№ 166
гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500246 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№3589/25.03.2025г. на Прокуратурата на Р.България срещу
Решение № 120 от 18.03.2025г. постановено по гр. дело № 836/2024г. по описа на Окръжен
съд – Русе, в частта, с която Прокуратурата на Р.България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д.
А., EГH ********** сумата 4 000/четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по
чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, наказателното
производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.01.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗOДOB .
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде
отменено като вместо него бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен изцяло, а
в условията на евентуалност - размера на обезщетението да бъде намален. Оспорва
наличието на доказани от ищеца неимуществени вреди в твърдения размер и вид, както и
причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Твърди наличието на чл.5 от ЗОДОВ, т.к. с
неправомерното си поведение ищецът сам е допринесъл за настъпилите последици, като в
хода на ДП не е дал обяснения, поведение което е попречило на разследващите органи на
досъдебното производство да извършат съответен анализ на доказателствата, което е
станало причина наблюдаващият прокурор да изготви обвинителен акт и внесе досъдебното
производство в РС –Павликени. Алтернативно, ако съдът прецени, че ищецът е претърпял
някакви вреди, твърди приложение на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ – ищецът виновно е допринесъл
за увреждането. Излага, че при определяне на обезщетението, неправилно е приложена
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда на доказаните от ищеца
неимуществени вреди.
1
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от Е. А. не е постъпил отговор на жалбата.
2. Въззивна жалба вх.№ 3911/31.03.2025г. на Е. Д. А.,чрез процесуален представител
срещу Решение № 120 от 18.03.2025г. постановено по гр. дело № 836/2024г. по описа на
Окръжен съд – Русе, в частта с която СА ОТХВЪРЛЕНИ, като неоснователни и недоказани:
предявения от въззивника против Прокуратура на Р. България иск с правно основание по
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 4000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.; иска за
заплащане на 1500 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
иска за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 14.12.2023 г. до 04.01.2024
г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което исковете за неимуществени и
имуществени вреди да бъдат уважени до пълния предявен размер. Твърди допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по делото не става ясно
процесуалното качество на допуснатия до участие прокурор- дали е конституиран като
процесуален представител на ответника или като изпълняващ функцията си за задължително
участие в това производство на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ. Като в тази връзка излага,
че тези две различни качества в процеса предполагат и различни права на страните.
Изложени са съобразения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото
доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като не
е взел предвид доказаните по делото от ищеца неимуществени и имуществени вреди,
продължителността на воденето наказателно производство, факта, че незаконното обвинение
е станало обществено достояние, както и, че същото е в сферата на професионалната
реализация на ищеца. Счита, че от представените по делото доказателства искът за
имуществени вреди е доказан по основание и размер т.к. безспорно адвокатската услуга не е
безплатна. Оспорен е извода на съда, че законната лихва върху обезщетението не се дължи
от 14.12.2023г.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуален представител, с писмена молба,
поддържа депозираната от него жалба, претендира уважаването й . Оспорва жалбата на
Прокуратурата и претендира оставянето й без уважение. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание, Прокуратурата на Р. България , чрез прокурор при Апелативна
прокуратура –Велико Търново, поддържа депозираната жалба , оспорва тази на ищеца.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред ОС –Русе е образувано по предявени от Е. Д. А. срещу
Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1500лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение по
НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, поради незаконно обвинение в
извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено, ведно със законната
лихва върху главницата по всеки иск, считано от 14.12.2023г. / влизане в сила на
Определение № 203/07.12.2023г. по ЧНД № 221/2023 г. по описа на РС-Павликени/ до
2
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по образуваното ДП № 331/1019г., пр.пр.№
792/2019г. по описа на РП-Велико Тръново, ТО - Павликени, на 27.05.20220г. му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал.
2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С Присъда № 16/14.07.2022г. постановена по НОХД № 148/2021
г. по описа на РС Павликени, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. По протест на Прокуратурата на Р.България било образуваното ВНОХД №
403/2022 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, по което с Решение №
141/19.12.2022г. оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от
друг състав. Образувано е НОХД № 364/2022 г. по описа на РС- Павликени, по което с
Определение № 46/28.02.2023 г., съдът е прекратил производството по делото и го върнал
на РП -Велико Търново, ТО -Павликени.
По жалба на Прокуратурата е образувано ВЧНД № 212/2023 г. по описа на
Окръжен съд- Велико Търново, с което определението е потвърдено. В хода на извършеното
допълнително разследване на 30.05.2023 г., ищецът отново е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2
НК. ДП е приключило с мнение за предаване на съд на обв. А..
С Постановление от 15.09.2023 г. РП –Велико Търново е прекратила производството
на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК.
