Р Е Ш Е Н И Е № 260262
гр. Пловдив, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI състав, в публичното заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря София Чаушева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19219 по описа за 2018
г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова
молба на Водоснабдяване и
Канализация ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. против Р.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за признаване на
установено, че ответникът му дължи следните суми: 624,81 лева - главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014
г. – 22.05.2018 г. за обект, находящ се в ***; 133,75 лева - обезщетение за
забава за периода 30.09.2014 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
20.09.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15045 /2018 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че в периода от 01.07.2014
г. до 22.05.2017г. ответникът има задължения към „ВиК“ ЕООД за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на
624,81лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2014г. до
31.08.2019г. в размер на 133,75лв. за обект находящ се в***. Периодът посочен
по-горе е формиран от датите на издадените за тази доставка фактури, за което
към исковата молба е приложена таблица. Съгласно общите условия за предоставяне
на ВиК услуги при неспазване на срока за плащане, който е 30 дни след
фактуриране, потребителите дължат законна лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД.
Същевременно, потребителят Р.М. има издадени фактури, както и начислена лихва,
тъй като не е спазвала срока за заплащане на предоставени услуги. Същата
фигурира във „ВиК“ ЕООД като потребител с № ***. Ответникът има качеството на
потребител като собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот. Съгласно
разпоредбите на Общите условия на ВиК оператор гр. Пловдив потребители са
собствениците и ползвателите на недвижимия имот. Отчетът в имота на потребителя
е извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Същевременно,
задължение на всеки потребител е да поддържа в изправност монтираните
измервателни устройства в имота, който ползва. Поради това са начислявани и
количества вода по тарифа съгласно разпоредбата на общите условия по 5 куб. м.
за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един
обитател, като дори е предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек за всяко
тримесечие, с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Абонатът многократно е бил уведомяван устно за необходимостта да
монтира годно измервателно устройство, но не е предприел действия в тази
посока. Същевременно, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение, същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на изложеното от съда се иска като установи твърдяните факти и
обстоятелства да приеме за установено, че ответникът Р.М., носейки отговорност
по силата на Закона за задълженията си възникнали при доставка на ВиК услуги за
водоснабден имот, находящ се в *** дължи на „ВиК“ ЕООД – гр. Пловдив сумата от
624,81лв. за периода от 01.07.2014г. до 22.05.2017г., както и мораторна лихва
за периода от 30.09.2014 г. до 31.05.2018г. в размер на 133,75лв. Претендират
се разноските по ч. гр. дело и в настоящото производство в размер на платената
ДТ и юрк. възнаграждение в размер на 100лв. Моли се при неявяване на ответника
да се постанови неприсъствено решение.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответната страна. Твърди
се, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се същият по основание и
размер. Не са представени документи за собственост или учредяване право на
ползване на ответницата Р.М. върху процесният водоснабден имот. При липса на
такова качество на собственик или ползвател на ответницата не следва да се
търси отговорност за заплащане на тези задължения. Дори да се установи, че
ответницата е собственик или ползвател, от което следва, че е и потребител на
ВиК услуги изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на
фактическото положение. Твърди се, че отчетът е извършван при условията на
неизправно измервателно устройство и че задължение на потребителя е да поддържа
в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имота негова
собственост. Оспорват се тези твърдения на дружеството ищец за наличието на
предпоставки на служебно начисляване на стойността на стойността на предоставените
услуги при условията на неизправно измервателно устройство. За да се приеме
устройството за неизправно тази неизправност следва да е констатирана по
съответния ред. Редът се предвижда с посочените разпоредби, като той е
представен на оператора да направи предписание за отстраняване на повредата и
да определи срок за това като демонтира пломбата на холендъра, а съгласно
чл.33, ал.3 операторът може да постави оборотен водомер като разходите са за
сметка на потребителя. Процедурата е необходима, за да се даде възможност на
абоната да провери изправността, респективно отстрани повредата, тъй като той
няма право да разрушава целостта на пломбата. Твърди се, че ответникът е бил
уведомяван устно за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство,
но не се установява да е налице предписание за смяна с посочен срок, което да е
надлежно връчено на потребителя. Не са представени писмени доказателства да е
констатирана повреда в отчитащото устройство и да е дадено предписание за
отстраняването й. Този извод не би могъл да се изведе от представените по
делото карнети за процесния период. Видно от съдържанието им подписи не са
полагани, освен измерването през месец 08.2014г., като не се установява дали
подписът е положен от ответницата. В случай, че действително този подпис е
поставен от последната, същата следва да бъде уведомена за начина, по който се
формира доставеното количество питейна води, а и дали са дадени предписания за
монтиране на изправен водомер. Вън от горното се прави възражение за погасяване
по давност на част от задълженията. Противопоставя се на исканията за
назначаване на СТЕ и ССчЕ, тъй като излишно биха натоварили делото. Не се
противопоставя на разпита на 1 свидетел на ищеца отговарящ за отчитането на
водоснабдения имот. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15045/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателността на исковите претенции дружеството- ищец следва да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е.
да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се град ***, както и, че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата
към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване
на Тарифа.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. По производството се претендират потребени
количества вода за 1 водомер – № ***, за периода 01.07.2014 г. – 22.05.2017 г.
Отчетът е извършван при условията на
неизправно измервателно устройство.
Съгласно чл. 3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители –
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗВРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на
първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват,
че ответникът е собственик или
ползвател на водоснабдения имот за процесния период. От представените справки
за кадастрална карта не се установява ответникът да е вписан като собственик на
процесния недвижим имот. Изследването на въпроса относно правото на собственост
на лицето Й. М. М. върху процесния имот е безпредметно, доколкото от
изготвената справка от Община Пловдив, район Източен не се установява наличието
на роднинска връзка между последният и ответницата. Дори да се приеме, че
имотът е общинска собственост, по делото липсват данни същият да е предоставен
за ползване на ответника на определено правно основание. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги.
По делото не са представени доказателства за собственост на ответника върху
посочения имот или доказателства последният да е ползвател на същия. Липсва и
признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в
производството, чрез назначен особен представител. Не е представено и заявление
от страна на ответника до ищеца, с което да е заявил искане да бъде
заведена на негово име партида при ищеца за ползване на услугите на последния
за процесния имот. От показанията на свидетеля Е., който работил при ищцовото
дружество в периода 2014-2017 г. като и.
и който заяви пред съда, че за адрес на ул. „***“ имало
абонат Р.М., не може да се направи извод за наличието на качеството потребител
на ответника, доколкото същите са лишени от конкретика досежно тези
обстоятелства. Фактът, че има открита партида на името на
ответника в производството, със зачислен водомер, какъвто липсвал, не прави
ответника потребител, тъй като не е ясно дали въобще същият е собственик или
ползвател на процесния имот. За да възникне облигационно правоотношение между
страните и съответно да се породят задължения за субекта да заплати стойността
на потребените услуги е необходимо на първо място той да има качеството на
потребител на съответните услуги. Липсата на доказване на това обстоятелство е
самостоятелно основание да се приеме недоказаност на предявените претенции. В
настоящото производство не се установява да е налице първата предпоставка за
уважаване на иска, а именно ответникът
да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на
оператора, с оглед на което главният иск за установяване дължимостта на
вземания за доставка на ВиК услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото не се установява наличието на главно вземане следва да бъде отхвърлен
и искът за установяване на дължимостта на обезщетение за забава за посочения в
исковата молба период.
По отговорността за
разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Р.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване на установено, че Р.А.М.
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следните суми: 624,81 лева - главница, представляваща неплатени задължения
за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014 г. –
22.05.2018 г. за обект, находящ се в ***; 133,75 лева - обезщетение за забава
за периода 30.09.2014 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2018
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15045 /2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
окръжен съд.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