№ 2893
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110168765 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „С.К. АД.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл.
146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 939146 от 21.03.2023 г., евентуално за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит под формата
на кредитна линия, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение.
Ищецът твърди, че на 21.03.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 939146 със „С.К. АД, като сумата по отпуснатия кредит е в
размер на 500 лв., при срок на кредита от 30 дни, ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на
42,58 %, при обща сума за връщане – 515 лв. Посочва, че в чл. 19 от договора е предвидено
договорът за кредит да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в общите
условия, или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от
договора страните се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено
в чл. 19 от договора ще причини на заемодателя вреди, за което заемателят дължи неустойка
в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, която неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска
по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В случай, че
посочената неустойка стане дължима, заемателят следва да я заплати на равни части,
договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът
поддържа, че му е начислена неустойка в размер на 135 лв., тъй като не е представил
обезпечение по кредита, с което общо дължимата за връщане сума е в размер на 650 лв.
Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор. Счита, че сключеният договор за
кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а,
ал. 2 и 4 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че не е спазена предвидената
от закона форма. Посочва, че не е налице съществен елемент от съдържанието на договора –
ГПР по кредита. Сочи, че в договора не са посочени данни за изчисляване на ГПР, т. е.
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а освен това посоченият
такъв е по-нисък от действителния, който е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената клауза за
неустойка за непредоставяне на обезпечение е недействителна, освен това вземането по
същата е следвало да бъде включено в ГПР, като невключването на неустойката води до
1
грешно посочен размер на ГПР, съответно до недействителност на договора за кредит на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Излага съображения и че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение (чл. 29 от договора) е в пряко
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна – чл. 19, ал. 5 ЗПК, а освен това
с нея се заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – с процесната клауза се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди, като не е
допустимо кумулирането на подобна неустойка с мораторна лихва. Излага съображения и за
неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото не е уговорена
индивидуално – чл. 146 ЗЗП, и задължава потребителя при неизпълнение на задълженията
си да заплати необосновано висока неустойка, както и че с нея се накърняват добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено неоснователното обогатяване на ответника. Твърди,
че уговорената клауза в договора за възнаградителна лихва също накърнява добрите нрави.
С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения.
Признава, че на 21.03.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия № 939146 за сумата от 500 лв. Посочва, че договорът
съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се е съгласил с разписаните
в договора клаузи. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ.
процесната клауза за неустойка са нищожни на посочените основания. Моли за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на
21.03.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 939146, съдържащ оспорената клауза на чл. 29 с посоченото в исковата
молба съдържание; 2/. че договорът, съответно оспорената клауза са нищожни на заявените
с исковата молба основания - че с тях се нарушават/заобикалят изискванията на ЗПК, в
частност на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
че същите накърняват добрите нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване, че клаузата на чл. 29 е неравноправна.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с посочената клауза.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи в договор, сключен с потребител, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 21.03.2023 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 939146, като
сумата по отпуснатия кредит е в размер на 500 лв., както и че в договора е предвидена
клауза за неустойка – чл. 29, в случай на непредоставяне на обезпечение по кредита.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без
уважение, тъй като експертизата не е необходима за изясняване на спора.
2
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК – да бъде задължен ответникът да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договора, в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги, следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочените документи не са
необходими за изясняване на спора, в който не е заявена осъдителна претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.02.2025 г. от
09,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3