С Определение № 203/07.12.2023г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. това
Постановление е изменено, като съдът приел наказателното производство да се счита
прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК
Твърди, че вследствие на образуваното ДП, привличането му като обвиняем и
неоснователно повдигнатото му от РП – Велико Търново, ТО -Павликени обвинение за
извършено продължавано престъпление, претърпял значителни неимуществени вреди –
изразяващи се в уронване на доброто му име като охранител, накърняване на честта и
достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и
психическо състояние. Ищецът твърди още, че е професионалист и известен в бизнес
средите. Повдигането на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено
престъпление- изнудване, му нанесло сериозни вреди върху авторитета, както пред колегите
му, така и пред многобройните му клиенти. Били изнесени публикации в пресата, че
„охранители“, посочени в статията, раздавали правосъдие с оръжие и зверски побоища- в-к
„Труд“ от 08.01.2024 г. Това довело до сериозен психически стрес у ищеца.
Претендира сумата от 30 000лв., която с счита за справедлива да обезщети
претърпените вследствие на незаконно НП неимуществени вреди. Сочи, че освен
неимуществени е претърпял и имуществени такива в размер на сумата от 1500лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му по воденото НОХД.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че не са налице доказателства за
действително претърпени от ищеца вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното
обвинение. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като
прекомерно завишено, не отговарящо на критерия за справедливост , както и на
икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.
Оспорва отговорността си по отношение на медийните публикации с довод, че
Прокуратурата не е разпространявала официално и публично информация в средствата за
масово осведомяване за воденото наказателно производство и обстоятелствата, свързани с
нето. Намира, че разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на
ищеца по чл. 6, § 1 ЕКПЧОС и чл. 22 от НПК. Твърди, че са налице основанията по чл. 5 от
ЗОДОВ за отпадане отговорността на Прокуратурата поради изключителната вина на ищеца,
3
алтернативно за нейното намаляване поради съпричиняване. Оспорва размера на
претендираните имуществени вреди, тъй като към исковата молба не е приложен оригинал
на договор за правна защита и съдействие. Оспорва истинността на представения договор от
14.07.2021г. за договорено възнаграждение в размер на 1500 лв. по НОХД № 148/2021 г. на
РС -Павликени относно достоверността на датата и извършеното плащане, тъй като не е бил
представен своевременно по наказателното производство, водено срещу ищеца.
Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след
съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът счита, че при разглеждане на делото в първа инстанция не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, като производството е приключило при изяснена
процесуална легитимация на страните, вкл. и на ответника съгласно приетото в ТР №
3/22.04.2005г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
За да бъде уважен иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва
да установи и докаже, че е осъществен фактическият състав на визираната правна норма:
неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването му с влязъл в сила съдебен акт,
причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане
към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат.
От анализа на събраните пред Окръжен съд –Русе гласни и писмени доказателства
се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от
27.05.2020г. до 05.01.2024г. /когато е влязло в сила Определение № 203/07.12.2023г. на РС -
Павликени по ЧНД № 221/2023 г./ спрямо него се е водело наказателно производство в
досъдебна и съдебна фаза, а именно ДП № 331/2019г. по описа на РУ Павликени при ОД
МВР Велико Търново, пр. преписка № 792/2019г. по описа на РП – Велико Търново , ТО -
Павликени, приключило с постановление за прекратяване.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по
ДП с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващия делото
прокурор при РП-Велико Търново. Именно от датата на предявяване на първото обвинение
за извършване на престъпление от общ характер, ищецът е придобил процесуалното
качество обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение
става под контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в
съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда.
Оспорвайки иска, Прокуратурата не отрича и оспорва, че Е. А. е имал качество на
обвиняем и подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда и постановление за прекратяване на наказателното производство
4
поради липса на извършено престъпление – т.е. налице е първата от всички кумулативни
предпоставки.
Наведените с въззивната жалба от Прокуратурата оплаквания относно решението в
частта, в която са приети за установени претърпени от А. неимуществени вреди, както и
липсата на причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, са
неоснователни.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице, като за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони/ § 1 от
ЗР на ЗОДОВ/.
Съдебният състав намира, че е установена и доказана причинно-следствената връзка
между незаконосъобразното обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка ответната страна не е ангажирала.
Видно от приобщеното ДП, ищецът не е осъждан. По делото няма представени
доказателства за процесния период спрямо него да се е водило друго наказателно
производство. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“, която макар и в различна
степен от най-тежката предвидена в НПК, му е причинила неудобства.
