Присъда по НЧХД №40/2022 на Районен съд - Свищов

М О Т И В И
към Присъда № 15 от 30.09.2025г. по Н Ч Х дело 40/2022 година по описа на С.ски
районен съд

Тъжбата срещу подсъдимия Д. Ц. Д. с ЕГН ********** е по чл.130, ал.1 от
НК, затова, че на 28.09.2021 г. в гр. С. причинил на Н. Ж. В. от гр. С. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК, със болки и страдания, като го блъскал в гърдите и го удрял, хванал го за
униформата в областта на гърдите и шията и се опитал да го свали на земята.

ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия е предявен от пострадалия от
престъплението за сумата от 5 000,00 лева - обезщетение за причинените неимуществени
вреди вследствие причинените телесни увреждания – болки, страдания и стрес, ведно със
законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Ц. Д. не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинения срещу него. Заявява в обясненията си, че въпросния ден сутринта тръгвал за
работа, запалил автомобила си, паркиран пред блока, спускайки се по ул. М. с наклон
надолу и наближавайки кръстовището с ул. М. подал десен мигач за да завие надясно. Сочи,
че по средата на маневрата на завоя, чул много силен удар отдясно и натиснал спирачки.
Обърнал се надясно и видял силует. Според обясненията му, отворил си вратата и слизайки
видял тъжителя, който викал от другата страна : „Какво искаш, да ме убиеш ли искаш?“, на
което отговорил“ „Ти искаш да се самоубиеш ли, да те блъсна ли?“. Тогава тъжителят
заобиколил колата, минал от неговата страна, като се засилил с ярост и със свити юмруци да
го удари. В този момент, освен да се защити, искал да го отблъсне. Дава обяснения, според
които, шофьорът на автобуса служебния слязъл и дръпнал и него и тъжител. Посочва, че
след това звъняли на 112, понеже не бил сигурен дали наистина е имало обаждане на 112,
затова и той се обадил на 112, а тъжителят се качил на автобуса като изявил желание да
отиде на работа, въпреки, че самият той чул как от 112 му казват да остане на място.
Останал да изчака полицейските служители, а при идването им, автомобилът стоял както
бил на мястото спрян, след това и двамата с Н. давали показания, тъй като Н. се върнал по-
късно на мястото и именно тогава дали показания. Отрича да е виновен за случката, както и
да е удрял тъжителя, което се потвърждавало и от показанията на шофьора на автобуса,
според които не е имало удари, нито поваляне или такива действия. При защитата си взема
становище, че моли да бъде произнесена оправдателна присъда, а относно претендираното
обезщетение за вреди, не било доказано, че посочените от тъжителя вреди имат общо със
случката между тях, при която ситуация нямало нито удари, нито поваляне на земята.
Защитникът му взема становище, че подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност
несправедливо и при липса на каквито и да било достатъчни доказателства и основания за
това. Счита, че тъжителят не е успял да докаже повдигнатото с тъжбата обвинение. Взема
становище, че основното което следвало да бъде обсъдено е дали е имало телесна повреда,
същата дали е в причинна връзка с поведени на подсъдимия, дали и поведението на
подсъдимия не попадало в обхвата на чл. 12 от НК – действия на неизбежна отбрана и дали
деянието е доказано по несъмнен начин. Позовава се, че било установено, как подсъдимия
наближавайки кръстовището на ул. М. до хранителен магазин Д., където няма пешеходна
пътека, подава мигач надясно и продължава в посоката си на движение, когато чува шум,
спира да види и тогава от дясната му страна излязъл тъжителя и удрял колата, крещял
разярен , проявил агресия , насочил се към подсъдимия и нормалната реакция била
подсъдимия да излезе да попита какво става, а след като тъжител със свити юмруци
1

посегнал , нормалната реакция на подсъдимия била да го изтика от себе си „Така е направил
и Д. изтикал е нападателя, който е тръгнал срещу него. Счита, че тъжителят е предизвикал
спиране на автомобила с евентуално ПТП, тъжителят пресякъл пред автомобила, той
нападнал подсъдимия с юмруци и нормална човешка реакция била да бъде „изтикан“.
Посочва, че при анализа на доказателствата следвало да се вземат предвид показанията на
свидетелите очевидци – В., ГИ.В. Така от показанията на св. В. се установявало, че
единствените намерения на подсъдимия били да се предпази , да отблъсне, да предотврати
нападение , като не е имало удари от страна на Д., нито скъсани дрехи на тъжителя.
Посочва, че било установено от показанията на св. И., как се чул шум, след който В.
обиколил автомобила и започнал спор с подсъдимия, но не видяла нанасяне на удари, след
което и възприел как В. се качва в автобуса, а и св. Р. – шофьор на автобуса също не видял
удари, травми или скъсани дрехи, както се твърдяло в тъжбата. Сочи, че от разпита на
всички свидетели се стигало до извода, че тъжителя е започнал конфликтната ситуация ,
нямало нанесени удари спрямо тъжителя и данни за телесна повреда по него. Взема
становище, че обвинението не е доказано, тъй като подсъдимия е действал отбранително, а
тъжителят – нападателно. Позовава се, че според заключението на съдебно-
психологическата и психиатрична експертиза на тъжителя и подсъдимия, и двамата са
преживели стрес, но в рамките на физиологична реакция, като не бил налице афект, който
стрес при В. е повлиял физиологично върху хроничната му хипертония. Счита, че
констатираната хипертонична реакция била обяснима със съществуващото заболяване на В..
В конкретния случай не било установено причинна-следствена връзка между телесните
увреди на В. и поведение на подсъдимия, който бил действал с цел защита на собственото
си здраве и живот, а не с цел да увреди и да причини телесни повреди на другиго. Според
съдебната практика се приемало за достатъчно, срещу едно лице да е започнало нападение
без да е нужно да е настъпила телесна повреда и за да се защити. Счита, че подсъдимия се е
чувствал застрашен и е реагирал за да защити себе си. Или подсъдимият е действал при
условията на неизбежна отбрана, при нападение предизвикано от частния тъжител, което се
потвърждавало от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите очевидци.
Позовава се, че за да има неизбежна отбрана е достатъчно деецът да е възприел нападението
като реално и непосредствено, а съдебно психолого-психиатрична експертиза давала
отговор на въпроса какво е възприел спрямо себе си подс. Д. – а именно непосредствено и
противоправно поведение спрямо него и реакцията на подсъдимия била отблъскване, в
рамките на нормалната човешка реакция , когато човек се чувства нападнат – изтикал го, не
го удрял, което му поведение категорично не можело да се приеме като умишлено нанасяне
на телесна повреда , а като правомерна защитна реакция. Д. не бил действал със съзнанието
да увреди тъжителят, а със субективното усещане за необходимост да се защити. Това
съответствало на условията на чл. 212 от НК и изключвало наказателната отговорност.
Реакцията на Д. била спонтанна, непланирана, неизбежна и продиктувана от
непосредствената нужда да се предпази от последващо причиняване на телесна повреда
спрямо него. В конкретния случай, нападението е било непосредствено и не е било
приключило, като естествена защитна реакция на подсъдимия е била да отблъсне
нападателя. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, да бъде отхвърлен
гражданския иск като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени сторените
разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Пострадалият Н. Ж. В. живее в гр. С., ж.к. Д., ул. М. № 1, ап. 5, на семейни начала със
св. Н.. Подс. Д. Д. живее на същия етаж в ап. 1, видно и от нейните показания, както и тези
на свидедетелите Д.а и В.. Установи се от показанията на св. Н., че подс. Д. е домоуправител
2

