№ 16681
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110130165 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Национална спортна академия
„Васил Левски”, ЕИК ********* срещу „Луксстрой 99“ ООД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10 485,94
лв., представляваща дължима наемна цена за периода от м.03.2021г. до м.07.2022г.,
съгласно сключен договор за наем № 24/26.09.2012г., сумата от 968,14 лв.,
представляваща неплатена такса битови отпадъци за периода от м.01.2020г. до
м.07.2022г., сумата 1775,82 лева, представляваща неплатени консумативи за
електрическа енергия за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /02.06.2023г./ до окончателното
плащане.
При условията на евентуалност и на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и на основание
чл. 59 ЗЗД, претендира сумите, както следва: сумата от 11 145,37 лв. /допуснато
изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 25.06.2024г./,
представляваща дължима наемна цена за периода от м.03.2021г. до м.07.2022г., сумата
от 968,14 лв., представляваща неплатена такса битови отпадъци за периода от
м.01.2020г. до м.07.2022г., сумата 1623,24 лева /допуснато изменение на иска на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 25.06.2024г./, представляваща неплатени
консумативи за електрическа енергия за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г.,
съгласно сключен договор за наем № 24/26.09.2012г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /02.06.2023г./ до окончателното плащане.
1
Ищецът Национална спортна академия „Васил Левски” твърди, че по силата на
Договор за наем № 24/26.09.2012г., в качеството си на наемодател, предоставил на
ответника - наемател за временно и възмездно ползване имот публична държавна
собственост - помещение с площ 171 кв.м., находящо се в гр. София, Студентски град,
бл.61, вх.Г. Твърди, че наемната цена била в размер на 484,50 лв. без ДДС месечно,
платима до 28 число на месеца, предхождащ този, за който се дължи. Поддържа, че
съгласно договора наемната цена се увеличава с 3 % всяка година, считано от 01
януари, без да е необходимо подписването на допълнително споразумение. Излага, че
съгласно клаузата на чл.3, ал.3 от договора наемателят дължи и разходите за
електроенергия, вода, такса битови отпадъци, данък сгради и други консумативи.
Навежда, че договорът за наем е прекратен с предизвестие, връчено на ответното
дружество на 27.07.2022г., като с приемо-предавателен протокол от дата 05.08.2022г.
ответникът предал фактическата власт обратно на ищеца, но останали незаплатени
суми за наемна цена и консумативи. Ето защо претендира наемна цена за периода от
м.03.2021г. до м.07.2022г., консумативи за електрическа енергия, както и такса битови
отпадъци за периода от м.01.2020г. до м.07.2022г. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът „Луксстрой 99“ ООД оспорва предявените искове. Излага
твърдения, че не е използвал процесния имот след м.02.2021г., от който момент
представители на ищеца заключили помещението с обяснение, че трябва да се
извърши ремонт. Поддържа, че въпреки многократните опити за подписване на
документи за освобождаване на помещението не могъл да осъществи контакт с
наемодателя. Твърди, че посочената разпоредба на чл. 3, ал. 3 от договора противоречи
на ЗМДТ. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна
следното:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключване на договор с
твърдяното съдържание, по силата на който е възникнало валидно наемно
правоотношение между страните с твърдяното съдържание, като ищецът в изпълнение
на собствените си задължения е предоставил процесната вещ, предмет на договора, за
ползване на ответника, респективно възникналото насрещно задължение за наемателя
за плащане на уговорения наем и разходите за консумативи в претендираните
размери.
По настоящото дело не е спорно между страните, че са били обвързани от
2
валидно облигационно отношение по силата на Договор за наем № 24/26.09.2012г., по
който ищецът /наемодател/ Национална спортна академия „Васил Левски” е
предоставил на ответника /наемател/ „Луксстрой 99“ ООД за временно възмездно
ползване следния недвижим имот - публична държавна собственост - помещение с
площ 171 кв.м., находящо се в гр. София, Студентски град, бл. 61, вх. Г, за срок до
31.12.2022г., срещу заплащане на наемна цена в размер на 484,50 лева без ДДС, която е
предвидено да се увеличава с 3 % всяка година, считано от 01 януари, без да е
необходимо допълнително писмено споразумение между страните.
Уговорено е също, че наемната цена следва да бъде заплащана авансово в срок
до 28-мо число на месеца предхождащ този, за който се дължи по посочена от
наемодателя банкова сметка.
Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора, в уговорената наемна цена не се
включва стойността на консумативните разходи /за ел. енергия, отопление, вода, такса
битови отпадъци, данък сгради и други такси и разноски/, които се дължат и заплащат
отделно от наемателя в срок от 5 /пет/ работни дни от датата на получаване на
съобщението за дължимите суми.
Между страните не се спори и че имотът е предаден на наемателя, съобразно
уговореното в процесния договор. Последното намира подкрепа в изразеното
становище в отговора на исковата молба /за ползването му до определена дата/, което
представлява признание на неизгоден за страната факт и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Предвид това съдът намира, че ищецът в качеството си на
наемодател е изпълнил задължението си за предаване на имота, респективно е
изправна страна по процесното правоотношение.
Съгласно уговореното в чл. 10 от процесния Договор за наем № 24/26.09.2012г.,
наемодателя може да прекрати едностранно наемното правоотношение като отправи
предизвестие от 10 /десет/ календарни дни, в случай че наемателят: не използва обекта
според уговореното предназначение; виновно не изпълнява задълженията си по
договора; допуска във връзка с използването на обекта нарушения; не заплати в
сроковете по чл. 3 от договора дължимите парични суми.
Видно от приложеното Предизвестие за предсрочно прекратяване на Договор за
наем № 24/26.09.2012г. с изх. № 641/27.07.2022г., получено от законния представител
на ответното дружество – управителя Христо Вълов Вълов на същата дата,
обстоятелство което не е оспорено в настоящото производство, наемодателят е
упражнил правото си по смисъла на чл. 10 от договора да прекрати действието на
същия с 10 - дневно предизвестие, предвид наличието на незаплатени наемни вноски и
консумативни разходи в общ размер 11 454,07 лева.
От представения двустранно подписан приемо – предавателен протокол от
3
05.08.2022г. се установява, че владението по отношение на процесния недвижим имот
– помещение, находящо се в гр. София, Студентски град, бл. 61, вх. Г, е предадено от
наемателя на наемодателя в добро общо състояние.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че считано от
м.02.2021г. не е използвал имота, в която връзка на същият е допуснат до разпит един
свидетел, който не е проведен поради процесуалното бездействие на страната в хода на
настоящото съдебно производство. Същевременно от показанията на ангажирания от
ищеца свидетел Добрев, които при преценката си по реда на чл.172 ГПК съдът
кредитира като последователни и обективни се установява, че с оглед многократните
забави в плащанията от страна на наемателя, договорът с последният е прекратен
лятото на 2022г., когато фактически е предаден и имота с нарочен протокол. В
допълнение към горното следва да се посочи, че в практиката на ВКС е възприето
еднозначно разбирането, че обстоятелството дали наемателят е ползвал реално наетата
вещ е ирелевантно за задължението му към наемодателя за плащане на уговорения
наем. Фактическото държане на наетата вещ, целите, начина и други обстоятелства
относно ползването, биха имали значение относно правото на наемателя да прекрати
или развали договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на
наемната цена. Следователно предвид обстоятелството, че ответникът не е установил
наведените в отговора обстоятелства, които са в негова тежест, съдът следва да
приложи последиците от недоказването, респективно да приеме, че твърденият факт
не се е осъществил.
По делото не се установява, а и не се твърди уговорената наемна цена за
периода от м.март 2021г. до м.юли 2022г. включително, в рамките на който страните са
били обвързани от валидно облигационно отношение, да е заплатена от наемателя,
следователно искът за сумата 10 485,94 лв., следва да се уважи в пълния претендиран
размер.
По отношение на претенцията за такса битови отпадъци за периода от м. януари
2020г. до м. юли 2022г., съдът намира следното. От текста на чл. 3, ал. 3 от процесния
Договор за наем № 24/26.09.2012г. се установява, че страните са постигнали съгласие,
ответникът да заплаща вън от наемната цена и стойността на консумативните разходи,
в т.ч. такса битови отпадъци. Тази договореност е в съответствие с законовата
регламентация на нормата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД предвиждаща задължение наемателят
да заплаща уговорения наем и разходите свързани с ползването на вещта, каквито
несъмнено са данъците и таксите за имота. Следователно с вмененото му в рамките на
свободата на договаряне задължение ответникът да понесе отговорността за разходите
за всички комунални услуги и такси за наетия имот, не е налице визираното от
ответника противоречие със закона /ЗМДТ/.
Доколкото от съвкупния доказателствен материал по делото се установява
4
наличието на валидна клауза в договора, по силата на която ответникът се е задължил
да заплаща такса битови отпадъци, съдът намира претенцията за сумата 968,14 лева за
периода от м.01.2020г. до м.07.2022г. за основателна и доказана в претендирания
размер.
По отношение на претенцията за разходи за потребена топлинна енергия, по
делото са приети множество писмени доказателства – фактури, издадени от
„Топлофикация София“ ЕАД, от съдържанието на които се установява, че през
процесния период /м.07.2020г. до м.07.2022г./ в имота, находящ се в гр. София
Студентски град, бл. 61, вх. Г, е доставяна топлинна енергия. Процесните фактури са с
получател ищеца, който ги е заплащал, съобразно представени платежни нареждания,
неоспорени от ответника. В допълнение към това в производството пред
първоинстанционния съд е изслушана ССчЕ, която при преценката си по реда на чл.
202 ГПК съдът кредитира като обективна и безпристрастно изготвена. От
заключението на вещото лице се изяснява, че през процесния период от доставчика на
топлинна енергия са издадени фактури на обща стойност от 1623,24 лева, с отразени
дати на плащания. Същевременно не е проведено насрещно доказване на
обстоятелството, че претендираната сума за консумативни разходи за ТЕ за процесния
имот е била възстановена на наемодателя, поради което претенцията се явява
основателна до размера 1623,24 лева.
Предвид уважаване на главните претенции, следва да се приеме, че не се е
сбъднало вътрешно - процесуалното условие за разглеждане на евентуално
съединените искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и с правно основание чл. 59
ЗЗД, поради което и съдът не дължи произнасяне по същите.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни, като такива
претендира само ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 на ищеца се следват разноски в размер на 622,91 лева
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение при определен от съда
размер от 100 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Луксстрой 99“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Национална спортна академия „Васил Левски”, ЕИК ********* на основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД следните суми: сумата 10 485,94 лева, представляваща дължима наемна
цена за периода от м.03.2021г. до м.07.2022г., сумата 968,14 лева, представляваща
5
неплатена такса битови отпадъци за периода от м.01.2020г. до м.07.2022г., сумата
1623,24 лева, представляваща неплатени консумативи за електрическа енергия за
периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., съгласно Договор за наем № 24/26.09.2012г., на
недвижим имот - помещение с площ 171 кв.м., находящо се в гр. София, Студентски
град, бл.61, вх.Г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/02.06.2023г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неплатени
консумативи за електрическа енергия над сумата 1623,24 лева до сумата 1775,82
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Луксстрой 99“ ООД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Национална спортна академия „Васил Левски”, ЕИК *********,
сумата 622,91 лева, разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6