Решение по дело №235/2023 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 76
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20231730200235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Радомир, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20231730200235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./03.08.2023 г. на началник група в ОДМВР- П.,
РУ- Р., упълномощен със заповед № .2/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя Б. З. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.Р., ж.к.“А.“, № ., ет.., ап.., са наложени
административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.В. П. от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник сектор ОДМВР- П., сектор „П. п.“- П., редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
./03.05.2023 г. на С. К., на длъжност „старши полицай“ към РУ- Р.. Според констатациите в
1
същия, на 03.05.2023 г., в 22.40 ч., в село Д. Д., на път ., с посока на движение, от село Д.,
към гр.Р. жалбоподателят Б. Б. управлявал лек автомобил . 120 Д с рег. номер СВ.РА, като
предстоящ собственик, видно от договор за покупко-продажба номер ./20.02.2023 г., на
нотариус № 748 и при извършената проверка на разклона за село Г. се установило, че
водачът Б. Б. управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Същото било с
прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДВП на 24.04. 2023 г.
В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № ./03.08.2023 г. на началник група в ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със
заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Б.
З. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.Радомир, ж.к.“А.“, № . ет.. , ап..са наложени
административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В Наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателят управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя С. К., на
длъжност „старши полицай“ в РУ- Р. и свидетеля по акта К. К. на длъжност „младши
полицейски инспектор“ при РУ- Р..
Според първия свидетел, на въпросната дата 03.05.2023 г. той и колегата му
извършвали проверка на лек автомобил, относно редовността на документи и автомобила.
Проверката се извършила в с.Д. Д., разклона за с.Г., като водачът се движел от с.Д., посока
към гр.Р.. При извършената проверка на водача и автомобила, „РСОД“, Регистраторът за
ограничен достъп отчел, че МПС-то, не било регистрирано по надлежния ред и било с
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, след което на водача бил
съставен акт, който бил подписан от колегата му като свидетел и от водача. Като
доказателство бил иззет регистрационния талон на водача и било докладвано на дежурната
част. Автомобилът имал регистрационни номера към момента на спирането. Не били
сваляни регистрационни табели, а само бил иззет контролния талон. Не знае жалбоподателят
да е предупреждаван, че има дерегистриран автомобил. Не знае за ред за уведомяване за
дерегистрацията и дали има публичен регистър за подобни дерегистрации. Поведението на
жалбоподателя при проверката било добро.
Според свидетеля К. К., към момента на проверката на жалбоподателя били
назначени в наряд 443, който отговарял за селския район на Община Р.. Около 22.00 ч., по
линия на пътен контрол спрели лек автомобил „.“. След като въвели данните на водача в
системата се установило, че същият бил с прекратена регистрацията на автомобила. По
таблета излязло, че автомобилът бил с прекратена регистрация, за което колегата му
съставил АУАН, а той бил свидетел на него. Не си спомня за подписите. Автомобилът имал
поставени регистрационни табели. Не си спомня дали имал „ГО“ към момента на спирането.
2
Не си спомня от коя дата била прекратена регистрацията. Информацията била само за
ползване на органите на МВР, и то част от контролните органи.
По молба на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетеля Д. С.. Същият е
присъствал при закупуването на лек автомобил „.“ от жалбоподателя. Било през месец април
2023 г. Тогава жалбоподателят приел всички документи на следващия ден. Не знае да е
спиран през месец май. Спомня си, че е ходил да си оправя документи. Трябвало да ходят на
работа, но точно тогава не отишли, защото той имал проблеми с колата. Това било на
следващия ден след спирането му, но не знае какво е било. Жалбоподателят е предприел
мерки за прехвърлянето след спирането му, но не знае точно какви мерки. Имало поставени
регистрационни табели към месец май, когато го спрели. Предполага, че е имал и „ГО“. Не
му е известно жалбоподателят да е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът намира, че при провеждане на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в
която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е
направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като, както в АУАН, така
и в НП, са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник група в ОДМВР- П. РУ- Р., упълномощен със заповед №
./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административно- наказващия орган писмени доказателства, приложени в
административно- наказателната преписка, притежаващи характеристики на официални
документи е установена и доказана по безспорен начин.
В обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява
3
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че липсва вина при извършване на нарушението. Съществува
законово задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за административния орган да уведоми
собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция",
при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено
на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175,
ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи
от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В горния смисъл е и съдебната
практика /Тълкувателно постановление № ./05.04.2023 г. на Върховния административен съд
- ОСС от НК на ВКС и . и .колегии на ВАС/.
В настоящия случай, след като наказващият орган не е установил наличие на
такова уведомяване, съдът намира, че е налице горната хипотеза, поради което това се явява
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 500 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./03.08.2023 г. на началник група в
ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя Б. З. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.Р.,
4
ж.к.“А.“, № ., ет.. , ап.., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на Б. З. Б., с ЕГН **********, с адрес
гр.Р., ж.к.“А.“, № ., ет.. , ап.., сумата от 500 лв. (петстотин лева)- направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5