РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101189 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e въз основа на искова молба с вх. № 4882/11.03.2022 г., уточнена с
молба с вх. № 5124/16.03.2022 г. подадена от “Топлофикация – Перник” АД, срещу В.
Н. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 1219,34 лева, представляваща главница на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № *, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **,
вх. А, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2016 г. и от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. г. включително, сумата от 239,94 лева, представляваща законната лихва за
забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.03.2016 г. до 19.11.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата от 1219,34 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 2463/21.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6342/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
който ответницата не е изразила несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), както и че ответницата е абонат на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
1
отопление и горещо водоснабдяване, а ответницата не е заплатила дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от ответницата В. Н. П., чрез адв. М.В., с който се оспорват исковите претенции като
нередовни и неоснователни, за което се излагат подробни доводи. Изрично се заявява,
че не се оспорва реалната доставка на претендираната от ищеца топлинна енергия за
процесния период. Акцентира се на обстоятелството, че ответницата не е потребител
на топлинна енергия и не е собственик или ползвател на процесния имот, като се сочи,
че представеният нотариален акт касае правото на собственост 16 години преди
процесния период. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност за
част от периода. Моли се да не се допускат исканите от ищеца съдебни експертизи,
като се твърди, че те се искат за обстоятелства, които не са спорни по делото.
Претендира се и присъждане на разноски за производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и и копие от вестник “Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
С доклада по делото за служебно известно е обявено, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
По делото е безспорнo и ненуждаещo се от доказване обстоятелството, че
главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент №
*, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **, вх. А, дължима за периода от 01.01.2016 г. до
31.07.2016 г. и от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. включително е в размер на 1219,34 лева,
а законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.03.2016
г. до 19.11.2021 г., възлиза на 239,94 лева.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том I,
рег. № 1653, дело № 120 от 2003 г., по силата на обективирания в него договор за
покупко-продажба ищцата В. Н. П. е придобила на 08.05.2003 г. собствеността върху
апартамент № *, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **.
Представено е копие на молба с вх. № 808/12.05.2004 г. за откриване на партида
за жилищни нужди, подадена от В. Н. П. до Топлофикация – Перник” АД, срещу В. Н.
П., с която ищцата е поискала да бъде открита партида за плащане на топлоенергия за
жилищни нужди за процесния апартамент № *, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**.
Други доказателства не са представени по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 6342/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 12658/21.12.2021 г., е издадена
заповед № 2463/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжницата В. Н. П. за вземанията, предмет на исковото производство. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражения от длъжницата и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд.
2
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установи, че
ответницата е собственик на процесния имот и се явява клиент на топлинна енергия,
като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на
закона. Неоснователно се явява възражението, че по делото не се установявало
ответницата да е собственик за процесния период, доколкото нито се твърди, нито се
установява след закупуване на имота същата да го е прехвърлила на друго лице или да
3
се е отказала от правото на собственост.
Това води до извод, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва
да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставяна топлинна енергия на стойност 1219,34 лева, дължима за периода от
01.01.2016 г. до 31.07.2016 г. и от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. включително, както и че
законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.03.2016 г.
до 19.11.2021 г., възлиза на 239,94 лева, доколкото тези обстоятелства не са спорни.
Наличието на възникнало задължение за ответницата да заплати ползваната
топлинна енергия и мораторната лихва налага да се разгледа направеното от нея
възражение за частично погасяване по давност на вземанията на ищеца. По силата на
чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания
се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за
главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е.
налице е установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че
изискуемостта на главницата за исковия период от 01.01.2016 г. до 31.07.2016 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т. е. най-късно на 01.09.2016 г., а
тригодишният давностен срок изтича най-късно на 01.09.2019 г. В настоящия случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.12.2021 г., т. е. след
изтичане на давностния срок. В този смисъл основателно се явява възражението за
погасяване по давност на вземанията за главница за периода от 01.01.2016 г. до
31.07.2016 г., която съгласно представеното извлечение от сметка е на стойност 168,71
лева. Поради същата причина погасени са и лихвите върху тази главница, начислени за
периода от 09.03.2016 г. до 19.11.2021 г., в размер на 106,36 лева /съгласно същото
извлечение/. В останалата им част и за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
включително по отношение на главницата и от 11.10.2019 г. до 19.11.2021 г. по
отношение на мораторната лихва вземанията не са погасени, тъй като не е изтекъл 3-
годишният давностен срок от настъпване на изискуемостта им до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Горното налага извод за частична основателност на предявените искове, които
следва да бъдат уважени са сумата от 1050,63 лева- главница за периода от 01.08.2019
г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 133,58 лева- законна лихва за забава за периода от
11.10.2019 г. до 19.11.2021 г., и отхвърлени в останалата им част като погасени по
давност.
4
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 29.19 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, т.
е. направените разноски са в общ размер на 139.19 лева, от които следва да му се
присъдят разноски на стойност 112,95 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 79.19
лева, както следва- 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 29.19 лева – държавна
такса, от които следва да му се присъдят разноски на стойност 64,26 лева.
На ответницата се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата е представила доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение единствено в заповедното производство на стойност 100
лева, от които следва да и се присъдят 18,85 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В. Н. П., с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, искове с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н.
П. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД сумата от 1050,63 лева /хиляда и
петдесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща главница на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № *, находящ се в гр. П., кв.
„Т.“, бл. **, вх. *, дължима за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. включително,
сумата от 133,58 лева /сто тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода
от 11.10.2019 г. до 19.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1050,63
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-21.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 2463/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6342/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В. Н. П., с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „Т.“, бл. **, вх. * ет.*, ап. *, искове с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че В. Н. П. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД
разликата над сумата от 1050,63 лева /хиляда и петдесет лева и шестдесет и три
стотинки/ до целия предявен размер от 1219,34 лева /хиляда двеста и деветнадесет лева
и тридесет и четири стотинки/, представляваща главница на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № *, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **,
вх. *, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2016 г. включително, разликата над
сумата от 133,58 лева /сто тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ до целия
предявен размер от 239,94 лева /двеста тридесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима
5
за периода от 09.03.2016 г. до 19.11.2021 г. върху посочената разлика от главницата
над сумата от 1050,63 лева до целия предявен размер от 1219,34 лева, както и законната
лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.12.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 2463/21.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6342/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА В. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „Т.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 112,95 лева /сто и дванадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, и сумата от 64,26 лева /шестдесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки / - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 18,85 лева /осемнадесет лева и
осемдесет и пет стотинки / - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 6342/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6