РЕШЕНИЕ
№1309/19.7.2018г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети юли
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2522 по описа на съда
за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.В.Б.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 17-0819-006490 / 08.01.2018г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР
-Варна, с което й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
С
жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на производството нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 ат.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като
се сочи, че обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението,
не са формулирани изчерпателно и ясно, както и че не е посочено, че „
неравностите“ на пътя са били три големи дупки на пътното платно.Те на свой ред
не били обезопасени и/или сигнализирани
с пътни знаци, поради което и не биха могли да се преценят като видимо
препятствие.Поради това и въз.Б. твърди, че не е допуснала нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДП, а единствено наличието на неизбежните при управлението на
автомобила дупки е допринесло за настъпването на вредите.В заключение се иска
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание въз. Б., редовно призована, явява се лично и поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество тя отново моли постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
03.12.2017г. , около 09,10ч. въз.Б. управлявала собственият си л.а. „Смарт 454” с ДК № В
81 23 РС, , като се движела по ул.“Кап.Рончевски“ в посока бул.“Осми приморски полк“.В близост до
№ 122 на пътното платно, което било мокро, имало неравности-три разположени
близо една до друга големи дупки в асфалта.Въз.Б., без да намали скоростта на
движение, направила опит да ги заобиколи, при което
блъснала паркиран в дясно на платното за движение автомобил.От удара той се
изместил и блъснал друго паркираното превозно средство.На място били
извикани и пристигнали полицейски
служители, един от които св. Л.М..Той изяснил фактическата обстановка относно
причините за възникване на инцидента и приел, че въз.Б. се е движила с
несъобразена с пътните условия скорост.Тя попълнила декларация, в които описала
обстоятелствата, при които настъпило произшествието. На мястото пристигнал и
св.П.А., с когото въз.Б. живеела във фактическо съжителство.Той също видял
сериозните неравности на пътното платно , като направил опит да ги измери и ги
заснел.Св. М. съставил против въззивницата акт за
това, че поради управление с несъобразена скорост с пътните условия /
неравности по платното за движение и мокър асфалт/, е причинила ПТП с
материални щети. и че не носел
контролния талон от СУМПС.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20
ал.2 от ЗДП.При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
При
обработка на преписката св.М. установил, че при съставяне на акта е посочил
грешна дата на извършване на нарушението.За това изготвил докладна записка, в
която посочил, че вярната дата е 03.12.2017г.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите
констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП . За него,
на основание чл.179 ал.2 от ЗДП на въз.
Б. било наложено наказание „Глоба” в размер на 200лв.В постановлението
изрично било посочено, че се издава съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН , с оглед
допусната нередовност в акта относно датата на извършване на нарушението.
В хода
на съдебното производство бе разпитан свид.
Л.М. - актосъставител , чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно и пълно.Свидетелят си
спомни за случая и посочи, че
действително по пътното платно е имало дупки, които са били видими и с оглед
наличието на паркирани превозни средства в дясната част за пътя, за водача е била
налице възможност да намали скоростта си на движение и така да премине през
тях.По искане на въз.Б. до разпит бе допуснат и св.П.А..Същият не е бил
очевидец на случилото се , но доколкото показанията му се отнасят до
състоянието на пътното платно и са в синхрон с останалите доказателства по
делото, съдът ги кредитира изцяло.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 17-0819-006490 /
08.01.2018г.. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з -
952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението,
вменено във вина на въз.Б. е конкретизирано в степен, позволяваща й да
разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава, като съдържа всички
свои съставомерни признаци, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.Наложеното наказание също е
индивидуализирано.По никакъв начин не е
било нарушено правото на защита на въз. Б.
, което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на въззивницата.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон , като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.По делото
безспорно се доказа, че въз. Б. е управлявала лек автомобил по ул.“Кап.Рончевски“ в
посока бул.“Осми приморски полк“, като пътната настилка е била мокра и в
близост до № 122, при опит да заобиколи неравности по
пътното платно, е ударила паркиран автомобил, който на свой ред е ударил друго
паркираното превозно средство. Тези факти не се и оспорват. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно установено, че въз. Б. се е движела по
пътния участък с несъобразена скорост, в следствие на което е допуснала
настъпването на ПТП, т.е. допуснала
е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази
норма задължава водачите на ППС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. С оглед на това и съобразно
константната съдебна практика, за „ съобразена” скорост следва да се приеме
онази, при която ПТП не би могло да бъде допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни
дали е налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост и
допускането на ПТП.Доколкото пък в постановлението скоростта е приета за
несъобразена, а не за превишена, то
съдът намира, че възраженията за това, че скоростта не е била измервана от
актосъставителя, са неотносими. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че скоростта, с
която въз. Б. е управлявала автомобила,
очевидно е била несъобразена със
състоянието на пътя, на който безспорно има препятствия, а именно
нарушения на целостта на пътното платно, които с оглед на техните размери и
разположение на платното са били видими и предвидими.Обстоятелството, че не са
били обозначени, сигнализирани или обезопасени, не води до извод, че за въз.Б.
няма задължение да спазва разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП.На следващо място
от доказателствата по делото, а именно от декларацията, попълнена от въззивницата, се установява, че тя е направила опит да „ избегне“ тези
неравности.От показанията на св.М. обаче става ясно, че с оглед на тяхното
местоположение и наличието на паркирани в дясно от пътя автомобили, въз.Б. е
следвало да намали скоростта си на движение и да премине през тях, което тя не
е сторила.Вместо това, в следствие на движението си с несъобразена с
неравностите по пътя скорост, е блъснала паркиран автомобил, който на свой ред
е ударил друга кола. В този смисъл съдът намира, че произшествието е настъпило
именно поради движението на въз. Б. с несъобразена скорост, а предвидимото
препятствие, пред което тя е следвало да има възможност да спре, в случая се
явяват големите дупки по пътя. В
следствие на възникналия удар е настъпил и съставомерния
резултат-били са причинени материални щети по
автомобилите. Поради изложеното до тук съдът намира , че правилно
действията на въз.Б. са квалифицирани като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП.
Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС ,
който поради движение с несъобразена скорост , причини пътно-транспортно
произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. Б. е налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз.Б.
наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона и
за съда няма правна възможност за неговото намаляване предвид забраната на
чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира
че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 17-0819-006490 / 08.01.2018г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР
-Варна, с което на И.В.Б. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: