РЕШЕНИЕ
номер 1188,
03.10.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на двадесет и пети септември, две хиляди и
деветнадесета година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
3100 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
повод жалбата на Я.Е. Ч. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене ***, против
наказателно постановление № Е-385/ 11.06.2019г., издадено от кмета на Община
Бургас, с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.428 от ЗВД на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,
като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок за обжалване и е допустима.
Община Бургас чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените
по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 27.05.2019г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 27.05.2019г.
в 14:30 часа при извършена
проверка в гр.Бургас, в Приморски парк, до моста, контролни органи от „ЕКОДС“
при Община Бургас са установили, че жалбоподателят Я. Ч. е разхождал куче
порода „*“, пол *, на видима възраст около 5 месеца, без поставен повод в
нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, който при съставяне на
акта е направил възражение, че не е съгласен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е депозирано писмено възражение.
От формална страна в акта за установяване на административно нарушение
се съдържат законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено лице, видно
от представената по делото заповед № 2210/15.08.2018г. на кмета на Община
Бургас.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите
констатации за доказани и за нарушение
на чл.177, ал.1 , т.3 от ЗВД е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.428 от ЗВД е наложил на жалбоподателя глоба в размер на
100 лева.
Наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ
орган, съгласно чл.472, ал.4 от ЗДВ и от формална страна постановлението
съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебната проверка съдът намери, че в производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения от категорията, представляващи
самостоятелни отменителни основания. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. От разпита на свидетеля М.Б. се установява, че при извършена проверка на 27.05.2019г. в 14:30 часа жалбоподателят Я. Ч. е разхождал куче порода „*“, пол *, на видима възраст около 5 месеца, без поставен повод. По този начин, несъобразявайки поведението си с абсолютната забрана на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна описаното в акта нарушение, поради което в съответствие със закона е била ангажирана неговата отговорност.
От субективна страна, според съда
жалбоподателят е действал виновно, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването на
тези последици.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. В случай не е налице маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от други нарушения от същия вид. Наличието или липсата на вредни последици не следва да се коментира, тъй като деянието не е резултатно по характера си. Жалбоподателят е разхождал куче без повод на обществено място, в Приморския парк на гр.Бургас, в близост до моста, което е посещавано от много граждани. При наличието на всички тези обстоятелства деянието не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Разпоредбата на чл.428 от ЗВД предвижда, че който наруши забрана по чл.177, ал.1, т.3 или 4, се наказва с глоба в
размер 100 лева. Доколкото размерът на наказанието глоба е определено от законодателят в
абсолютен размер не се изследва въпросът дали наказанието отговаря на тежестта
на конкретното нарушение. Наложеното наказание е определено в съответствие със
закона, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският районен съд на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
Е-385/ 11.06.2019г., издадено от кмета на Община Бургас, с което за нарушение
на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на
основание чл.428 от ЗВД на Я.Е. Ч. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател :/П/
Вярно с оригинала:З.К.