на блока, като в началото той и пострадалия били в нормални отношения, пострадалия В.
често му помагал, опитвал се да съдейства във връзка с проблеми в блока, но впоследствие
помежду им възникнало напрежение относно ползване на общите части в сградата и най-
вече за паркоместата пред блока, което съответства и на изнесеното от св. Д.а. Според тази
свидетелка влошаването на отношенията между тях започнало през есента на 2020 година.
Това напрежение постоянно съществувало между тях, поради което помежду им имало
забележки или коментари по даден въпрос.
Установи се от показанията на св. Н., че пострадалия В. работи като
военнослужещ в поделението в гр. Б. и всяка сутрин пътува с автобус за работа, като
първата спирка на автобуса е под блока пред магазин „Д.“. Същата поясни, че около 100
метра е разстоянието от блока до мястото където спира автобуса.
На 28.09.2021г. сутринта, към 06,50 часа, пострадалия В. тръгнал за работа, но
понеже си забравил сандвича, св. Н. излязла на терасата и му казала, но той отговорил, че
закъснява . Видяла как подс. Д. бил в колата, която била запалена и в момента в който се
спускала по улицата, която вървяла надолу към магазина, тя затворила прозореца. Св. Д.а
била на терасата, видяла как съпруга й – подс. Д.а тръгва за работа, качил се автомобила
паркиран успоредно на терасата и тръгнал от площадката пред блока в посока по ул. М., но
в момента в който автомобилът преминал пред входа на блока, пострадалия В. излязъл за да
отиде на работа и свидетелката преценила, че ще се засекат на кръстовището. Преди
пострадалият В. да се качи в служебния автобус, който бил паркиран пред магазин "Д." ,
пресичайки улицата чул звук от изфорсиране на двигател, стреснал се много, опитвайки се
да избегне удара успял да отблъсне автомобила с ръка. Той ударил по ламарината на
автомобила, казвайки „, ще ме убиеш?, които реплики били възприети от св. Р., видно от
показанията му. През това време св. В. Р., бил спрял автобуса с който вози военните до гр.
Б. на „островче срещу БКС“, като отгоре имало стръмна уличка, спускаща се надолу, която
е Т-Образна, която улица била от вътрешната страна на островчето, не откъм с. В.. Същият
изнесе, че автобусът бил спрян и насочен към студентските общежития, а той самия бил
седнал в автобуса на шофьорското място. Тогава чул някакъв удар на ламарина, шум от
автомобил, като видял и по фаровете, че идва автомобил при което помислил, че са ударили
някого, защото чул ламаринен удар. След това видял как един автомобил спира и от него
излиза водача – подс. Д. Д., който излязъл толкова рязко, че даже не дръпнал ръчната и
колата потеглила леко назад и спряла, според показанията на св. Р.. Подс. Д. започнал да
блъска пострадалия В. в гърдите, като му викал „къде ходиш ти, бе?, „къде ти е пешеходната
пътека, бе“, хванал го за униформата в областта на гърдите.
Случилото се било видяно от шофьора на автобуса, който слязъл от автобуса и видял как
подс. Д. е хванал пострадалия В. за реверите и го дърпа. Чул ги да се карат , попитал какво
се е случило и пострадалия му обяснил, че подс. Д. щял да го удари, а подсъдимият му
обяснил, че пострадалия му „бие по колата“. Св. Р. им казал да спрат, „че ще си направят
беля“ и понеже В. бил с униформа „само вдигна ръка и каза, че не ще да се занимава,
защото бил с униформа и нямал право да се занимава“. Подсъдимият Д. и пострадалия В.
били „вкопчени“ според св. Р., като обясни, че подс. Д. държал В. за реверите, а последния
си вдигнал ръцете и казал , че не иска за се занимава с нещо. Чул как В. казал „Ще ме
убиеш“, а подсъдимия отговорил „Що ми биеш по колата“, както и възприел как
пострадалия В. му казва, че е с униформа и няма право, не иска да се занимава с него. Този
свидетел е категоричен, че не е виждал удари между двамата и според показанията му, ако са
се удряли, това е било преди той да слезе от автобуса. Св. Р. им казал да се успокоят, но те и
двамата били много афектирани, особено подсъдимия. Според показанията му, именно подс.
Д. дръпнал пострадалия, а той самия ги хванал и ги разделил. Св. Д.а също чула
„разправията“ – викане на висок глас, поради което се облякла, излязла и отишла на улицата.
След това постр. В. се качил в автобуса и казал „Аз съм на работа, заминавам и не мога да се
3

