Р Е Ш Е Н И Е
№ 919 / 12.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря А. М., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 827 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Т.Н.А.,*** против
Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1006-000275/27.04.2020 г. на началник
„Група“ в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към Областна дирекция на МВР –
Пазарджик, с която ѝ е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“
на собствения ѝ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № …. за срок от 6
месеца, считано от 25.04.2020 г.
Жалбоподателката претендира отмяна на обжалвания акт. Излага
съображения за нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведените
съдебни заседания, но оспорва жалбата в подадено писмено становище, подадено от
процесуалния му представител. Излага съображения за
законосъобразността на обжалваната заповед. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима но неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена
проверка от служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактическо основание за
издаването ѝ е посочено обстоятелството, че процесният автомобил е
управляван от лицето Г. С. А. на 25.04.2020 г., който няма
правоспособност за управление на МПС. Като правно основание е посочен чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Тази разпоредба и по точно нейната буква
“а” предвижда следното:
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Обстоятелството, че автомобилът на
жалбоподателката е управляван от неправоспособния Г.А. (неин син) се установява от редовно
съставения акт за установяване на административно нарушение. То не се и оспорва
от жалбоподателката. Напротив, разпитаният по нейна инициатива свидетел М.А.В. го
потвърждава, като акцентира на обстоятелството, че жалбоподателката не е
знаела и не е одобрявала този факт,
ядосала се е и е била притеснена, че синът ѝ е управлявал автомобила
ѝ без да е правоспособен.
При тази така установена фактическа
обстановка е безспорно, че обжалваната заповед е издадена при спазване на
относимите материалноправни разпоредби. Изпълнени са предпоставките на закона
за прилагане на принудителната мярка автомобилът на жалбоподателката да е
управляван от лице, което няма правоспособност на водач на МПС. Законосъобразно
е определен и срокът на принудителната мярка – 6 месеца, който е минималния
такъв, предвиден в закона.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката. Ирелевантно е обстоятелството дали тя е знаела и одобрявала
факта, че синът ѝ е управлявал нейния автомобил. Очевидно е, че той е
имал достъп до ключовете на същия, а не е извършил престъплението по чл. 346 от НК противозаконно отнемане
на чуждото моторно превозно средство от владението на майка си без нейно
съгласие с намерение да го ползува. Напротив, жалбоподателката в качеството си
на собственик на МПС е длъжна да полага необходимата грижа, за да не допуска
автомобилът да бъде управляван от неправоспособни лица. В случая тя не е
положила тази грижа и се е стигнало до управлението му от неправоспособния
ѝ син. Затова правилно и законосъобразно ѝ е наложена
принудителната мярка.
Административният акт е издаден във формата на
мотивирана писмена заповед, при спазване на административнопроизводствените
правила, със законосъобразната цел да препятства за определен период от време
движението на автомобила, с оглед превенция на бъдещи нарушения на ЗДвП от
страна на жалбоподателката.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за
разноски на отвеника за осъщественото процесуално представителство от служител
с юридическо образование. Следва да му бъдат присъдено възнаграждение в
минималния предвиден в закона размер от 100 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Т.Н.А.,*** против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-1006-000275/27.04.2020 г. на началник „Група“ в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която ѝ е наложена
мярката „прекратяване на регистрацията“ на собствения ѝ лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № …. за срок от 6 месеца, считано от 25.04.2020 г.
Осъжда Т.Н.А.,*** да заплати на Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. /сто
лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/