Р Е Ш Е Н И Е
№ 260377
08.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Станка Добрева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №1154 по описа за 2020г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по
исковата молба на П.К.К., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.М.,*** и адв. Д.. К..,
АК гр. Бургас – двамата с адрес: гр. Бургас, ул. „… Ищецът сочи, че е държавен
служител на длъжност „инспектор трета степен” – главен надзирател в Затвор I-ва
категория гр. Бургас. Работодател на лицето е ГД „Изпълнение на наказанията”
към Министерство на правосъдието. Длъжността ищецът заемал и три години преди
предявяване на исковата молба. В молбата се сочи, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8
часа дневно, при 5-дневна работна седмица. Посочено е и какво включва отработеното
време, съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, както и това, че според чл.19, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС за неуредените от закона случаи се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че със
Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на Затвор Бургас е определено дежурните
главни надзиратели с режим на работа в 24 – часови смени да започват работа в
08.00 часа и работният ден да приключва също в 08.00 часа
на следващия ден. В същата тази заповед било посочено, че началото на
ежедневния инструктаж на наряда в затвора и затворническите общежития да става
15 минути преди работното време. Изброени са и задълженията на дежурния главен
надзирател. В исковата молба се описва, че след края на инструктажа се
осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Изброени са и фактическите
действия, които са свързани със сдаване на дежурството, както и тези по
приемане на дежурството, включително и явяването при Началника на Затвора,
където се представя писмен доклад за резултатите от изпълнение на служебните
задължения и се възлагат конкретни задачи. Твърди се, че фактически всеки
назначен за дежурен главен надзирател, започва изпълнението на задълженията си
в 07.15 часа, като до 07.30 часа се привежда
в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид. Това ставало
в сграда различна от тази, в която се извършва инструктажа. В 07.30 часа
главният надзирател се явявал на работното си място, където съвместно със
стария дежурен надзирател се запознавал с оперативната обстановка. В 07.45 часа
новият дежурен главен надзирател участва и лично провежда инструктажа на
надзорно – охранителния състав включен в наряда. Ищецът сочи, че на следващия
ден дейността по проверката, съставянето на докладите , отвода и приемането на
докладите от Началника на Затвора протича до 09.00 часа.
Заявява се, че практически се явява на работа 45 мин. преди да
встъпи в дежурство, а след това остава още 60 мин. след
приключване на дежурството. Тези общо един час и четиридесет и пет минути не
били отчетени от работодателя при заплащане на трудовото му възнаграждение.
Сочат се и две заповеди на главния директор на ГДИН в тази връзка. Претенцията
на ищеца е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2000 лева /след
последното изменение, направено в съдебно заседание, проведено на 28.07.2020г./,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца 350 часа извънреден труд
извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017г. до предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане. Направени са доказателствени искания.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът ГД „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието депозира писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК чрез старши юрисконсулт Т.. Ч... Исковата молба се счита за
допустима, но неоснователна. Прави се анализ на приложимата правна уредба-
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЗМВР и КТ. Посочени са и Заповед № …. на Министъра на
правосъдието, допълнена със Заповед № ЧР-05-78/ 09.04.2015г. и №
ЧР-05-120/21.04.2017г. Ответникът твърди, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време
според нормата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС. Неоснователно било твърдението
на ищеца, че то не било признато за работно време. Излага се също, че
посочените са включени в т.нар. „отработено време”, а съгласно чл.16е, ал.5,
при непрекъснато 12- часово дежурство има 60 минути почивка, а при 24-часово
дежурство има 90 минути почивка, която не представлява работно време и не би
следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Сочи се, че в
ал.2 на същата разпоредба е отбелязано, че времето на обедна почивка /почивка
за хранене, не се включва в работното време и не се отчита за отработено
такова. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в
която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от
наряда. Ответникът претендира, че в тежест на ищеца е да установи ангажираност
през нормативно установеното време за почивка, респ. вменявано изпълнението на
конкретни функционални задължения, както и определяне от работодателя на място,
на което трябва да пребивава през време на почивките. Единствено при тези
условия претенцията на ищеца би била основателна. Изложени са и нормативно
определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5 ,
т.2 и ал. 7 от ЗМВР във вр. с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР – отменена. Възразява
се срещу част от доказателствените искания. Представени са писмени
доказателства. Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение.
Предявен е иск с правно основание чл.19,
ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗИНЗС във вр. чл.16е от ППЗИНЗС във вр. чл.187 вр. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.176 от ЗМВР
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и се
установява от събраните доказателства, че между тях съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „инспектор трета
степен“ – главен надзирател в затвор първа категория в Затвора Бургас. Страните
не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Представени са Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015г., допълнена със заповеди от 09.04.2015г. и 21.04.2017г.,
на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на
работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса
на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на
работния ден в 8.00 ч. на следващия ден.
По делото е представена Заповед №
Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време
следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е и Заповед №
Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство в затвора в гр. София да е в рамките на 45 минути, а за
всички останали затвори в страната, включително и този в Бургас да е в рамките
на 30 минути.
Представена е заповед № 436/01.07.2019
г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за
работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30
минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е
прието от съда. Вещото лице е посочило, че през процесния период за ищеца са
отчетени 213 броя 24-часови дежурства. Вещото лице също е
изчислило, че за периода от 17.02.2017 г. до 30.06.2019 г. при формиране
на трудовото възнаграждение на ищеца не
са включени и не са заплащани суми за дейности по приемане и сдаване на
дежурство, като за периода 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. в начисленото и
изплатено трудово възнаграждение са начислени суми, съответстващи на отработено
време от 30 минути за 24-часовите смени, които са приспаднати при изчисленията.
По делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Димитров, който познава ищеца и също
работи на длъжност „главен надзирател“, се установява, че по принцип пристигат
на работа в 7:15 часа, преобличат се, приготвят се за наряд, привеждат се в
приличен външен вид и в 7:30 новият и старият главен надзирател си предават как
е минало дежурството, а в 7:45 влизат в залата за инструктаж, който се провежда
от Манолов. Според свидетеля инструктажът приключва около 8, 8:05 часа.
Посочва, че са необходими около 20-25 минути за приемане и сдаване на
постовете. Ангажиментът на главния надзирател приключа след сдаване на
дежурството при директора, което според свидетеля приключва около 9:10, 9:15
часа. Твърди, че директорът на затвора знае, че надзирателите идват в 7:15, но
нито той, нито друг от ръководството се е противопоставял на това.
Свидетелят Манолов е посочил, че работи
в затвора на длъжност началник на сектор „Надзорно охранителна дейност“.
Изложил е, че няма заповед или разпореждане, която налага ищецът да се явява в
7 ч. или в 7.15 ч. на работа. Регламентът за работното време е свързан със
заповед за работното време. От м. юли 2019 г. началният час на инструктажа бил
7.50 ч., а преди това бил 7:45. Според Манолов сутрешният инструктаж продължава
не повече от 5-7 минути, а вечерният – до 5 минути, като разликата между тях се
обуславя от различният брой инструктирани служители. След смяната на постовите
отстъпващата смяна се събира в стаята за инструктаж, където освобождаващият се
главен надзирател освобождава дежурната смяна. Според свидетеля, това се случва
до 8:20 часа. Сочи още, че след всяко дежурство главният надзирател изготвя
доклад, който е в типова форма. След освобождаване на дежурната смяна, главният
надзирател докладва на началника на затвора и след този доклад той няма повече
ангажименти. Докладът трае 3-5 минути, като ангажиментът трябва да приключи до
8:30 часа.
При така събраните доказателства съдът
намира претенцията за частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР,
към която препраща чл.19, ал.2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в
чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, предложение второ е посочено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди
на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл.16е, ал.1, т.3 ППЗИНЗС е
посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 24-часови дежурства по график, както и че регламентираното му
работно време в процесния период е било от 8.00 ч. сутрин до 8.00 ч. сутрин на
следващия ден при 24-часова смяна. Установява се, че инструктажът е започвал в
7.45 часа и продължава до 8.00 ч. За времетраенето на инструктажа има известни противоречия
в показанията на свидетелите, като свидетелят Манолов е заявил, че след юли
2019г. инструктажът вече е бил не 15, а само 10 минути и е започвал в 07.50
часа. От друга страна свидетелят Димитров е категоричен, че инструктажът трае
15 минути и започва в 07.45 часа. Съдът намира, че следва да приеме 15-минутна
продължителност на инструктажа. В цитираната по-горе заповед № 453/14.08.2014
г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда
в затвора да започват 15 минути преди началото на работното време, т.е. ищецът
е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час
на дежурството му, т.е. по-логично е инструктажът да е 15 минути. Съдът счита,
че това е времето преди 8.00 ч., което следва да се признае за допълнително
отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се
твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната
изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на
чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и
дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се
обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15
минути.
След 8.00 ч. сдаващият главен надзирател
също има задължения, които е необходимо да изпълни, което се прави за средно 30
минути. В тази си част по-логични и подробни са показанията на свидетеля
Манолов, който е заявил, че след приключване на дежурството ангажиментите на
главни надзирател продължават до около 8:30 часа. Ето защо, като прецени
гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 8.00 ч. се
установяват допълнителни 30 минути, които са необходими на служителя, за да
изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.