занимавам“, казал и че ще се обади на тел. 112. В автобуса той се обадил на телефон 112,
след това казал, че ще слезе и ще подаде жалба в полицията. В автобуса пострадалия В. бил
разтреперан, уплашен, ядосан и изнервен, според заявеното от св. Р.. Този свидетел изнесе,
че впоследствие узнал, че тогава при случката, Д. пресякъл с автомобила си пътя на Н. В. и
той се блъснал в колата. През това време подс. Д. обяснил на съпругата си – св. Д.а, че „В.
странично на автомобила ни е скочил, хвърли се на колата“, след което В. заобиколил
автомобила, подсъдимият слязъл от него и В. тръгнал срещу него , посегнал бил с ръце,
като Д. „се е отблъснал“ , но следва да се посочи, че показанията и в тази част не са
изградени на лични и непосредствени впечатления, а на разказаното от подсъдимия и в тази
част не кореспондират с останалите доказателства по делото, включително и показанията на
св. Р.. Св. Д.а настояла и подс. Д. се обадил на ЕЕН 112, като разказал за станалото
съприкосновение с автомобила, казал , че нямало наранявания по никой от двамата и
поискал да дойде патрул, поради което изчакали до идването на полицейските служители.
Съдържанието на подадения от подс. Д. сигнал на ЕЕН 112 беше изслушано в съдебно
заседание и отразено в съдебния протокол, като уведомил, че Н. В. на кръстовище, където
няма пешеходна пътека скочил пред колата му и след това подал сигнал, че щял да бъде
блъснат. В обаждането си Д., обяснил на полицейския служител, че В. излязъл пред
автомобила му, после ударил по колата, а след това подал сигнал, че искали да го блъснат,
като заявил, че ще изчака на мястото.
Когато пострадалия В. бил в автобуса, той разговарял със св. Н., която му казала, че
трябва да се върне, след като е сигнализирал на 112. Обаждането на ЕЕН 112 , записано на
изпратения аудиозапис от Отдел РЦ 112 Р., беше изслушано в съдебно заседание и отразено
съдържанието в съдебния протокол, като се установи, че В. се оплакал, че щял да бъде
прегазен като пресичал на кръстовището към автобуса и водача на автомобила – подс. Д.
излязъл от автомобила и го нападнал. След като подал сигнал на тел. 112, пострадалия В.
слязъл на Х.Б., взел колата от гаража на неговия адрес и слязъл пред магазина, където се
случил инцидента, както и св. Н. също отишла там. Видяла, че подс. Д. е със съпругата си –
св. Д.а и с още една съседка – св. П. Б., разговаряли и пишели протокол, видно от
показанията и. Пострадалият В. спрял на паркинга пред блока и заобиколил магазина,
защото се страхувал да не се сблъска отново с подсъдимия, но видял, че полицаите вече
били пристигнали на място. Обяснили на полицаите и тръгнал към поделението в гр. Б., но
шофирал трудно, болели го гърдите, а главоболието му преминало и в замайване. Св. Н.
видяла, че В. е „силно притеснен“, но все пак отишъл същия ден на работа, от където и се
обадил, че е ходил в здравната служба на поделението, където му измерили кръвното и било
високо, според показанията й. Той споделил с нея, че му дали Хлофазолин и му казали да се
прибере и да отиде при личния лекар. Видно от показанията и, същия ден В. отишъл при
личния лекар д-р В.И и тя го насочила към съдебен лекар. На обед пострадалия В. отишъл
при баща си – св. Ж. В. и го помолил да го закара до гр. В.Т., тъй като не се чувства добре,
не може да управлява автомобил, болели го гърдите. Тогава той тръгнал с баща си – св. Ж.
В. за гр. В.Т., за да посети съдебен лекар, но понеже пристигнали следобеда, лекаря вече си
бил тръгнал. По пътя на пострадалия В. му треперели ръцете, бил напрегнат, не се чувствал
добре, установено от показанията на св. Ж. В., който узнал за случилото се докато пътували
в автомобила. Вечерта св. Н. видяла, че тениската под униформата му била скъсана, имал
леки зачервявания. Св. Д.а от своя страна изнесе, че докато пострадалия В. и съпруга и
пишели обяснения, тя огледала пострадалия и не видяла по него да има скъсвания на
униформата, не и направило впечатление той да има вид на наранен, на стресиран, още
повече, че той собственоръчно си пишел обясненията и изглеждал „много жизнен“. Тези и
показания се опровергават от показанията на свидетелите Н. и Ж.В., както и заявеното от св.
Р..

На следващия ден сутринта пострадалия В. с баща си отново тръгнал за В.Т., на съдебен
4

лекар. Отново по пътя той не се чувствал добре, а след прегледа заявил на св. Ж. В. „че не е
добре“ Видно от писмо на Военно форМ.ование 28880 гр. Б., Н. Ж. В. е ползвал отпуск за
временна неработоспособност на основание болничен лист от 28.09.2021г., считано от
28.09.2021г. до 29.09.2021г., видно и от самия болничен лист.
Според св. Н. пострадалия В. дълго време изпитвал стрес и напрежение. Според изнесеното
от нея, В. е много честолюбив и такова нападение срещу него му повлияло зле на
здравословното състояние – имало моменти, в които постоянно говорел за случилото се, не
можел да спи, събуждал се постоянно, а той имал здравословен проблем - прекаран инсулт
и „едно такова високо кръвно налягане от ** може дори да го убие“. Същата обясни, че той
редовно пие лекарства за кръвното, а след случката, като не можел да спи вземал и лекарства
за успокоение и сън, които му били предписани от лекар, които в началото имали ефект.
Тази свидетелка заяви, че той се чувствал много унизен от случилото се и това повлияло на
съня му, не можел да спи. Допълни, че след случилото се няколко дни бил с високо кръвно,
но след няколко дни кръвното се нормализирало.
Св. Р. Т. чул да се говори от „бабите пред блока“ за случилото се между пострадалия
В. и подс. Д.. Видно от показанията му, узнал, че Д. минал покрай В. с автомобила и щял да
го блъсне, излязъл от автомобила и започнал да го блъска и му скъсал яката. Този свидетел
изнесе, че подс. Д. се държи арогантно и агресивно, имат постоянни проблеми с него,
създавал му проблеми и „с него просто не може да се говори“. Св. Т.А от своя страна също
чул да се говори за инцидента между Н. В. и Д. Д., като от продавачката в кварталния
магазин чул, че Д. е „тръгнал да блъска с колата Н., Оттам вече е слязъл и е почнала
кавгата“, като Д. е дърпал В.. Той също потвърди, че много хора в блока имат конфликти и
пререкания с Д..
Св. Г. И. се наМ.ал на около 15-20 метра от мястото, видно от показанията му, бил в
автомобила си и преглеждал документи, когато видял автомобила на подс. Д. да спира
след кръстовището, човек с униформа да заобикаля автомобила, видял и как подс. Д. слязъл
от автомобила и „тогава започнаха помежду си да се бутат“, но не забелязал удари помежду
им. Според показанията на този свидетел, човекът с униформата посегнал да „бутне Д., а той
посегна да се предпази“, но тези му показания също се опровергават от показанията на
свидетеля Р., който е присъствал в близост до мястото на случката. Видно от показанията на
св. П. В. е, че тя не е проследила цялата случка в цялост. Тя била на остъклената си тераса,
когато чула мъжки викове, след което погледнала и видяла В. и подс. Д. да се карат, като Д.
бил откъм шофьорската страна, а от другата страна В. биел с юмруци по предния капак и
крещял „Ти ще ме убиш, ти ще ме убие, ти искаш да ме блъснеш“, засилил се към Д. , „явно
искаше да го удари с две ръце“, като подс. Д. го отблъснал и не е имало бой между тях,
както и не видяла, някой да ги е разтървал. Оттук и извода, че същата е наблюдавала
отделни моменти от случката „Д. се предпазваше, и аз вече влязох да си окаишвам
кученцето и докато сляза долу полицейската кола беше дошла, а Н. и автобуса ги нямаше“.
Тази свидетелка обясни, че нямало съприкосновение с ръцете на Н. спрямо Д. „просто Д. се
предпази и не му даде възможност, Просто му задържа ръцете, блъсна го и не му даде
възможност той да посегне да го удари“. Според нея това което възприела било опит Н. да
удари Д., а последния се предпазил като си вдигнал ръцете и не му дал възможност той да го
удари, не видяла контакт между тях. Според тази свидетелка „явно в момента, в който Д.
вдигна ръце Н. не посмя повече да посяга, не съм видяла да го удря, но и двамата кажи речи
бяха пред бой“. Изрази предположение, че щом В. е тичал срещу Д. с юмруци, явно е искал
да го предизвика да го удари, като ръцете му били свити в юмруци. Нейните показания не
само не проследяват случката хронологически в цялост, но и са вътрешно противоречиви, а
и в голяма степен изградени на предположения, а не на лични и непосредствени
впечатления, а не на последно място и не кореспондират с приложеното по делото съдебно-
медицинско удостоверение, показанията на свидетелите Р. и Н..
5

