Определение по дело №56241/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 август 2025 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20241110156241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34115
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110156241 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими,
като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.
Искането на ответника за задължаване на трето за спора лице по реда на чл. 192
ГПК като относимо към изясняване на спорните обстоятелства, следва да бъде
уважено.
На ищеца следва да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
довеждане за установяване на сочените обстоятелства. Искането за допускане на втори
свидетел следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „Електрохолд България“ ЕООД, ЕИК *********, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото
документ/и, удостоверяващи получаването от страна на дружеството на Разрешение за
изменение на разрешение за провеждане на мероприятие на територията на Столична
община № СОА23-СГ01-2850/30.11.2023 г. от 08.12.2023г., издадено от СО, в това
число в същия срок да заяви запознат ли е за посоченото Разрешен.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване
на сочените в исковата молба обстоятелства, като оставя без уважение искането за
разпит на втори свидетел на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 11.11.2025г. от 15:00 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.

1
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
Столична община, район „Оборище“ срещу ответника „АА“ ЕООД, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 9112,50 лева, представляваща незаплатена такса за
ползване на терен – публична общинска собственост за провеждане на мероприятие за
периода 08.12.2023г. до 04.01.2024г., ведно със законната лихва за периода от
26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 389,89 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2023г. до
26.03.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.
гр.д. № 17532/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът Столична община, район „Оборище“ твърди, че на 30.11.2023г.
ответникът „АА“ ЕООД е подал заявление за временно и възмездно ползване на терен
публична общинска собственост, за провеждане на мероприятие, с адрес: гр. София,
пл. „Св. Александър Невски“. Подържа, че във връзка с подадените документи от
ответната страна и на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда и условията за
провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи,
предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на СО и
Решение № 320 на Столичен общински съвет по Протокол № 77 от 25.05.2023г. е
издадено Разрешение за провеждане на мероприятие на територията на Столична
община № СОА23-СГ01-2850/30.11.2023г., като е издадено впоследствие и Разрешение
за изменение на разрешение за провеждане на мероприятие на територията на
Столична община № СОА23-СГ01-2850/30.11.2023 г. от 08.12.2023г. Твърди, че
процесното разрешение касае разполагането на 12 броя дървени къщички, от 11.00ч.
до 22.00ч. за периода от 08 декември 2023г. до 07 януари 2024г. (с предварителна
подготовка от 02 декември 2023г.) на пешеходното пространство на пл. „Св.
Александър Невски“, съгласно одобрена схема от Направление „ Архитектура и
градоустройство“, като 10 броя от къщичките с площ 7,50 кв. м. всяка, са
предоставени възмездно, с търговска цел, а останалите 2 броя къщички са дадени
безвъзмездно. Ищецът твърди, че ответното дружество като ползвател на терен
публична общинска собственост се задължило да му заплаща такса в размер на 4,50 лв.
на кв.м. за периода на ползването – 27 дни, тъй като периодът доброволно е намален
от 08.12.2023г. до 04.01.2024г., както и законна лихва в случай на забава. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил задължението си, съответно дължи сумата от 9112,50 лв. –
незаплатена такса за периода 08.12.2023г. до 04.01.2024г., както и мораторна лихва в
размер на 389,89 лв. за периода 08.12.2023г. – 26.03.2024г., Заявява, че въпреки
правените опити за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията си, същите
останали без резултат. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът „АА“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Противопоставя се по
отношение на твърдението за наличие на наемно правоотношение с ищеца. Посочва,
че с представеното Разрешение на Столична община № № СОА23-СГ01-
2850/30.11.2023г. се разрешава разполагане на временни преместваеми съоръжения,
съгласно одобрена схема от Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО, но
от същата не се установява на кого се дава разрешението. Оспорва верността на
представеното последващо Разрешение № СОА23-СГ01-2850/30.11.2023 г. от
08.12.2023г., с което е добавено наименованието на ответника, като съставено за
нуждите на производството и съдържащо неверни данни. Посочва, че не са
представени кореспонденция между страните, договор, заповед и/или разрешение за
разполагане на преместваеми обекти по отношение на „АА“ ЕООД. Излага
съображения, че действително е бил поканен да разположи преместваеми обекти (12
къщички), но поради последващо бездействие от страна на ищеца до сключване на
2
договор и/или издаване на заповед и разрешение не се е стигнало. Евентуално твърди,
че разполагането на преместваемите съоръжения е било безвъзмездно, съответно не
дължи претендираната такса. Оспорва размера на претендираната сума за главница,
при твърдения, че между страните не са постигнати договорки за цена на кв.м., нито
за брой. Противопоставя се по отношение на доказателствената стойност на
представените от ищеца документи. Счита за неоснователна и акцесорната претенция.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото следните обстоятелства: 1.) наличието на облигационни отношения с ответника
с посоченото съдържание, а именно сключен наемен договор, при посочената наемна
цена и период; 2.) че е изпълнил задължението си да осигури ползването на вещта,
предмет на договора за наем през процесния период.
По иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че е погасил дълга на падежа.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3