ДП е образувано на 26.08.2019г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК срещу неизвестен
извършител/и за това, че на 26.08.2019г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново,
принудил Я. А. Я. и А. Я. А., и двамата от с. Върбовка, обл. Велико Търново да претърпят
противно на волята им- вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил
за това сила- хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс,
бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се
занимава с охранителна дейност престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т.
6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. За посоченото тежко умишлено престъпление Е. Д. А. е привлечен в
качеството му на обвиняем на 27.05.2020г.
По внесен от Прокуратурата на Р. България обвинителен акт е образувано НОХД №
148/2021г. по описа на РС -Павликени, по което с Присъда № 16/14.07.2022 г., ищецът е
признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142,
ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По протест на Прокуратурата на Р. България е образуваното ВНОХД № 403/2022 г.
по описа на Окръжен съд -Велико Търново, по което е с Решение № 141/19.12.2022г.
оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав.
Образувано е НОХД № 364/2022 г. по описа на РС -Павликени, по което с Определение №
46/28.02.2023 г., съдът е прекратил производството по делото и го върнал на РП - Велико
Търново, ТО -Павликени.
По жалба на Прокуратурата е образувано ВЧНД № 212/2023 г. по описа на
Окръжен съд -Велико Търново, с което определението е потвърдено. В хода на извършеното
допълнително разследване на 30.05.2023 г., ищецът отново е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК. ДП е приключило с мнение за предаване на съд на обв. А..
С Постановление от 15.09.2023 г. РП –Велико Търново е прекратила производството
на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК.
С влязло в сила на 05.01.2024г. Определение № 203/07.12.2023 г. на РС- Павликени
по ЧНД № 221/2023 г. това Постановление е изменено, като съдът е приел наказателното
производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.
Спорен пред настоящата инстанция е вида, характера и интензитета на
5
претърпените от ищеца неимуществени вреди, респективно справедливия размер на
дължимото обезщетение за тяхната обезвреда.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с образуваното наказателно досъдебно производство, както и за
техния интензитет, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на един свидетел -
М. К. А.а- негова майка/ чиито показания съдът кредитира в условията на чл.172 от ГПК
,като обективни, доколкото се базират на лични впечатления/. От показанията й се
установява, че воденото около четири години и половина наказателно производство,
променило сина й, като той се затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и със
семейството си, изпадал в депресии, понякога ставал конфликтен, раздразнителен, имал
изблици на нервност. Заради повдигнатите му обвинения останал без работа и без пари.
Опитвал се да си намери работа, но навсякъде му искали свидетелство за съдимост. Преди да
започнат тези дела, той работел като охранител във Фирма „Щит“. Тя издържала
домакинството и финансирала пътуванията му до гр. Павликени, където се гледало делото и
разходите за адвокати. В пресата било отразено повдигнатото на сина й обвинение, като
лично тя била чела 2 статии - едната във в-к „Труд“, а другата в търновски вестник, което за
сина й било голям шок.
Съдът приема за установено, че медийните публикации са направили А.
разпознаваем в гр.Русе и района, като с оглед нивото на обществено правосъзнание, за него
се е създало впечатление, че действително е извършил престъплението, за които е обвинен.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за нанесени от публикациите в
пресата на значителни имиджови вреди в бизнес средите, както и за прекратени
професионални контакти с колеги и клиенти.
От събраните гласни доказателства се обосновава извод, че в резултат на
образуването на ДП и воденото разследване по него, ищецът е претърпял обичайните,
характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснил се е относно
бъдещето си, изпитвал е тревожност и срам, била е ограничена възможността да упражнява
професията си на охранител. От друга страна, по делото няма ангажирани доказателства,
за твърдените негативни преживявания в интензитет довел до сериозно влошаване на
здравословното му състояние и дълбока промяна на начина му на живот, съсипване на
граденото му с години реноме, дистанциране от него на приятелите и колегите му, сериозни
здравословни проблеми, психично – емоционално разстройство, усложнение в семейната му
среда. По делото не са събрани и доказателства, че наложената му мярка за неотклонение е
променила значително режима на живот на А. и с нея е било ограничено правото му на
придвижване. Безспорно, наказателното производство е протекло в период от живота на
ищеца- обвивен е на 29 години, в който той е бил в активна възраст за реализиране на лични
и бизнес планове, но по делото не са ангажирани безспорни доказателства за трудовата му
активност и семеен статус преди м. 05.2020г. Нещо повече установено е от свидетелските
показания , че към този момент е живял с майка си в едно домакинство.
Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че воденото три години и седем
месеца срещу ищеца наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза не е
приключило в неразумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, а именно
установяване съставомерността на деяния по отношение на четири обвиняеми и двама
потърпевши.
В конкретния казус следва да се отчете и, че до осъдителна присъда по отношение
на ищеца не се е стигнало , като още на първа инстанция А. е бил оправдан с Присъда №
16/14.07.2022г. което, се е отразило позитивно на цялостното емоционално състояние на
ищеца.
6
Съблюдавайки критерия за справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД и
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/ при определяне размера на
справедливата обезвреда на претърпените от ищеца вреди, следва да бъде съобразено, че
присъденото обезщетение не следва да се превръща в източник на неоснователно
обогатяване и при определяне на размера му следва да се прецени общата икономическа
среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането/ м.01.2024г./, като се
вземе предвид, че по данни на НСИ тримесечният общ доход средно на лице от
домакинството през 2023г. е 2711.5 лева, а минималната работна заплата за страната към
м.01.2024г. е 933.00 лева.
С изложените мотиви и с оглед събраните и обсъдени по делото доказателства,
отчитайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към дата на
влизане в сила на определението за прекратяване на НП, съдът счита, че при определяне
размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 4 000
лв., първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД,
преценявайки възрастта на ищеца, общественото му положение, тежестта на неоснователно
повдигнатото му обвинение, продължителността на воденото наказателно производство в
досъдебна и съдебна и съдебна фаза, характера и степента на доказаните преживени в
резултат на същото, негативни емоции и за отражението им върху здравословното
състояние на Е. А., поради което така определеното обезщетение представлява справедлива
обезвреда на претърпените от него вреди.
Възражението на Прокуратурата на Р. България за съпричиняване от страна на
пострадалия във вредоносния резултат, съдът счита за неоснователно.
Съгласно нормата на чл.5 от ЗОДОВ - ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи/ чл.5 ал.1 от ЗОЗОВ/, а когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява /чл.5 ал.2 от
ЗОДОВ/. Недопустимо е съдът да извлича фактически основания за съпричиняващо
поведение на увреденото лице от събраните по делото доказателства, без те да са надлежно
релевирани от лицето, което цели да намали отговорността си за причинените вреди от
деликта. Настоящия съдебен състав счита, че въведено с исковата молба и поддържано с
жалбата на Прокуратурата конкретно основание за съпричиняване от страна на ищеца, а
именно: с неправомерното си поведение ищецът сам е допринесъл за настъпилите
последици, като в хода на ДП не е дал обяснения, поведение което е попречило на
разследващите органи на досъдебното производство да извършат съответен анализ на
доказателствата, е лишено от основание. Като част от съдебната власт – защитаваща
правата и законните интереси на гражданите/ чл. 117 от КРБ/, Прокуратурата разполага с
ресурс за ефективно осъществяване на законово вменените й функции и твърдения за
приравняване на конституционното гарантирани – чл.55 от НПК права, като това
обвиненото лице да не дава обяснения, с неправомерното поведение, е абсурдно и лишено
от основание.
С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 05.01.2024год. От
този момент ответната страна изпада в забава и дължи лихва върху присъденото
обезщетение. Определение № 203/07.12.2023г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г., е
влязло в законна сила в 05.01. 2024г. , от която дата е осъществен специалния деликт по чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията за заплащане на законна лихва за периода 14.12.2023г. до 04.01.2024г., като
неоснователен.
По отношение на имуществените вреди.
7
Принципно ищецът не би заплащал адвокатски хонорари и респективно, това не би
представлявало вреди, ако при осъществяване на своята правораздавателна дейност,
Прокуратурата беше съблюдавала и съобразила материалния и процесуалния закон при
наказателното преследване. В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на ответника.
В конкретната хипотеза, ищецът чиято е доказателствената тежест не е установил
пълно и главно заплащането на адвокатски хонорар в претендирания размер от 1500 лева.
Видно от приложения по НОХД № 148/2021г. по описа на РС - Павликени, договор за
правна защита и съдействие № 987352 от 14.07.2021г., ищецът е договорил сумата от 1500
лева за адвокатско възнаграждение. От същия не се установява на посочената дата тя да е
заплатена, не е и е отбелязано, че това ще се случи в по-късен момент. Доказателство за
плащане, не представлява и представеното и оспорено от ответника фотокопие на договора
за правна защита и съдействие, доколкото при съвпадане на номера от кочана, както и на
датата, плащането би следвало да фигурира в представения по НОХД оригинал.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски, а въззивните жалби оставени без уважение.
При този изход на спора, разноски за страните не следва да бъдат присъждани,
респективно определяно адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв. Н.Б. –
РАК за осъществено процесуално представителство по делото на Е. А..
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 120 от 18.03.2025г. постановено по гр. дело
№ 836/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8