Разпитани по делото бяха и полицейските служители, посетили мястото на
случката. Така св. Б. Д. изнесе, че при отиването ми заварили подс. Д. , съпругата му, и лице
с военна униформа, като двамата мъже се карали. Узнали, че подсъдимия щял да блъсне
военния с автомобила, но нямало удар, а установили само разправия, свада между тях
двамата, която била отдавна. Според показанията му, лицето с военните дрехи не е бил в
състояние да не може да пази равновесие, някой да го придържа, не се е оплакал, че не се
чувства добре, но според него именно той бил видимо по-изнервен.Св. П. П. потвърди, че
при отиването на мястото, заварили само подс. Д., като „другият господин, с който е имало
спречкване и имат вражда, мисля че се върна там на място“. Обясни, че не му направило
впечатление нещо в неговия външен вид да е имало, следи , дрехите му да са били
раздърпани, но заяви, че ако е имал някакви здравословни проблеми, би трябвало да
повикат Спешна помощ.
Св. Р. П. заяви, че въпросния ден била на работа в магазина, чула че има разправия
навън, видяла тъжителя и подсъдимия Д. през прозореца, както и че до тях има автомобил,
но не видяла да се бият, а само разговаряли на висок тон, след което продължила да
обслужва клиенти в магазина и не обърнала повече внимание, като след това един полицай
влязъл в магазина и я попитал видяла ли е нещо.
Установи се от приложеното по делото писмо от 24.09.2025г. на Община С., че на
кръстовището образувано между ул. М. и ул. М. до магазин Д. в гр. С. към 28.09.2021г. не е
имало обособена пешеходна пътека.
Същевременно подс. Д. даде обяснения, че той не е удрял тъжителя В., а
напротив В. заобиколил автомобила му и с огромна ярост се засилил към него със свити
юмруци за да го удари, и той поискал да го отблъсне, след което водача на автобуса ги
дръпнал и двамата, Н. се качил на автобуса , а той останал до идването на полицейските
служители.
Приложена по делото е преписка на Военно-окръжна прокуратура София,
военно-следствен участък Плевен, образувана по жалба на Д., по която с Постановление от
29.12.2021г. е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена проверката по
преписка № **/2021г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София.
С постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
10.01.2022г. на прокурор от РП В.Търново, е отказано образуването на наказателно
производство и е прекратена преписка № 8049/2021г. на РП В.Търново. В мотивите на
постановлението е прието, че не може да са приеме, че са налице достатъчно данни, от които
да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 325 от НК ,
като е посочено, че причиняването на лека телесна повреда е от частен характер и
пострадалият може да подаде тъжба, както и е постановено след влизане в сила на
постановлението ,препис от същото да се изпрати на РУ С. по компетентност за преценка
относно налагане на административно наказание на Д. Д. по ЗДвП.
Съгласно съдебномедицинско удостоверение № **/2021г. на д-р Г., съдебен
лекар, при прегледа на Н. В. е установено кръвонасядания с оток на меките тъкани с
палпаторна болезненост в областта на гръдната кост, съпроводени със субективни
оплаквания от болка зад гръдната кост и болки при дишане и движене на снагата настрани;
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят с прояви на стресова реакция от
възникналия инцидент с показатели на артериалното налягане от **/100, които увреждания
отговаряли да са получени по време и начин съобщен от пострадалия по време на инцидент
на 28.09.2021г. с подследствие от прояви на стресова реакция и хипертонична криза.
Направено е заключение, че посочените наранявания са довели до промяна в клиничното
здраве на В., проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпроводено с болка и страдания по време на възстановително оздравителния процес.
6

В приложения амбулаторен лист от 28.09.2021г. издаден от д-р В.М на
тъжителя В. е отразена като основна диагноза – остра стресова реакция, а като
придружаващи заболявания – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, последици
от мозъчен инфаркт. Описано е, че по данни на В. около 7 часа сутринта е получил заплаха
от познато лице и физическо нападение от него – дърпал го за дрехите, блъскал го гърдите,
държал се агресивно, като в момента на прегледа има световъртеж, повишил кръвно
налягане, има силно главоболие, като се изпраща за освидетелстване от съдебен лекар и
продължава лечението от кардиолог и невролог – при нужда хлофазолин.
В амбулаторен лист № 275 от 27.10.2021г. издаден на тъжителя от д- р Н.М. –
психиатър , е отразена диагноза на В. – Смесено тревожно – депресивно разстройство, което
заболяване е от преди месец, след психотравмени изживявания /постоянни кавги със съседа/,
станал напрегнат, не можел да спи, имал тревоги за случилото се, притеснявал се за здравето
на близките си, като е посочено предписаната терапия.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Г., че от приложените медицински документи и показанията на свидетелите
по делото е видно, че Н. Ж. В. при възникналия инцидент на 28.09.2021г. е получил
следните травматични наранявания – две кръвонасядания в средна и долна трета на
гръдната кост с размери от по 7,0 /4,0 и второто с диаметър 4,5 см , палпаторно болезнени ,
субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата настрани и с главоболие
и виене на свят, състояние от прояви на остра стресова реакция след инцидента. Вещото
лице е дало заключение, че механизма на причиняването на тези травми при прегледа на
29.09.2021г. на пострадалия В. отговаря да бъде от притискане/натиск с ръка при неголяма
сила на въздействие в посочените зони на предната гръдна стена, чийто морфологичен израз
са констатираните увреждания. Заключението на вещото лице е, че възстановително
оздравителния процес на получените наранявания е в рамките на около 10-15 дни, при
правилен възстановително оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание. Видно от
заключението на вещото лице, представената медицинска документация – СМУ №
**/29.09.2021г. и издаденият амбулаторен лист № **/28.09.2021г. , определят промяната в
клиничното здраве на В., като проява на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота му, съпроводено с болка и страдания, определящо медико биологичните критерии
на лека телесна повреда съгласно НК . В съдебно заседание вещото лице д-р Г.
заяви, че в случая освен телесните увреждания с морфологична проява върху меките
тъкани върху тялото, има и психически промени и стресова реакция от възникналия
инцидент, която се включва в състоянието временно разстройство на здравето. Обясни, че
това е последица, тъй като пострадалия веднага сутринта е отишъл на лекар и затова е
обсъдено в заключението според медицинската документация, приложена по делото. Заяви
още, че наред с другите увреждания дава временното разстройство на здравето, защото ако
нямаше, ако бяха само кръвонасяданията на меките тъкани би било само болка и
страдание, като морфологична проява от притискане, блъскане или удряне, стягане или
допир, но заедно със стреса който е изпитал, вече е налице временно разстройство на
здравето. Обясни, че заключението за остро стресово състояние, което е в областта на
съдебната психиатрия, е дал при кумулиращ ефект, натрупване от реакции на организма в
един по – късен етап и ако инцидента е бил сутринта има натрупване, изливане на
адреналина в един етап, което е строго индивидуално, затова и когато лицето е било на
преглед, това състояние е било отразено, още повече, че пострадалия е хипертоник,
преживял мозъчен инфаркт, и тези състояние „фактически са един терен, върху който се
проявява тази стресова неакция“.. Допълни, че това може да се прояви веднага, лицето да
колабира, да пребледнее, да има някакво необяснимо поведение, като в случая стресовата
реакция е кумулативен ефект от инцидента, който се проявява в един по-късен период.
Вещото лице заяви, че стресовата реакция не означава едно лице да не може да говори, да не
е контактен, да е неадекватен и изключен от околната среда. Същият заяви, че е учил
7

психиатрия и е държал изпит по съдебна медицина и съдебна психитрая, вещо лице е по
съдебна медицина и е завършил и специалност право. Вещото лице заяви при разпита му, че
получените кръвонасядания могат да бъдат получени от блъскане, притискане , както и ако
се отбранява и неговите ръце бъдат свити, но не може да се получат от самонараняване.
Допълни, че е дал заключение включително за причинната връзка въз основа на данните по
делото, като мораво –синия цвят на кръвонасяданията установени на 29, когато са описани
тези наранявания, кореспондират с инцидент станал на 28-ми, тъй като сочат да са получени
в близките 12 часа до 24 часа.

Допусната и изготвена по делото е съдебна-психиатрична експертиза, вещопо
лице по която – д. Л. е дало заключение, че в процесната ситуация, независимо как е
възникнал пътния инцидент е налице стресогенон фактор с висока степен на риск дори да е
имало непредпазливост от страна на В. или несъобразено шофиране при Д., интензивността
на преживяването на заплаха при Д. се повишава от недоверието му към В. в контекста на
конфликтните им взаимоотношения. Дало е заключение, че Д. е преживял стрес в
проблемната ситуация, но същият се очертава във физиологичния му стадий, когато човек
все още не подценява собствените си възможности да намери благоприятен изход; реално е
подал сигнал на спешния телефон след като В. вече е подал своя сигнал – изчаква
полицейските служители на мястото на инцидента, което не е присъщо за паника, при която
човек губи самообладание и не може да разсъждава трезво. Вещото лице е заключило, че Д.
е възприел поведението на В. в процесната ситуация като противоправно деяние, но в
случая се касаело за подозрителност в контекста на затегнатите им конфликтни
взаимоотношения и това представлявало когнитивни нарушения при конфликти с
надценяване на преднамерените вреди. Заключението на вещото лице е, че при нагласите
при личността в процесната ситуация Д. се е чувствал длъжен да отговори на
възприетата от него провокация от страна на В. и именно чрез действията си се е опитвал
да намали тревожността си и да съхрани усещането си за контрол над междуличностната
среда. Независимо от различията във възприятията на свидетелите относно последствия от
възникналия физически сблъсък в процесната ситуация се изграждала представа че и двете
лица активно са участвали с инструментална агресия при разрешаване й в стремеж да
добият надмощие. Според вещото лице , конфликтите пораждат агресивна готовност;
недоволството и при двамата от действията на другия е улеснило проявлението на агресия и
от двете страни. Вещото лице е дало заключение , че е абсурдно В. сам да е поставил в риск
живота и здравето си инсценирайки пътен инцидент, при който е можел реално да пострада;
при внезапността на случилото се и стресогенен фактор с висока степен на риск е преживял
остра стресова реакция, но при отшумяване на заплахата за здравето и живота му дистреса
при личността не е само в отговор на процесната ситуация, а и от очаквания към хората и
света, че ще ги промени, за да отговарят на М.огледните му възгледи като при поляризацията
на мисленето – в черно-бялата гама отсъстват нюансите на доброто и лошото. Свръхценните
идеи за ощетеност при него били изводими от реални житейски обстоятелства и били
реакции на личността към тях, представлявали надценяване на реални обстоятелство от
съществено значение за субекта; личността трудно се приМ.явала с неуспехи и се чувствала
длъжна започнатото да се доведе до край, а именно да не излиза от контрола му. В съдебно
заседание вещото лице д-р Л. заяви, че сходните концепции и нагласи при двете личности е
катализирало конфликтните им взаимоотношения и е довело до тяхното деструктивно
протичане. Обясни, че в случая и двете лица участници в процесната ситуация изпитват
силна вътрешна потребност да не загубят съзнателния контрол върху нещата, и двете лица
притежават характеристика „избягване на рискове“, и двете лица задържат конфликта и не
8

