Решение по дело №433/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

гр. Ловеч, 17.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря Данилева Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 433 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 187/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 686/2018 г. на РС – Троян по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е признато за установено, че П.Х.К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 286,83 лв. представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 46,18 лв., представляваща лихва за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 481 по описа за 2018 г. на РС- Троян. С решението съдът е осъдил П.Х.К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сторените по делото разноски в размер на 1075 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П.Х.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.

Въззивникът П.Х.К. взема участие в съдебното заседание лично, като поддържа жалбата, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност и моли за отмяна на обжалваното решение.

            Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не взема участие  в съдебното заседание.

            Третото лице помагач на страната на ищеца „Топлоконтрл“ ООД също не взема участие във въззивното производство.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск от Топлофикация София“ ЕАД против П.Х.К. предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания на заповед по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца против ответника за заплащане на следните суми: 257,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2014 г.- м.04.2017 г.; 40,53 лв. - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., 29,09 лв. – главница, представляваща сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2013 г. до м.04.2013 г.; 5,65 лв. - законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г. и законна лихва за забава от 11.11.2015 год. до окончателно заплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че ответникът е клиент при общи условия на топлоснабден имот – самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост (апартамент № **, находящ се в гр. ***) с абонатен № ***** и че за периода от месец юли на 2014 год. до месец април на 2017 год. ищецът доставил топлинна енергия. Посочва се, че количеството на доставената топлинна енергия е начислено по прогнозни месечни вноски, но след изготвена в края на отоплителния период изравнителна сметка от дружеството „Топлоконтрл“ ООД, извършващо дялово разпределение на база реалния отчет на уредите за дяловото разпределение в топлоснабдения имот. В молбата се твърди, че начислените суми не са платени от ответника и че за тях и за дължимите лихви е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в койот са направени правоизключващи възражения, основани на твърдение, че ответникът не е собственик на имота, че радиаторите са демонтирани и че апартаментът не е обитаем.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт № 187, т. LXX, дело № 13947/1995 г. на нотариус при СРС се установява, че на 01.08.1995 г. П.Х.К. продал на сина си Х. П. К. апартамент № **, находящ се в гр. ***, като продавачът запазил правото пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава имота.

Установява се от протокол от заседание на общото събрание на етажните собственици от гр. ***, проведено на 29.07.2002г., че е взето решение за сключване на договор с „Топлоконтрл“ ООД за извършване на индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределяне разходите за отопление и топла вода; за упълномощаване на пълномощник, който да сключи договора от името на етажната собственост. С договор № 138 от 29.09.2002 г. между представител на етажната собственост с адрес: гр. ***, от една страна, и „Топлоконтрл“ ООД, от друга, на последното дружество е възложено да извършва индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределяне разходите за отопление и топла вода.

С договор от 29.09.2002 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Топлоконтрл“ ООД на последното дружество е възложено да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост при спазване на изискванията на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата, одобрени с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. на ДКЕВР.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд, което съдът също приема, като пълно и научно обосновано, се установява, че за процесния период дружеството ищец е доставяло топлинна енергия на сградата, находяща се гр. *** (в която се намира апартамент № **), като количеството се измерва и отчита чрез средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция на сградата. Топломерът се отчитал ежемесечно от служители на „Топлофикация София“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топлинната енергия в 0,00 часа на първо число от месеца. Установява се, че сградата се захранва от една абонатна станция, че в процесния период абонатната станция е от индиректен тип с пластични подгреватели тип БАС 300/0 KW и че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно според установените в Наредбата формули и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределяне между абонатите. В сградата не се ползва топла вода. В периода 01.10.2014 – 30.04.2017 г. фирмата за дялово разпределение „Топлоконтрл“ ООД е правила проверка в имота по време на отчетите, като по нейни данни в процесното жилище (апартамент № **) не е имало отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители. Апартамент № ** има отопляем проектен обем 109 м³, като на база този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградната инсталация. Установява се от заключението, че за периода 01.10.2014 – 30.04.2017 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислено от фирмата за дялово разпределение по формулата в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334 и е разпределено пропорционално на отляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон и всяка сметка съдържа: топлинна енергия за отопление включваща само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация; топлинна енергия за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела), топлинна енергия за общи части и топлинна енергия за загряване на топла вода, каквато в случая не е начислявана. Единствената начислявана енергия е отдадената от сградната инсталация, като по прогнозни данни от фирмата за дялово разпределение общият размер на сумата начислена топлинна енергия за апартамент № **, в периода юли 2014 г. април 2017, е 257,74 лв.  

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд, което съдът също приема, като пълно и научно обосновано, се установява, че в счетоводството на ищеца по партида абонатен № *****, разкрита за апартамент № **, находящ се в гр. ***, е налична неплатена сума за топлинна енергия в общ размер на 257,74 лв. От заключението се установява, че общият размер на сумата се формира от размера на сумите за топлинна енергия по три фактури - № **********/31.07.2017 г. – за 86,68 лв., № 00875780046/31.07.2016 г. – за 74,47 лв. и № **********/31.07.2015 г. – за 96,59 лв., като стойностите по трите фактури представлява сбор от сумите по прогнозни данни за съответния период и сумата на изравнителната сметка. От заключението се установява, че освен суми за топлинна енергия, на ответника е начислена и такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия периода от м.03.2013 г. до м.04.2013 г., чиито общ размер е 29,09 лв. Общият размер на законната лихва за забава, изчислен за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г. върху падежа на вземанията за цената на топлинна енергия и за таксата за отчитане, е 46,18 лв.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 481/2018 г. на РС Троян, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против П.Х.К. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 184/05.06.2018 г. за заплащане на следните суми: 286,83 лв. – главница; 46,18 лв. – лихва за забава за периода от 16.09.2013 г. до 19.03.2018 г. и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. От П.Х.К. е подадено възражение против заповедта.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

По реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД е предявен иск за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 481/2018 г. на РС Троян за заплащане от ответника П.Х.К. на следните суми: 257,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2014 г.- м.04.2017 г.; 40,53 лв. - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., 29,09 лв. – главница, представляваща сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2013 г. до м.04.2013 г.; 5,65 лв. - законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г. и законна лихва за забава от 11.11.2015 год. до окончателно заплащане на вземането. Сумите съответстват на тези, посочени в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК и на издадената заповед за изпълнение, където е означено, че главницата се претендира като стойност на незаплатена топлинна енергия и същата е в размер на 257,74 лв., включваща и сумата за дялово разпределение – 29,09 лв., като сборът им съответства на общия размер на главното вземане по заповедта от 286,83 лв. Същото се отнася и за обезщетението за забавено изпълнение от 46,18 лв., за което е пояснено в обстоятелствената част на заявлението и заповедта за изпълнение, че се формира от сбора на сумите 40,53 лв. и 5,65 лв., съставляващи законната лихва за забава върху всяко от двете главни вземания (за доставена, но неизплатена електроенергия и за дялово разпределение).

Настоящият състав приема, че вземанията на ищеца към ответника за посочените суми са налице. В процесния период (м.07.2014 г.- м.04.2017 г.) а и понастоящем ответникът е носител на вещно право на ползване. В качеството му на титуляр на това право върху топлоснабдения имот, той има качеството на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. След като законът свързва качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди, за съществуването му и за наличие на облигационни отношение по доставяне на топлинна енергия е без значение дали клиентът е подавал молба за откриване на партида или не. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ответника, че той не ползва имота и че е до навършване на пълнолетие на сина му (който е „гол“ собственик на апартамента) той е плащал сметките във връзка с ползването му. При липса на доказателства за записване на партидата на голия собственик, ответникът като носител на вещното право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Продажбата на топлинна енергия е извършена от ищеца при публично известни обши условия, които са одобрени от КЕВР (тогава ДКЕВР) и са действали към процесния период (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Общите условия са публикувани в два всекидневника (един централен и един местен, поради което те са влезли в сила, без да е необходимо изричното им приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 64 от Общите условия клиент да бъде лице – ползвател на имота, различно от собственика, при наличие на изрично съгласие за това, изразено в нотариална форма. В случая нито е налице облигационно основание за ползване на имота от трето лице, нито съгласие от ползвателя, дадено в посочената форма, поради което не може да се приеме, че е налице отклонение от общото правило на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Като индивидуални клиент на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, ответникът е длъжен да заплати на ищеца стойността на консумираната енергия, която подлежи на определяне по един от следните трите начина - на единадесет равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; или по реална месечна консумация (чл. 155 ЗЕ). Независимо от избрания начин, поне веднъж годишно се издава изравнителна фактура от доставчика на топлинна енергия (топлопреносното предприятие), с която действително дължимата стойност за топлинна енергия се привежда в съответствие с т.нар. изравнителни сметки, изготвяни поначало от лица, вписани в регистрите по чл. 139а ЗЕ. Освен стойността на консумираната енергия, клиентите в сграда-етажна собственост дължат заплащане и на стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 от Общите условия). В случая е налице надлежно определяне стойността на консумираната енергия, доколкото за всеки от месеците е отчетено количеството й, а впоследствие е извършено разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда. Въз основа отчетите на дружеството по чл. 139а ЗЕ (третото лице-помагач „Топлоконтрл“ ООД) от ищеца е извършено фактуриране (по партида аб. № *****, за апартамент № **, находящ се в гр. ***) на стойността за припадащата се част от количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислено от фирмата за дялово разпределение по формулата в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334, разпределено пропорционално на отляемия обем на имотите по проект в сградата за периода 01.10.2014 – 30.04.2017 г. (257,74 лв.) и на цената за услугата дялово разпределение (29,09 лв.). При това положение за ответникът като носител на вещно право на ползване на апартамент ** се явява клиент на ищеца и за него е възникнало задължението да заплати двете суми. С оглед липсата на доказателства за плащането им съдът приема, че са налице вземанията на ищеца за двете суми – за 257,74 лв. (стойността на припадащата се част от количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация) и за 29,09 лв. – на цената за услугата дялово разпределение, чиито общ размер е този на главното вземане по заповедта от 286,83 лв.

Предвид паричния характер на задълженията и липсата на изпълнение, ответниците дължат и обезщетение за забавено изпълнение от падежа на всяко от тях в размер на законната лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). По делото се установи, че обезщетението за забавено изпълнение на двете вземания е в общ размер на сумата от 46,18 лв. и че последната се формира от сбора на сумите 40,53 лв. и 5,65 лв., съставляващи законната лихва за забава върху всяко от двете главни вземания (за доставена, но неизплатена електроенергия и за дялово разпределение).

В обобщение съдът приема, че са налице вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.Х.К. за заплащане следните суми: 286,83 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ап. **, аб. *****, както и за сумата 46,18 лв., - лихва за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г.

В този смисъл настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна и споделя доводите на първата инстанция, по които искът за установяване на вземанията е приет за основателен. Оплакванията във въззвината жалба, според които П.Х.К. не обитава апартамента са неоснователни, защото законът свързва качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди не само със собственика, но и с принадлежността на ограниченото вещно право на ползване, а въззивникът се явява именно такъв носител. Възраженията за техническа необоснованост при определяне припадащата се част на апартамента от количеството отделената топлинна енергия също са неоснователни. От експертизата се установи, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислено от фирмата за дялово разпределение по формулата в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334, разпределено пропорционално на отляемия обем на имотите по проект в сградата.

По изложените съображения съдът приема, че искът за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, е основателен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

От въззиваемия не са сторени разноски във въззивното производство, поради което на същия не следва да се присъждат такива. Независимо от неоснователността на въззивната жалба на въззиваемия не следва да се присъжда и юрисконсулстко възнаграждение. Такова се дължи, ако страната е защитавана в производството от юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 ГПК). В случая такава защита не е упражнена, доколкото от името на въззиваемото дружество нито е подаден писмен отговор, нито е налице явяване в съдебно заседание на процесуален представител. Подаването на молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната не съставлява дейност по осъществяване на защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, оправдаваща определяне на възнаграждение дори под съответния минимален размер от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 686/2018 г. на РС – Троян.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.