Р Е
Ш Е Н
И Е № 1239
гр. Пловдив,03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията
АНД №2053/2020г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №16-002758, издадено на 02.03.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с което на
„Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести септември“ №152,
офис 1-2Б, представлявано от управителя С. У., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги / НУРКИРСРПУ/.
Жалбоподателят
в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв.Г.Н., атакува
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Прави искане
за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. Т., моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира и разноските по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
В Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив /Д
„ИТ“ – гр. Пловдив/ постъпило чрез Информационната система на вътрешния пазар,
поддържана от Европейската комисия, предназначена за обмен на информация между
компетентните органи по спазване на трудовото законодателство, запитване от
Кралство Белгия за командировани лица - работници на територията на друга
държава-членка на ЕС. Писменото искане касаело предоставяне на информация за
дейността, седалище и адрес на управление на дружеството–жалбоподател „Атеншън
ренталс“ ЕООД, ЕИК: ********* и лицата, установени да полагат труд в Кралство
Белгия от името на дружеството. В тази връзка, от служители към Д „ИТ“ – гр.
Пловдив, сред които и свид. Б.Д.Д., на длъжност
„***“, на 17.12.2019г. извършил
проверка на „Атеншън ренталс“ ЕООД на
място и с оглед изисканите и представени
на 20.12.2019г., 06.01.2020г. и на 24.01.2020г. документи в Д „ИТ“- гр.Пловдив,
било установено, че на 25.10.2019г. от страна на работодателя „Атеншън ренталс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №152, офис 1-2Б, е допуснато командироването
на Д. Д. И., ЕГН:**********, на длъжност „***“, в рамките на предоставяне на
услуги на територията на друга държава-членка на ЕС - Кралство Белгия, в
предприятие „Фърст тент“, за срок от 25.10.2019г. до 07.11.2019г., без да е
сключил с него споразумение по реда на чл.2, ал.1 за изменение на трудовото
правоотношение за срока на командироване, съгласно Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги. Командироването на работника е в изпълнение на договор
от 01.10.2019г. между „Атеншън ренталс” ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на
строителни и монтажни работи на покриви и палатки и е извършено със заповед №24/25.10.2019г.,
издадена по седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател.
Изложените
обстоятелства свид. Д. преценил, че съставляват административно нарушение на
разпоредбите на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ. Срещу „Атеншън ренталс“ ЕООД бил съставен АУАН
№16-002758 от
24.01.2020г., в
който били вписани обстоятелствата по констатираното нарушение. Упълномощеното
от дружеството лице се запознало с неговото съдържание, без да направи
възражения срещу акта. В законоустановения срок жалбоподателят не упражнил
правото си на писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Всъщност
при проверката били установени едни и същи нарушения, извършени от жалбоподателя,
по отношение на общо пет-шест лица, вследствие, на което му съставили отделни
АУАН за всеки засегнат работник.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.1 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от
НУРКИРСРПУ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства –
показанията на свид. Б.Д.Д. /актосъставител/, които съдът кредитира като
последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното
НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга
на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед
№З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по
труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят.
Съдът
намира, че въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател „Атеншън ренталс“
ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на работодател е нарушил чл.7, вр. чл.2 ал.1 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамите на предоставяне
на услуги, според която разпоредба не
се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е
сключено споразумение по чл.2, ал.1. От
своя страна цитираната норма препраща към чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ, която предвижда, че при командироване на
работници или служители в случаите по чл.121а, ал.1, т.1 КТ
работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено
споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за
срока на командироването.
Безспорни
са обстоятелствата, че жалбподателят
„Атеншън ренталс“ ЕООД има качеството на работодател, а лицето Д. Д. И. – работник, който е бил командирован
в Белгия да изпълнява временна работа от 25.10.2020г., съгласно представената
командировъчна заповед №24. При
командироването на конкретното лице, на длъжност „***“ на територията на друга
държава – членка на ЕС – Кралство Белгия, работодателят и работникът не са
уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на съществуващото
между тях трудово правоотношение за срока на командироването, въпреки изричното
изискване по чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ. От своя страна нормата на чл.2, ал.1 от
НУРКИРСРПУ препраща към разпоредбата на чл.121 а ал.1 т.1 от КТ, в която се съдържат няколко алтернативни хипотези. В обстоятелствената част както на
АУАН, така и на НП, обаче, ясно и точно е посочено коя е приложимата в случая
хипотеза, а именно, че командироването в друга държава членка /Кралство Белгия/
е извършено в изпълнение на договор от 01.10.2019г. между „Атеншън ренталс“
ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на строителни и монтажни работи на покриви и
палатки, каквато всъщност е хипотезата на б.„а“ към същата норма.
Ето защо
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за така установеното нарушение, а наведените възражения се явяват неоснователни.
В тази
връзка неправилна е връзката, която прави жалбподателят между изпълнителното
деяние „не се допуска“ и самото „допустителство“, доколкото първото
представлява глаголът – изпълнителното
деяние на нарушението, без да се влага съвсем различния смисъл, който е заложен
в допустителството. Допустителството и извършителството са две съвършено
различни проявни форми на поведение. Допустителството представлява непопречване
да бъде извършено административно нарушение от друго лице, различно от
допустителя, а извършителството е свързано с личното реализиране на
съставомерните белези на конкретно нарушение, какъвто е настоящият случай,
доколкото командироването се допуска
именно от работодателя.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя за грешно отразена дата на нарушението, тъй
като същата не съответствала на
възникналото трудовото правоотношение между конкретния работник и
жалбоподателя. Всъщност, съдът счита, че коректната дата на установеното
нарушение, е именно така отразената в акта и постановлението, доколкото,
конкретният работник е командирован на 25.10.2020г. със Заповед №24/25.10.2019г.,
а приложеният по делото трудов договор е със същата дата, т.е. налице е било
действително валидно трудово правоотношение.
В този
смисъл всички фактически елементи от състава на нарушението са описани, така че
жалбоподателят, без по никакъв начин да бъде ограничено правото му на защита, е
разбрал за кога и за какво точно нарушение е бил санкциониран, още повече, че
същият се защитава срещу фактите, които заедно и в съотвествие с правилно посочената правна квалификация,
водят до извод за така повдигнатото административно обвинение по установеното нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ.
Неоснователни
са и направените за пръв път възражения в съдебно заседание от представителя на
жалбоподателя, относно неспазен ред при установяване на нарушението, във връзка
с протоколите и свидетелят. От приложения по делото АУАН и от показанията на
актосъставителя се установява, че процедурата по установяване на нарушението е
в пълно съответствие със закона. Проверки са били извършени както на място,
така и въз основа на документи, представени на дати, описани в обстоятелствената
част на акта и постановлението. Що се
отнася до това кога точно е бил съставен протоколът за установеното нарушение,
е без значение, доколкото нарушението е извършено на 25.10.2019г., а АУАН е съставен на 24.01.2020г., т.е. в
законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. От друга страна, е необходимо да се
отбележи, че административнонаказателното производство стартира именно с акта
за установяване на административно нарушение, а не с протоколите.
На
следващо място, настоящият случай не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като не са налице двата основни признака:
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
Не може
да се приложи и общата нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното
нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.
Напротив, по делото се установи, че към проверката, по отношение на още общо петима-шестима
работници, от страна на жалбоподателя е извършено идентично нарушение, като за
всяко от тях са му били съставени отделни актове. Посоченото е допълнително
основание да не се приеме случаят за маловажен в този смисъл, доколкото стана
ясно, че установеното нарушение не е изолирана проява.
С оглед
извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкция на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в минимален размер, който е съобразен с доказателствата в
административното производство и който не подлежи на ревезиране от страна на
съда.
При извършената
служебна проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление,
поради което последното следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право
на разноски, в каквато насока беше и претенцията на представителя й в съдебно
заседание. Ето защо, трябва да се присъдят разноски в ползва на въззиваемата
страна и което възнаграждение за представителство варира в граници между 80
лева и 120 лева, съгласно чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. В случая съдебното
производство приключи в едно съдебно заседание, представителят се яви, като
беше разпитан и актосъставителят по делото, поради което съдът намира, че дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати разноски в минималния размер размер от 80
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №16-002758, издадено на 02.03.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с което на
„Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести септември“ №152,
офис 1-2Б, представлявано от управителя С. У., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги / НУРКИРСРПУ/.
ОСЪЖДА „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №152, офис 1-2Б, представлявано от управителя С. У.,
да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр.София
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.