дават възможност нито един от тях да направи компромис, така че нито единия от тях да не
се почувства ощетен в повече от другия. У В. имало в съзнанието като водещо подозрение в
преднамереност на действия на другия, което подозрение било в контекста на
неразрешението им конфликтни взаимоотношения. Вещото лице заяви, че е разговаряла и с
В. , и с Д., като В. е по-емоционален, защото е перфекционист, но те и двамата били
стриктни, перфекционисти, неотстъпващи от собствената си гледна точка, държащи нещата
да се случат по точно определен начин и именно тези нагласи, тези сходни концепции, са ги
конфронтирали, като всеки от тях смята, че друг не може да свърши нещата по-добре.
Допълни, че в процесната ситуация и двамата са изпитали стрес, като при Д. стреса е бил
във физиологичния му стадий, когато човек все още може да разсъждава, не губи
самоконтрол и е предприел действия в ситуацията – да уведоми за инцидента, да изчака
служебните лица на мястото. Вещото лице посочи, че и двете лица са били напрегнати, не са
могли да разсъждават така, както биха го направили в нормално състояние, оттук и
агресията, защото напрежението се разтоварва, когато се отреагира навън – Гневът намалява
тревожността и това била очаквана реакция на агресия. Вещото лице обясни и, че самото
напрежение и ръководещата роля на емоциите над разума освобождават агресията , като има
скъсяване, няма достатъчно време, за да помислят кое е по-добро, да помислят, че трябва да
се въздържи, защото може да има негативни емоции, която фрустрация не означава афект,
като в случая няма данни за афект. Според вещото лице всеки от двамата подозира другия в
преднамерена вреда, че иска да направи нещо, с което да му навреди и постъпва по същия
начин, но оправдава своето поведение с това възприятие, че другият му вреди и той
отговаря, но не допуска другият да реагира по същия начин и осъжда неговото поведение,
което са двойните стандарти. На поставен от защитата на подсъдимия въпрос дали
подсъдимия е усетил заплаха и е реагирал по този начин, вещото лице отговори
положително.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подс. Д. не е осъждан.
При така изнесената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:

Относно повдигнатото обвинение по чл. 130 ал. 1 от НК срещу подс. Д..
Съдът прие това обвинение за доказано по безсъмнен начин. Показанията на
св. Р., сочат че на 28.09.2021г. подс. Д. след като пострадалия В. щял да бъде блъснат от
автомобила му и след като започнал да удря по ламарината на автомобила му, излязъл
рязко от автомобила , казал на В. „що ми биеш по колата?“ , след което го хванал за
униформата в областта на гърдите , за реверите според заявеното от св. Р. и го дърпал. Св.
Р. възприел, как подс. Д., който бил много афектиран, държал пострадалия В. за реверите,
били „вкопчени“, като пострадалия В. вдигнал ръцете и казал, че не иска да се занимава с
него, защото е военен и няма право. Именно този свидетел успял да ги отдели един от друг.
Съдът кредитира показанията на св. Р., която се явява очевидец на случката, тъй като
същите са изградени на лични впечатления, логични и последователни са, кореспондират с
други доказателства по делото – показанията на св. Н., съдебномедицинското удостоверение
от съдебен лекар д-р Г., заключението на вещото лице д-р Г. по съдебно-медицинската
експертиза. Съдът не приема, че с обясненията на подс. Д. и показанията на св. Д.а, св. Г.И.и
и св. В., се опроверга изнесеното в тъжбата , че подсъдимия е хванал пострадалия за
дрехата в областта на гърдите и го е дърпал, от което е получил описаните в
съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания. Съдът не кредитира техните
показания по посочените по-горе съображения/св. Г.И. - изнесеното от него, че пострадалия
посегнал да „бутне „ подсъдимия и последния се предпазил, не се подкрепя от други
доказателства, напротив опровергава се от показанията на св. Р. – очевидец на случката , св.
Н. – възприела скъсаната тениска под униформата, съдебно – медицинското удостоверение
9

за причинените травматични увреждания на пострадалия и заключението на съдебно-
медицинската експертиза; показанията на св. В. също не кореспондират с тези посочени
доказателства, а и както се посочи по-горе, тя не е наблюдавала случката в цялост, а отделни
моменти, а и има влошени отношения с пострадалия. Св. Д.а от своя страна заявява в
показанията си, че видяла как пострадалия тръгвайки към автомобила на съпруга й направил
знак с ръка, но следва да се посочи, че никой от останалите свидетели не потвърждава това,
а и предвид обстоятелството, че същата е съпруга на подсъдимия, съдът не кредитира
показанията й в тази част.
Съдът приема, че с показанията на свидетелите Д.а, И. и В., подсъдимият не доказа
защитната си теза, че не е причинявал соченото от тъжителя телесно увреждане, причинено
му при хващането за униформата в областта на гърдите и блъскането, което св. Р. описва
като „дърпане“. Същевременно не се събраха доказателства подсъдимият Д. да е удрял
тъжителя В., както и да се е опитвал да го свали на земята, каквито твърдения има изложени
в тъжбата. Налице се пълните и непротиворечиви показания на св. Р., които съдът
кредитира. Показанията на този свидетел се безпротиворечиви, последователно обяснява
случилото се, подробни и логически свързани са. Те са съответни и на изнесеното в тъжбата
в частта, че подсъдимия е хванал тъжителя за униформата, блъскал го е. По този начин
съдът намери за доказано по безсъмнен начин, че подсъдимият Д. е този, който е осъществил
противоправно нападение над тъжителя-хванал тъжителя за униформата и го дърпа, след
което св. Р. се намесил и „те се разтърваха, разпуснаха се“. Вещото лице д-р Г. е заключило,
че пострадалия В. е получил травматични наранявания – две кръвонасядания в средна и
долна трета на гръдната кост с размери от по 7,0 /4,0 и второто с диаметър 4,5 см ,
палпаторно болезнени , субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата
настрани и с главоболие и виене на свят, състояние от прояви на остра стресова реакция
след инцидента. Вещото лице е дало заключение, че механизма на причиняването на тези
травми при прегледа на 29.09.2021г. на пострадалия В. отговаря да бъде от
притискане/натиск с ръка при неголяма сила на въздействие в посочените зони на предната
гръдна стена, чийто морфологичен израз са констатираните увреждания. Заключението на
вещото лице е, че възстановително оздравителния процес на получените наранявания е в
рамките на около 10-15 дни, при правилен възстановително оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдание. Видно от заключението на вещото лице, представената
медицинска документация – СМУ № **/29.09.2021г. и издаденият амбулаторен лист №
**/28.09.2021г. , определят промяната в клиничното здраве на В., като проява на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдания,
определящо медико биологичните критерии на лека телесна повреда съгласно НК
. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви, че в случая освен телесните
увреждания с морфологична проява върху меките тъкани върху тялото, има и психически
промени и стресова реакция от възникналия инцидент, която се включва в състоянието
временно разстройство на здравето. Обясни, че това е последица, тъй като пострадалия
веднага сутринта е отишъл на лекар и затова е обсъдено в заключението според
медицинската документация, приложена по делото. Заяви още, че наред с другите
увреждания дава временното разстройство на здравето, защото ако нямаше, ако бяха само
кръвонасяданията на меките тъкани би било само болка и страдание, като морфологична
проява от притискане, блъскане или удряне, стягане или допир, но заедно със стреса който е
изпитал, вече е налице временно разстройство на здравето.Тъжителят твърди в тъжбата, че
подс. Д. му е причинил описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични
увреждания, както и стрес, като го хванал за униформата в областта на гърдите и го блъскал,
дърпал, като тези му твърдения съдът приема за доказани с показанията на свидетеля Р. –
очевидец и кореспондират със заключението на вещото лице. Подс. Д. не се признава за
виновен, дава обяснения, че пострадалия е тръгнал срещу него с вдигнати ръце и той се
отблъснал, но това се явява защитна теза, която както се посочи не кореспондира с
10

доказателствата по делото. Напротив. Доказа се по категоричен начин-и свид. показания на
св. Р., св. Н., св. Т. и св. А., и заключението на съдебно – медицинската експертиза, че подс.
Д. е хванал тъжителя за униформата в областта на гърдите и го блъснал, дърпал. Това
възприел лично св. Р., за такава случка именно чули да се говори от хора в квартала
свидетелите Т. и А., а св. Н. видяла след това, че тениската под униформата на В. има
разкъсано.
Доводът на защитата, че подс. Д. е поискал да се защити , след като е бил нападнат от
тъжителя – тръгнал със свити юмруци към него да го удари, а той искал да се защити, да го
отблъсне, не опровергава установената фактическа обстановка, както се възприе по-горе.
Това е така, защото съдът взема предвид доказателствата, събрани непосредствено от него.
По това дело се събраха безспорни доказателства, че именно подс. Д. е хванал тъжителя за
униформата в областта на гърдите и го е дърпал– показанията на св. Р., съдебно-
медицинската експертиза, показанията на св. Н., св. Ж.В., А., Т., които доказателства си
кореспондират, включително и със заключението на вещото лице д-р Г. и не се отровергават
от другите събрани по делото доказателства, включително показанията на св. Д.а, св. В. и
св. Г.И..

С това си деяние подс. Д. виновно, при пряк умисъл е нанесъл лека телесна
повреда на тъжителя по чл. 130 ал. 1 от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието-че като хваща тъжителя за униформата в областта на гърдите и го дърпа,
накърнява личната му неприкосновеност и му причинява болки и страдания, а от друга
страна е искал настъпването на тези последици. Смегчаващи вината обстоятелства – няма.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Неоснователно се явява становището на защитата на подсъдимия, че следва
да намери приложение чл. 12 от НК, тъй като деянието на подсъдимия се явявало извършено
при неизбежна отбрана. Съгласно чл. 12 ал. 1 от НК не е общественоопасно деянието, което
е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се
или на другито чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. Неоснователни са и не наМ.ат опора в събрания по делото доказателствен
материал доводите на защитата за наличие на института на неизбежната отбрана. Не са
събрани по делото доказателства за непосредствено противоправно нападение от страна на
пострадалия спрямо подсъдимия, поради което не може да се говори за неизбежна отбрана
или за превишаване на пределите за неизбежна отбрана, както и за мнима неизбежна
отбрана. Подс. Д. твърди, че тъжителят тръгнал срещу него със стиснати юмруци да го
удари и е поискал да се защити, като го отблъсне. Същевременно защитата му се позовава,
че ако има причинено телесно увреждане на тъжителя, същото е причинено от подсъдимия
при неизбежна отбрана, включително и установено от заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, че Д. е видял заплаха в поведението на тъжителя и е поискал да
се защити. Следва да се посочи, че не се събраха доказателства, че именно тъжителят е
тръгнал да нанесе удари спрямо подсъдимия Д., и в тази част обясненията на подсъдимия
не се подкрепят от други доказателства по делото. Съдът не възприема тезата, че
подсъдимият Д. е действал при неизбежна отбрана, провокирана от противоправното
поведение на тъжителя, защото не се установи такова противоправно поведение на
тъжителя. Този извод не се опровергава и от заключението на вещото лице по съдебно-
психиатричната експертиза. Липсва установено противоправно поведение на тъжителя,
което да е провокирало поведението на подсъдимия , довело до причинената на тъжителя
лека телесна повреда, а и според заключението на д-р Л. Д. е възприел поведението на В. в
състояние на подозрителност в контекста на затегнатите им конфликтни взаимоотношения ,
11

като се е чувствал длъжен да отговори на възприетата от него провокация от страна на В. ,
като с действията си целят да намали тревожността си и да съхрани усещането си за контрол
над междуличностната среда. Както се посочи, липсва доказано противоправно поведение на
тъжителя, което да провокира причиняването от подсъдимия на лека телесна повреда на
тъжителя. С оглед на което не са налице изключващи вината и отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 12, ал.1, ал.2 от НК и не са налице основания за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност за това престъпление.

По обвинението по чл. 130 ал. 1 от КТ съдът наМ.а, че подс. Д. следва да бъде
признат за виновен за извършеното от него престъпление по този текст и освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание , съгласно чл. 78 А
от НК. За извършеното от него деяние, се предвижда наказание лишаване от свобода до 2
години или пробация, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78А от НК, не се доказаха съставомерни имуществени вреди и целите на наказанието ще
бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание. Предвид на това на подс. Д.
беше наложена глоба в размер на 1000,00 лв. Размерът на глобата е съобразен с имотното
състояние на подс. Д. – работи, както и влошените отношения между тъжителя и
подсъдимия, изминалия период от време от деянието. Това наказание би постигнало целите
на личната и генерална превенция по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и би въздействало предупредително и върху други членове на обществото към спазване на
законите и добрите нрави.

По ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По иска срещу подсъдимия Д. за сумата от 5 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от деянието по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди -
болки и страдания, стрес, съдът наМ.а, че същият е основателен, но не до претендирания
размер. Съдът счете, че следва да се репарират претърпените неимуществени вреди от
получените кръвонасядания вследствие на дърпането на униформата на тъжителя в областта
на гърдите, описаните в съдебно-медицинското удостоверение, както и в заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Г., че от приложените медицински документи и
показанията на свидетелите по делото е видно, че Н. Ж. В. при възникналия инцидент на
28.09.2021г. е получил следните травматични наранявания – две кръвонасядания в средна и
долна трета на гръдната кост с размери от по 7,0 /4,0 и второто с диаметър 4,5 см ,
палпаторно болезнени , субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата
настрани и с главоболие и виене на свят, състояние от прояви на остра стресова реакция
след инцидента. Вещото лице е дало заключение, че механизма на причиняването на тези
травми при прегледа на 29.09.2021г. на пострадалия В. отговаря да бъде от
притискане/натиск с ръка при неголяма сила на въздействие в посочените зони на предната
гръдна стена, чийто морфологичен израз са констатираните увреждания. Заключението на
вещото лице е, че възстановително оздравителния процес на получените наранявания е в
рамките на около 10-15 дни, при правилен възстановително оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдание. Същевременно от заявеното от вещото лице д-р Г. в
съдебно заседание се установи, че тъжителят е получил и остра стресова реакция вследствие
на инцидента, която заедно с травматичните увреди по меките тъкани дават временното
разстройство на здравето с болки и страдания. Вещото лице заяви в съдебно заседание, че в
случая освен телесните увреждания с морфологична проява върху меките тъкани върху
12

тялото, има и психически промени и стресова реакция от възникналия инцидент, която се
включва в състоянието временно разстройство на здравето. Обясни, че това е последица, тъй
като пострадалия веднага сутринта е отишъл на лекар и затова е обсъдено в заключението
според медицинската документация, приложена по делото. Заяви още, че наред с другите
увреждания дава временното разстройство на здравето, защото ако нямаше, ако бяха само
кръвонасяданията на меките тъкани би било само болка и страдание, като морфологична
проява от притискане, блъскане или удряне, стягане или допир, но заедно със стреса който е
изпитал, вече е налице временно разстройство на здравето. Обясни, че заключението за
остро стресово състояние, което е в областта на съдебната психиатрия, е дал при кумулиращ
ефект, натрупване от реакции на организма в един по – късен етап и ако инцидента е бил
сутринта има натрупване, изливане на адреналина в един етап, което е строго индивидуално,
затова и когато лицето е било на преглед, това състояние е било отразено, още повече, че
пострадалия е хипертоник, преживял мозъчен инфаркт, и тези състояние „фактически са
един терен, върху който се проявява тази стресова неакция“.
В случая на тъжителя са му причинени виновно неимуществени вреди от подс. Д.. На
тъжителя са причинени виновно болки и страдания от извършеното от подс. Д.
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. Относно претендираната сума от 5000,00 лева, съдът
счита, че същата се явява завишена. Съдът взе предвид не само заключението на вещото
лице и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, но и показанията на св. Н., която
изнесе, че след случката тъжителят В. ходил на лекар, за да му предпишат лекарства за сън,
защото се е оплаквал, че не може да спи добре. Същата посочи, че в деня на инцидента той
не се е чувствал добре, на работа му измерили високо кръвно, като му дали съответно
лекарство, след което посетил и кабинет на личния лекар, амбулаторния лист от който
преглед е приложен по делото. Същия е посетил и психиатър на 27.10.2021г. – месец след
инцидента, с оплакване, че е напрегнат, не може да спи след кавга със съседа, изпитва
тревоги за случилото се и притеснения , като му е назначена посочената в амбулаторния лист
от прегледа терапия. Съдът взе предвид и установеното от показанията на св. Ж. В. – баща
на тъжителя, че в деня на инцидента тъжителят му казал, че го болят гърдите, не се чувства
добре, поради което именно той шофирал до гр. В.Т., за да посетят съдебен лекар. Видно от
неговите показания е и, че „след като го карах на Търново не беше добре пак“. Съдът взе
предвид посочения оздравителен период в заключението на съдебно-медицинската
експертиза и заявеното от вещото лице д-р Г., че стресовата реакция е кумулативен ефект от
инцидента, която се проявава в един по-късен период, което е индивидуално, като в случая
състоянието на пострадалия – хипертоник, прекарал инфаркт е терен, върху който се
проявава тази стресова реакция. Съдът прие, че за обезщетяване на претърпените от
тъжителя болки и страдания за причинените му телесни увреждания и стресова реакция от
подсъдимия на 28.09.2021 г. е необходима сумата 2000,00 лева, която сума определи по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това положение подсъдимият
ще следва да заплати на тъжителя сумата 2 000,00 лева - претърпени неимуществени
вреди/болки и страдания, стрес/ в резултат на престъплението по чл.130, ал1от НК, като
гражданския иск до претендирания размер от 5000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът присъди и разноски по делото в полза на тъжителя в размер на 1912,00
лева /хиляда деветстотин и дванадесет лева/, които подс. Д. следва да му заплати, от които
1650,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на един
адвокат, 12,00 лева – такса за депозираната тъжба, 250,00,00 лева – възнаграждение на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Следва да се посочи, че разноските,
сторени от тъжителя не бяха разделени в наказателната и гражданската част, поради което и
не беше извършено изчисляване съобразно уважената част от гражданския иск, а се
присъдиха изцяло, именно поради доказаността на предявеното с тъжбата обвинение по чл.
13

130 ал. 1 от НК. Заплатеното адвокатско възнаграждение от тъжителя не се явява
прекомерно, с оглед броя на съдебните заседания по делото, многобройността на писмените
и гласни доказателства.
Подс. Д. беше осъден да заплати на РС-С. направените по делото разноски в размер
на 770,00 лева – за съдебно-психиатрична експертиза, както и 80,00 лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен
лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14

Номер на акта:	15
Дата:	30 септември 2025 г. (в сила от 30 септември 2025 г.)
Съдия:	Пенка Борисова Йорданова

Дело:	20224150200040
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 март 2022 г.

Присъда по НЧХД №40/2022 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите