срок на договора е настъпил, поради
което вземането за главница е изцяло изискуемо. По договора ответникът е извършил
плащания, признати от ищеца 938, 40 лева или изцяло е погасена главницата по процесния
договор за кредит.
При това, исковете – предмет на производството са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При този изход от делото, разноски по делото, претендирани от ищеца не му се
следват, от ответника не са претендирани такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от *****
- управители, чрез юрисконсулт ***** срещу М. М. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
***** искове за заплащане на следните суми: главница по Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № 30041251288 от 12.12.2019г. в размер на 303, 02 лева, договорно
възнаграждение в размер на 31, 34 лева (тридесет и един лева и тридесет и четири лева),
дължимо за периода от 15.07.2020 г. до 15.11.2020 г.; възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 81, 84 лева (осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки);
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 218, 16 лева (двеста и осемнадесет
лева и шестнадесет стотнки); законна лихва в размер на 243, 09 лева (двеста четиридесет и
три лева и девет стотинки), дължима от 15.11.2020 г. - датата на изтичане на погасителния
план до 27.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5
6