Ето защо съдът намира, че са установени
по делото общо 45 минути, включени в отработеното време извън регламентираното
работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства.
Не се спори, установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени, поради
което за този период претенцията е частично неоснователна, тъй като е частично погасена
чрез плащане.
За периода 17.02.2017г. - 30.06.2019г.
следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен
извънреден труд от 45 минути на 24-часово дежурство.
Съдът счита за нужно да отбележи, че
изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се
ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е
размерът на нетното трудово възнаграждение за един час и четиридесет и пет
минути с увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на
възнаграждението не за един час и четиридесет и пет минути, а за 45 минути. Ето
защо експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя
на дежурствата, а размерите на възнагражденията ще се преизчислят от съда като
се запази размера на възнаграждението за един час за база на изчисленията.
Като взе предвид заключението на вещото
лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното
трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:
За 2017 г. от 17.02.2017г. до 31.12.2017г.
ищецът е положил 63 смени по 24 часа. Задължението за посочения период за 45
минути допълнително на 24-часово дежурство е в размер на общо 403,20 лева. Изчисленията
са направени на базата на определеното по експертизата възнаграждение за един
час, като това възнаграждение е намалено с една четвърт, за да съответства на
45 минути. С тези изчисления се получава, че
възнаграждението за 2017г. е в размер на общо 403,20 лева. Следва да се отрази
и положено дежурство по време на официален празник 3 пъти, за което за 2017 г.
се дължат общо 2,14 лева, които следва да се прибавят към общата дължима сума. Този труд се изчислява като трудовото възнаграждение
на час без увеличение се разделя на две /защото това възнаграждение се прибавя
към вече присъденото възнаграждение и следва да се сметне само увеличението/ и
полученото число се умножава с числото 15 /за приемането/ и с числото 30 /за
сдаването/, като след това се дели на 60. Ето
защо се дължи за 2017 г. сума в размер на общо 405,34 лева за общо 47 часа и 15
минути извънреден труд.
За 2018 г. ищецът е положил 77 смени по
24 часа. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на
24-часово дежурство, изчислено по гореописаната методика, е в размер на общо 520,52
лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 7
броя /приемане и сдаване/, за което за 2018 г. се дължат общо 2,26 лева, които
следва да се прибавят към общата дължима сума. Ето
защо се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 522,78 лева за общо 57 часа и 45
минути извънреден труд.
За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г.
до 30.06.2019 г. ищецът е положил 26 дежурства по 24 часа. Задължението за
посочения период за 45 минути допълнително на 24-часово дежурство е 195,78 лева
/изчислено по вече посочената методика/ и тази сума е изцяло неплатена. Следва
да се отрази и положеното дежурство през празниците, като за него се дължат 1,26
лева. Общо за периода се дължи възнаграждение от 197,04 лева за 19 часа и 30
минути труд. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени дежурства по
24 часа и от заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути,
съответно заплащане се дължи за разликата над 30-те минути до отработените 45,
което в случая възлиза на 95,38 лв. за 9 часа и 30 минути. Следва да се отрази
и положеното дежурство през празниците, като за него се дължат 3,77 лева.
За 2020 г. за периода до завеждане на
делото също са положени дежурства по 24 часа и те са заплатени за 30 минути,
поради което следва да се заплати разликата над 30-те мунити до отработените 45
минути, което в случая възлиза на 24,75 лв., за 2 часа и 15 минути.
С горните мотиви следва да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от общо 1249,06 лева за 136 часа и 15 минути извънреден труд, като се отхвърли
иска за горницата над 1249,06 лева до търсените 2000 лева, както и за горницата
над 136 часа и 15 минути до претендираните 350 часа.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 281,04 лева за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер
на 37,55 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., да заплати на П.К.К., ЕГН: **********,***,
сумата от 1249,06 лева /хиляда двеста четиридесет и девет лева и шест стотинки/
- главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 136 часа
и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба – 17.02.2020 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2000 лева, както
и за горницата над 136 часа и 15 минути до претендираните 350 часа.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., да заплати на П.К.К., ЕГН: **********,***,
сумата от 281,04 лева /двеста осемдесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН: **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от И.. Й..,
сумата от 37,55 лева /тридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., да заплати по сметка на БРС сумата от 250
лева /двеста и петдесет лева/, от които: 50 /петдесет/ лв. за държавна такса и
200 /двеста/ лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: