№ 164
гр. П. , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на шести август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпило възражение от БЛ. Н. Н.
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №2576/2015г. по описа на РС- П..
Във възражението се визира, че издадената заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист не са били връчена редовно на
длъжника.
В уточняваща молба с вх.№264971/07.06.2021г. подадена от БЛ. Н. Н.,
чрез пълномощника му адв.С. се конкретизират твърденията във
възражението, като се сочи, че издадената по ч.гр.д.№2576/15г. по описа на
РС- П. заповед за изпълнение не е била връчена редовно. Основанието за този
извод се извежда, че от данните по делото се вижда, че не е спазена законово
установената процедура по връчване, уредена в ГПК.
В тази насока се излагат съображения, които дават основание да се
счита, че издадената заповед за изпълнение не е била връчена редовно и
последицата от това е, че Н. е бил лишен от възможност да подаде срещу
същата възражение по чл.414, ал.1 от ГПК.
Моли се за приемане на подаденото възражение по чл.423 от ГПК, като
процедурата да бъде продължена от районния съд по реда на чл.415 от ГПК.
1
В представения в срок от ответната страна- „Банка ДСК” ЕАД гр.
Варна, представлявано от пълномощника на Изпълнителните директори Д. Д.
Д. писмен отговор се приема, че подаденото възражение е недопустимо,
алтернативно за неоснователно.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е същото да бъде оставено без разглеждане, алтернативно да
се остави без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени данните по делото и обсъди доводите във
възражението и подадения отговор, намира за установено следното:
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК подадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с правоприемник
„ДСК Банк“ АД е образувано ч.гр.д.№2576/2015г. по описа на РС- П., като е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По силата на същата е разпоредено длъжниците БЛ. Н. Н. и В.Д.П.- Н. да
заплатят солидарно на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата
в размер на 19570,75лв., дължима главница по договор за кредит „Експресо“
№293034/21.01.2012г., сумата от 8686,46лв.- договорна лихва за периода
15.08.2012г. до 26.08.2015г., сумата от 14,08лв.- такси и застраховка, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението-
27.08.2015г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 565,45лв.
В т.4 от Заповедта е визирано, че ако до изтичане на двуседмичния срок,
не се изпълни задължението или не се подаде писмено възражение до съда,
заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
Първото съобщение до БЛ. Н. Н. за връчване на издадената заповед за
изпълнение е изпратена до същия на адрес в гр.П., ул.“Т.К.“ №75. Налице е
отразяване върху същото от длъжностното лице, че по данни на В.П. живуща
на същия адрес, лицето е в чужбина. Постановена е резолюция на съда от
16.09.2015г. в което е указано да се изпрати съобщението до длъжниците на
настоящия им адрес, съгласно справката. От последната приложена на л.22 се
2
установява, че БЛ. Н. Н. е с постоянен адрес в гр.П., ул.“П.Б.в“ №2, ет.1, ап.2
от 08.09.2005г. Настоящият му адрес е в грВ.Т., ул.“В.П.“ №2 от 23.07.2007г.
Видно от отразеното в съобщението изпратено до настоящия адрес на
Н. на адрес в грВ.Т., ул.“В.П.“ №2 е визирано, че по данни на
домоуправителяя такова лице не живее на посочения адрес. В тази връзка е
разпоредено от съда с резолюция от 06.10.2015г. да се връчи съобщението,
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като тази процедура
е реализирана на 22.10.2015г.
От резолюция на заповедния съд от 03.12.2015г. е разпоредено да се
изпрати съобщение до Н. на постоянния му адрес в гр.П., ул.“П.Б.в“ №1, ап.2.
Отразено е на разписката за връчване, че лицето се намира в чужбина, като
сведението за това дава В. Н.а- майка, която е отказала да получи
съобщението. В тази връзка е разпоредено с резолюция от 08.12.2015г. да се
съобщи на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК. Тази процедура е реализирана, видно от уведомлението- л.45 на
11.12.2015г.
При тези данни от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Депозираното възражение е подаденото от процесуално легитимирано
лице, в срока по чл.423, ал.1 от ГПК, поради което същото е процесуално
допустимо. В тази насока не могат да се приемат възраженията на „ДСК
Банк“ ЕАД за недопустимост на подаденото възражение. Това е така, тъй като
видно от Съобщение с изх.№13904/12.04.2021г. на ЧСИ П.И. съобщението за
започнато принудително изпълнение с изх.№11405/22.03.2021г. е връчено на
пълномощника И.Л.-Г. на 31.03.2021г. Съответно възражението е подадено от
страна на БЛ. Н. Н. на 02.04.2021г., с вх.№262918г., т.е.в едномесечния срок
от узнаването, че е издадена заповед за изпълнение.
От друга страна следва да се приеме, че то е неоснователно.
Предпоставка за уважаване възражението по чл.423 от ГПК е
установяване невиновната невъзможност на длъжника да реагира срещу
заповедта за изпълнение или срещу процесуални нарушения от страна на
районния съд, свързани с невъзможността на длъжника да узнае за издадената
3
заповед.
В конкретният казус, настоящата инстанция намира, че визираните
хипотези в тази разпоредба не са налице, тъй като е спазена процедурата по
ГПК действаща към момента на връчване на процесните книжа.
Съгласно разпоредбите на чл.45, 46, 47 от ГПК, връчването на
съобщения на физически лица с известен адрес се извършва лично, а ако
лицето- адресат не бъде намерено на адреса и не се намери и друго лице,
съгласно да получи съобщението, връчителят залепва на местата, указани в
чл.47, ал.1 от ГПК, уведомление със съответното съдържание.
Нормата на чл.44, ал.1 от ГПК изисква, връчителят да удостовери с
подписа си датата на връчване, както и всички действия във връзка с това. В
случай на отказ да се приеме съобщението от адресата, това се отбелязва с
разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. При точно
удостоверяване на извършените действия и отразените в документа
обстоятелства, надлежно оформения официален документ има обвързваща
доказателствена сила относно удостоверените с него факти.
В случая, към датата на издаване на заповедта на изпълнение, както и
посещение на призовкарите на трите известни адреса на длъжника-
15.09.2015г., 08.10.2015г. и 08.12.2015г. следва да се посочи, че действащ е
бил ГПК в редакцията преди промените обнародвани с ДВ, бр.86 от
27.10.2017г. В тази връзка следва да се посочи, че длъжностното лице
изпълняващо задължението по връчване на съобщението не е имал
задължение да посещава адреса на ответника в продължение на месец, като
констатира поне три посещения на адреса от поне една седмица между всяко
от тях, както и един неприсъствен ден.
Съгласно действащия към датата на издаване на заповедта за
изпълнение ГПК изискването е, че когато ответникът не може да намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление.
На практика от приложените по делото три съобщения не се установява
ответникът да е бил намерен на всеки един от адресите му, както и не е
намерено лице, което е съгласно да получи съобщението до него, което е дало
4
законовото основание на връчителите да залепят уведомление по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, както на настоящия му адрес, така и на постоянния му
адрес.
При данните, че Н. в указаните му срокове дадени в залепените му
уведомления не се е явил в съда да се запознае с книжата, заповедта за
изпълнение е влязла в сила след изтичането на същия, т.е. в случая след
изтичане на срока на уведомлението залепено на постоянния му адрес- от
11.12.2015г.
От страна на Н. се навеждат доводи, че последния адрес на който е
правен опит да му бъде връчена заповедта за изпълнение на постоянния му
адрес в гр.П. е посетен след изтичане на законоустновения едномесечен срок,
съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, считано от 08.10.2015г., датата на посещението
на настоящия му адрес в грВ.Т., а именно 08.11.2015г., но същите не могат да
бъдат споделени като основателни, тъй като не почиват на законовите
основания за ненадлежно връчване на процесните съобщения.
По отношение на възражението касаещо, че е нарушена процедурата по
връчване на издаден изпълнителния лист, то доколкото производството по
чл.423 от ГПК касае единствено надлежното връчване на заповедта и
накърненото на длъжника право да оспори вземането, настоящата инстанция
няма основание за произнасяне по същество на същото.
Предвид на гореизложеното следва да се приеме извод, че е налице
редовно връчване, поради което съдът намира искането за приемане на
възражението по чл.423 от ГПК за неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото, в тежест на Б.Н. и в полза на „Банка ДСК“
ЕАД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.423
от ГПК е извън кръга на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съгласно
които процесуални разпоредби на обжалване с частна жалба подлежат
определенията, които преграждат по- нататъшния ход на делото или такива,
за които това е изрично предвидено от закона, поради което настоящето
определение не подлежи на касационно обжалване.
5
Водим от горното, Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА Възражение с вх.№262918/02.04.2021г., подадено от БЛ.
Н. Н., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Л. и С.“, представлявано от
адв.Е.И. С., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
№1395/31.08.2015г., постановена по ч.гр.д. №2576/2015г. по описа на РС- П. в
полза на „Сосиете Женерал Експресбанк” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата в
размер на 19570,75лв.- дължима главница по договор за кредит „Експресо“
№293034/21.01.2012г., сумата от 8686,46лв.- договорна лихва за периода
15.08.2012г. до 26.08.2015г., сумата от 14,08лв.- такси и застраховка, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението-
27.08.2015г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 565,45лв.
ОСЪЖДА БЛ. Н. Н., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Т.К.“№75, да
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.П.
ул.“Антим І“ №3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6