№ 26051
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110135325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Молителят твърди неправилност на постановеното по делото Решение в частта за
разноските и моли за изменение на същото в тази му част.
Ответникът по молбата изразява становище за нейната неоснователност.
По отношение молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира същата за неоснователна поради
следното, а именно:
Предмет на настоящото производство са четири на брой искове, кумулативно съединени, а
именно искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД.
Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е в размер на 2000 лв., като както е
посочил съда в мотивната част на постановеното по делото Решение по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско дружество „С. и
К.“. В Определение № 28 от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС е
прието, че договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него
се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното
представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита. Няма пречка,
ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред съда, респективно - да не бъде
сключен в писмена форма, която не е форма за валидност на договора. Дори при липса на
представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесените от
страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те
подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са
реално направени от страната разноски по делото. В съдебно заседание, проведено на
15.11.2024 г., ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно.
По делото са представени доказателства, че реално ищецът е извършил този вид разход / л.
1
53 и л. 54 от делото/.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа възнаграждението за защита по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване
на предишната работа се равняват на минималната работна заплата за страната към датата на
сключване на договора, респективно към към момента на определяне на възнаграждението
по реда на чл. 2 от Наредбата.
В случая размерът на минималната работна заплата за 2024г. е възлизал на сумата от 933
ллв., т.е., ако се вземе за предвид като база този размер само за защитата по двата иска - този
по чл. 344, т. 1, и т. 2 КТ възнаграждението за защита в своя минимум би възлизало на
сумата от 1866 лв.
Както е посочено в мотивната част на постановеното по делото Решение с Определение №
50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото
на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
В случая, ако съдът вземе като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата при
определяне разноските за адвокат за процесуална защита по исковете с правно основание чл.
344, т. 1 и т. 2 от КТ, то общият размер на претендираните от ищеца разноски за адвокат не
би бил прекомерен.
Ето защо съдът счита, че следва да измени решението си в частта за разноските, като за база
на определяне на възнаграждението за защитата по исковете по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ се
вземе предвид минималната работна заплата за страната за 2024г., като с оглед частично
уважената претенция по чл. 344, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ в полза на ищеца следва да се
присъдят целия претендиран разход за адвокат в размер на 2000 лв.
Относно искането по реда на чл. 247 ГПК съдът намира, че е налице разминаване между
мотивната част на постановеното по делото Решение и неговата диспозитвна част, доколкото
в мотивната част на решението, съдът е приел, че лихва се дължи именно от датата на
исковата молба, при липса на покана, отправена в предходен момент, каквато е настоящата
хипотеза и след тази дата, както е посочил съдът следва да се присъди обезщетение по чл. 86
ЗЗД, каквато е и искането на ищеца, като диспозитивната част следва да се измени в
съответствие с мотивната част на решението и в полза на ищеца се присъди законна лихва,
върху обезщетението по чл. 225 КТ, възлизащо в размер на сумата от 3252 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 и ГПК и ПОСТАНОВИ: ИЗВЪРШИ тълкуване на волята,
обективирана в диспозитивната част на постановеното по делото Решение, като неговата
диспозитивна част вместо изразите
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението
на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, извършено въз основа на Заповед от
12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от
работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на заеманата преди
уволнението длъжност: „Експерт – реклама“ при Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. *********. ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, сумата о т 5193 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от
13.04.2024 г. до 04.08.2024 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед от
12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от
работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер до пълно предявения на стойност от 9756 лв., както и за периода от
07.08.2024 г. до 13.10.2024 г., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ************, срещу Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********, иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който
ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 3252 лв., представляваща
мораторно обезщетение, начислено върху главницата за дължимото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода от падежа на съответното месечно възнаграждение, считано от
13.07.2024 г. до окончателното изплащане на дълга, като неоснователен. ОСЪЖДА Р.А.К.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М.
О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
664,55 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от
294,45 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове. Препис от
решението да се връчи на страните.
се чете:
"ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението
на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, извършено въз основа на Заповед от
12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от
работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на заеманата преди
уволнението длъжност: „Експерт – реклама“ при Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. *********. ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, сумата о т 5193 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от
13.04.2024 г. до 04.08.2024 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед от
12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от
работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер до пълно предявения на стойност от 9756 лв., както и за периода от
07.08.2024 г. до 13.10.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. ************, срещу Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД законна лихва, върху обезщетението по
чл. 225 КТ, възлизащо в размер на сумата от 3252 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от
294,45 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове. Препис от
решението да се връчи на страните."
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4